Важни промени за работещите и бъдещите пенсионери в България. Народното събрание окончателно промени начина, по който ще се определя минималната работна заплата, а от 2027 г. предстои нов механизъм за изчисляване на най-ниското възнаграждение. Междувременно се подготвят и промени в правилата за контрол върху допълнителните пенсионни фондове.
Към 13 октомври 2026 г. минималната работна заплата в България е 620,20 евро, а за следващата година се обсъжда увеличение до 672,80 евро.
Това би означавало ръст с 52,60 евро месечно, или приблизително 8,5%. Сумата обаче все още не е окончателно определена с решение на Министерския съвет.
Голямата промяна е, че размерът на минималната заплата вече няма да се изчислява автоматично като 50% от средната брутна работна заплата. Вместо това ще се прилага нов механизъм, който отчита едновременно цените, доходите и производителността на труда.
Парламентът окончателно прие новите правила
На 25 септември 2026 г. Народното събрание прие на второ четене промените в Кодекса на труда. Законът беше обнародван в „Държавен вестник“ на 29 септември.
С това беше променен досегашният подход за определяне на минималната работна заплата.
Новият механизъм предвижда тя да се определя в определени граници, като се отчитат четири основни икономически и социални показателя.
Целта според Министерството на труда и социалната политика е да се намери по-добър баланс между необходимостта от достойни доходи за работещите и възможностите на предприятията да покриват разходите за труд.
Четири показателя ще определят минималната заплата
Вече няма да се разчита само на един показател, свързан със средната заплата в страната.
Новият модел включва:
1. Покупателната способност – отчита се как се променят цените на основните стоки и услуги, включени в малката потребителска кошница.
2. Медианната работна заплата – взема се предвид как се променя възнаграждението, което разделя работещите на две равни групи според размера на заплатите им.
3. Средната брутна работна заплата – отчита се темпът, с който нарастват трудовите възнаграждения в икономиката.
4. Производителността на труда – използват се данни за изменението на брутната добавена стойност на един зает през последните десет години.
При предложената формула всеки от четирите показателя има еднаква тежест от 25%.
Така увеличението на минималната заплата ще зависи не само от ръста на средните възнаграждения, но и от поскъпването на живота и икономическите резултати.
Колко ще бъде минималната заплата през 2027 г.
Това е въпросът, който интересува най-много работещите.
За 2027 г. е определен диапазон между:
620,20 евро – долна граница, съответстваща на действащата минимална заплата.
672,80 евро – изчислена горна граница по предложения механизъм.
Министърът на финансите Гълъб Донев вече заяви, че стремежът е окончателният размер да бъде възможно най-близък до горната граница.
Ако бъде избран максималният обсъждан размер, това ще означава 52,60 евро повече брутно възнаграждение на месец.
За една година увеличението би достигнало 631,20 евро бруто за работещ на минимална заплата през всичките дванадесет месеца.
Важно е обаче, че 672,80 евро все още е обсъждан размер, а не окончателно определената минимална заплата за 2027 г.
Каква е разликата спрямо стария механизъм
По предишния модел минималната работна заплата беше обвързана с 50% от средната брутна работна заплата за определен период.
Според изчисления, представени от синдикатите, при запазването на този подход минималното възнаграждение за 2027 г. би могло да достигне приблизително 692 евро.
Това е повече от горната граница от 672,80 евро, очертана при новия механизъм.
Именно тази разлика предизвика сериозни спорове между представителите на работещите, работодателите и управляващите.
От КТ „Подкрепа“ настояват минималното възнаграждение да не изостава от сумата, която би се получила по предишната формула.
Работодателските организации от своя страна поставят акцент върху производителността на труда и възможностите на бизнеса да финансира по-високите заплати.
Ново обсъждане се проведе на 12 октомври
Само ден преди настоящата публикация Националният съвет за тристранно сътрудничество разгледа промени в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Те трябва да определят конкретния ред, по който ще се прилага новият механизъм.
Предвижда се определянето на минималната заплата да преминава през два основни етапа.
Първо синдикатите и работодателите ще водят преговори до 15 май.
След това Министерският съвет трябва да определи минималната работна заплата за следващата година до 15 август.
Предвидена е и оценка на адекватността на минималното възнаграждение на всеки три години, като се отчита издръжката на живота и съотношението с медианната работна заплата.
Това трябва да позволи периодично да се проверява дали най-ниските доходи осигуряват приемлив жизнен стандарт.
Промени се подготвят и за нощния труд
В рамките на обсъжданията беше разгледано и предложението за изменение на минималното допълнително възнаграждение за положен нощен труд.
В момента то се определя като процент от минималната работна заплата, но съществува и фиксиран минимален праг от 0,51 евро на час.
Предложението е този фиксиран праг да отпадне, като се запази правилото за заплащане на не по-малко от 0,15% от минималната месечна работна заплата за всеки отработен нощен час или част от него.
При сегашната минимална заплата от 620,20 евро това прави приблизително 0,93 евро за нощен час.
Ако минималната заплата за 2027 г. достигне 672,80 евро, по същата формула доплащането би станало приблизително 1,01 евро на час.
Тези промени все още са на етап проект за подзаконовата уредба и не трябва да се представят като окончателно въведени.
Промени и при допълнителните пенсионни фондове
Наред с новите правила за трудовите възнаграждения държавата подготвя и изменения, свързани с допълнителното пенсионно осигуряване.
Те засягат дейността на попечителските и консултативните съвети към пенсионните фондове.
Тези органи имат важна роля при представянето и защитата на интересите на осигурените лица и пенсионерите, които разполагат със средства във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване.
Предлаганите изменения включват по-ясни правила за състава и дейността на съветите, уточняване на основанията за прекратяване на мандатите на техните членове и възможност заседанията да се провеждат дистанционно.
Предвижда се също определени решения и становища да бъдат предоставяни на Комисията за финансов надзор, така че регулаторът да разполага с повече информация за дейността на съветите.
Защо синдикатите имат възражения
Въпреки че част от предложените промени получават подкрепа, между социалните партньори има и разногласия.
КТ „Подкрепа“ изразява опасения, че част от изискванията към членовете на попечителските и консултативните съвети не са достатъчно ясно формулирани.
Според синдиката някои основания за прекратяване на мандат могат да доведат до субективни решения, ако не бъдат определени точни критерии и процедури.
От организацията настояват съветите да изпълняват предимно представителни, консултативни и защитни функции, без върху членовете им да се прехвърля отговорност, характерна за специализираните финансови надзорни органи.
Работодателските организации подкрепят по принцип актуализирането на правилата, докато синдикатите настояват за допълнителни гаранции и уточнения.
Ще се увеличат ли пенсиите заради тези промени?
Тук има важно разграничение.
Обсъжданите правила за пенсионните фондове не означават автоматично увеличение на пенсиите, които хората вече получават.
Те засягат начина, по който се организира контролът и представителството на интересите на осигурените лица в системата за допълнително пенсионно осигуряване.
Размерът на държавните пенсии продължава да се определя по правилата на Кодекса за социално осигуряване.
От 1 юли 2026 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до края на 2025 г., вече бяха осъвременени със 7,8%.
Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст достигна 347,51 евро.
Следващото ежегодно осъвременяване по действащия механизъм е предвидено за 1 юли 2027 г., но точният процент все още не е окончателно определен.
Затова промените при заплатите, правилата за пенсионните фондове и бъдещото увеличение на държавните пенсии трябва да се разглеждат като отделни въпроси.
Какво предстои с Бюджет 2027
Следващият ключов момент ще бъде подготовката на държавния бюджет за 2027 г., заедно с бюджетите на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса.
Очакват се нови разговори между правителството, работодателите и синдикатите за политиката по доходите, социалните плащания и разходите в публичния сектор.
Особено внимание ще бъде отделено на окончателния размер на минималната работна заплата и отражението му върху разходите за труд.
Новата минимална заплата ще бъде важна не само за хората, които я получават пряко. Тя има значение и за определени плащания и допълнителни възнаграждения, които законът обвързва с нейния размер.
КНСБ вече настоя за извънредно обсъждане на параметрите на бюджета и политиките по доходите през следващата година.
Какво е окончателно решено към 13 октомври 2026 г.
Към момента парламентът вече е приел законовата промяна, с която се премахва автоматичното определяне на минималната заплата като 50% от средната брутна работна заплата.
Новият модел ще отчита четири основни показателя – покупателна способност, медианна заплата, средна заплата и производителност на труда.
За 2027 г. се обсъжда минимално възнаграждение до 672,80 евро, но точният размер предстои да бъде окончателно определен от правителството.
Същевременно продължава подготовката на подзаконовите правила за прилагане на механизма, както и на измененията, свързани с нощния труд и дейността на пенсионните фондове.
Голямото решение вече е взето за начина, по който ще се определя минималната работна заплата. Окончателните суми за 2027 г. и част от подробните правила обаче все още предстоят.
Материалът е актуализиран към 13 октомври 2026 г.
Източници:
Народно събрание на Република България – приетите на 25 септември 2026 г. промени в Кодекса на труда.
„Държавен вестник“, бр. 89 от 29 септември 2026 г.
Министерство на труда и социалната политика – информация от 12 октомври 2026 г. за заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Българска телеграфна агенция – информация за обсъжданията на минималната работна заплата за 2027 г.
КТ „Подкрепа“ – становище от 12 октомври 2026 г. относно промените в трудовото възнаграждение и пенсионните фондове.
Българска стопанска камара – информация за заседанието на НСТС от 12 октомври 2026 г.