Лариса беше възпитавана като прилично момиче. Но на осемнадесет години хормоните победиха приличието.
Влюбена в своя състудент, Георги, Лариса отиде докрай в любовта си. Без да чака годеж, сватба и други неща, за които настоятелно ѝ повтаряха родителите в процеса на възпитание.
Но тя обичаше Гоша! А той обичаше нея. Обаче, когато се изясниха последствията, Лариса ужасно, просто неприлично много, се уплаши.
Георги каза, че в първи курс не може да става и дума за никакви деца!
— Пълнолетни сме, можем сами да решим въпроса. Имам пари. Ще изберем най-добрата клиника, дори болка няма да усетиш.
Родителите на Гоша бяха доста заможни хора.
Лариса се замисли. Просто си представи как съобщава такава новина на своите показно-порядъчни родители и ѝ стана лошо. А тук и токсикозата започна – стана все по-трудно да крие състоянието си у дома.
— Но как… той вече се е настанил там… жив е.
— Ларочка, ти си толкова смешна! – умили се Гоша. – Това засега е само клетка. Просто клетка и нищо повече.
Те си записаха час за вторник. …
По-точно, записаха Лариса. В много добра клиника – Гоша не жалеше пари. В понеделник вечерта Лариса реши да се разходи, за да се отвлече някак си от мрачните мисли. Болеше я и я беше страх да убие детето си. Дори и то засега да е просто клетка. Да не ходи никъде утре, или какво? Но как тогава?..
Съдбата реши вместо нея. Когато Лариса почти през нощта се връщаше у дома, близо до гаражите срещна двама някакви отрепки. Те я изнасилиха. Момичето си помисли: „Ще ме убият. И добре“. Главното е, че тя самата не стана убиец. Просто ще умре заедно с детето си. После настъпи благословената тъмнина, а Лариса се събуди в болницата.
Помисли си, че е в рая. Все пак не е успяла да съгреши. Помещението, в което отвори очи, беше залято от слънце. Но после Лариса помръдна ръка, усети материалната ѝ тежест и иглата, прозрачната тръбичка от която водеше право към системата за вливане.
Дали е оцеляла? Ами ето ти наказание!
Детето също оцеля. По молба на Лариса лекарят не каза на родителите ѝ, че дъщеря им е бременна. Изобщо, болницата се оказа много добра. Там имаше медицински психолог, Елена Тарасовна. Лариса поговори с нея и ѝ стана по-леко. Много, много по-леко. Но Лариса разбираше, че у дома няма да има никакво облекчение. За родителите си тя вече е позор. А и позор с добавка. Затова избор вече няма, да им каже за бременността си или да не им каже. Тя ще каже малко по-късно, като обвини за всичко изнасилването.
— Сигурна ли си, че не искаш да кажеш истината? – поинтересува се Елена Тарасовна. – Лъжата е като снежна топка. Струва ти се, че просто ще скриеш истината или малко ще излъжеш за добро. Но после се налага да съчиняваш нови лъжи, за да оправдаеш първата. И в резултат се строят вече натрупвания от лъжи. Те могат да рухнат, Лариса. А измъкването изпод развалините ще бъде много трудно.
Лариса поклати глава.
— Много ми помогнахте за главното. Няма да страдам от последствията на насилието. Или почти няма да страдам. Но ако познавахте баща ми…
Бащата, като разбра, че Лариса е бременна – според нейната версия, бременността беше следствие от инцидента близо до гаражите – се ужаси и възнамери да изпрати дъщеря си на аборт. Благодаря, веднъж вече са я пращали там.
— Няма да отида! – упорито заяви Лариса.
— И какво? Ще раждаш от мръсни насилници?
— Виктор, не ѝ напомняй! – замоли се майката. – Докторът помоли да не ѝ напомняме. Ларочка, скъпа, но татко е прав…
— Не! – отсече Лариса и затвори очи.
Тя от самото начало не искаше това. Не искаше да се отърве от детето. Но ако бяха разбрали за връзката ѝ с Гоша, Лариса щеше да се смята за еднакво виновна с него. Просто щяха да я тормозят у дома! А така… Господи, ами с това отвратително произшествие Бог спаси нейното мъниче!
Тя не искаше да се вижда с Гоша. Просто защото той знаеше истината. И защото въпреки всички усилия на психолога, се чувстваше някак си мръсна. Сякаш се е измила, но не докрай. Ами и Гоша я пращаше в клиниката. Да се отърве.
Този разговор неминуемо щеше да изплува, а при Лариса всичко се беше преобърнало. Обаче в университета ще трябва да отиде. Трябваше да подготви някаква линия на поведение с Гоша, да я обмисли. И Лариса трескаво мислеше. Но, както се оказа, напразно. Всичко беше измислено от баща ѝ.
— Ще отидеш при Таисия в Киев.
Леля Тася беше родна сестра на баща ѝ. Бездетна вдовица. Овдовя много рано – мъжът ѝ загина в автомобилна катастрофа. Тася повече не се омъжи, заяви, че е обичала веднъж и повече няма да може. Без любов семейният живот не ѝ е интересен. Майката на Лариса не обичаше Таисия – беше твърде своеволна. А защо не? Сама си е господарка. Виктор обичаше сестра си нежно, но поради това, че жените не се разбираха много добре, се виждаше с нея рядко.
— В Киев… — повтори Лариса.
Документите си от университета тя взе, след като сама видя Гоша да заминава с колата си. Ето той излезе от университета, ето седна, запали двигателя. Взе телефона, натисна нещо, поднесе го към ухото си. В джоба на Лариса завибрира мобилният ѝ телефон. Какво можеше да му каже? Гоша ѝ звънеше през всички тези дни. Лара мълчеше. Той, сигурно, вече знае всичко отнякъде, че са я изнасилили… защо ѝ звъни?
Гоша нищо не знаеше. Откъде щеше да знае? Лариса просто внезапно изчезна – не отиде на лекар в уговорения ден. Вече месец не се появява в университета и не се свързва. Решила е нещо по свой начин? Не ѝ пука за родителите? Едва ли… не са такива родителите. Телефонът звъни, не е изключен. Ами къде е тя, по дяволите?!
Колата на Георги си тръгна, а Лариса отиде в деканата. Написа молба, взе си документите. Вечерта на същия ден момичето се качи на влак и замина при леля Тася. Леля ѝ много се зарадва.
— Ти давай тук веднага да учиш. Не губи време.
— А детето като се роди? – учуди се Лариса.
— Какво, аз ли няма да поседя с детето? Млада си, знай си ученето.
Тася беше толкова добра. Толкова ѝ се искаше да ѝ каже истината. Но Лариса се страхуваше, че леля ѝ ще разкаже тази истина на баща ѝ.
Вече с леко забележим корем Лариса издържа приемните изпити и животът влезе в релси. Бременна студентка днес никого не учудва. Тя учеше, готвеше се да стане майка и пазеше тайната си като зеницата на окото си.
Една вечер Лариса се откъсна от реферата и влезе в страницата на Гоша. Тя си беше сменила телефона, след като се премести в Киев. Старите страници в социалните мрежи ги беше зарязала. Създаде си една фалшива.
— Твоето момче ли е? – попита леля ѝ зад гърба ѝ. – Красавец.
Вътре в Лариса отново завибрира желанието да свали част от товара от душата си. А от друга страна, защо да се кае, когато с Гоша вече няма да бъдат заедно. Никога!
— Бивш.
— Липсва ли ти?
— Не. Вече не ми липсва. – старателно криейки страданието си, каза Лариса. – Какво да ми липсва? Всичко е отминало!
— Аха, аха. – съгласи се Тася. – Хайде да вечеряме. Направих ти любимите кюфтета на фурна.
— Уау! Идвам.
Те седяха и обсъждаха момента, когато малкият Артьом ще се появи на бял свят. Скринингът вече беше показал: ще бъде момче. Тази вечер Тася няколко пъти внимателно се вглеждаше в лицето на племенницата си, но разбра, че момичето няма да сподели. И преди ѝ се беше струвало странно, че Лариса толкова спокойно и дори радостно чака дете, заченато при такива ужасни обстоятелства. Нещо тук не е наред. А днес забеляза как племенницата ѝ зяпаше онзи младеж. С тъга и съжаление.
Таисия много чакаше този внук. Бог не ѝ даде свои, та поне да поглези кръвното на Ларка. Но нещо не ѝ даваше покой… дали момичето не прави най-голямата глупост?
Когато Лариса излизаше от кухнята, Тася изведнъж каза:
— Ти знаеш, че можеш да ми се довериш, нали? Винаги ще бъда на твоя страна.
Момичето се замисли за миг, после топло се усмихна на леля си. Приближи се и я целуна.
— Знам, Тася. И съм ти много благодарна!
В онази вечер я занимаваха съвсем други мисли. На Лариса ѝ се струваше странно, че красавецът и почти мажор Гоша, съдейки по всичко, е сам. Все още сам. Къде са снимките с новото момиче? Полуинтимните селфита? Къде е всичко това?
Малкият се роди през ноември. Лариса продължи обучението си, Таисия с удоволствие се занимаваше с Артьом.
— Кога ще го записваш? – не спираше да подканя Лариса. – Какво е това без документ?
А Лариса, която все пак искаше да запише на малкия бащино име, все отлагаше. Смущаваше я, че Тася е виждала страницата на Гоша в социалните мрежи. Щеше да започне да задава въпроси. Между другото, родителите на Лариса дори не дойдоха да видят внука си. Роди ли? Всички здрави ли са? Е, добре!
През декември Георги, страшно пиян за кураж, се яви при родителите на Лариса. Докато се качваше по стълбите, от страх се протрезви. Той вече беше чул от състудентки, че момичето му е заминало някъде, но без подробности. Гоша дълго се опитваше да забрави Лариса – не се получаваше. Освен това се чувстваше такъв козел! Вместо да поеме отговорност, се уплаши. Пращаше я на аборт. Мръсник и козел.
Отиде при нейните родители, защото при своите го беше още по-страх да се обърне за помощ. У дома можеха да му простят всякакви изцепки, но любов с последствия към момиче от неподходящо семейство… Гоша силно се съмняваше. Въпреки че… майка му там нещо все му внушаваше. Почтеност, бла-бла. Може би именно нейното възпитание доведе сега Георги на прага на дома на Лариса? Е, или просто любовта.
— Обичам дъщеря ви! – заяви той леко пиян, когато вратата се отвори. – И съм подлец.
— Интересно. Вие какво, пиян ли сте, млади човече?
— Точно така. Мислех, че много. Но преди срещата с вас някъде се изпари. Извинете ме. – изсумтя Гоша. – Трябва да знам къде е Лариса. Не мога без нея.
Виктор разбра, че този младеж не знае, че с Ларка се е случила беда. Явно наистина я обича – толкова време е минало, а не я е забравил. На Виктор му направи впечатление, че момчето е много добре и скъпо облечено. Той си помисли, какво му е на него? Ларка не оправда надеждите му. Той я прати при сестра си, за да не вижда този срам тук. А Таисия е щастлива. Нищо не я смущава. Сестра му никога не е зависела от общественото мнение. А той е слаб…
От друга страна, ако този младеж вземе Лариса обратно, може и да се ожени за нея – дявол знае – та може и да е за добро? Казва, че я обича…
— Ще ви дам адрес — реши Виктор. — И вървете си с Бог. И без това много надишахте тук.
Гоша се усмихна тъжно. Той взе адреса и дори благодари. А вечерта вече пътуваше за Киев. По пътя изпи литри кафе, за да се съвземе. За последствията се стараеше да не мисли. Може родителите да го лишат от пари, може и не. Главното е, че ще бъде щастлив. С любимата до себе си.
Ами ако е заминала при друг? – прониза Георги мисъл.
И дори пот му изби по челото. Или това е от сместа от остатъци от коняк и кафе? Той пропъди мисълта. Гоша няма да се занимава с това преди време. На място ще разбере всичко. Зазвъня телефонът. Майка му. Той написа съобщение, че е добре, и изключи апарата.
В Киев Гоша се настани в хотел, взе душ, поспа няколко часа, а после вече в нормално състояние отиде на адреса, който му беше дал бащата на Лариса. Вратата отвори зашеметяваща леля на около четиридесет и пет години. Зашеметяващото в нея беше това, че би могла да бъде красавица, но не изглеждаше това изобщо да я безпокои. Боса, с къси панталони, кичур коса се беше изплъзнал от прошарения ѝ кон и нито грам грим на лицето. Жената външно приличаше на неговата Лариска. Явно роднина.
— О. Здравей, Георги. Влизай.
— Вие ме познавате ли? – озадачи се той.
— Познавам. Видях те, в смисъл. Веднъж в интернет. Влизай, измий си ръцете. Все пак има малко дете вкъщи. Аз съм Таисия. Ще пиеш ли кафе?
— Благодаря, ще пия.
— Ага. И на мен тогава свари. – хвърли тя, отивайки в стаята.
Зашеметяваща леля!
Той си изми ръцете, оправи се с техниката в кухнята, свари кафе. Остави чашите на масата и със затаен дъх влезе в стаята. Малкият спеше, лежеше в креватче и старателно хъркаше. Таисия седеше наблизо и бродираше синя количка на малко боди. Гоша кимна и отиде обратно в кухнята, донесе кафе. За себе си и за нея.
— Можеш да говориш нормално, важното е да не крещиш. Иначе не го учим на тишина.
— Той какво, спи тук?
— Не. Просто изкарах креватчето. Те с Лариска живеят в онази стая.
— А може ли… може ли да го взема на ръце? – попита Гоша.
— Признаваш, значи, бащинството? – присви очи Тася.
— Признавам. – въздъхна той.
И ѝ разказа всичко. Тася вътрешно ликуваше. Тя си знаеше, че нещо не е наред с тази бременност.
— Как мислите? Няма ли да ми прости? – попита Гоша.
— Защо да не ти прости?
— Ами ето… чак при вас е дошла. От мен, от козела.
На Таисия ѝ харесваше това момче. Но, както разбра, Гоша не знае истината. Има ли право да му я разкаже? Помисли си, че на нея ще ѝ е по-лесно да разкаже, отколкото на Лариса. И тя разказа.
— Ето и си помислете. Кой от вас кого ще прости.
Гоша седеше целия блед.
— Господи, защо е отишла там? На нощно време…
— А аз сега разбрах защо. Всички се питахме това. Но никой не знаеше, че Ларка вече е бременна. Това беше точно в навечерието на ходенето в клиниката. Явно е отишла да се проветри. Неуспешно. Е, какво? Ще можеш ли да живееш с това знание?
Гоша помълча. Той беше виновен във всичко. И за това, което се случи с Лариса, също. Но информацията беше ужасна, разбира се. Направо го притискаше към земята. И страхливата част на Гоша го подтикваше да стане и да си тръгне. Но в този момент Артьом се размърда, събуди се.
— Ще го взема ли?
— Разбира се. Само внимателно.
Георги притисна малкия към себе си. Странно чувство. Твоя кръв и плът. Продължение. Как е могъл дори да си помисли да се отърве от него. Клетка, клетка… а се е родил човек. Неговият човек!
Тася написа на Лариса: „Дойде Гоша. Всичко му разказах. Чака те. Гледа Тьомка“. В отговор дойде „Разбрах“. Според сметките на Тася Лариса тъкмо пътуваше към дома. Е, няма къде да ходи. Тук е синът ѝ. Ще дойде, няма да се уплаши, сигурно.
Когато Лариса влезе вкъщи, Гоша показваше на Тьома, който лежеше на дивана, коза и разпитваше Тася дали синът му вижда какво му показва.
— Аз откъде да знам? Това ми е първото. – отговаряше лелята, от време на време надничайки от кухнята.
Тревожеше се да не изпусне нещо. Но Гоша гледаше малкия с четири очи.
— Козя, козя, козя, козя! – гукаше той, леко гъделичкайки с два пръста Тьомка по хълбока.
Малкият в отговор само хаотично махаше с ръце. Понякога поглеждаше Гоша, понякога насочваше поглед някъде встрани.
— Здравей! – каза Лариса.
Гоша я погледна и избърса сълза, която се търкулна от окото му.
— Здравей! Толкова много ми липсвахте. Толкова много!!!
Лариса нерешително се усмихна. А Гоша добави:
— Извини ме, Ларочка. Ако можеш!
Много им се искаше да се хвърлят един към друг и силно да се прегърнат. Но Гоша гледаше Артьом, а Лариса още не си беше измила ръцете. Детето е най-важно. А ще имат време да се прегърнат. Пред тях е целият им живот.