Големите търговски вериги в България работят с норми на печалба, съпоставими с тези в останалите европейски държави, а обвиненията за прекомерни надценки не отчитат реалните разходи на бизнеса.
Това заяви изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов в телевизионно интервю, в което критики към държавните регулатори и икономическата политика на правителството.
Сдружението за модерна търговия, оглавявано от Николай Вълканов, обединява някои от най-големите търговски компании в България. Сред членовете му са хранителните вериги Кауфланд, Лидл, Билла и Minimart, онлайн супермаркетът eBag, както и Технополис, ИКЕА, dm, Deichmann, Mr. Bricolage и SOpharmacy. Асоцииран член на организацията е и Shell България.
Според Вълканов публичното противопоставяне между институциите и големите търговци не само създава погрешна представа за начина, по който се формират цените, но и може да отблъсне инвеститорите от българския пазар.
“Прекомерна надценка – такова понятие въобще не знам как може да съществува. Не е коректно да се извадят три примера от 10 000 и да се покажат само те“, коментира Вълканов по повод последните обвинения на Комисията за защита на потребителите (КЗП).
Той обясни, че разликата между доставната и продажната цена на даден продукт не представлява чиста печалба за търговеца. От нея трябва да бъдат покрити разходите за транспорт, логистика, електроенергия, възнаграждения и поддръжка на търговските обекти.
“Кои точно от тези разходи трябва да бъдат намалени според държавата? Трябва да спрат търговците да си плащат тока или да намалят заплатите на 30 000 служители, на които дават работа?“, попита риторично той.
По 3 евро печалба на всеки 100 евро продажби
Според представените от Вълканов данни приблизително 75% от приходите в търговията на дребно отиват за закупуване на стоки, предназначени за препродажба. Други 8-9% са разходите за труд, а около 8% се отделят за електроенергия, реклама, логистика и останалите дейности.
Така средната чиста печалба на търговците възлиза на приблизително 3%.
“На всеки 100 евро продадена потребителска кошница чистата печалба, образно казано, която средно един търговец в България получава, е 3 евро“, посочи изпълнителният директор на сдружението.
Той се позова на данни на Евростат и европейската търговска организация EuroCommerce, според които рентабилността на българските търговци е близка до средната за Европейския съюз.
Вълканов уточни, че нормата на печалба преди определени финансови разходи е около 5% – равнище, съпоставимо с това в Германия. В други европейски държави показателят достига 7-8%. По думите му международните търговски компании прилагат сходни бизнес модели във всички държави, в които присъстват, и не работят по специални правила за българския пазар.
Вълканов даде пример с държавната компания “Ел Би Булгарикум“, която произвежда млечни продукти и разполага със собствени магазини. Според него масло от 250 грама се предлага на сайта на дружеството за 3,93 евро -цена, която не се различава съществено от коментираните през последните дни стойности в големите търговски вериги.
Той посочи, че сходна е ситуацията и в магазините, които са собственост на самите производители.
Като друг пример даде млекомат в София, където литър прясно мляко се продава за около 2 евро.
“Няма такива цени в търговските вериги“, заяви Вълканов.
Според него тези примери поставят под съмнение внушението, че именно големите търговци са основната причина за високите цени на млечните продукти.
Изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия отхвърли и внушенията за картелно поведение на големите вериги.
Той припомни, че между 2012 и 2014 г., когато според него е имало сходна кампания срещу сектора, няколко международни компании са напуснали българския пазар.
Вълканов призна, че решенията им са били свързани и с финансови затруднения, но изрази мнение, че негативното публично отношение към бизнеса също е оказало влияние. Ако българският пазар беше толкова атрактивен откъм печалби, тук щяха да се избият да инвестират търговски вериги от всякакви националности, коментира Николай Вълканов пред Bloomberg.
Според него евентуалното оттегляне на още международни компании би ограничило конкуренцията и би довело до допълнително повишаване на цените.
Вълканов се позова и на проверка на Комисията за защита на конкуренцията, чиито резултати според него са публикувани през януари 2025 г. По думите му разследването, включващо проверки на място и изземване на документи, не е установило антиконкурентно поведение. Той твърди още, че анализът не е констатирал необосновано завишаване на маржовете и печалбите през 2022 и 2023 г., когато инфлацията при храните достигна особено високи стойности.
Вълканов отправи и сериозни политически обвинения, като допусна, че атаките срещу търговските вериги могат да преследват цели, различни от защитата на потребителите.
“Една част от причините според мен е свързана с желание за преразпределяне на вътрешния пазар в полза на конкретни играчи, които са близки до сегашната власт“, заяви той.
Според Вълканов големите вериги се превръщат в удобен виновник за икономически проблеми, включително високите цени, ниските доходи и недостатъчното местно производство.
Той разкритикува и начина, по който институциите комуникират с бизнеса, като подчерта, че отношенията между регулатори и търговци трябва да се основават на диалог, а не на публични обвинения.
Сериозни критики бяха отправени и към обсъжданите мерки в проекта за държавен бюджет за 2027 г., включително намеренията за облагане на свръхпечалбите.
Според Вълканов подобен механизъм не отчита достатъчно разликата между абсолютния размер на печалбата и действителната рентабилност на бизнеса.
Той даде пример с компания, която през 2020 г. е имала норма на печалба от 4%, а през 2027 г. тя е спаднала до 3%. Въпреки това общата ѝ печалба може да е нараснала заради откриването на нови магазини, разширяването на дейността и направените инвестиции.
По негови изчисления потенциалният принос на подобен данък от сектора на търговията с храни към покриването на бюджетния дефицит би бил незначителен.
“С такъв тип данъчна политика нови инвестиции никога няма да привлечем“, предупреди той.
Вълканов коментира и предвиденото увеличение на ваучерите за храна. Макар да приветства по-големия им размер, той обърна внимание, че разплащанията с тях са по-скъпи за търговците в сравнение с плащанията в брой или с банкови карти.
Според него делът на покупките на бързооборотни стоки, заплащани с ваучери, може да достигне около 15% от пазара.
“Кого точно се опитват да убедят управляващите, че се стремят да намалят цените? Всичките им действия са в обратната посока“, заяви той.
Вълканов предупреди, че през следващите месеци съществува сериозен риск от нов натиск върху цените на храните. Сред основните фактори той посочи поскъпването на електроенергията и горивата, увеличаващите се разходи за труд и военните конфликти, които затрудняват международната търговия.
По негови данни разходите за труд в модерната търговия са нараснали средно с около 12% само за последната година. Вълканов отказа да прогнозира конкретно поскъпване на храните през зимата, но предупреди, че продължаващите удари по енергийната инфраструктура и проблемите с корабоплаването в Черно море създават допълнителна несигурност.
Особено тревожно според него е евентуалното ограничаване на износа на зърно от Русия и Украйна.
Той припомни, че подобни сътресения през 2022 и 2023 г. са оказали сериозно влияние върху световните цени на храните.
Зърното има ключово значение не само за производството на хляб и тестени изделия, но и за животновъдството, тъй като се използва за фураж. Затова евентуално поскъпване може да се пренесе върху цените на месото, млякото и редица други продукти.
“Това ще повлече следваща инфлационна вълна, неизбежно“, прогнозира Вълканов.
Според него именно тези рискове трябва да бъдат във фокуса на разговорите между държавата и бизнеса, вместо вниманието да се концентрира върху отделни примери за цените на маслото и млечните продукти.
“Вместо да се съберем, да седнем и да водим нормален, реален диалог какви са проблемите и какви са възможните решения, ние се замерваме с плюнки. Аз не виждам това да е отговорно поведение“, заключи изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия.