Мозъкът ни ежедневно получава огромно количество информация, за която никога не сме вземали съзнателно решение. Чуваме чужди разговори, запомняме натрапчиви реклами, прелистваме десетки безсмислени публикации и прекарваме часове пред екрани, без впоследствие да можем да си спомним нещо съществено от видяното.
А вечер се оплакваме, че паметта ни изневерява, трудно се съсредоточаваме и нямаме желание да се занимаваме с нищо, което изисква сериозни умствени усилия.
Татяна Черниговская, известен специалист по невронаука и психолингвистика, има доста категорично мнение за начина, по който се отнасяме към собствения си мозък.
В една от лекциите си тя предупреждава:
„Не бива да четете глупави книги, да общувате с глупаци, да слушате лоша музика, да ядете некачествена храна и да гледате бездарни филми.“
Мозъкът се променя под влиянието на всичко, с което го занимаваме. Невронните връзки се изграждат и преобразуват през целия живот, а качеството на нашите занимания има значение за умствената ни активност.
Черниговская насърчава хората да продължават да учат, да избират по-взискателна литература и да не превръщат удобството в основен принцип на живота си. Нейните препоръки могат да бъдат обобщени в пет практически правила.
1. Избягвайте бързите удоволствия, които приучават мозъка към лесното
Няколко минути във Фейсбук лесно се превръщат в цял час. Един клип следва друг, после идват забавна история, скандал и сме загубили сума време.
Причината се крие отчасти в начина, по който работи системата за възнаграждение в мозъка. Всяко ново, интересно или изненадващо съдържание може да предизвика допаминова реакция. Допаминът участва в мотивацията и очакването на удоволствие, като ни подтиква да потърсим следващото приятно преживяване.
Така мозъкът попада в капана на бързите награди. Получава поредица от леснодостъпни стимули, без да е необходимо да полага сериозни интелектуални усилия. А когато свикнем с непрекъснатата смяна на впечатленията, заниманията, които изискват търпение и продължителна концентрация, могат да започнат да ни изглеждат отегчителни.
Защо да се мъчим над трудна книга, да разучаваме непозната тема или да усвояваме ново умение, когато едно движение на пръста ни предлага следващото забавление?
Мозъкът естествено се стреми да пести усилия и лесните награди могат да направят този избор особено привлекателен.
Тъкмо затова е важно да внимаваме с какво запълваме свободното си време. Ако непрекъснато избираме занимания, които изискват минимално внимание, постепенно може да изгубим навика да се съсредоточаваме върху по-сложни задачи.
Черниговская предлага да гледаме на информацията като на храна за мозъка. В интервю за значението на книгите тя казва:
„Единственото, което мозъкът не умее, е да не учи. Той учи непрекъснато. Но всичко зависи от това какво му предлагаме да научи.“
Половин час, прекаран в изучаване на интересна тема, може да ни остави с нови знания и въпроси. Същото време, погълнато от безкрайно прелистване, често изчезва почти незабелязано.
Полезен навик е да избираме предварително какво искаме да прочетем или гледаме, вместо да оставяме следващото предложение на алгоритъма.
2. Четете трудни книги, които ви карат да мислите и да напрягате паметта си
Черниговская има особено отношение към литературата. За нея четенето е сериозна интелектуална работа, която изисква внимание, въображение и способност да откриваме връзки между различни идеи.
Тя препоръчва да избираме и произведения, които ни затрудняват. Сложният роман, непознатата философска тема или книгата, към която се налага да се връщаме, могат да бъдат далеч по-полезно предизвикателство от текст, чието съдържание предвиждаме още от първите страници.
„Ние не четем заради сюжета“, казва Черниговская в разговор за значението на литературата. Според нея големите писатели изискват да обръщаме внимание на много повече от последователността на събитията.
При Достоевски например читателят трябва да следи характерите, противоречията, мотивите и отношенията между героите. Подобно четене ангажира паметта, въображението и способността за анализ.
Можем да направим упражнението още по-полезно: след всяка глава да оставим книгата и да се опитаме да възстановим основните събития, важните подробности и причините за постъпките на героите.
Когато нещо ни е убягнало, връщането към текста и повторното осмисляне също са част от работата.
3. Никога не спирайте да учите
Голяма част от ежедневните действия постепенно се превръщат в автоматични навици. Шофираме по познат маршрут, готвим едни и същи ястия, използваме телефона и изпълняваме професионални задачи почти без да се замисляме.
Тази способност е изключително полезна. Тя освобождава вниманието ни за по-сложни дейности. Проблемът идва, когато престанем да използваме освободеното време за нови предизвикателства.
Черниговская настоява мозъкът редовно да получава задачи, които изискват усилия.
„Когато мозъкът се занимава със сложна работа, той става по-добър.“
Изучаването на чужд език, свиренето на музикален инструмент, усвояването на непозната технология или задълбочаването в нова област ни карат да преодоляваме трудности, да правим грешки и да търсим решения.
На 70 години човек може да започне да учи италиански, да се запознае с астрономията или да овладее фотографията. Възрастта променя темпото на учене, но не отнема възможността да придобиваме знания.
Особено ценни са заниманията, които събуждат истинско любопитство. Когато темата ни увлича, намираме причина да продължим и след първите затруднения.
4. Не жертвайте съня си — мозъкът има нужда от него, за да запомня
Можете да прекарате цяла вечер над учебник, да повторите десетки пъти определена информация и на следващата сутрин да установите, че не можете да си я припомните.
Черниговская обръща специално внимание на съня като необходима част от ученето. Мозъкът продължава да обработва информацията, докато спим, а сънят участва в укрепването на спомените и усвоените знания.
В интервю тя обяснява:
„Сънят е почивка за вас, но за мозъка ви — не.“
Тя дава пример със студентите, които учат до сутринта преди изпит. Те жертват съня си с надеждата да запомнят повече, а така лишават мозъка от времето, необходимо за обработване на наученото.
Черниговская дори препоръчва след сериозно учене човек да си легне и да се наспи, вместо да продължава безкрайно да повтаря материала.
Недоспиването се отразява и върху концентрацията. След няколко нощи с недостатъчен сън обикновените задачи могат да започнат да изискват значително повече усилия. По-трудно задържаме вниманието си, допускаме пропуски и реагираме по-бавно.
Затова пълноценният сън заслужава същото внимание, което отделяме на храненето и физическата активност. Той е необходим на мозъка във всяка възраст, особено когато искаме да продължим да учим и да запазим добрата си памет.
5. Винаги имайте цел, която ви кара да ставате сутрин с желание
След пенсионирането ежедневието на много хора се променя рязко. Изчезват професионалните задължения, срещите с колеги и задачите, които доскоро са определяли ритъма на деня.
За едни това е дългоочаквана свобода. За други липсата на ясни занимания постепенно води до скука, обездвижване и загуба на интерес към новото.
Черниговская обръща внимание на значението на личната мотивация. В своя лекция за ученето тя поставя съвсем конкретен въпрос:
„Защо уча?“
Според нея човек трябва честно да разбере какво иска да постигне. Целта определя усилията, които е готов да положи, и начина, по който организира заниманията си.
Тази идея има особено значение в напреднала възраст.
Целта може да бъде съвсем обикновена: да прочетете произведенията на любим писател, да научите достатъчно чужди думи за предстоящо пътуване, да подредите семейния архив или да започнете да отглеждате градина.
Всяко подобно начинание изисква планиране, внимание, памет и постоянство. То създава поводи за нови знания и носи удовлетворение от постигнатото.
Особено важно е човек да има какво да очаква. Предстояща среща, книга, която иска да прочете, място, което желае да посети, или умение, което тепърва усвоява, могат да направят ежедневието значително по-богато.
Черниговская многократно е подчертавала, че интелектуалното развитие продължава през целия живот. Поддържането на любопитството е част от грижата за мозъка, а личните интереси ни дават причина да използваме способностите си.
На 90 години човек носи със себе си огромен житейски опит. Ако продължава да се интересува от света, да открива нови неща и да разговаря с удоволствие за тях, възрастта трудно може да заличи богатството на неговата личност.
Умствената активност се поддържа с ежедневни занимания, които изискват внимание и усилия. Добрата книга, новото умение, пълноценният сън и желанието да научим още нещо утре са достъпни начини да се грижим за нея през целия си живот.