Един ден се натъкнах на куклата, която бях погребала с шестгодишната си дъщеря преди година. Безпогрешното доказателство беше името ми, бродирано върху роклята и`. Решена да разбуля мистерията, записах всичко на диктофон. Не знаех, че това ще ме спаси от по-сериозна беда.
9 юли, 15:30 – Запис 1
Здравейте,аз съм Кейт, на 33 години. Току що се върнах от битпазара. Там намерих играчка, която много прилича на тази, която имаше дъщеря ми. Почина преди година… Дори я погребах с тази кукла. Сега изглежда, че тази кукла на битпазара е същата. Не може да бъде, но трябва да проверя нещо, когато се прибера.
9 юли, 15:45 ч
Проверявам куклата у дома. Това е същата кукла. Вътре в роклята има малка бродерия с инициалите на дъщеря ми, която аз уших. Как е възможно? Трябва да разбера откъде идва. Ще продължа да записвам всичко. Това ще ми помогне да подредя пъзела.
10 юли, 9:00 сутринта
Не можах да спя снощи. Разглеждам снимки на дъщеря ми. Успокояват ме, но куклата… Кара ме да мисля, че нещо не е наред. Днес смятам да се върна на битпазара. Може би продавачът си спомня кой е донесъл тази кукла.
10 юли, 11:15 ч
Обратно на битпазара. Намерих същия продавач. Сега ще запиша разговора ни.
Кейт: Добър ден!
Продавач: Здравейте! Искате ли да купите нещо? Спомням си, че вчера купихте кукла от мен. Вашето дете хареса ли я?
Кейт: Хм… Всъщност тази кукла ми напомня нещо. Бихте ли ми разказали историята и`?
Продавач: Госпожо, страхувам се, че не знам историята и`. Това е обикновена кукла. Даде ми я една жена да я продам. Тя дори ми плати допълнително, за да се увери, че ще ви я продам.
би някой си играе с мен. Но кой? И защо? Това е новата ми мисия – да разбера какво наистина се е случило. Ще посетя гроба на дъщеря ми.
11 юли, 12:45 ч
На гроба на дъщеря ми съм. Някой е бил тук. Има Свежи цветя и бележка на гроба.
„Мамо, нека куклата е с теб.“
11 юли, 14:00 ч
Намерих няколко форума онлайн, където хората обсъждат подобни случаи. Всички те изглеждат пресилени, но ще публикувам нещо. Може би някой ще отговори.
12 юли, 10:00 ч
Седя в кафене с лаптопа си. Чувствам се странно.
Някой отговори на публикацията ми във форума. Казват, че може да е съвпадение. Но как може да е съвпадение? Някой пише, че това може да е жестока шега. Ето още едно съобщение.
„Посетете терапевт. Може да е състояние, предизвикано от стрес.“
12 юли, 17:30 ч
Искам да покажа бележката на Майкъл.
Майкъл не е сам. Мисля, че Синтия е там с него. Искам да запиша разговора им.
Синтия: Майкъл, тревожа се за нея. Не можеш да пропилееш младостта си за жена, която напълно те е забравила в скръбта си.
Майкъл: Мамо, какво казваш? Обичам Кейт. Трябва да преминем през това заедно, в добри и лоши времена – помнищ ли обета?
Синтия: О, скъпи мой. Ти си твърде мил. Това ще ви унищожи. Трябва да продължиш напред. Виж Кейт – тя измисли тази история за куклата, защото не може да я пусне. Тя просто иска да я съжаляваш.
Майкъл: Мамо, ти…
Тогава влязох
Кейт: Здравей, Синтия. скъпа
Синтия: О, Кейт. Радвам се, че си вкъщи. Просто говорихме за вашата ситуация.
Кейт: О, наистина ли? И какво?
Синтия: Историята с куклата разтревожи Майкъл. Мисля, че е по-добре да се видиш с психолог…
Майкъл: Мамо! Достатъчно. Тъкмо се канеше да си тръгваш ,нали.
Синтия: О, не, оставам за вечеря.
Кейт: Синтия, беше ли на гроба на Софи? Някой е оставил свежи цветя.
Синтия: О, скъпа, бях в командировка, дойдох направо от летището тук .
Кейт: Намерих това на гроба й.
Синтия: Кейт, скъпа, сигурна ли си, че не е твоят почерк? Изглежда много подобно…
Кейт: Как можа да кажеш това?!
13 юли, 8:00 сутринта
Не мога да спра да мисля за вчерашния разговор. Гледайки бележката — наистина е моят почерк… Но как се случи това? Може би наистина трябва да посетя специалист? Губя ли си ума?
Срещнах се с психотерапевт. Казва, че е изпитал подобни чувства след загубата на майка си. Той смята, че нашето подсъзнание ни прави номера. Но все още чувствам, че това е нещо повече от просто въображение.
13 юли, 19:00 ч
Майкъл беше много мил. Той предложи да вечеряме със Синтия и да се опитаме да поправим отношенията си. Може би е прав и това е просто мъка. Но аз няма да се откажа. Куклата ме гледа с пластмасовите си очи и знам, че зад това стои жената в ретро дрехи. Трябва да я намеря.
14 юли, 9:30 сутринта
Снощи говорих дълго с Майкъл. Трудно е да го приема, но може би наистина съм изгубила връзка с реалността. Разбрахме се да отидем на вечеря при Синтия.
14 юли, 12:00 ч
Намерих снимка на дъщеря ми с куклата. Беше нейният шести рожден ден. Спомням си, че Синтия й даде тази кукла. Този ден тя беше облечена в дълга рокля с ретро брошка. Винтидж неща… Тя ги колекционира. Възможно ли е това да е съвпадение?
14 юли, 18:19 ч
Пристигнахме при Синтия за вечеря. Отидох до банята и се спрях до гардероба й. Пълно е с винтидж дрехи! Как не забелязах това преди? Чувствам необходимост да погледна по-дълбоко в килера.
14 юли, 18:23 ч
Някой идва. Трябва да се скрия.
Синтия: Кейт? Какво правиш в гардероба ми?!
Кейт: Синтия, аз…
Синтия: Това е възмутително! Майкъл! Ела тук!
Майкъл: Скъпа, какво става?
Кейт: Майкъл, не мога да го обясня, но майка ти по някакъв начин е замесена в това. Куклата… Продавачът каза, че една жена в ретро облекло я е оставила за мен. Виж тук! Има куп ретро дрехи!
Майкъл: Скъпа, трябва да се успокоиш.
Синтия: Това е неприемливо, Майкъл! Има нужда от лечение! Веднага викам линейката.
Кейт: НЕ! Трябва да ми повярваш!
Майкъл: Какво е това? Записващо устройство?
17 юли, 09:15 ч
Върнах си рекордера. Майкъл го изслуша и сякаш ми повярва. Изписаха ме от болницата и казаха, че психическото ми състояние не е опасно за другите. Сега съм си у дома.
17 юли, 12:08 ч
Майкъл и аз отиваме на битпазара. Той иска да стигне до дъното на това.
Майкъл: Кейт, скъпа, достатъчно записи.
Кейт: Майкъл, това е важно. Трябва да записвам всичко. Тази история трябва най-накрая да придобие смисъл. Записите ми помагат да преценя обективно какво се случва.
17 юли, 12:15 ч
Ние сме при същият. Майкъл предложи да говори с него насаме. Но аз искам да записвам, затова се крия зад близкия щанд, преструвайки се, че гледам дрънкулки. Шшт… Сега…
Майкъл: Извинете, помните ли куклата, която продадохте на жена ми? Можете ли да ми кажете нещо за човека, който ви я е продал?
Продавач: Страхувам се, че не мога да ви помогна с това.
Майкъл: Виж, имам нещо за теб. Моята колекция от стари фотоапарати.
Майкъл: Ще ти ги дам, ако отговориш на въпросите ми. Тази жена ли беше?
Продавач: О! Беше тя.
17 юли, 17:56 ч
Ще се срещнем със Синтия в кафенето близо до къщата й.
Майкъл: Мамо, знаем, че ти си дала куклата. Знаеш, че Кейт често посещава този битпазар и често купува дребни неща за комфорт от този продавач.
Синтия: Това е абсурдно! Сега обвиняваш мен за болестта на жена си?
Майкъл: Мамо, Кейт е здрава. Лекарят го потвърди и има свидетел на твоите действия.
Синтия: О, Майкъл, много си мил. Това ще те унищожи. Трябва да продължиш напред. Виж Кейт – тя измисли тази история за куклата, защото не може да я пусне. Тя просто иска твоето съжаление.
Майкъл: Мамо, грешиш. Обичам Кейт и трябва да преминем през това заедно. В добри и лоши времена – помниш ли обета?
Майкъл: Мамо, грешиш. Обичам Кейт и сме заедно в това. Дъщеря ни беше болна и почина. Ако Кейт се нуждае от повече време, за да продължи напред, отколкото аз, тогава ще я подкрепя.
Кейт: Майкъл, чувствам се толкова сама. Винаги си на работа и това е твоят начин да се справиш със загубата.
Майкъл: Нека да работим върху взаимоотношенията си заедно.
20 юли, 15:00 ч. – Последен запис
Благодарен съм на Майкъл за подкрепата му. Той ми показа, че животът продължава. Ще се изправим заедно пред предизвикателствата и ще помним дъщеря си с любов, а не с болка. Този рекордер ми помогна да намеря пътя си обратно към реалността. Сега съм готова да продължа.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация.