Беше рано сутринта, но в гаража на таксиметровата компания кипеше работа. Младата таксиджийка Рита вече половин час се мъчеше под капака на своята красавица, без да забелязва нищо наоколо. Зад гърба ѝ се разнесе мъжки баритон.
— Здрасти, Ритуля! Утро е, а ти вече се занимаваш с колата. Какво се случи? Може ли помощ? Момичето се стресна, изправи се и избърса потта от челото си. Беше толкова смешна, носът ѝ беше намазан с машинно масло, а в ръцете ѝ имаше мръсна парцал и гаечен ключ вместо маникюр.
— Здрасти, Костя! Вече се справих, благодаря. Нещо запалването правеше проблеми, но смених свещите, сега пали като часовник. Сега ще си измия ръцете, ще пием кафе.
Че още маково зрънце не бях сложила в уста, чак ми се гади. Вади там в пакета пирожките със зеле, аз вчера вечерта ги изпекох, заповядай. Мъжът разтърка ръце и с удоволствие захрущя, хвалейки лакомството.
— Ох, Ритка, нямаш цена! Каква вкусотия! И колата умееш да поправяш, и пироги да печеш, и си красавица. Жалко, че съм женен. А годеникът ти е глупак.
Такава умница като теб трябва да се цени и пази. Момичето тежко въздъхна, седна до него, отпи гореща ароматна кафе и отговори: — Абе, вие мъжете! Всички сте еднакви.
Първо любов, моркови, а после се криете в храстите. Нищо, ще събера парички, ще родя и сама ще си гледам детето. И никой не ми трябва.
Само ти не казвай на Армен, че съм бременна, че този алчен за пари бръмбар ще ме изхвърли. Рита не успя да дояде, когато радиостанцията изпищя и диспечерът съобщи, че ѝ е време за курс към клиент. Таксиджийката стисна ръката на колегата си и отпраши, напявайки си под носа някаква чудата мелодия.
Всъщност, работата в такси много ѝ харесваше на Рита. Цял ден не е скучно, общуване с клиенти, често можеш да научиш свежи новини и интересни истории от живота. Но понякога имаше и куриози.
Но ако на момичето преди 3 месеца някой ѝ беше казал, че ще работи като таксиджийка, тя сигурно сама нямаше да повярва. Детството на Рита мина в село. Майка ѝ почина рано, когато момичето беше едва на 5 години, от продължително и тежко бъбречно заболяване.
А баща си тя никога не е познавала. След смъртта на майка ѝ, с нейното възпитание се зае дядо ѝ, Макар Иванович. Той не можеше да допусне родната му внучка да попадне в сиропиталище и я отведе в селото.
На Рита много ѝ харесваше там. Безкрайни пшенични полета, шир, ухаещо сено, прясно мляко и любимата котка Муська. Дядо ѝ обожаваше внучка си и я научи на всичко, което знаеше сам.
Да коси трева, да кара и да ремонтира стара жигула. Заедно прегледаха цялата кола. И на 16 години Рита караше не по-зле от опитен мъж.
Така че си взе книжката от първия път. А после момичето реши да замине за града, за да се установи някак там, да се устрои в живота. Все пак момичето разбираше, че в селото няма никакви перспективи.
Младите всички се разотидоха, останаха само възрастните жители. Дядо ѝ даде на внучката си малките спестявания, които имаше, и благослови момичето си. Рита си нае стая и започна работа като сервитьорка в малко кафене.
Тази работа съвсем не ѝ харесваше. Цял ден на крак, към края на смяната гърбът ѝ просто се откъсваше. Но какво да се прави, все пак трябваше да се живее с нещо.
В тяхното кафене всеки ден по време на обедната си почивка идваше един посетител. Млад и симпатичен мъж. Той винаги си поръчваше кафе, сандвичи и закусваше бавно.
А и така гледаше Рита, направо не откъсваше очи. На момичето също ѝ хареса този мъж и тя винаги леко се смущаваше, когато му носеше поръчката. Така се запознаха.
Мъжът се казваше Егор. Той работеше като мениджър в малка туристическа компания наблизо. Живееше с родителите си, те работеха като чиновници в банка, обикновено семейство от средната класа.
Егор правеше комплименти на момичето, флиртуваше с нея, а веднъж ѝ донесе красив букет нежни розови маргаритки и ѝ го подаде. „Маргаритки за моята Рита. Ти си толкова красива, колкото тези цветя.
През цялото време мисля за теб. И искам да те поканя на кино. Ето, взех два билета за премиера.
Ще дойдеш ли?“ Рита с радост се съгласи и сърцето ѝ заби по-бързо. Така двойката започна да се среща. Егор изпращаше Рита до дома ѝ, посрещаше я вечер след смяна, а веднъж остана завинаги.
Момичето беше на седмото небе от щастие. Тя се надяваше, че скоро ще се оженят. А и самият Егор неведнъж намекваше за това.
Но веднъж всичко се промени. Рита разбра, че е бременна, направи си тест и леко се уплаши. За деца с Егор още не бяха говорили, а и сватба още нямаше.
Същата вечер тя реши да разкаже всичко на годеника си и да види реакцията му. Мъжът дълго мълча, намръщи се. Виждаше се, че тази новина явно не го е зарадвала.
Рита дори се обиди. „Скъпи, какво, не си ли щастлив? Това е нашето дете. Твоето и моето.
Сега вече със сигурност трябва да се подпишем по-бързо, докато още не ми личи коремът.“ Егор неясно промърмори. „Ами, може би.
Просто е още рано. Как така? Мислех, че се пазиш. Добре, ще говоря с родителите си и ще им разкажа всичко, щом е такава работата.“
След този неприятен разговор годеникът изчезна. Той не отговаряше на обаждания, не идваше повече да обядва в кафенето. Рита цялата се измъчи, изплака си очите, но нищо не разбираше.
Какво се случи? Защо Егор се държи така? Нима се е уплашил? А после нейна колежка ѝ разказа нещо. „Рита, само не се разстройвай. Ами, видях вчера твоя Егор в търговския център.
Той вървеше под ръка с някаква накипрена кифла, гукаше, видя ме и се обърна, сякаш не ме познава. Разбира се, може и да греша, но според мен тук всичко е ясно. Твоят Егор си е намерил друга.“
Момичето плачеше и не можеше да повярва в това. „Как така? Как можа? Може би е грешка? И това е някаква негова роднина? Трябва да разбера всичко, иначе просто ще полудея.“ Рита си взе отпуск от работа и започна да чака Егор пред офиса му.
Чака цели два часа. Накрая той излезе, но не сам…
С него под ръка вървеше същата накипрена девойка.
Тя отвори вратата на лъскава кола. Егор веднага седна и те започнаха страстно да се целуват. В очите на Рита притъмня, стана ѝ толкова обидно.
Без да се помни, тя се втурна към колата и започна да тропа по стъклото и да крещи. „Гад! Предател! Ами аз? Как не те е срам, подлец!“ Уплашеният Егор изскочи, приближи се до момичето и започна да я отблъсква и да бърбори тихо. „Прости ми, така се случи.
Оксана вече е моя годеница, така решиха родителите. Разказах им всичко, а те ми забраниха да се виждам с теб. Върви си, Рита, моля те.
Между нас всичко вече е свършило.“ Момичето се стъписа от това. Тя удари на Егор звучна плесница.
„Но аз съм бременна от теб. Какво ще правя сега? На теб какво, все едно ли ти е?“ Момчето се въртеше и измъкваше. „Ами, не знам.
Отиди в болницата и си направи аборт. Какво толкова?“ „Рита, не викай. Върви си, моля те.“
В този момент от колата спокойно излезе богаташката. Огледа Рита с презрителен поглед и попита: „Нещо не разбирам.
Коя е тази изобщо?“ „Егор, какво иска тази луда от теб?“ Момчето отблъсна Рита и отговори: „Ами, всичко е наред. Момичето просто се е объркало.“
Оксана се приближи до Рита, погледна я право в очите и строго каза: „Това мъниче е мое. Така реших.
А ти по-добре не ми се пречкай, иначе ще си имаш проблеми. Баща ми има такива връзки…“ „Махай се, мърло!“ Егор и Оксана си тръгнаха, опръсквайки Рита с кал от гумите от главата до петите. А тя така и остана насред паркинга и не можеше дори да помръдне.
Всичко ѝ се струваше кошмар, лош сън. Момичето не отиде на работа, просто физически не можеше. Една седмица плака вкъщи, буквално виеше от мъка и предателство.
Имаше дори мисли наистина да си направи аборт и да реши всички проблеми наведнъж. Но Рита много се страхуваше. Ами ако нещо се обърка и тя повече изобщо няма да има деца? А и как да убие живо човече? Как да живее после с този страшен грях? В един от тези черни дни при нея дойде съседът Костя.
Искаше да помоли за хапче за стомах. Малкото му дете се беше разболяло. Като видя в какво състояние е съседката, мъжът ахна.
Той веднага буквално насила я завлече в стаята си. Неговата жена Ира плесна с ръце. Двамата започнаха да дават на Рита успокоителни, горещ чай и търпеливо слушаха какво се е случило с нея.
Момичето трябваше да се излее на някого и да излее душата си, защото болката от предателството на любимия буквално разкъсваше сърцето ѝ. И тя разказа всичко без утайка. Костя слушаше, клатеше глава, мълчеше, а после тихо попита.
Да, ами че то голяма работа. Козел е твоят Егор, какво да говорим. И какво ще правиш? Рита сви рамене.
В кафенето една седмица не съм ходила, явно са ме изгонили. Още повече, че и така работех там нелегално. Ще трябва да се върна в селото при дядо.
Но не знам как ще го погледна в очите. Забременях, пристигнах с корем. Срам.
А и с какво ще живея? Не е ясно. Чак ми се иска да си сложа въжето, честна дума. Костя се почеса по тила.
Не, селото не е изход. Какво ще правиш там? Ще доиш крави? Слушай, ти веднъж каза, че имаш книжка и караш добре кола. Ела при нас в таксиметровата компания да работиш.
Сега нямаме достатъчно шофьори. Вярно, шефът ни, Армен, следи всяка стъпка. Но все пак за месец излиза много добре, ако не си мързелив.
Ще събереш пари за раждане, за бебето и ще излезеш в майчинство. Само ти това, за бременността мълчи. И аз ще се постарая да не се изпусна.
Ако шефът разбере, няма да те вземе. Рита избърса сълзите си и благодарно погледна съседа. Благодаря ти, Костя.
Това е работата на мечтите ми. От дете обожавам скоростта, пътищата. Карам отлично, не се съмнявай.
Точно, ще започна нов живот. Не, това кафене от самото начало ми беше през гърлото. Но ще дойда утре, добре? Благодаря ви, момчета.
Ще бягам. Трябва да се приведа в ред, че май съм ви уплашила, цялата съм подута от сълзи. Ирина потупа момичето по рамото. Браво, Риточка.
Не трябва да се отчайваш. Какво сега, заради този мерзавец да си зачеркнеш живота? Ето, ще родиш малко, веднага ще разбереш, че това е най-голямото ти щастие. Всичко ще ти се получи.
А ние, ако нещо, ще помогнем. Не се притеснявай. Така Рита се озова в таксиметровата служба.
Отначало Армен не вярваше, че ще се справи. Каза, как ще мъкнеш тежкия багаж на клиентите, а колата ще поправяш ли, ако нещо се случи на пътя. Но после видя колко уверено кара Рита.
Сама може да отстрани повреда и отлично се справя със задълженията си. И я взе на работа. Момичето се ободри, окуражи се.
Сега нямаше време да страда и плаче. Целият ден зад волана изминаваше мигновено. А и работата ѝ беше по сърце, и Рита отиваше там с радост.
Коремът още не се виждаше, а и момичето носеше спортни суитчъри и блузи. Така че можеше да работи почти до самото майчинство. Благо здравето ѝ не я предаваше, токсикозата почти не я мъчеше.
Понякога само от дългото седене гърбът я болеше. Но все пак това беше по-добре, отколкото да тича с поднос. Единственото, което разстройваше момичето, беше много придирчивият и алчен шеф.
Той след смяна изискваше буквално отчет за всяка минута, ако колата е стояла някъде или е сменила маршрута. И дори беше инсталирал скрита камера в салона. Наблюдаваше как неговите шофьори общуват с клиентите и дали парите не минават покрай касата.
А иначе колективът беше отличен. Рита призна, че с мъжете се работи по-лесно, няма клюки и интриги, всеки си гледа работата. С Костя продължаваха да се сприятеляват, пиеха чай от термос и си говореха за живота.
Той учеше момичето на някои тънкости от тяхната работа, помагаше ѝ, така да се каже, в началото. Днес Рита имаше добра поръчка. Трябваше да отиде далеч извън града, да докара клиент от гости.
Мъжът по телефона веднага каза, че ще даде всякакви пари, само и само да се озове в града, и затова се очертаваше приличен заработък. Все пак и километрите бяха много. Момичето беше в отлично настроение, напяваше си песничка и отиваше при клиента.
А самата тя вече планираше къде да постави креватчето, къде да купи по-евтина количка и колко трябва да задели за всичко това. За подлеца Егор се стараеше да не си спомня, макар че беше много трудно, и предателска буца сълзи понякога все пак ѝ се качваше на гърлото. При пристигането на адреса настроението на Рита бързо започна да се изпарява.
В огромно имение извън града имаше грандиозно пиянство. Клиентът беше много пиян, ту се опитваше да седне в таксито, ту крещеше, че никъде няма да ходи. След десет минути домакинът изобщо отмени поръчката.
Момичето много се разстрои, все пак бензинът и времето бяха изхабени, а нямаше заработък. А и Армен сега ще се кара. Но нима това беше нейна вина, че така се случи? Рита се обади на шефа, обясни всичко, попита какво да прави.
Той изпсува и ѝ заповяда да се върне в таксиметровата компания. Настроението ѝ беше ужасно, а и времето се развали. Заваля проливен дъжд, небето се намръщи.
Тя вече беше на половината път към града, когато изведнъж от гората, клатушкайки се от страна на страна, излезе някакъв скитник и се затътри по пътя, падайки и ставайки отново. Той беше целия в кал и изглеждаше много зле, лицето му беше в засъхнала кръв. Момичето не можа да подмине и спря.
Реши, че ако е пиян, няма да го качи, просто ще види какво става с него. Момичето си нахлупи качулката на якето и изскочи навън. Приближи се до мъжа и го огледа.
„Ей, зле ли ви е? С нещо мога ли да помогна? Къде отивате? Ако е в града, мога да ви закарам.“ Той я погледна с мътен поглед и едва чуто прошепна с напукани устни: „Помогнете.“
И веднага загуби съзнание, падайки на банкета. Но не миришеше на алкохол, това е сигурно. Рита започна да бута мъжа, да го плеска по бузите.
„Събудете се, моля ви. Сама няма да ви довлека до колата. Хайде, така, ставаме, внимателно.“
Момичето едва-едва настани мъжа в колата и го откара в болницата. По пътя се опита да научи от него поне нещо, кой е и откъде е, но той само каза, че се казва Илья и нищо повече не каза, само стенеше от болка. Рита предаде пътника си на медиците, проследи да му направят превръзки и дори плати всички процедури, тъй като той нямаше нито документи, нито здравна осигуровка.
На прощаване каза: „Ами, помогнах с каквото можах, оздравявайте. Всичко най-добро.“
Момичето летеше обратно към таксиметровата компания, разбирайки, че вече много е закъсняло и сигурно Армен ще се кара. Тя напълно забрави за скритата камера в салона. Не ѝ беше до това.
За сметка на това нейният шеф седеше в кабинета си и наблюдаваше всички нейни движения. Той беше в ярост и щом таксиджийката пристигна, ѝ устрои скандал. „Ах ти, мръсна такава! Какво си позволяваш? Значи, отказа да закараш клиент, изхарчи ми бензина, а самата ти разкарваш бездомници по цял ден? Заради теб загубих толкова много пари!“ Рита едва не заплака от обида и се оправда.
„Защо говорите така с мен? С какво право? Аз ви се обадих. Клиентът не беше добре и отмени поръчката. А този бедния мъж го качих по пътя.
Ами какво, трябваше ли да го оставя да умре на пътя?“ Ядосаният Армен крещеше още по-силно. „Ами ето, ще си платиш от джоба си за спасяването на умиращия. Ще ти извадя бензина от заплатата и ще ти отнема бонуса, за да не е повадно и на другите.
Върви да работиш!“ Съвсем се разпуснали, правят каквото си искат. „И не забравяй да измиеш колата, вътре е пълно с мръсотия. Как ще седнат сега прилични хора там?“ Рита яростно миеше колата и тъжно си мислеше.
„Ами ето, така се правят добри дела.“ Помогнах, вика се. Самата тя остана без стотинка.
„Ами че той е гад този Армен! Нищо свято няма!“ Момичето едва изкара смяната, прибра се уморено и тъжно и след душ веднага заспа. Нямаше никакви сили. А още от сутринта я събуди звънец на вратата.
После тропане, после някакъв шум. Сънливата Рита се затътри да отвори, мислейки си. Ами че то голяма работа, че и да се наспиш не дават.
Ами кой го е донесъл там? Живея сама, май. Тя се стъписа, когато видя на прага трима много скъпо облечени мъже. Двама от тях бяха телохранители, а един дебел неприятен възрастен тип явно беше шефът.
Той влезе без покана и започна: „Добро утро. Вие сигурно сте Маргарита? Вчера спасихте сина ми, намерихте го на пътя и го изпратихте в болницата.
Много съм ви благодарен. Благодаря ви, че не позволихте на човек да умре. Ето, дойдох да ви благодаря.“
Мъжът постави дебел плик на нощното шкафче. Рита замаха с ръце. „Какво, не е нужно! Аз просто така, стана ми жал.
Бедният човек беше много бит, едва ходеше в някакви парцали. И как изобщо се е озовал там, в тази гора?“ Забелязваше се, че бизнесменът не е очаквал такъв въпрос, но все пак отговори: „Ами, разбирате ли, тук се получи една неприятна история.
Сина ми го бяха отвлекли бандити, държаха го в горска къща. Но той успя по чудо да избяга, ето, опитваше се да се прибере вкъщи. Кажете, а той самият нищо ли не ви е разказвал по пътя?“ Рита отрицателно кимна с глава.
„Ами как! На него му беше много зле. Само стенеше и се представи като Илья. Това е всичко.“
Мъжът се усмихна. „Е, чудесно. Навярно това е най-добрата новина за днес.
Добре, трябва да тръгваме. А парите ги вземете. Знам, че ви се скараха от началството, така че считайте това за компенсация за разходите.
Всичко добро. Довиждане.“ Триото се отдалечи, а Рита се затича до прозореца и ахна.
Пред нейното общежитие стоеше цяла колона джипове. Тя преброи пет. Ето ти работа.
Момичето преброи парите. Там имаше огромна сума по нейните стандарти. Явно не е просто благодарност.
Тя се замисли. Сънят ѝ изчезна като с ръка. „Не, нещо тук не е наред.
Първо, този лъскав дебелак изобщо не прилича на баща. Никаква тревога и съжаление за съдбата на сина си. Очите му са студени и пресметливи.
Близки хора не се държат така. Второ, защо толкова разпитваше дали синът му не се е изпуснал? Значи, има какво да крие? Трето, откъде този господин толкова бързо научи всичко за нея? И, най-важното, защо дойде при нея? И, значи, тези пари изобщо не са благодарност, а плащане за нейното мълчание? Не. Трябва да отида отново в болницата и да посетя Илья…
Все пак да разбера от него самия каква е работата. Все пак е почивен ден. Рита купи подаръци по пътя и отиде в травматологичното отделение, където вчера остави Илья.
Но не я пуснаха. Момичето нищо не разбираше. „Но защо не мога да посетя човека? Няма да стоя дълго.
Ще попитам как е здравето му и това е всичко. Е, пуснете ме, поне за малко, моля ви.“ При нея слезе самият главен лекар и строго каза:
„За съжаление, не можем да ви пуснем при Илья Митрофанов. Той внезапно е изпаднал в кома и сега е в реанимация. А там входът е забранен.
И вие няма какво да правите там. Извинете.“ Момичето беше в шок.
„Но как така? Той вчера беше, разбира се, слаб и бит, но ходеше на крака. А сега изведнъж е изпаднал в кома? Кажете ми какво става с него?“ Докторът се ядоса и махна с ръка. „А защо, всъщност, трябва да ви давам отчет? Вие му каква сте?“ „До него дежури баща му.
Той знае всичко. Когато може да се посещава пациентът, ще ви съобщят. Но засега състоянието му е крайно тежко.
И нямам време да споря с вас тук. И други пациенти ме чакат. Всичко добро.“
Рита много се разстрои и вече тръгваше от отделението безславно. Но тук я догони дежурната сестра. Тя я отведе в някакво помощно помещение и започна да бърбори.
„Всичко съвсем не е така, както ви каза главният лекар. Вие сте годеницата на Илья, нали?“ Веднага се сетих. „Ами тук нещо не е чисто.
Той не е изпаднал в никаква кома. Просто го тъпчат с някакви силнодействащи препарати. А защо и как – не е ясно.
Но чух, че онзи солидният мъж, който май му е баща, е дал голям подкуп на нашия главен лекар и го е помолил да направи така, че Илья никога да не излезе от болницата. Съвсем. Аз сама вчера му обработвах раните.
Нямаше нищо сериозно. Нашият главен лекар е запален комарджия. Говори се, че вече си е заложил и къщата.
Ето защо се е хванал на голям удар. Откъде знам, няма да кажа. Но това най-вероятно е истина.
Жал ми е за него като за човек. Момчето е още младо. Да живее, да живее.
А тук такова нещо. Само вие не ме издавайте, ако нещо, добре? Че ще ме уволнят и ще ме довършат. Всичко, аз побегнах.“
Рита беше в шок. И съвсем не знаеше какво да прави. Как да помогне на Илья? Тя се ругаеше.
Ами ето, отново се забърках в история. „Самата имам проблеми до покрива, а аз се тревожа за чужди. Ами че това е глупав характер.“
Момичето се мъчи цяла нощ в тревоги и съмнения, без да затвори очи. И към сутринта реши твърдо, че няма да може да живее спокойно, ако не спаси Илья. Все пак момчето беше на нейната възраст.
Защо трябва да умира? Това е неправилно, несправедливо. Първият импулс на Рита беше да избяга в полицията и да разкаже там всичко, което знае. Но после се разколеба.
Все пак, ако богаташът има толкова пари и връзки, че да купи всички и всичко, то и в полицията сигурно има свои хора. А и какво може да им представи тя? Засега всичко това са само слухове. Никакви доказателства.
Най-лошото беше, че нямаше с кого да се посъветва. И тук Рита си спомни онази медицинска сестра, Лена, и реши отново да поговори с нея, като ѝ уговори среща в кафене. Изненаданата Лена дойде навреме, но не разбираше с какво може да помогне.
Първа започна Рита. Простете, че отново ви безпокоя. Просто нямам към кого друг да се обърна.
За такова нещо не можеш да разкажеш, никой няма да повярва. Моля ви, помогнете ми да спася Илья. Искам да го изведа от болницата.
Ще намеря кола, умея да карам. Само не знам как да го измъкна? Той е в кома сега. Лена се замисли, после отговори.
Добре, нека помислим. Аз съм нощна смяна след два дни. Мога да не му направя инжекция и системата.
Тогава пациентът ще се събуди след около денонощие. Вие ще докарате колата до задния изход, където е пералнята. Тук няма камери.
Ще ви дам бяла престилка, шапка и маска, за да не ви познае никой. И ще ви сложа бадж, че сте доктор. Ще се опитаме да го направим заедно.
Страх ме е да посветя още някого. На никого не вярвам на сто процента. Само трябва да измисля какво да кажа, когато се разтревожат и започнат да търсят изчезналия.
Все пак това ще се случи по време на моята смяна. Представям си как ще ме накажат. Могат и да ме уволнят за такова нещо.
Ще кажат, къде съм гледала. Малко ме е страх. Въпреки че, знаете ли, ами нека ме уволнят.
Какво сега, да тъпча здрав човек с отрова? Все пак съм дала Хипократова клетва. Да не вредя. А се оказва, че ме принуждават да правя обратното.
Добре, а какъв е вашият план? Къде ще отведете Илья? Рита тежко въздъхна. Нямам никакъв план. Ще го закарам у дома.
Няма къде другаде. А когато се събуди и разкаже кой го е отвлякъл и защо, ще отидем в прокуратурата, нека там да се разберат. Много странна история.
На това се разбраха. Рита тези три дни беше толкова нервна, че едва изкара смяната. А в определения ден постоянно трепереше.
Беше толкова страшно. Ами ако нищо не се получи? Или Илья няма да се събуди у дома ѝ? Какво тогава? Но беше късно да се отказва. И късно вечерта Рита нарочно се забави след изпълнена поръчка, като изключи камерата в салона.
Докара колата до задния двор на болницата, преоблече се, както ѝ беше казала Лена, и се прекръсти. Издиша и тръгна право към реанимацията. Лена я чакаше вече в стаята.
Двете заедно поставиха Илья на количка и го закараха към изхода. Количката трополеше по плочките на пустия коридор, а сърцето на Рита се беше свило в петите. Тя се молеше да не срещнат никого и никой да не ги попита какво правят.
Лена предвидливо беше покрила Илья с чаршаф от главата до петите. Имаха късмет, всичко мина по най-добрия начин. В този късен час всички пациенти вече спяха, както и дежурният лекар.
Щом настаниха Илья в колата на задната седалка, Лена веднага се върна на поста си, шепнейки на прощаване: Дръжте се, Рита, желая ви късмет, а на вашия годеник – оздравяване. В пакета сложих лекарствата, които ще му трябват сега за възстановяване, а на листчето написах инструкции и режим на хранене.
Всичко, тръгвам, че ще се усетят. Рита караше като луда, сърцето ѝ биеше бясно. Чувстваше се като престъпник, постоянно се оглеждаше и се страхуваше да не я следят.
Вече близо до къщата тя набра Костя, съседа, и прошепна в слушалката: „Костя, излез за минута, трябва ми помощ.“ „Извинявай, че е толкова късно.“
Мъжът се стъписа, когато видя момчето без съзнание на задната седалка, а Рита бърбореше: „Помогни, не стой, сама няма да го вдигна, трябва да го занесем в моята стая. Само не питай нищо, добре? После ще ти разкажа всичко честно.“
Костя без излишни приказки помогна да занесат Илья в стаята и да го положат на дивана. После каза: „Ами ти даваш, Рита.
Къде пак се забърка? Кой е този спящ принц? Ти взе колата от таксиметровата компания? Армен ще ти откъсне главата. Никой не те е видял.“ Рита отрицателно поклати глава.
„Никой не видя, аз изключих камерата. Сега ще върна всичко на място. Ти няма да ме издадеш, нали? Наистина не правя нищо лошо, напротив, искам да спася този човек от смърт.
Вярваш ли ми?“ Костя само махна с ръка. „Ами знам аз, че си добър човек и на никого зло не би причинил. Разбира се, че вярвам.
Но ти не ме забърквай в твоите работи. Все пак имам семейство, две деца. На никого нищо няма да кажа, но и не искам да знам повече.
Извинявай. Ами всичко, тръгвам си.“ Помогна с каквото можа.
Рита върна колата в таксиметровата компания, май всичко мина гладко. Охраната се отнасяше добре към момичето и тя знаеше със сигурност, че няма да я издадат. Но все пак трепереше като на тръни.
Толкова много събития и емоции за една вечер, а и бременността. Момичето се прибра с последния автобус. Провери, че Илья диша равномерно, и рухна до него без сили.
Тя се тревожеше и плачеше. Господи, в какво се забърках? Костя е прав, това е много опасно. Ами ако този богаташ ме намери? Какво ще стане с мен? А с Илья? Все пак няма кой да ме защити, ако нещо се случи.
Не живот, а някакъв детектив. И аз в главната роля. Колко е страшно.
Е, за сметка на това спасих човек. Поне нещо ме радва. Минаха денонощие и Илья най-накрая бавно дойде на себе си.
Той присви очи от слънцето и завъртя глава, не разбирайки къде се намира. „Извинете, госпожице, а къде съм? Защо не съм в болницата? О, май ви помня. Вие бяхте таксиджийката, която ме спаси тогава на пътя…
Аз тогава така и не ви благодарих.“ Рита се усмихна. „Сега ще ви разкажа такова нещо, че ще трябва да ми благодарите отново.
Макар че, разбира се, много рискувам, но все пак.“ Момичето разказа на Илья всичко, което знаеше, и за неговия предполагаем баща, и за това как са го тъпкали с лекарства, и за себе си, и за бременността си също. Трябваше да излее всичко това на някого, за да освободи душата си.
Момчето слушаше внимателно, не го прекъсваше, дълго мълча, а после започна да разказва своята история. „Ами той изобщо не ми е баща. Но за да разберете всичко, ще започна от самото си раждане.
Че историята е дълга и объркана. Моите родители бяха много богати хора. Баща ми – бизнесменът Сергей Митрофанов.
Той имаше верига хотели в града и областта. Майка ми – също известна личност, юристът Татяна Митрофанова. Към нея за помощ се обръщаха известни хора.
Така че, когато бях на три години, баща ми започнаха да го заплашват конкуренти, заплашваха с разправа с него и семейството му, ако не им предаде бизнеса. Тогава баща ми реши да се подсигури и написа завещание. В него беше казано, че цялото му имущество и ценни книжа, пари ще принадлежат на мен, но едва след като навърша 23 години.
Мисля, че именно заради това завещание се разгоря цялата тази каша. Все пак след седмица ще навърша точно 23. Та, баща ми беше много близък със своя партньор Фьодор Иванович Круглов.
Той беше неговата дясна ръка и дори далечен роднина. Баща ми му вярваше като на себе си. Скоро след заплахите бандитите преминаха към действие и нападнаха баща ми, като го застреляха в колата.
Майка ми от мъка и стрес се разболя, тя винаги е имала слабо сърце. И скоро също си отиде след баща ми. Не издържа на всички тези беди и нещастия.
Така на три години останах сирак. Под опека ме взе именно партньорът на баща ми, Фьодор Иванович. Той беше този, който дойде при теб.
Партньорът пое управлението на бизнеса на баща ми. И колкото се помня, доведеният ми баща ми внушаваше, че трябва да му бъда благодарен, че е бил предан на баща ми и не ме е дал в сиропиталище. Той се отнасяше към мен равнодушно, не ме биеше, не ме обиждаше, но и не изпитваше любов към мен.
Когато станах на 13, доведеният ми баща се ожени за млада девойка, Людмила. И аз, както обикновено, станах излишен. Веднага ме изпратиха да уча в престижно частно училище в Англия.
Така си и живеех там, после постъпих в университет, завърших го доста успешно и най-накрая реших да се върна у дома. Реших да отворя свой бизнес, но на доведения ми баща това не му хареса. Той искаше, както и преди, да ме контролира.
За завещанието също научих съвсем случайно, когато отидох да посетя старата си бавачка Анна Петровна. Тя ми разказа всичко, защото по време на онези отдавнашни събития беше неотлъчно до мен, всичко видя и чу, но умееше да си държи езика зад зъбите. А когато се скарах с доведения си баща и започнах да търся нотариуса, който много години пазеше завещанието на баща ми, ето тук всичко започна.
Първо започнаха да ми се обаждат по телефона и да ме заплашват, казвайки да се махам от града по-добре, но аз, за съжаление, не им обърнах особено внимание. А седмица по-късно ме отвлякоха бандити. Държаха ме в изоставена къща на лесничей в гората.
Биеха ме и искаха да се откажа от завещанието. Просто имах късмет, че успях да избягам. Един от охранителите веднъж замина и аз нарочно помолих да отида до тоалетната.
Обикновено ме извеждаха двама. Но се отдалечихме от къщичката, тук аз и бутнах надзирателя си. Започнахме да се борим, сам не помня как се измъкнах и побегнах.
А после се скрих в яма с листа и това ме спаси. Седях там цяло денонощие. Излязох оттам и вървях наслуки, за да стигна до хора, до пътя.
Там ме и намерихте. Но сега вече не се съмнявам кой стои зад моето отвличане и на кого е било изгодно да се откажа от него. Рита плесна с ръце.
Но това е очевидно, Илья! Разбира се, вашият доведен баща! Кой друг? Трябва незабавно да отидем в полицията, прокуратурата и да бием тревога, защото той няма да се успокои, докато не ви отстрани. Илья уклончиво отговори. Така е, така е.
Само не разбирам защо доведеният ми баща не се е опитал да ме отстрани по-рано, докато бях още дете? Все пак в завещанието има допълнение, че ако по някакви причини не мога да встъпя в наследство, тогава всичко ще получи именно Фьодор Иванович. Рита отговори. Значи, сте имали невероятен късмет и вашият доведен баща просто не е знаел за съществуването на завещанието и е научил за него едва от вас, наскоро.
Но съм сигурна, че той е замесен в вашето отвличане. Видях очите му, студени, пресметливи и зли. Рита закара Илья в прокуратурата, където той разказа всичко за своите нещастия, а после вече отидоха в полицията.
Колелото на правосъдието се завъртя, беше образувано наказателно дело и след дълго и старателно разследване изплуваха ужасяващи подробности от миналото. Оказа се, че Фьодор Иванович не само е организирал и платил отвличането на Илья, но и е замесен в убийството на родния му баща. По същество, той е разрушил и изкоренил цялото семейство Митрофанов.
Илья не можеше да повярва в това. Той трепереше. Той убеди следователя да му уреди среща с доведения му баща.
Искаше да го погледне в очите и да му зададе само един въпрос – защо? Момчето си мислеше, че сега вече доведеният му баща ще започне да се кае и да моли за прошка, защото го чакаше доживотен затвор. Но не, този мерзавец се държа нагло и разпуснато. – Е, Илюшка, радваш ли се сега? – Ами да, остарявам, ставам сантиментален.
Дадох слабина и не те довърших веднага там в гората. – Все се колебаех, ти все пак ми беше като син. Момчето се задави от такава наглост.
– Като син, казваш ли? Как ти се обръща езикът да кажеш такова нещо? Ти от дете ми плетеше басни, че ще намериш убийците на баща ми, че и ти скърбиш за него, че си му благодарен. А сам със собствените си ръце си дал заповед да го отстранят? Заради теб и мама скоро умря. Ти разруши живота ми.
Отговори, защо не ме отстрани по-рано? Защо плащаше толкова години престоя ми в частно училище? Ти никога не си ме обичал, знам. Просто си ме търпял. Бизнесменът злобно се усмихна.
Съжалих те първоначално. А и нищо не знаех за това, че твоят хитър баща е успял да съчини завещание. Ясно ли ти е? А така имах безупречна репутация във висшето общество.
Все пак аз се заех да възпитавам сина на починалия си партньор. Това отстрани от мен всички подозрения. Всички ме уважаваха.
Едва когато ти сам се изпусна наскоро за завещанието, аз се хванах за главата. Не можех да допусна ти да получиш всичко така, на тепсия. Твърде царски подарък.
Значи, аз всички тези години развивах бизнеса, влагах сили и време. А сега всичко това ще премине към теб? Няма начин. Всичко съм обмислил, всичко съм изчислил.
Но ти успя да избягаш от горската къща, докато аз се колебаех дали да те убия сега или по-късно. И всичко щеше да ми се получи, ако не беше тази таксиджийка, глупачка малоумна. Първо те качи на пътя, а после всичко разбра и те измъкна от болницата.
Мразя я. Тази змия ми развали целия план. Всичко отиде по дяволите.
Илья негодуваше. Не смей да обиждаш Рита. Тя е най-доброто момиче на земята.
Два пъти спаси живота ми от теб, между другото, татко. Нищо, сега няма да се измъкнеш сух. Ще си платиш за всичко.
Фьодор Иванович се наклони напред и злобно изсъска. Много грешиш, кученце. Имам такива връзки, такива възможности, че много скоро отново ще се окажа на свобода.
Ще видиш. Но съдът реши всичко справедливо и убиецът-бизнесмен получи сурово наказание. Сега вместо луксозен и охолен живот го чакаше затворническа килия до края на дните му.
Той крещеше в съда колко мрази Рита, обвиняваше именно нея за всичко. Все пак именно тя му попречи да стане още по-богат и успешен и спаси нелюбимия му доведен син. Илья застана начело на компанията и се потопи изцяло в работата.
Той и Рита често се виждаха, сприятеляваха се и общуваха. Всъщност момчето тайно беше влюбено в момичето. Той никога не беше срещал такива като нея.
В това смешно, чипоносо, непоседливо момиче му харесваше абсолютно всичко. Нейният весел смях, стърчащите ѝ уши и красивите ѝ пшеничени къдрици, и тези толкова добри, нежни очи. Но не смееше да ѝ признае чувствата си…
Все пак тя носеше под сърцето си дете на друг мъж и се готвеше усилено за раждане. На него му се струваше, че ако сега ѝ признае всичко, ще я обиди и ще разруши техните толкова топли и доверителни отношения. Затова Илья се стараеше да я обгрижва и да се грижи за нея.
Той настоя Рита да се изнесе от старото си мизерно жилище и ѝ нае уютен апартамент. Нямаше нужда тя и бебето да се тъпчат в стаичка, където една баня се ползва от три семейства. Настоя тя да спре да работи като таксиджийка, защото коремът вече беше невъзможно да се скрие, а шефът Армен все пак нямаше да ѝ плати майчински, щеше да я уволни със задна дата.
Илья помагаше на Рита финансово и следеше да не се нуждае от нищо. Момичето дори се чувстваше неудобно. „Илюша, ти съвсем ще ме разглезиш.
Никой досега не се е грижил толкова за мен. Благодаря ти много. Жалко, че трябваше да напусна таксито, тази работа наистина ми харесваше.
Все пак не съм свикнала да не работя. Дори ми е скучно.“ Момчето тихо отговори, гледайки я в очите.
„Ритуля, това е най-малкото, което мога да направя за теб. Ти вече не си ми чужда, напротив, най-близкият човек си ми. Нищо, скоро ще родиш бебе, няма да ти е скучно.
Знай, аз ще те чакам пред родилното. Ще ме вземеш за кръстник?“ Момичето дори се просълзи, толкова беше трогнато. Тя тихо отговори:
„Разбира се. Какво говориш? Знаеш ли, Илюша, толкова ми е лесно с теб, толкова спокойно, както с никой друг. Ех, а защо не се запознахме по-рано? Жалко, че нищо вече не може да се върне.“
Рита също гореше от любов към Илья, тя се чувстваше привлечена към него като към магнит, но не смееше дори да си помисли за това, постоянно се спираше. „Опомни се, не смей да мечтаеш за него. Защо му е чуждо дете? Не разваляй живота на момчето.
Но защо тогава той се грижи толкова за мен? Не всеки мъж е способен на такова нещо, а той е чужд човек. Нима само от благодарност? Трябва да си внуша, че той е просто приятел. И това е всичко.
Между нас нищо не може да има.“ Рита толкова се измъчи от тревоги и съмнения, а нямаше с кого да поговори за това. Веднъж тя се връщаше от женската консултация и срещна Лена, същата медицинска сестра, която ѝ помогна да спаси Илья.
Двете момичета много се зарадваха на срещата и решиха да влязат в кафене да обядват и да поговорят за всичко. Лена гледаше Рита с умиление, тя вървеше, смешно се клатушкайки като патица, носът ѝ беше в рижи лунички, тя ѝ намигна. „Ох, скъпа, бременността ти отива.
Толкова си хубава, направо сияеш цялата. Е, разказвай, как завърши вашата детективска история с отвличането? Често ви срещах, мен тогава едва не ме изгониха, дълго ми се караха, писах обяснителна, лишиха ме от премия. Но си струваше.
Трябваше да видиш лицето на главния лекар, когато сутринта не откри платения си пациент. Ох и какъв рев се разнесе. Но после, когато започна разследването, нашият корумпиран главен лекар най-накрая изхвърча от натопленото си място.
Ами как се уплаши, как се извръщаше, надяваше се, че всички ще мълчат за неговите тъмни дела. Но на много хора вече им беше дошло до гуша това, което той вършеше. Той също получи присъда, сега лежи в затвора.
И му е по заслуги. А мен дори ме повишиха, сега съм старша сестра. Ето така.
Така че трябва да ти благодаря.“ Рита се усмихна. „Поздравления.
Заслужи си го. И аз често си те спомнях. Лена, толкова често ми се иска да поговоря с някого от душа, но да знам, че човек ще ме разбере, ще ме изслуша, няма да ме осъди.
А за бременността ми… Тук е толкова объркана история. Ще ти разкажа, няма да повярваш. Илья изобщо не ми е годеник, въпреки че много съжалявам за това.“
И Рита, като на изповед, разказа на Лена всичко, започвайки от запознанството си с бившия си. Тя само клатеше глава и се удивляваше. „Ами ти даваш, приятелко.
Честно казано, възхищавам ти се. Толкова си смела, реши се на такъв риск заради почти непознат човек, и то бременна. Това струва много.
Твоят Илюша трябва да ти целува краката. А за останалото ще ти кажа така. Не се гризи, не се измъчвай напразно, а просто се довери на сърцето и съдбата.
Всичко ще бъде така, както трябва да бъде, повярвай. Роди си детето, обичай го, отгледай го. Това е най-голямото щастие.
Ако Илья наистина те обича, рано или късно сам ще ти предложи брак, а детето съвсем не е пречка. Аз сама направих голяма глупост в младостта си, също се скарах с годеника си и от горещина без да помисля си направих аборт. Взех грях на душата си.
А сега той е вече на тридесет, а аз нямам нито деца, нито съпруг. Знаеш ли колко пъти съм съжалявала за това, което направих? Така щях да си отгледам детето и нямаше да се чувствам самотна. Ето така.
А ти си браво, борец. Така дръж. Рита внезапно каза:
Ела ми на гости, Лена. Много ще се радвам, честно. Все пак никога не съм имала истински приятелки.
А на теб ти вярвам. Чувствам, че си добър човек. Така че да се сприятелим.
Лена се зарадва. Аз съм само за. В неделя съм почивен ден.
Ако искаш, ще се разходим. Ще разгледаме интересни детски неща, модерни колички и изобщо ще си поговорим. От този ден Рита и Лена станаха неразделни приятелки.
Момичетата имаха за какво да си говорят, бяха някак си близки една на друга вътрешно, точно като сестри. Когато Рита получи контракции посред нощ, тя без да се замисли се обади именно на нея. Леночка, извинявай, че ти звъня през нощта.
Май започна. Коремът ме боли толкова много, ту ме стяга, ту ме отпуска. Нямам сили.
Толкова ме е страх. Какво да правя? Приятелката ѝ веднага се събуди и започна ясно да ѝ дава команди. Първо, успокой се.
Сега ще ти организирам екип на адрес, а ти докато се обличаш, събираш се и ме чакаш. Аз съм веднага. Не забравяй най-важното, документите и обменната карта.
И помни, всичко ще бъде наред. Разбра ли? Днес в родилното е на смяна Светлана Петровна. Отличен акушер.
И аз ще бъда до теб. Лена сама се обади на Илья и бързо му каза по телефона: Ставай, Ромео, твоята Жулиета ражда.
Хайде да помагаме. Сънят му изчезна като с ръка. Илья изкрещя в слушалката:
Аз съм веднага. Къде да дойда? След 15 минути пред апартамента на Рита се събраха всички наведнъж. Екип на бърза помощ и Илья с Лена.
На момичето ѝ беше много приятно. Тя се успокои. Все пак не беше сама.
Не беше толкова страшно. Когато откараха Рита в родилната зала, Лена и Илья останаха да чакат в коридора. Мъжът беше много нервен.
Ходеше напред-назад и постоянно разпитваше. Лена, ти си медик, кажи. Всичко ще бъде наред с Рита.
Струва ми се, че мина цяла вечност. Защо още не е родила? Може би нещо се е объркало? Медицинската сестра започна да го окуражава. Изпий едно кафе от автомата и се успокой.
Ето вие, мъжете, сте бързи. Тя ражда за първи път. Този процес може да се проточи и цяло денонощие.
Въпреки че, съдейки по честотата на контракциите, мисля, че след няколко часа ще роди. Признай си, обичаш я? Той се измъчи. Илья се смути, но отговори честно:
Много. Повече от живота. И не знам какво да правя с това.
Лена се засмя. Не, ами вие наистина сте смешни. А какво има да му мислиш? Ако обичаш, жени се, отгледай сина с нея.
Иначе и двамата страдате по ъглите и се правите, че сте просто приятели. Илья се стресна. А ти мислиш ли, че и тя ме обича? Честно? Страх ме е да ѝ призная…
Мисля си, изведнъж ще я обидя. Нито мога да спя, нито да ям. Тя е постоянно в главата ми.
Лена потвърди. Още как те обича, повярвай ми. И тя също се страхува и се срамува от нещо.
Бъди по-решителен, Илья. Все пак ние, момичетата, сме романтични натури. Винаги чакаме от мъжа първата крачка.
Така че не се губи. Това е моят съвет. Най-накрая при тях излезе медицинска сестра и обяви:
Ами, татко, поздравления. Имате богатир. Момче четири и триста.
Едва роди жена ви. Слава Богу, всичко е без усложнения. Вървете си у дома.
Утре можете да я посетите. Илья едва не изкрещя от радост. Благодаря ви.
Какви хубави новини. Лена, чу ли? Имаме момче. Медицинската сестра се засмя.
Но аз казах, че всичко ще бъде наред. Бягай да се наспиш, щастливецо. А аз ще се опитам като медик все пак да посетя приятелката си.
Нали мога? Рита блажено се усмихна, затваряйки очи. На гърдите ѝ лежеше нейното бебе и усилено се опитваше да суче. Беше толкова трогателно и възхитително.
Всички тези часове на мъчения си струваха. Името на сина ѝ се появи в главата само. Руслан.
Няма как да бъде иначе. И все тая кой му е баща. Важното е, че това е нейната родна кръвчица.
Сега собственият ѝ живот вече изобщо не ѝ принадлежеше. Вратата на стаята се отвори. Тихо влезе Лена.
Тя се приближи до приятелката си и я целуна. Ами, поздравления, Риточка. Ами кой е тук? Ух ти, колко сме сериозни.
Направо се мръщим, не искаме да се усмихваме. Ами как си, приятелко, жива ли си? Рита се засмя. Ами, честно казано, не беше лесно.
Лекарите вече се страхуваха, че сама няма да се справя. Но ние с Русланчо се напънахме, постараха се заедно, и ето го, моето чудо. А Илья къде е? Отиде си у дома? Лена се засмя.
Едва го изпратихме. Да беше видяла как се тревожеше за теб, как тичаше като тигър в клетка. Замъчи ме с въпроси.
Обича те, Рита, това е сигурно. Мисля, че скоро ще ти предложи брак. Ще се омъжиш ли? Аз съм свидетелка.
Все пак и аз имам принос към вашето запознанство. Рита се стопи, сърцето ѝ едва не изскочи от гърдите. Мислиш ли, че ще съм щастлива да стана съпруга на Илья? И изобщо, толкова съм ви благодарна и на двамата, че сте до мен сега, че и двамата се появихте в живота ми.
Все пак бях самотна бременна изоставена жена. Само съседът ме подкрепяше и това е всичко. А сега чувствам вашата подкрепа, вашата топлина.
Благодаря ви, момчета. Лена се усмихна. И аз ще се радвам да гушна това сериозно мъниче.
Надявам се да свикне с мен и да стане по-добър. Че виж го как се е вкопчил в мама. За изписването Илья се беше подготвил старателно.
Той пристигна с бяла наета лимузина. Беше облечен в скъп костюм, снежнобяла риза, а в ръцете си държеше огромен букет цветя. Лена беше в стаята на Рита от сутринта, къдреше косата ѝ с преса, разкрасяваше я и бърбореше.
Така, твоят Ромео долу чака с нетърпение. А и ние сме готови. Е, тръгваме ли? Ами всичко, доволна съм.
Свежа красавица, като от филм. Рита недоумяваше. Лена, защо е всичко това? Сякаш се готвим за сватба.
Просто ме изписват. Защо са всички тези скъпи тоалети? Медицинската сестра се засмя. Как да знам, едно мога да кажа, чака те изненада.
Рита излезе навън. Веднага при нея се затича Илья, гордо взе Руслан на ръце, а на нея ѝ подаде красива кутийка. Поздравявам те, Риточка, за раждането на синчето ти.
Искам да ти сложа този пръстен на пръста, като знак, че вече сме повече от приятели. Обичам те, мила, и искам да станеш моя съпруга, а Руслан – мой син. Ще се омъжиш ли за мен? Всички медицински сестри започнаха да ръкопляскат.
Чу се трясък от отваряне на бутилка шампанско. Май всички се просълзиха. Дори възрастният чистач остави метлата и с умиление наблюдаваше случващото се.
Рита вече не можеше да се сдържа. Тя просто ридаеше и тихо шепнеше: Съгласна съм.
И аз те обичам много и нищо не мога да направя. Лена плесна с ръце и извика „Горчиво!“ и изпи наведнъж чаша шампанско. Тя беше искрено щастлива, че две любящи сърца най-накрая са заедно, и дори малко им завиждаше в душата си, мислейки си, ех, и аз така.
Къде е моят рицар? Нима ще си остана сама? После всички заедно отидоха да празнуват раждането на Руслан. Рита скоро се премести в имението на Илья и те скромно се подписаха. Мъжът осинови бебето, даде му своето бащино име и фамилия.
Не веднага отношенията им станаха хармонични. В началото и за двамата беше трудно. Имаше и търкане на характери, и обиди, и недоразумения, но винаги ги сдобряваше именно Руслан.
Така се случи, че бебето много се привърза към Илья, на неговите ръце се успокояваше и веднага заспиваше, не се сърдеше. В такива моменти в душата на мъжа винаги беше толкова топло и светло и всички нелепи обиди и спорове веднага отиваха на заден план. Младоженците винаги се сдобряваха край креватчето на сина си.
Гледаха го с умиление, галеха малките му пръстчета и проговаряха на глас: Колко сме глупави и двамата. Хайде по-добре да отидем да се разходим с нашето мъниче.
Ще ядем сладолед. Е, мир? Минаха три години. Семейство Митрофанови живееше задружно.
Русланчо порасна и тръгна на детска градина. Мъжът осъществи отдавнашната мечта на Рита, подари ѝ кола и сега неуморната таксиджийка понякога излизаше да покара. Тя получаваше огромно удоволствие от този процес.
Рита се научи на търпение, уважение и разбра през това време, че семейството е тежък труд. Тя ценеше съпруга си за неговата вярност, преданост, щедрост и грижа. Нито веднъж не съжали, че се омъжи за Илья.
Беше февруари, студове и виелици. Русланчо започна често да боледува, да пропуска детска градина. Тогава Илья внезапно предложи:
— Скъпа, ами да отидем на топло море, на курорт. Какво ни пречи? Заедно ще оздравим сина си. Сами ще се стоплим на слънце…
Как ти се струва идеята? Рита изпищя от радост. — Разбира се, съгласна съм! Никога не съм била в чужбина. А толкова ми се искаше.
Ти си най-добрият. Синко, отиваме на море. Радваш ли се? Руслан весело плесна с ръчички и започнаха приготовленията.
Двойката отиде в туристическа агенция, за да избере подходяща екскурзия. Момичето на рецепцията любезно предлагаше кафе и се стараеше да им угоди. — Много се радваме, че избрахте нашата агенция.
Заповядайте при трето гише. Там ще ви обслужи мениджър Егор. Илья и Рита седнаха на удобен стол, тя взе Руслан на ръце и при тях дойде мениджърът.
Жената механично поздрави и не веднага разбра защо той стои като вкопан. Огледа се – боже мой, та това беше нейният бивш, Егор. Излиза, че през всички тези години той така и не е направил кариера, останал е мениджър, какъвто си е бил.
Рита веднага си спомни раздялата им и реши да му върне тъпкано. Престори се, че не го помни, и равнодушно попита: — Добър ден! Със съпруга ми и сина ни искаме да изберем семейна екскурзия до морето.
Какво можете да ни предложите? Егор едва се владееше. Той обясняваше несвързано, объркваше се и не можеше да отговори нищо смислено. В главата му се въртеше само една мисъл.
Нима това е същата онази обикновена сервитьорка Рита? Невъзможно! Такава луксозна дама, красавица, не можеш да откъснеш очи от нея. Съпругът ѝ явно е богата птица. Мъничето е толкова сладко, май дори малко прилича на мен.
Стоп! Тя беше бременна, когато я изоставих. Ами ако това е моят син? През мислите му достигна гласът на Илья. — Мъж, изобщо слушаш ли ме? Тук ти говоря цял час къде бихме искали да отидем, а ти нещо си мърмориш под носа.
Май ще се обърнем към друга агенция, тази услуга изобщо не ме устройва. Но Егор сякаш не го чу. Той издиша и се реши.
— Рита, ти какво, не ме ли позна? Това съм аз, Егор. — Кажи, това мой син ли е? Как се казва? Илья повдигна вежда и строго отговори: — Това е моят син, Митрофанов Руслан Ильич.
— Още въпроси ще имаш ли? Явно не си добре. Рита, да тръгваме оттук. Само си загубихме времето.
Някакъв луд. Рита миролюбиво отговори: — Не се ядосвай, скъпи, но човекът се е объркал, на всеки може да се случи.
Илья хвана съпругата си под ръка, а сина си за ръка и те напуснаха агенцията. Егор си го получи, загубиха такива клиенти. Мъжът дълго не можеше да се успокои и се упрекваше, че е загубил такава жена.
Все пак Оксана го беше изоставила отдавна. Той така и не направи кариера, живееше все още с родителите си. А единственото му развлечение беше бира и футбол през уикенда.
Така си и минаваше животът. Днес, виждайки Рита, толкова цъфтяща и щастлива, той изведнъж се почувства толкова обиден, ядосваше се на себе си. Сега неговият син нарича друг мъж татко, обича не него.
А с какво остана той? Желаещи да се омъжат за обикновен мениджър без жилище и всякакви перспективи нямаше много. Само Рита някога го е обичала толкова искрено и толкова предано, просто така. Ех, да можеше да се върне назад, той никога не би я пуснал…
Но вече беше късно. Рита и Илья отидоха на почивка, всички почерняха от слънцето, наплаваха се и се върнаха съвсем щастливи и доволни. А след месец ги чакаше още една изненада.
Рита разбра, че е бременна. Илья я прегръщаше и целуваше, въртеше я и се радваше като дете. А Рита си мислеше:
Ако някой ми беше казал, че ще срещна скитник на пътя и ще се омъжа за него, а и ще му родя дете, със сигурност нямаше да повярвам. А сега съм най-щастливата. Ето ти съдба.
Рита реши да уреди и личния живот на най-добрата си приятелка и я запозна с приятел и партньор на Илья, Артьом. И не напразно. Между тях наистина пламна гореща любов и скоро Лена също забременя.
Сега вече Илья и Рита крещяха от сърце „Горчиво!“ на сватбата на най-добрите си приятели и им пожелаха само щастие. Най-добрите приятелки сега заедно обсъждаха състоянието си, ходеха на лекар и се готвеха усилено за майчинство. И двете семейства често се събираха за съвместна почивка, печаха шишчета, играеха волейбол и просто се забавляваха задружно и весело.
Да бъдеш обичан е повече от това да бъдеш богат, защото да бъдеш обичан означава да бъдеш щастлив. Тази проста истина я знаят всички, но не на всички е дадено в живота да обичат и да бъдат обичани. Но на нашите герои това им се отдаде.