Галина Евгениевна живееше сама в малкия си, но уютен апартамент в края на града. След дълги години работа като готвачка в местната фабрична столова, най-накрая се беше пенсионирала. Сега, когато вече не трябваше да става рано и да бърза за работа, тя се чудеше как да запълни неочаквано появилото се свободно време. Цял ден да седи пред телевизора и да гледа безсмислени предавания не беше за нея. Помисляше си да си вземе куче, за да ѝ прави компания и да я изкарва на разходки, но така и не се реши. Страхуваше се, че с възрастта няма да може да му осигури необходимите грижи и разходки всеки ден, независимо от времето – и в дъжд, и в сняг, и в палеща жега. И тогава, съвсем неочаквано, тя намери занимание, което истински ѝ допадна и ѝ носеше радост.
Най-голямата страст на Галина Евгениевна винаги е била да създава уют в дома си и да готви вкусни неща. Въпреки че живееше сама, тя често приготвяше истински кулинарни шедьоври, с които можеше да се похвали и пред най-изтънчените гастрономи. Дори за обикновен обяд тя си правеше труда да приготви по няколко ястия наведнъж, макар и в малки порции. Половин тенджера ароматна супа, малка порция сочно основно ястие – но пък менюто ѝ винаги беше разнообразно и интересно. Обичаше също така да пече сладки и солени неща. Като плънка за домашните си пирожки често използваше пресни зеленчуци от пазара или различни видове зърнени храни. Получаваше се не само много вкусно, но и доста бюджетно.
През целия си трудов стаж пенсионерката беше работила като готвачка в столовата на голям завод. Но и за десетките години, прекарани в кухнята, тя не беше разлюбила кулинарното майсторство. Напротив, когато се пенсионира, тя се зае с готвенето с още по-голям ентусиазъм и вдъхновение. Времето вече не беше проблем, а желанието ѝ да експериментира и да опита нещо ново беше по-силно от всякога. В интернет жената намираше необичайни и екзотични рецепти, които веднага се опитваше да претвори в живота, превръщайки кухнята си в истинска кулинарна лаборатория. Проблемът обаче оставаше един и същ – нямаше кой да изяде всички вкусотии, които тя приготвяше с толкова любов и старание.
Един ден на Галина Евгениевна протече лирата за сушене на кърпи в банята. Тя много се притесни, че ще наводни съседите от долния етаж. Бързо постави голяма кофа под течащото място, обложи го с няколко стари парцала и веднага започна да звъни на диспечера на домоуправителя, за да съобщи за проблема и да поиска да изпратят майстор. Заявката ѝ беше приета и тя започна търпеливо да чака водопроводчик.
На обяд, точно когато Галина Евгениевна се канеше да посегне към скромната си порция супа, се звънна на вратата. Беше водопроводчикът, млад мъж на име Антон, който бързо установи и отстрани повредата. Пенсионерката много се зарадва и от благодарност предложи на Антон да остане да обядва с нея. По това време тя, както обикновено, беше сварила голяма тенджера ароматна супа. А и беше приготвила цяла тава с апетитни пирожки, сякаш беше знаела, че ще има гост.
Водопроводчикът бързаше да продължи с останалите си задачи, но все пак реши да остане за кратко, за да не обиди възрастната и гостоприемна жена. А когато започна да яде горещата пилешка супа, приготвена с много любов и пресни зеленчуци, той се зарадва, че не е отказал. А Галина Евгениевна по това време вече замесваше меко тесто за пирожките, които ухаеха апетитно на цялата стълбищна площадка.
Докато майсторът обядваше, те се разговориха. Той каза, че се казва Антон и работи във ВиК дружеството заедно с още няколко колеги. Сподели, че на тях наистина рядко им се случва да ядат истински, топъл обяд. Работата им беше много и често се налагаше да хапват нещо на крак, докато пътуват от един адрес на друг, и веднага да продължават с повикванията. Най-често се хранеха с бързоразтворими нудъли или студени сандвичи.
В тяхната малка служебна стаичка имаше само микровълнова печка и електрическа кана за вода. Затова и купуваха предимно полуфабрикати, които не изискват дълго готвене. Огладнелият за истински, домашно приготвен обяд Антон не спираше да хвали гозбите на пенсионерката. Тя беше сварила и ароматен компот от сушени плодове, който му върна силите.
Самата Галина Евгениевна наблюдаваше с умиление как Антон яде и тихо се радваше. Винаги ѝ е харесвало да гледа как някой се наслаждава на нейното готвене, как с удоволствие поглъща всяка хапка. И тя спонтанно предложи на Антон и неговите колеги да наминават при нея за обяд, когато имат път наблизо. Каза, че и на нея ще ѝ бъде по-весело, а и те няма да се налага да ядат суха храна или вредни полуфабрикати.
Антон в началото започна да се отказва, чувствайки се неудобно да облажва възрастна жена. Каза, че не иска да ѝ създава излишни разходи. Но тя беше непреклонна. Винаги готвеше достатъчно количество храна и често се случваше голяма част от нея да остава и ѝ се налагаше да я яде цяла седмица, докато ѝ омръзне. Към това се добавяше и фактът, че използваше евтини и достъпни продукти – зеле и картофи за вкусна супа, ечемичена каша за гарнитура.
Междувременно на Антон му се обадиха по телефона. Някъде в съседния квартал беше наводнило мазе с гореща вода и той трябваше спешно да си тръгне. Прощавайки се с Галина Евгениевна, той още веднъж ѝ благодари за вкусния обяд, а тя от своя страна повтори предложението си да го посещава по-често.
След няколко седмици жената реши, че е време да си монтира водомери в апартамента, за да намали разходите си за вода. Първо трябваше да ги купи, а за това щеше да се наложи да отиде в друг район на града, тъй като в близост до нейния дом нямаше магазини за такива неща. За възрастен човек като нея това не беше толкова лесно и тя се замисли как да се справи.
И тогава ѝ хрумна да се обади на Антон. Той ѝ беше оставил номера си, когато идваше миналия път да поправя лирата. Тя го помоли той сам да избере подходящите водомери, тъй като разбира повече от тези неща, а при срещата щеше да му даде парите. Водопроводчикът се съгласи с готовност и скоро се появи в апартамента ѝ заедно със своя колега.
Те бързо и професионално монтираха водомерите, провериха ги няколко пъти, за да се уверят, че всичко работи както трябва, а след това Галина Евгениевна отново ги покани на масата. Този път беше приготвила ароматна и вкусна елда – рохкава, с много запържен лук и обилно полята с прясно масло.
Майсторите с удоволствие приеха поканата, но решиха да направят всичко по своему. Те седнаха да обядват, наслаждавайки се на вкусната храна, но при това настояха да платят за обяда си – като в истинска столова, за да бъде всичко честно и никой да не се чувства неудобно.
И ето, постепенно работата на пенсионерката потръгна. Всяка сутрин тя ставаше рано и започваше да готви с голямо желание. Първо вареше голяма тенджера супа или борш за обяд, а след това замесваше меко тесто за апетитни пирожки с различни плънки. За тази необичайна домашна столова скоро научиха всички местни работници – водопроводчици, електротехници, строители и други майстори, които работеха в района. И скоро у дома на жената имаше истински фурор.
Щом настъпеше обедното време, в нейния малък апартамент се събираха хора. Понякога идваха по няколко наведнъж, но всички успяваха да се поберат в просторната кухня, където винаги цареше топла и гостоприемна атмосфера. Около стария хладилник винаги висеше листче хартия, на което бяха написани ястията за деня и техните символични цени.
Ако на пенсионерката ѝ се разваляше нещо вкъщи, майсторите, които обядваха при нея, го поправяха по-бързо и по-качествено, отколкото на други места. Защото при нея вече обядваха не само водопроводчици и електротехници, но и служители на интернет доставчика, както и майстори по ремонт на битова техника. Винаги имаше кой да поправи счупена мебел, да смаже панти на врати, които скърцаха, или да наточи тъпи ножове.
Някой съсед я попита дали не се страхува да пуска у дома си толкова много непознати хора, дали не се притеснява за сигурността си. Но тя само се смееше добродушно. Казваше, че няма какво да ѝ вземат, освен може би някоя стара мебел. А и хората, които идват при нея, са добри и честни. Всеки от тях вече ѝ е станал като роден, като част от нейното голямо и необичайно семейство.
Местният участъков полицай Олег Михайлович цял ден тичаше по задачи, опитвайки се да поддържа реда в района. Днес се беше паднала направо адска смяна и не му беше останало време да седне и за минута, за да си почине. Още сутринта началството беше наредило да се проведе анкета сред местните жители в един от жилищните блокове. През нощта от двора беше открадната кола, която беше паркирана точно пред входа и никой нищо не беше видял.
Анкетата не даде никакъв резултат – никой от съседите не беше забелязал нищо подозрително и не можеше да помогне на полицията в разследването. Свидетели нямаше, затова пък отчети ще трябва да се пишат още дълго, за да се опише подробно случая. Когато участъковият полицай най-накрая се освободи от анкетата, той реши да отиде да обядва, за да си почине поне малко и да събере сили за останалата част от смяната.
Но това не му се удаде – почти веднага получи ново обаждане по радиостанцията. Хората се оплакваха от възрастна жена, която беше отворила столова в апартамента си без никакви необходими документи и разрешителни. Казваха, че по входа постоянно ходят непознати хора, които вдигат шум и пречат на спокойствието им.
На Олег Михайлович му се наложи да отиде на проверка на посочения адрес. Той позвъни на вратата на апартамента и му отвори приятна пенсионерка – с домакинска престилка и шарена кърпа на главата. Участъковият полицай веднага усети апетитния аромат на свежи домашни пирожки, който се носеше от кухнята.
Той се представи, показа служебна карта. Галина Евгениевна любезно го покани да влезе и с искрено любопитство попита какво се е случило и защо го е потърсил. Олег Михайлович вече чувстваше как предателски му къркори стомахът от глад и неволно попита дали пирожките не загарят, увлечен от апетитната миризма.
Пенсионерката с пъргавина, неочаквана за възрастта ѝ, изтича в кухнята, а той така и остана да стои в малкия коридор, не смеейки да влезе по-навътре без покана. След минута жената се върна с топла усмивка и го покани на чаша чай и пресни пирожки, които току-що бяха извадени от фурната. Участъковият полицай, преглъщайки слюнка, с нескрит интерес попита с какво са пълни пирожките. Галина Евгениевна отговори, че са със сочно зеле, и настоя да седне на масата, за да опита. Така мъжът и направи, неспособен да се бори с неустоимия аромат на прясна домашна храна.
Когато пенсионерката го попита каква работа го е довела при нея, той само се настани по-удобно на стола и отговори с лека усмивка, че нищо особено, просто рутинна проверка. А, отхапвайки голяма хапка от горещия и вкусен пирожок, небрежно попита дали някой я обижда или ѝ създава проблеми в квартала.
Така в списъка на почитателите на гозбите на Галина Евгениевна се появи още един постоянен клиент – местният полицай Олег Михайлович. А вие какво планирате да правите, когато се пенсионирате? Ще откриете ли своя домашна столова или ще намерите друго интересно занимание?