Мъж отива на гарата, за да си купи билет за влака.
— Имате ли свободно място до Варна?
— Ще се намери.
— А има ли място отстрани, на горното легло, близо до тоалетната?
— Има.
— А пред мен има ли шумна компания, която си е купила билети? Може ли да пътувам в същия вагон с тях?
— Може, но там ще пътуват и студенти.
— Чудесно, устройва ме! Дайте ми билет!
Купил си билета, прибрал се вкъщи, а жена му излиза от кухнята и…
— Пак ли си купил билет за командировка? — попитала жена му подозрително.
— Да, заминавам утре вечер.
— И защо изглеждаш толкова доволен? Миналия път се прибра и каза, че повече няма да се качиш на влак!
Мъжът се усмихнал загадъчно.
— Този път съм си избрал идеалното място.
Жена му го погледнала изпитателно.
— Само да не си намислил някоя глупост!
— Напротив! Всичко съм предвидил.
На следващата вечер мъжът се качил във влака. Намерил купето си и веднага разбрал, че планът му работи.
На горните легла хъркали двама студенти. В коридора се смеела шумна компания, а от тоалетната се носела ужасна миризма.
Мъжът сияел от щастие.
Извадил телефона и се обадил на жена си.
— Скъпа, всичко е точно както го исках!
— Какво?! — възкликнала тя. — За какво говориш?
— Шум, хъркане, миризма, никакво спокойствие! Просто прекрасно!
— Ти съвсем ли полудя?!
— Не, мила. Просто този път имам доказателства!
— Какви доказателства?!
Мъжът понижил глас:
— Последния път, когато се прибрах от командировка, ти ми каза, че съм измислил всички тези ужасии, за да не те взема със себе си. Сега ще снимам всичко!
От другата страна настъпила тишина.
После жена му спокойно казала:
— Чудесно, скъпи. Само че има нещо, което пропуснах да ти кажа.
— Какво?
— Реших да те изненадам. Купих си билет за същия влак!
Мъжът пребледнял.
— Къде си?!
— В съседното купе. И вече говорих с кондуктора.
— За какво?!
— Да ни премести в спален вагон за двама. Тих, чист и с удобни легла.
Мъжът въздъхнал облекчено.
— Е, това вече е добра новина!
— Има само един малък проблем — продължила жена му.
— Какъв?
— Докато те търсех, срещнах една много любезна жена. Каза, че от три години пътува с теб в командировки.
Мъжът замръзнал.
— И… как изглеждаше?
— Не знам дали е важно. Но в момента седи срещу мен и чака да ни обясниш защо и двете те наричаме „скъпи“.
Мъжът бавно седнал върху куфара си.
От съседното купе се чул познат женски глас:
— Хайде, любов, идвай! Този път командировката наистина ще бъде незабравима!
И тогава мъжът най-после разбрал защо билетът му бил толкова евтин — истинското пътуване щяло да му струва половината имущество!