Коя е тя
Нешка Робева разкрива част от своите треньорски тайни. Легендарната специалистка споделя своята гледна точка от конфликта с Бианка Панова. Говори какво точно се е случило преди и по време на олимпийските игри в Сеул.
– Г-жо Робева, целите ви с този талантлив отбор са били първите в историята олимпийски игри, на които художествената гимнастика е присъствала, в Лос Анджелис. Съдбата ви препъва. Колко тежко беше за вас и момичетата, че не участвахте?
– Най-голямата мръсотия в спорта идва от политиката. Бяхме готови, щяхме да станем шампионки и станахме на Игрите на добра воля. Когато се прибавят много успехи, почва да уморява състезателите. Това, което най-много ги притеснява, е очакването, че ще станат първи. Уморява и съдиите. Така че колкото повече трупахме медали, толкова повече се изгражда група, която искаше да ни сменят. Не искат все България, искат да бъде Съветският съюз, защото те бяха най-добри след нас.
– Били сте любимки на Тодор Живков. Какъв човек беше той от вашите общувания?
– Имали сме и неформални срещи с Тодор Живков. Няколко пъти съм искала среща с него. Един път още с Красимира Филипова като състезателки, когато имаше дрязги, той обеща да помогне и нищо не направи. Ние нищо не искахме освен нормални условия да се състезаваме. По-късно като треньор не сме имали неформални срещи, освен когато подадохме оставки.
Там историята беше политическа. Замисълът беше такъв, че най-напред трябва да ме ударят като треньор, като спрат успехите, като се провали отборът. Даже беше внушено на ЦК, че отборът е много слаб, защото се занимавам с политика. Ние подадохме оставки, защото започна пряко вмешателство в работата. Започнаха състезателките да се настройват, че дисциплината е много строга, че искам прекалено много. По-късно децата – те вече са жени – ми признаха, че е била написана докладна срещу мен и те са се подписали. Подадохме оставки и започна разследване. В един момент аз вече знаех какво ще стане. Предстои европейско първенство за девойки и по регламент две прекрасно подготвени момичета – Кристина Шекерова и Нелия Атанасова, са завоювали място. Много добре знам, че ако ги изпратят, ще ги отрежат, ще ги съсипят. Тогава извиках момичетата и им казах: “Деца, вие заслужихте да бъдете в отбора, но ако ви изпратя, ще ви отрежат и съсипят. Няма да ви изпратя на това състезание”. Предложих на федерацията нещо, което не очакваха. Да заминат две деца от “Славия” с тяхната треньорка. Аз също присъствам, защото водя ансамбъла. Няма как да ги отрежат тях, защото ще докажат, че лъжат, че тази треньорка може да ме замести.
10 Interesting Facts About Earth’s Oceans
– Били са големи игри и сигурно сте познавали всички механизми?
– Едното дете стана европейска шампионка за девойки и България с пълен успех. Да, ама те са докладвали, че ще има пълен неуспех. Аз поисках среща при Тодор Живков, защото нито ни приемат оставките, нито ни оставят на мира. А ние бяхме поставили условие: искаме да работим, но федерацията или трябва да застане до нас, или да ги махнат. Като не ги махнат, ние ще се махнем. Шест месеца разследване. Когато отидох при него, той ме посрещна много грубо. “Какво искаш, ма? Ние правим ли всичко за вас? Какво?” Казах, че не мога да не призная, че имаме пълната подкрепа, всички условия за работа. Това, което ми е било необходимо, винаги съм го получавала. Отборът го е получавал, но че не може да се работи така. Той се успокои, проведохме един смислен разговор и нищо не последва.
– Как така?
– Приеха ни оставките 10 дни преди световното. Мария Гигова няма да бъде президент на федерацията, но си остава в Международната федерация и съдия на световното. Бианка Панова вече беше при тази треньорка от “Славия”. Аз не заминавам, отиват моите помощнички. Отидох при министър Димитър Стоянов и го помолих: “Те са свикнали с мен децата, моля ви, ще си поема разходите.” Той ми се поскара, каза, че в тази държава има закон. Тогава югославяните ме приеха, осигуриха ми достъп до състезанието, без да вземат стотинка. Димитър Стоянов ме командирова. Знаете ли кое беше най-грозно? Освободих цял национален отбор, световни и европейски шампиони. Направих нов отбор. Излизаме на другия ден, играят първи уред без грешка, максимална оценка 10 и след малко намаляват оценката с 2. Не сме пресрочили време, не е излязъл уред, няма грешка. Оказва се, че е заради триката, цепката отзад била под плешката.
-1988-а е моментът, в който като треньор сте били най-близко до олимпийска титла. Колко близо беше?
– Вижте, 100 на 100 и аз много съм сгрешила. Когато Бианка стана световен шампион година по-рано, започнаха едни истории. Цяла България разбра, че Нешка Робева е гласувала против закона за новото рейониране. Оттам започнаха. 1987-а се създаде Комитетът за защита на Русе, където маса народ беше изключен от партията. Аз бях извикана и казах, че нищо нелегално не е имало.
И тук започна цялата история. На Бианка баща й беше офицер в контраразузнаването. Почнаха провокации. Тя саботираше тренировките на лагер в Япония, като беше обявила, че съм я била. Бях написала, че Бианка хвърля бухалка и умишлено я оставя да падне. Бухалката падна, отскочи и я удари по носа. А на Бианка дори без нищо й течеше кръв от носа. И аз полудях. Викам: “Нали това искаше?”. Тя влезе в тоалетната и аз отидох след нея. Това веднага се докладва в ЦК. Тогава от японското външно министерство написаха писмо до партията, че са демократична държава и че ако г-жа Робева си беше разрешила такова нещо, тя щеше да бъде помолена веднага да напусне страната. Та това писмо ме спаси. И вече за Сараево ми беше предложено тогавашният приятел на Бианка и сегашен съпруг да я тренира.
– А той не беше ли доктор? Не е треньор по гимнастика.
– Той не е доктор. Много по-късно, и то в Беларус, взе диплома. Тя беше травмирана, той прави точков масаж. Извика ме на разговор да тренира Бианка – аз само ще се кича с медалите, те ще бъдат мои. И ми поднася кутия с бонбони да ме почерпи. И от нея изпадна микрофон. Аз сама отидох при министъра на спорта и казах, че не може да се работи така. В Сараево трябваше да е пълният разгром освен с ансамбъла. Бианка трябваше да стане първа. Адриана да не вземе златен медал. Сега, когато го говоря това нещо, го правя, защото Бианка го е написала в нейната книга. Тя се оказа не толкова интелигентна. Пише в книгата си как Мария Гигова се договорила с Дерюгина да си споделят медала Тимошенко и Бианка, но Дунавска да не вземе нито един златен медал.
– Това става 1989-а в Сараево?
– Да. Договорката е, която Бианка Панова пише в книгата си. Там освен нея участваха Юлия Байчева, Адриана Дунавска и амсамбълът. Бианка трябваше да раздели първото място с Тимошенко, само че в последния момент прави залитане на топка и веднага го отразяват съдиите. Губим абсолютната титла. Аз излизам и виждам в дъното на коридора как двете Албина Дерюгина и Мария Гигова се дърпат нещо. В книгата на Бианка Панова пише, че медалът е бил договорен, но дошла Нешка Робева, вдигнала скандал и България го изгубила. Даже не знаех за това, въпреки че се досещах. Всеки път намаляваха на Адриана оценката. Състезанието свърши. Тя имаше сребърни медали и минавам край съблекалната и чувам как плаче.
– Вашите кариери с Иван Абаджиев много се приближават, но в Сеул той получава най-жестокия си удар. Какъв човек беше той във вашите очи?
– Човек, който се отнасяше много сериозно към задължението си. Абаджиев осъзнаваше какво значи за България един шампион, а той правеше много шампиони. Имаше своята методика, непрекъснато експериментираше. Използваше определени анаболи. Те в началото не бяха забранени.
Без тези тренировки само на анаболи, глупости. Така че всичко беше нагласено, Абаджиев също беше омръзнал с неговите успехи. В Сеул цялата им федерация международна бяха го предупредили, че ще вземе два златни медала, повече да не опитва. Той не можеше да каже това на момчетата и го съсипаха. На Иван съдбата е трагична, защото по много грозен начин се обърнаха състезателите му. Той преживя толкова незаслужено унижение и си отиде смазан от този свят.