Рок легендата на България Кирил Маричков е починал тази вечер. Музикантът е паднал на сцената във врачанското село Селановци и е издъхнал в линейката на път за болница.
Тази вечер по повод събора в селото е имало изява на „Фондацията“.
По време на едно от техните изпълнения 80-годишният Кирил Маричков паднал от сцената и си ударил лошо главата.
Незабавно била повикана линейка, но по пътя към Оряхово той починал.
Заради инцидента концертът е прекратен и полиция блокирала района.
Кой бе Кирил Маричков?
Новината за смъртта на Маричков разтърси не само музикалните среди, но и цялото българско общество.
Феновете и колегите му споделят своята скръб и спомени в социалните мрежи, отдавайки почит на неговото творчество и принос към българската култура.
Кирил Маричков остави богато музикално наследство, включващо множество хитове с „Щурците“ и солови проекти, които ще продължат да вдъхновяват поколения напред. Неговата музика и харизматично присъствие на сцената ще липсват на всички почитатели на българската рок музика.
Очаква се повече подробности около трагичния инцидент да бъдат разкрити в следващите дни. Междувременно, музикалната общност и феновете се обединяват в скръбта си, спомняйки си за невероятния талант и човешките качества на Кирил Маричков.
Кирил Маричков е потомък на видния български революционер и политик Георги Странски.
Внук е на видния архитект Киро Маричков, а по майчина линия – на диригента Борис Левиев. Баща му, Кирил Кирилов Маричков, учи право и дипломация отначало в Сорбоната в Париж, после в Лозана. Първи посланик на България във Ватикана след 1989 г. Майка му, Ирина Левиева, е художничка.
Първите стъпки на Маричков на музикалното поприще са рок формацията „Бъндараците“. Там свири на бас китара, а през 1967 г., след като Бъндараците се разделят, Маричков и барабанистът Петър Цанков основават Щурците.
Най-големите си успехи като музикант и изпълнител Кирил Маричков постига с „Щурците“. Групата е създадена през 1967 г., а името ѝ е избрано след конкурс в радио-предаване. Първоначално младите музиканти свирят кавър-версии или композиции на утвърдени поп композитори, но постепенно се ориентират към изграждането на собствено звучене, основано на авторски композиции, отличаващи се със стилово разнообразие – рокендрол, хардрок и прогресив рок.
Кирил Маричков е фронтмен, басист, певец и основен композитор на своята група. В списъка на създадените от него песни са хитове като „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Конникът“, „Клетва“, „Вълшебен цвят“.
Щурците са един от съставите, наред с ФСБ, Сигнал и Ахат, които могат да претендират за титлата „най-влиятелна българска рок група на 20 век“.
Музикална дейност
С преустановяването на активната творческа и концертна дейност на Щурците, Кирил Маричков се отдава на солови проекти и обществени ангажименти. Първият му самостоятелен опит е саундтракът на култовия филм „Вчера“, включващ песента „Клетва“.
По-късно издава два солови албума („Зодия Щурец“ и „Искам да кажа“), в записите на които участват както гост музиканти, така и останалите членове на Щурците. Понякога се събира с колегите си от групата за отделни концерти или за кратки турнета, като например „40 години Щурците“ през лятото на 2007 г. по повод на 40-годишнината от създаването на състава. През 2011 година той е ментор в „Гласът на България“. Неговият отбор стига до финала, но не спечелва конкурса. От 2013 г. е член на супергрупата Фондацията.
През 2019 г. издава албума „75“.
Обществена дейност
Наред с десетки български културни дейци като Васил Найденов, Богдана Карадочева, Тодор Колев, Йосиф Сърчаджиев, Стефан Димитров, Блага Димитрова, Васко Кръпката и др., в началото на 90-те години на 20 век Кирил Маричков активно се включва в движението на демократичната опозиция против управлението на БСП (бившата БКП). През 1990 г. Маричков е избран за народен представител от листата на коалиция СДС в VII велико народно събрание, но по-късно го напуска. По време на предизборната кампания „Щурците“ записват популярната песен „Аз съм просто човек“, която се превръща в неофициален химн на опозицията.
Държавни отличия
През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството.[3]
През 2020 г. получава и най-високото държавно отличие – Орден „Стара планина“ – I степен.