„Повече не мога!“ – едва не плачеше Алиса. Контракциите продължаваха вече повече от шест часа. „Е, потърпи, мила, още малко!“ – Андрей с всички сили се опитваше да подкрепи съпругата си.
Жената беше бременна с близнаци. Това бяха много дългоочаквани деца. След десет години неуспешни опити да забременее, Алиса най-накрая видя две чертички на теста.
Когато разбраха на ултразвук, че ще имат близнаци, съпрузите бяха щастливи. Раждането протичаше тежко. Бебетата бяха доста едри, а майката – миниатюрна и крехка.
Тя тръгна да ражда с тегло едва 54 килограма. Но жената отказа секцио, въпреки че лекарите настояваха. Реши, че за децата ще е по-добре, ако се появят по естествен път.
Андрей през цялото това време не се отдели от нея. Масажираше гърба ѝ, галеше коремчето, държеше я за ръка по време на поредната контракция. Неговата морална подкрепа беше колосална.
Алиса прекрасно разбираше това. Но въпреки всичко, по време на пика на болката, съпругът ѝ я дразнеше. Лесно ти е да говориш, не ти раждаш.
В мен сякаш има две дини, минимум по десет килограма. Знаеш колко ме боли. Родилката не успя да каже повече нищо, отново я притисна поредният спазъм.
Най-накрая близнаците се появиха на бял свят. Това беше най-щастливият ден в живота на Алиса и Андрей. Родиха им се момчета, които кръстиха Дима и Коля.
Жената си мислеше, че най-тежкото е зад гърба ѝ, но трудностите едва сега започваха. Безсънни нощи, колики, зъбки. Алиса изпита пълното щастие на майчинството.
Андрей работеше от сутрин до вечер, за да осигури на семейството всичко необходимо. Естествено, да се очаква помощ от него беше глупаво. На младата майка във всичко помагаше свекърва ѝ Раиса Николаевна.
Тя гостуваше на сина си почти всеки ден. Алиса и свекърва ѝ никога не са имали много топли отношения. Преди раждането на бебетата се виждаха рядко, майката на съпруга ѝ се стараеше да не се меси в живота на младата двойка, снахата ѝ беше много благодарна за това, но не повече.
Затова сега присъствието на свекървата малко напрягаше Алиса. Но нейната помощ се оказа точно навреме. Тя разбираше това.
Раиса Николаевна гледаше момчетата, давайки възможност на снаха си да си почине. Приготвяше храна и чистеше къщата. Времето минаваше, коликите на Дима отминаваха, той растеше и помощта на свекървата беше все по-малко необходима.
Скоро тя започна да идва при внуците си само няколко пъти в месеца. Когато синовете ѝ навършиха три години, Алиса реши да се върне на работа. Уреди момчетата в детска градина, за да има възможност да работи пълен работен ден.
Алиса беше прекрасен специалист с доста голям стаж, затова нямаше проблеми с намирането на работа. Това даде възможност на съпруга ѝ най-накрая да си поеме малко въздух, да не се натоварва с допълнителна работа, както преди. Животът бавно се връщаше към обичайния си ритъм.
Алиса не успя да се огледа и синовете ѝ пораснаха. Сякаш вчера още цапаха пелени заедно и на смени, а днес вече размишляват къде е по-добре да кандидатстват. Майката отдавна едва им стигаше до рамото.
„Моите богатири“, – мислеше си жената, крадешком избърсвайки сълза. Напоследък те се бяха отчуждили от майка си. Това беше разбираемо.
Юношеска възраст, всеки със своите интереси, свои приятели, а с баща си порастващите мъже се чувстваха много по-интересно, отколкото с нея. Алиса се натъжи. Момчетата почти не бяха вкъщи, впрочем, както и съпругът ѝ.
Напоследък той зачести с командировките. А и отношенията между съпрузите вече не бяха същите, както преди. Андрей стана някак си студен към нея, вече не ѝ правеше комплименти, не ѝ подаряваше цветя.
Алиса дори не можеше да си спомни кога за последно бяха излизали някъде всички заедно, като семейство. Това много я огорчаваше. И ето, когато съвсем се отчая, съдбата ѝ поднесе неочакван подарък.
Една сутрин, веднага след закуска, ѝ стана зле. Коремът я сви, в гърлото ѝ се появи неприятна буца. Алиса се надяваше, че ще мине, но организмът ѝ подсказа, че трябва спешно да отиде до тоалетната.
Странно, какво ли съм яла? Всички ядохме едно и също. Вечерта ситуацията отново се повтори. Гадеше ѝ се.
Тогава жената реши да си купи тест за бременност. Надеждата, че е бременна, беше малка, все пак беше на 42 години, но си струваше да провери. Какво беше учудването ѝ, когато тестът показа две чертички.
Алиса не можеше да повярва на щастието си. Едва дочака съпруга си от работа. – Любими, имам приятна новина за теб.
Скоро ще станем с един повече. Андрей с учудване погледна жена си….
– Какво имаш предвид? – Ами, само не казвай, че искаш да си вземеш котка или куче.
Алиса се засмя. – Ами не, глупак! – И му подаде теста. – Скоро отново ще станем млади родители.
Алиса очакваше бурна реакция, но съпругът ѝ реагира учудващо спокойно. Можеше дори да се помисли, че е безразличен. – Хм, интересно.
Е, двама успяхме да отгледаме. Ще можем и трети. Жената се притисна към съпруга си.
– А ако е момиченце? Представяш ли си, малка фея с твоите очи. Ще бъде прелестна. Съпругът внимателно се освободи от прегръдката.
– Няма значение, момиче, момче. Важното е да е здраво. Все пак възрастта си казва думата.
Бременност на двадесет и няколко не е като на четиридесет. Трябва да се пазиш. Още утре ще ти намеря най-добрите лекари.
Алиса беше съгласна с всяка негова дума. На следващия ден се записа на отчет в женската консултация. Бременността протичаше чудесно.
Жената внимателно следваше препоръките на своя лекар. Настъпи денят на поредния ултразвук. Алиса със замиращо сърце отиде на преглед.
Днес обещаха да определят пола на детето. Тя си повтаряше като мантра: „Важното е бебето да е здраво.
А какво ще се роди, момиче или момче, няма значение.“ Но всъщност за нея това имаше значение. Тя винаги е мечтала за дъщеричка.
Представяше си как ще ѝ плете плитки, ще я води на танци, ще ѝ помага да се приготвя за среща. Днес най-накрая щеше да разбере кого носи под сърцето си. Алиса лежеше на студеното кушетче.
Лекарят бавно местеше манипулатора по изпъкналото ѝ коремче. „Не знам дали ще мога днес да кажа пола на детето, то толкова се върти, никак не мога да определя“, – каза жената. „Владимир Петрович, няма да си тръгна, докато не разбера.
Това е важно за мен. Моля ви, опитайте се да видите какво ще бъде, момиче или момче.“ Лекарят се усмихна на бременната.
„Ще направя всичко, което зависи от мен.“ След няколко минути мъжът радостно възкликна: „Има! Знам пола.
Готови ли сте да разберете?“ Очите на Алиса светнаха. Сърцето ѝ биеше бясно, сякаш се опитваше да изскочи от гърдите ѝ. „Е, Владимир Петрович, не ме бавете, ей сега ще припадна от напрежение“, – лекарят се засмя.
„Всичко, можете да си поемете дъх и да приемете поздравления. Ще имате дъщеря!“ По коридора на клиниката се разнесе силен щастлив вик: „Ура!“ След осем месеца на бял свят се появи дългоочакваната малка принцеса.
Кръстиха я Яна. Алиса още от студентските си години искаше да нарече дъщеря си именно така. Андрей хладно посрещна жена си от родилния дом.
Нямаше го онова празнично настроение, което присъстваше, когато Алиса беше изписвана след първото раждане. Жената се обиди. „Е, можеше поне цветя да ми купиш, нали?“ Мъжът само махна с ръка.
„Това е само един букет. Защо да харчим пари за такива неща? Трябва да разбираш, че разходите ни отново ще се увеличат. Всяка стотинка ще е важна.
Затова да се харчим за такива глупости като букет би било просто необмислено.“ На Алиса ѝ се наложи да преглътне обидата си. Минаха няколко години…
Отношенията между съпрузите все още оставаха напрегнати. Те повече приличаха на съседи, отколкото на съпружеска двойка. От някогашната любов и нежност не беше останала и следа.
Цялата си грижа и внимание Алиса сега отдаваше на дъщеря си. А тя със своята детска искреност ѝ отвръщаше със същото. Раиса Николаевна също много обичаше внучка си.
Често я посещаваше, подаряваше ѝ подаръци, купуваше ѝ красиви роклички. Яна растеше мило и съобразително момиченце. На три години майка ѝ я записа в школа по балет.
Малката имаше добри резултати. Учителите ѝ предричаха отлично бъдеще в танците. Наближаваше Нова година.
Алиса искаше да купи на дъщеря си кукла, за която тя мечтаеше, и помоли свекърва си да погледа момичето, докато тя отиде до търговския център. Съпругът ѝ, както обикновено, се забави на работа, затова се наложи да помоли Раиса Николаевна. Алиса бавно се разхождаше из магазините.
Вече не помнеше кога за последно ѝ се беше удало да се разходи сама. Внезапно вниманието ѝ беше привлечено от двойка пред магазин за кожени палта. Те весело разговаряха и мъжът притискаше към себе си своята спътница – ефектна стройна блондинка.
След като се прегърнаха малко пред витрината, те влязоха в магазина. – Това не може да бъде – прошепна Алиса. Бързо изтича до най-близкия отдел и се скри зад манекени.
Щеше да бъде катастрофа, ако я забележат. Защото мъжът, който прегръщаше блондинката, не беше друг, освен нейният съпруг Андрей. Кръвта прихлу към слепоочията ѝ, сърцето ѝ биеше бясно в гърдите.
Алиса едва дочака влюбената двойка да излезе от магазина. Скоро те се появиха. Мъжът държеше в ръцете си голям пакет, явно с кожено палто.
Съпругата изчака влюбените да минат покрай нея, едва тогава излезе от отдела. Учудените погледи на консултантите малко я вълнуваха, сега мислеше само за едно. Алиса си повика такси и незабелязано се шмугна на улицата.
Едва след като седна в колата, успя да въздъхне облекчено. През целия път пътуваше, вторачена в една точка. Раиса Николаевна веднага забеляза, че нещо се е случило със снаха ѝ, но реши да не се меси с разпитите си.
Алиса дори не искаше да си спомня видяното, камо ли да разказва, защото за такова нещо със сигурност не се говори със свекърва. Когато вратата зад майката на съпруга ѝ се затвори, Алиса даде воля на сълзите си. „Как е могъл да постъпи така с мен, а Яночка, а Дима и Коля, какво ще им кажа на всички?“ Най-накрая жената се успокои.
„Трябва да измисля какво да правя по-нататък“, – говореше си сама. „Да живея с предател в ролята на измамена съпруга не искам. Още не се знае защо Андрей досега не се е развел с мен“…
Алиса реши засега да не показва, че е наясно с аферата на съпруга си. Да го наблюдава, незабелязано, за да разбере какви са плановете му за тяхното съвместно бъдеще. Андрей, както обикновено, се прибра късно, дори не вечеря, и веднага заспа.
„И добре“, – помисли си жената, – „по-малко ще го виждам.“ Тази нощ Алиса почти не спа. През цялото време размишляваше какво е направила грешно, кога бракът им окончателно се е изчерпал.
Успя да заспи едва когато навън започна да се развиделява. Когато съпругата се събуди, съпругът ѝ вече го нямаше до нея. Наблизо мирно похъркваше Яна.
Събуждайки се, момичето видя, че мама още спи, затова тихичко, за да не я събуди, легна до нея и заспа. И двете ги събуди звънът на вратата. На прага стоеше Раиса Николаевна.
„Забелязах, че вчера се върна от магазина без кукла, затова реших да поправя ситуацията.“ Алиса се отмести от вратата, пропускайки гостенката вътре. „Благодаря, но не трябваше да се безпокоите, друг път щях да купя.“
Свекървата се усмихна. „Ама не се тревожи толкова, за любимата ми внучка нищо не ми е жал.“ Снахата покани жената в кухнята, сложи чайника.
Раиса Николаевна изведнъж каза: „Алисочка, всъщност куклата беше само предлог. Всъщност дойдох при теб.“
Алиса с учудване погледна майката на съпруга си. „При мен?“ Свекървата с жест показа на снаха си стол. „Седни.
Разговорът ще е дълъг и не много приятен.“ Алиса бавно седна срещу Раиса Николаевна и тя започна: „Видях в какво състояние се върна вчера от търговския център.
Страхувам се да предположа, че това е свързано с моя син.“ Алиса мълчаливо кимна и сведе поглед. „Така си и мислех“, – възкликна свекървата.
„Видя ли ги? Или се сети?“ Снахата стреснато погледна майката на съпруга си. „Вие какво, знаехте ли за всичко?“ „Да, но не бързай да ме обвиняваш в съучастничество. Ще го направя заради теб и моите внуци.“
Алиса внезапно истерично се засмя. „Ама какво говорите? Заради мен? Вие прикривахте похожденията на сина си, затваряхте си очите за това, че той ми изневерява, лъже децата. Алиса, не викай, изслушай ме, моля те.“
Раиса Николаевна го каза с такъв тон, че снахата веднага замълча. Андрей започна да се среща със Светка едва преди половин година. Но тази лекомислена жена успя напълно да го настрои против теб и децата.
Мислиш ли, защо не се развежда с теб? Защо? Ами защото не иска, след развода ти да получиш половината от вашето имущество. Светлана го убеди да остави теб и децата без нищо. Той не обели и дума за развод, защото обмисляше как да осъществи плана на любовницата си.
А ето наскоро и измисли. Раиса Николаевна замълча, отпи глътка чай и продължи: „Планът им е доста прост…
Андрей прехвърли цялото си имущество на мен. Тогава при развода ти ще останеш без нищо, а след това аз щях да прехвърля всичко обратно на него.“ Очите на Алиса се разшириха, тя възмутено скочи.
„Ама как е могъл? А децата му? Нима иска да ги остави без пукнат грош?“ – каза Сикоров. „Успокой се, той няма да може да го направи. Няма да позволя.“
Алиса недоверчиво погледна майката на съпруга си. „Вие? Но как?“ Раиса Николаевна победоносно се усмихна. „Не забравяй, че сега аз съм пълноправен собственик на цялото ви имущество.
Мога да направя дарение на когото си поискам. А за мен няма нищо по-важно от внуците ми. Дори на собствения си син няма да позволя да ги обиди.“
Алиса се хвърли на шията на свекърва си и се разплака. Буквално след няколко дни Андрей съобщи на съпругата си, че я напуска. „Срещнах друга.
Тя е много по-добра от теб, но не се разстройвай. Децата ще останат при теб. Няма да претендирам за тях.“
Алиса кипна. „Ами се махай оттук. В съда ще се видим, тогава ще говорим.“
Настъпи денят, когато бракът им трябваше да бъде прекратен. Андрей, прегърнал Светлана, гордо влезе в сградата на съда. Виждайки Алиса, двойката започна да си шушука.
До жената достигнаха откъси от разговора. „Тази глупачка ще остане с празен задник и три хлапета“, – каза новата любовница на Андрей. „Да, точно така“, – подкрепи я съпругът ѝ.
И любовниците се разсмяха гръмко. Заседанието вече беше започнало, когато вратата внезапно се отвори. Появи се Раиса Николаевна.
Андрей приветливо махна на майка си, канейки я да седне до тях. Какво беше учудването му, когато жената мина покрай тях и седна до Алиса. Скоро съдията официално разведе съпрузите, тъй като те нямаха имущество, разводът мина бързо.
В края на заседанието Алиса внезапно скочи. „Имам още един документ, който се отнася до делото.“ Съдията погледна документите, които жената му подаде.
„Всъщност дарението по никакъв начин не се отнася до развода. Това вече са ваши лични дела. За днес заседанието приключи.“
Андрей чу какво говореше бившата му съпруга със съдията и скочи към нея. „Дарение? За какво става дума?“ Алиса се усмихна лукаво. „Ти и любовницата ти решихте, че сте най-умните.
Но аз имам най-силната подкрепа в лицето на твоята майка. Избирайки си съюзник, ти сбърка, скъпи. А сега именно ти ще останеш без нищо.
Цялото ни имущество Раиса Николаевна прехвърли на нашите деца. И до тяхното пълнолетие аз ще управлявам всичко това. И аз.“
Казвайки това, Алиса се обърна и се отправи към свекърва си. След нея дълго гледаха с недоумяващ поглед три чифта очи. На бившия съпруг, неговата любовница и съдията.
Всички бяха в недоумение. Как така майката предпочете снахата пред сина си? Но в живота се случват и такива неща. Всеки получава това, което заслужава.