Още една връзка с първите години на българската естрада вече е прекъсната. Починал е Александър, известен сред близките си като Сънди – клавирист от „Неразделните“, един от най-ранните състави, с които младата Лили Иванова е излизала на сцена.
Музикантът бил лично познат на Людмил Стаменов – Люстам, който дълги години живеел в съседство с него в Перник. По думите на Стаменов след смъртта на Сънди вече няма жив музикант от онзи първи състав.
Спомените на Люстам ни връщат към началото на 60-те години, около 1961 г., когато Лили Иванова все още не е звездата, която по-късно ще стане символ на българската популярна музика. По това време тя живеела в Перник с първия си съпруг и работела като медицинска сестра в гинекологичното отделение на местната болница.
Въпреки професията си музиката вече заемала важно място в живота ѝ. В свободното си време тя участвала в програмите на „Неразделните“. Сред местата, на които групата свирела, било и помещение към рудника, познато като „Чакалнята“. След края на работната смяна там се организирали музикални програми за миньорите, а младата Лили постепенно станала познато лице сред публиката.
Днес е трудно да си представим този период – бъдещата прима на българската естрада съчетавала работата си в болницата с участия пред миньорска публика. Само няколко години по-късно обаче кариерата ѝ щяла да поеме в съвсем друга посока.
Людмил Стаменов е сред хората, които са наблюдавали отблизо тези ранни години. Той е сред колоритните фигури в историята на българския шоубизнес – занимавал се е с фокуси, дискотеки, концерти и организация на спектакли, а по време на социализма е бил и мениджър на ФСБ.
Още като 17-годишен Стаменов активно участвал в културния живот на Перник и имал възможност да наблюдава началото на пътя на редица бъдещи големи имена в българската музика.
Сред тях е и Васил Найденов. Люстам разказва, че певецът сам се свързал с него след раздялата си с „Диана Експрес“, за да потърси помощ при намирането на барабанист. Стаменов се обърнал към млад музикант от Благоевград и така започнало изграждането на групата около Найденов.
По това време Васил Найденов вече бил забелязан от публиката, включително с песента си от филма „Адаптация“, но големият успех и високите хонорари все още били далеч.
Стаменов пази и един съвсем обикновен, но показателен спомен от онези години. При зимните си посещения в Перник младият Найденов получавал около 25 лева за участие. Финансовите му възможности били далеч от тези, които днес свързваме с името му.
Люстам си спомня как певецът сушал мокрите си чорапи върху парното в Младежкия дом. Зад бъдещата звезда тогава нямало големи екипи, луксозни гримьорни или мащабни сценични продукции. Имало талант, скромни възнаграждения и огромно желание за работа.
Със смъртта на последния музикант от „Неразделните“ постепенно изчезват и хората, които лично са били свидетели на първите години на българската естрада. Заедно с тях си отиват и много лични истории, които рядко присъстват в официалните биографии, но пазят атмосферата на една почти забравена музикална епоха.