Когато живееш в собствена къща, могат да те дебнат какви ли не изненади. Една от тях се оказаха… мухите!
Мислиш си, че като се преместиш от града в затворен вилен комплекс, ще избегнеш „селските прелести“? Да, ама не! Този сезон се сблъскахме с истинско нашествие на мухи, засилено от необичайната жега и, изглежда, безкрайното затопляне. Освен това новите ни съседи в комплекса започнаха да гледат добитък, което само добави „радост“.
В околността на къщата ни има и конна школа, която също се включи в производството на органични отпадъци. Накратко: живеем си в мухарски район.
Първата ни реакция беше да закрием всички прозорци с комарници, да окачим тюлени завеси на вратите и дори да поставим лепкави ленти, превърнали се във впечатляващи мухоловки.
Но щом вятърът раздвижеше завесите, мухите отново нахлуваха в дома.
Отчаяни, решихме да прибегнем до химия. Отидохме до магазина и купихме „Дихлофос-Терминатор“, но дори директен спрей от флакона не спря неканените гости. Най-нахалната муха дори прелетя до нас сякаш да попита дали няма да ѝ „подадем“ още малко от този „весел газ“.
Тогава си спомних за изпитано старо средство – вестник. Започна масирано гонене с викове „ТЪШ!“ из целия дом, но, колкото и да е странно, мухите пак се връщаха.
Миналата година вече бях срещал подобен проблем и тогава на помощ дойде карамфиловото масло, което купихме в Никитската ботаническа градина. За разлика от разредените варианти, това беше чист, концентриран екстракт.
Напръсках карамфилово масло върху пердетата и мрежите, а също разположих напоени с масло памучни тампони до прозорците. Забелязах, че мухите започнаха да изчезват и постепенно домът се освободи от тях.
В крайна сметка изглежда, че не им допадна миризмата и отлетяха при по-толерантни съседи. Извинявайте, съседи, нищо лично – просто борба за оцеляване.