– “20 години в политиката стигат, време е да отстъпим място на младите”. Това ли е истинският мотив да напуснете парламента, г-н Добрев?
– Да. И това не е спонтанно решение, взето в последния момент. В политиката човек трябва да има сили да се откаже, докато е още на върха и да отстъпи място на някой друг със свежи идеи, хъс, ентусиазъм…
– Казахте ли обаче “сбогом” на политиката, или не съвсем – защото обещахте да помагате на партията си? Член ли сте на ГЕРБ и как точно помагате?
– Член съм на ГЕРБ, но не участвам в работата на управителните органи на партията. Подал съм молба и очаквам в края на август на Националната конференция колегите ми да ме освободят и формално от Изпълнителната комисия.
– След загубите на изборите около ГЕРБ има доста слухове – за вътрешна опозиция, за скрит заговор за смяна на лидера Борисов, за договорки с новите управляващи. Ще разсеете ли някои от тях, или ще ги отминете с мълчание?
– Това са интриги, които не заслужават да бъдат коментирани. Нищо от това не е вярно.
– Какви са отношенията ви с Бойко Борисов, на когото бяхте “вътрешна опозиция, но той ви търпеше”. Има ли истина в едни разкази за скандали между вас?
– Не е имало скандали, ние сме възпитани хора. Тиражираните такива в някои медии са художествена измислица. Аз каквото имам да казвам, съм си го казвал винаги на глас, и то пред медиите.
Борисов ме търпеше, в смисъл че в други партии изключват и за много по-малко. Вижте ПП-тата например – Лорер, Божанков, Лена и други, ги разкараха просто защото не гледат достатъчно влюбено лидера.
– В социалните мрежи името ви продължава да е в оборот, вече като кандидат за президент. Имате ли покана, обмисляте ли такава стъпка и има ли изобщо вероятност да приемете подобно предизвикателство?
– Забелязах, а и много хора ми пишат непрекъснато да ме поощряват. Приемам това като комплимент и оценка за работата ми, но нямам никакво намерение да се явявам за президент, да правя партия и/или да се връщам пак в политиката. Мисля, че мога да бъда много по-полезен на обществото в частния сектор и с времето се надявам да го докажа.
– Всъщност излязохте от политиката, за да влезете в бизнеса. С какъв бизнес ще се занимавате, кои са партньорите ви?
– Стартирам проекти в България в партньорство с някои от най-големите американски компании в сферата на информационните технологии, системите за съхранение на енергия, центрове за съхранение и обработка на данни и т.н. На този етап не мога да кажа имената на фирмите партньори, защото съм подписал споразумения за конфиденциалност, но ако проектите бъдат реализирани, вярвам, че това би променило съществено икономическото развитие на страната ни.
– Ако информацията ми е вярна, то имате интереси в т.нар. малки АЕЦ. Ще споделите ли какви са те?
– Не. Аз съм по-скоро песимист за потенциала на малките модулни реактори. Заблудата ви може би е породена от това, че с Румен Радев(бившият министър на енергетиката – б.р.) и Николай Павлов сме в един и същи управителен съвет. Това вероятно е единственият случай, в който трима бивши енергийни министри, и то от различни правителства и различни партии, работят заедно. Явно в частния сектор е много по-лесно да намерим общ език, общи цели, общи пресечни точки, отколкото в политиката.
– Итересно! Как работите заедно? По какви проекти?
– Членове сме на управителния съвет на две дружества. Аз съм изпълнителният директор и ще работим по реализацията на два мегапроекта – единият е за огромна система за съхранение на енергия, а вторият – за дейта център с голям капацитет. По тези проекти сме партньори с най-големите корпорации в света. До края на годината ще ви кажа повече, включително и имената на компаниите.
– Как си представяте енергийната независимост на България в сегашния геополитически и вътрешен контекст?
– Ние създаваме тази енергийна независимост и в последната година България напредна значително в това отношениe. Както знаете, сме първи в света по батерийни системи благодарение на предприемаческия дух и инициативност на българския бизнес.
Съхраняваме соларната енергия на съседните държави – Румъния и Гърция, и им я връщаме през нощта. Внасяме я на цени, близки до нулата, по обяд, и я изнасяме на десетки пъти по-висока цена вечерта. От една страна, от това печелят енергийните компании, собственици на тези паркове, но от друга, печелат бизнесът и хората, защото огромните инвестиции в системи за съхранение водят до по-ниска среднодневна цена на електроенергията за тях.
Нещо повече, благодарение на батериите соларите в България също работят на пълна мощност. Тази енергия обаче не се изнася на безценица през деня, а се съхранява и се изнася вечер на цени над 100 евро на МВч.
През последния 1 месец изнасяме енергия средно за около 3 млн. евро на ден. Това е над 1 милиард евро износ с много висока добавена стойност на година. Такива проекти и тази политика в енергетиката пълнят бюджета. Това целят да постигнат и нашите проекти, за които споменах.
– За енергетиката ни винаги се е говорило като за парцелиран бизнес и струпване на олигарси. Дали това е така? И не се ли страхувате от силна конкуренция?
– Олигарсите са в обществените поръчки. Ние няма да участваме в обществени поръчки и няма да усвояваме държавни средства. Проектите са ни изцяло на пазарен принцип и ги реализираме на собствен риск. Не съм видял енергийни олигарси, които да правят това.
– Защо бизнесът и политиците ни имат странни отношения и невинаги говорят на един език. Какво им пречи? Виждате ли се полезен в ролята на посредник, били сте и от двете страни на тази барикада?
– Не. Аз се занимавах с обществена дейност в последните 20 години. Мисля, че това е достатъчно. Не ми пожелавайте отново такава роля.
– Нали не планирате и вие да изнесете бизнеса си навън? Оценете условията тук, в контекста на това, че нови инвеститори почти няма, а други стягат куфарите.
– Звучите много песимистично. След като вече сме №1 в света по батерийни системи, вярвам, че скоро България ще се изкачи и до едно от първите места по центрове за съхранение на данни и изкуствен интелект.
Знаете ли защо? Колкото повече инвестиции има в енергетиката, толкова по-евтин ще е токът и толкова по-привлекателни ще бъдем за фабриките на ХХI век – центровете за данни и изкуствен интелект.
СV
Роден на 14 май 1978 г. в Хасково
Бакалавър по икономика в Уеслианския иниверситет , Мидълтън, САЩ от 2002 г.
Магистър в УНСС и специализации в Лондонското училище по икономика и политически науки
Депутат в 6 парламента- от 41-ви до 46-ти
Министър на икономиката, енергетиката и туризма от 12 март 2012 до 12 март 2013 г. в кабинета „Борисов“ 1
На 23 юни 2026 г. обяви, че се оттегля от политиката