С годините приятелствата придобиват особена стойност. Познаваме тези хора от десетилетия, споделили сме радости, загуби, семейни истории и спомени, които никой друг не разбира по същия начин.
Какво обаче се случва, когато срещите с някогашните ни приятели започнат да ни носят повече тревога, отколкото удоволствие?
Можете да прекарате два часа с човек, когото познавате от младостта си, и да се приберете с тежест на сърцето. Разговорът отново се е въртял около болести, неприятности, лоши новини и страхове за бъдещето. А вие сте имали толкова други неща, които сте искали да споделите.
Наталия Бехтерева (1924–2008), една от най-известните изследователки на човешкия мозък, съветва да обръщаме особено внимание на психическото си състояние, на умствената активност и на начина, по който преживяваме трудностите.
Нейните възгледи за работата на мозъка предлагат ценен поглед към приятелствата в напреднала възраст.
Защото след 60 години времето става още по-скъпо, а отношенията, които поддържаме, могат да имат сериозно значение за душевното ни равновесие.
Как постоянните тревоги се отразяват на мозъка
Бехтерева обръща особено внимание на връзката между емоционалното състояние и мозъчната дейност. Продължителното психическо напрежение може да засегне способността ни да се съсредоточаваме, да запомняме информация и да вземаме спокойни решения.
Днес медицината познава редица механизми, чрез които хроничният стрес влияе върху организма. Един от тях е свързан с кортизола — хормон, участващ в реакцията ни към напрежението.
Когато тревожността се превърне в постоянно състояние, могат да се появят проблеми със съня, вниманието и паметта.
А сега си представете приятелство, в което почти всеки разговор завършва с нов повод за безпокойство.
Първо обсъждате заболяването на общ познат. След това някакъв неприятен случай от новините. Накрая разговорът преминава към собствените ви здравословни проблеми и страховете от старостта.
Прибирате се и продължавате да мислите за чутото. Започвате да наблюдавате всяко необичайно усещане в тялото си, да се тревожите за близките си и да очаквате неприятности.
Разбира се, приятелите трябва да могат да споделят трудностите си. Но когато тревожните разговори изместват всички останали теми, общуването може постепенно да се превърне в постоянен източник на напрежение.
Защо чуждите страхове постепенно могат да станат и наши
В психологията съществува понятие, известно като емоционално заразяване. То описва склонността на хората да възприемат част от емоционалното състояние на околните.
Вероятно сте забелязвали колко лесно доброто настроение на един човек може да повлияе на цяла компания. Същото се случва и с тревогата, раздразнението и песимизма.
Особено силно е въздействието на хората, с които общуваме редовно и чието мнение ценим.
Да предположим, че всяка седмица се срещате с приятелка, която непрекъснато разказва колко опасен е станал светът, колко тежки болести дебнат хората и колко малко хубаво остава в живота след определена възраст.
В началото просто я изслушвате. След време обаче забелязвате, че самите вие започвате да гледате по-мрачно на бъдещето.
Тук се крие важна психологическа особеност. Нашите представи за света се изграждат и чрез историите, които слушаме всеки ден.
Ако непрекъснато разговаряме за опасности, загуби и нещастия, постепенно можем да започнем да им отделяме непропорционално голямо внимание.
Това има особено значение в напреднала възраст, когато темите за здравето, самотата и смъртта естествено присъстват по-често в ежедневието.
Не бива обаче да им позволяваме да изместят всичко останало, което продължава да прави живота ни интересен.
В зряла възраст вече имате право да избирате
Бехтерева продължава да се занимава с наука до напреднала възраст. На осемдесет години я питат дали би искала отново да бъде млада.
Отговорът ѝ е категоричен:
„Не искам да бъда по-млада.“
Тя цени свободата, която е придобила с годините, включително възможността сама да определя как да живее.
В тези думи има житейска мъдрост.
След шейсет години човек е прекарал достатъчно време в изпълнение на задължения, съобразяване с чужди очаквания и опити да поддържа отношения, които отдавна са загубили предишната си близост.
Съществуват приятелства, които продължават повече по навик, отколкото по желание. Срещате се, защото винаги сте се срещали. Изслушвате едни и същи оплаквания, защото ви е неудобно да откажете. А когато телефонът позвъни, усещате раздразнение и веднага се обвинявате за него.
Особено болезнено е, когато някога сте били истински близки.
Трудно е да приемете, че човекът, с когото сте споделяли толкова хубави години, вече не ви носи същото спокойствие. Но отношенията се променят. Хората развиват различни интереси, навици и възгледи.
Можете да запазите уважението и благодарността към общото минало, като същевременно промените начина, по който общувате днес.
Какви приятелства помагат на мозъка да остане активен
Бехтерева вярва в огромните възможности на човешкия мозък и продължава да се интересува от тях през целия си живот.
„Мозъкът може толкова много, че не преставаш да му се удивляваш“, казва тя.
Тази мисъл насочва вниманието към един от най-важните въпроси на старостта: с какво изпълваме дните си?
След пенсионирането човек може постепенно да загуби част от заниманията, срещите и предизвикателствата, които дълги години са поддържали ума му активен.
Точно тогава приятелите могат да придобият още по-голямо значение.
Доброто общуване поддържа любопитството ни. То ни среща с различни гледни точки, кара ни да си припомняме, да разсъждаваме, да споделяме преживявания и да правим нови планове.
Съвременните изследвания свързват активния социален живот с по-доброто съхраняване на когнитивните способности в напреднала възраст. Полезни са също ученето, физическата активност и разнообразните умствени занимания.
Приятелството може да обедини голяма част от тези неща.
Обща разходка, посещение на театър, разговор за интересна книга или планиране на пътуване дават поводи за нови впечатления.
Но понякога най-ценното е съвсем обикновено. Приятел ви разказва забавна история, интересува се искрено как сте или ви изслушва, когато имате нужда да споделите нещо важно.
Прибирате се с приятно чувство, с нови мисли и желание да направите нещо хубаво за себе си.
Такива отношения заслужават да бъдат пазени.
Как да запазите приятелите си, без да губите спокойствието си
Няма причина да прекъсвате дългогодишно приятелство само защото човекът до вас преживява труден период или често говори за проблемите си.
Но ако почти всяка среща ви оставя тревожни и изтощени, опитайте да промените установения начин на общуване.
Предложете разходка вместо поредния дълъг разговор за болести. Споделете нещо хубаво, което ви се е случило. Поканете приятеля си на място, което и двамата бихте посетили с удоволствие.
Ако разговорите продължават да ви тежат, можете да се срещате по-рядко или за по-кратко време.
Бехтерева е преживяла достатъчно, за да знае колко болезнени могат да бъдат човешките отношения. И въпреки тежките си загуби продължава да намира смисъл в науката, любопитството и работата, която обича.
Нейният живот напомня, че възрастта не отнема правото ни да правим нови избори.
След 60 години приятелите са особено ценни. Затова си струва да отделяме повече време на онези, с които можем да споделяме и тревогите си, и радостта от живота.