Вероника и не можеше да си представи какво бъдеще я очаква с Максим.
Те предварително бяха планирали къде ще бъде сватбата и къде ще отидат по време на медения месец.
Но в хода на събитията се наложи да внесат промени.
Работата е там, че майката на Максим, нейната свекърва, се разболя тежко.
Регистрацията мина по-скромно и не всички успяха да присъстват.
Масата в ресторанта се наложи да бъде отменена и сватбата да се премести у дома.
Тук се събраха само най-близките хора и поздравиха младоженците.
Неразборията с плановете Вероника някак изтърпя, но когато Максим каза, че ще се наложи да се грижи за майка му, това вече беше прекалено.
Когато свекървата спеше в стаята си, нейната снаха се караше на Максим.
„Аз не съм се наемала да ѝ бъда бавачка.
Ако ти трябва, ти си седи до нея по цял ден.“
Добре че тя мълчеше и приемаше всичко по факт, а не, налага ми се да слушам нейните нравоучения.
На всичко има търпение и моето, изглежда, се изчерпа.
Съпругът я гледаше с такъв жалък поглед, че му беше трудно да откаже.
Вероника се съгласи да се грижи за свекървата, но при едно условие.
„Ти няма да се забавяш на работа.
Твоите приятели няма да избягат никъде, а с времето ще наемеш болногледачка.
Аз също трябва да работя и нямам намерение да си губя времето напразно.“
Максим се съгласи с нейното предложение.
„Ти си просто ангел. Знаех, че мога да разчитам на теб. Ако нещо ти трябва, кажи, ще го намеря.“
Няколко месеца Вероника редовно помагаше на свекървата си.
Добре че тя можеше сама да се движи.
На снахата оставаше само навреме да даде лекарствата, да помогне с храненето и, ако е необходимо, да смени спалното бельо и дрехите.
Всичко изглеждаше наред.
Може да се каже, че Вероника не се преуморяваше.
Но след това състоянието на Татяна Василиевна се влоши.
Тя беше откарана в болница и лекарите за кратко овладяха болезнените симптоми.
Но това беше само началото на голяма буря.
След два месеца свекървата окончателно се обездвижи и повече не можеше да се движи…
Ето тук и настъпиха за Вероника суровите дни на изпитания и тя вече не можеше да изостави свекървата си, защото беше свикнала, а и започна да се отнася към нея някак по-различно.
Не може да се каже, че съвсем по роднински, но по-добре, отколкото към Максим.
Съпругът дори недоумяваше, когато се връщаше от работа.
Ти направо се увиваш около мама, а някога ме молеше да наема болногледачка.
Не, сега жената не искаше да отстъпва мястото си до свекървата на никого и имаше свои причини за това, а дали ще успее да ги реализира, времето ще покаже.
Татяна Василиевна, макар и да не можеше да ходи, с речта си беше добре.
Чувайки как синът ѝ тормози снахата, тя произнесе.
Всичко чух, не се заяждай с Вероника, тя е страхотна, че не ме е изоставила, а ти само мърмориш, по-добре и ти да помогнеш.
Но Максим не се виждаше в ролята на болногледач.
Мамо, аз изкарвам пари за нашето семейство, трябва да разбираш, че ми остава много малко време за почивка, а Вероника засега може да се грижи за теб, още повече че тя самата е свикнала и това не я затруднява.
Разбира се, синът търсеше оправдание, за да не спори с майка си.
Той знаеше, че ако ѝ дадеш повод, тя ще устрои такъв спор, че ще ти омръзне да слушаш.
Когато всички малко се изказаха, Вероника покани на вечеря и за да не се чувства свекървата изоставена, сложиха масата в хола.
По този начин Татяна Василиевна можеше да вижда всички.
Тя с удоволствие изяде супа, малко салата и кифла с чай.
Когато Вероника отиде в кухнята да мие съдовете, майката повика Максим при себе си.
Не бързай с болногледачката, аз и сама се оправям малко.
Да, не мога да ходя, но знаеш как чуждите хора се отнасят към болните.
Не ми се иска да бъда кукла в ръцете на някоя сварлива болногледачка.
Вероника ми помага, грижи се за мен, така че нека спрем дотук.
От твоя страна трябва да направиш всичко, за да не се притеснява жена ти и да се чувства в безопасност.
Синът разбра какво намеква майка му.
Тя просто не искаше да смени снахата си с чужд човек.
Ясно е, че в този случай никой няма да се грижи толкова добре за нея и дори парите, които ще плащат, няма да спасят положението.
Майката и синът си мислеха, че разговорът им ще остане в тайна, но Вероника чу всичко.
Тя просто пусна водата, а самата стоеше зад ъгъла и внимателно преосмисляше всичко, което казва свекървата.
Тя разбра, че Татяна Василиевна изцяло зависи от нея и това означава, че може да поставя свои условия.
Но какви точно?
Всичко сякаш беше наред, нямаше проблеми с парите.
Въпреки това Вероника мечтаеше да стане пълноправна господарка на всичко, което сега принадлежеше на свекървата.
А това не е малко – шикозен апартамент, вила, пари по сметка, кола и така нататък, дребни неща.
Но и това би било повече от достатъчно за безгрижен живот.
Защо се замисли за това?
Ами защото Татяна Василиевна имаше куп роднини и всички те я гледаха накриво, особено след като съпругът ѝ почина и остави всички тези богатства.
В този ден Максим се обади и каза, че ще се забави на работа.
Свекървата тъкмо си почиваше след обяд и Вероника реши да поговори с приятелка.
Тя отиде в стаята си и там набра номера ѝ.
Нейната приятелка Марина отговори, че може да говори.
Тогава Вероника започна.
„Нямаш представа какъв шанс ми се появи да стана богата наследница.
Аз сега се грижа за свекървата и с нея сякаш имаме доверителни отношения.
Сама чух как моли сина си да не наема болногледачка.
Това означава, че тя е доволна от начина, по който се грижа за нея.
Е, и разбираш, за всичко трябва да се плаща и мисля, че завещанието ще бъде в моя полза.“
Приятелката само се засмя на нейния коварен план.
„Ами ти си направо разбойничка. Само едно не разбирам, защо да присвояваш чуждо добро, след като след смъртта ѝ на теб и Максим ще остане всичко? Вие живеете заедно, какво да делите?“
Вероника дълбоко въздъхна и отговори…
„Не казвай така, приятелко. Това, че спим заедно в едно легло, още нищо не означава. А когато аз стана еднолична господарка на апартамента, тогава сама ще решавам кой къде спи.“
„Ако си толкова уверена в плана си, какво очакваш от мен? Искаш ли да се присъединя към грижите? Това със сигурност няма да го направя.“
Вероника едва не изкрещя.
„Ами никой не те кара да го правиш.
Притеснявам се, че нейните роднини след смъртта ѝ ще се нахвърлят върху завещанието.“
Ето сега тя се изразяваше ясно, но приятелката даде да се разбере, че с нищо не може да помогне.
И тук тя постъпи правилно, защото няма право да се меси в чуждо семейство.
Освен това тя няма контакт с роднините на Татяна Василиевна.
А и как да ги отстрани от списъка на претендентите за наследство?
Ясно е, че Максим е главният сред тях, но само фактът, че всичко ще мине покрай Вероника, даваше обща картина за това как се чувства нейната приятелка.
Всички грижи са само прикритие за главния акорд.
Най-вероятно, когато дойде време, Вероника плавно ще подведе свекървата да направи завещание в нейна полза.
Разговорът приключи и жената се върна в стаята на Татяна Василиевна.
Тя в последния момент успя да затвори очи, така че снахата да си помисли, че спи.
Вечерта Максим се върна от работа и донесе на Вероника букет цветя.
„Това е за теб, за това, че се грижиш за мама.“
И тук той чу гласа на Татяна Василиевна.
„Сине, ела при мен, трябва да поговорим.“
Вероника почувства нещо нередно, но не попита.
Тя се зае с обичайните си дела, но при това с крайчеца на ухото си слушаше за какво ще става дума в разговора.
Но те говореха толкова тихо, че жената нищо не разбра и се върна в кухнята.
А в това време Максим се наведе над майка си и тя му прошепна.
„Не знам за какво е бърборила Вероника по телефона днес, но когато дойде при мен, през притворените си клепачи видях как ехидно се усмихва.
Струва ми се, че жена ти нещо замисля.
Сега ще проверяваш храната, преди да ми я дадеш.“
Ето това синът ѝ определено не очакваше и реши да поговори с Вероника.
„Как мина денят ти днес, с какво се занимаваше? Мама ми каза, че си се обаждала на някого. Няма ли да споделиш кой беше и за какво си говорихте?“
Съпругата се стъписа от такива изисквания.
„Всъщност това е моя лична работа.
Аз не те питам с кого си общуваш там на работа.
Ето защо няма да ти се отчитам.
Ако нещо не ти харесва, то аз още сега ще си тръгна у дома при родителите си.
И сам се грижи за майка си.“
Максим разбра, че сега се намира между два огъня и трябва да направи нещо.
Ако послуша майка си, бракът му с Вероника ще се разпадне.
И се пита, защо тогава изобщо се е женил.
Получава се, че трябва да избере златната среда.
„Разбрах те, но да няма тайни.
Аз искам в къщата да има тишина и ред.
Между другото, когато приготвяш вечерята, на мама засега не ѝ слагай, аз сам ще го направя.“
Когато Максим наля на майка си супа и я постави на специална масичка, Вероника излезе от кухнята.
Тя седна на общата маса, изяде две лъжици супа и произнесе.
„Сега ще изчакаме пет минути. И ако с мен нищо не се случи, то ти, Максим, също можеш да опиташ.
А засега се въздържай. Кой знае от какви продукти съм я варила. Правилно ли казвам, Татяна Василиевна?“
Свекървата виновно наведе глава.
„Максим, можеш да вечеряш, супата е много вкусна.“
„Ето, Вероника, аз те похвалих, а не те смъмрих, както си помисли.“
Когато останаха с мъжа си насаме в кухнята, Вероника го попита.
„А може би наистина да си тръгна?“
„Така дори е по-добре. Ти ще наемеш болногледачка и никой няма да отрови Татяна Василиевна.“
В този ден жена му просто му се смееше.
Но тя имаше защо да се забавлява.
Работата е там, че в нейните очи майката и синът изглеждаха като клоуни.
Въпреки това по-късно, когато дойде време, на Вероника ще се наложи да се сблъска с това, че не само свекървата, но и Максим са водили своя тайна игра.
И всеки от тях е имал планове, в нещо сходни с нейните намерения, но по-коварни.
Това ще стане ясно, когато делят наследството и не е сигурно, че на Вероника ще ѝ се падне нещо от него.
А и роднините ще останат с пръст в уста, и само синът ще ликува като герой на победата…
Предложението на съпругата да замине при родителите си не устройваше Максим.
Нещо повече, това не се вписваше в плановете му.
Абсолютно несъгласна с това беше и свекървата.
И ето, когато идеята на снахата стана известна на нея, тя приложи всички усилия, за да я задържи.
Вероника се съгласи, но каза, че повече няма да търпи по неин адрес неясни намеци за коварство и егоизъм.
Максим кимна в знак на съгласие, а Татяна Василиевна махна с ръка.
В общи линии конфликтът сякаш беше изчерпан.
Но колко дълго ще продължи това примирие, никой не знаеше.
Добре, ако стигне за няколко месеца, а може би и след седмица пак ще се скарат.
Въпреки това повече не възникваха спорове и свекървата отново благодушно приемаше грижите на снахата.
Вероника се стараеше, а самата се интересуваше от лекарите какви са прогнозите.
Естествено, че не ѝ казаха нищо утешително, но това не означаваше, че на свекървата ѝ остава малко и скоро ще умре.
По външния ѝ вид беше трудно да се каже дали е станала по-зле или се подобрява.
През цялото това време състоянието ѝ беше практически едно и също.
Така се случва, когато гледаш човек и си мислиш, че е пил, а всъщност е трезвен и тук е моментът да се объркаш.
Някак си при тях у дома дойде доктор и започна да преглежда свекървата.
Той ѝ измери кръвното налягане, напипа пулса и ѝ зададе въпроси.
След това внимателно записа всичко, но какви изводи е направил, Вероника не знаеше.
На прощаване той ѝ остави телефонния си номер.
Обадете се след два дни, ще ви кажа какво ще правим с вас по-нататък и какви са перспективите.
Странно, но по някаква причина на снахата той нищо не каза, въпреки че тя не е чужд човек в тази къща.
Дали докторът е с нея?
А Максим нищо няма да каже, защото ако свекървата е замислила нещо, ще крие истината и от сина си.
В това не можеше да има съмнение.
Когато лекарят си тръгна, свекървата помоли да ѝ повдигнат възглавницата.
Постави я точно под гърба ми, ето така. И лаптопа ми донеси, трябва да проверя нещо.
Да не се притесняваш, няма да търся отрови там.
От тези думи на Вероника ѝ стана някак си неприятно, но се сдържа да не изругае.
След пет минути пред свекървата лежеше лаптопът.
Благодаря ти, а сега можеш да си починеш.
Ако искаш, се разходи.
През следващите два часа няма да имам нужда от твоята помощ, а до идването на Максим ще успееш да се върнеш.
Какво щеше да търси там, Вероника не знаеше, но вътрешно чувстваше, че това е някак свързано с наследството.
Работата е там, че когато докторът си тръгваше, той я погледна някак мрачно.
Най-вероятно делата на свекървата бяха неутешителни и той не стана да говори открито за негативното.
Колко мразеше своята лежащо болна свекърва, но ѝ се налагаше да се грижи за нея.
А всичко защото пред очите ѝ се мяркаше наследството.
Използвайки това, че Татяна Василиевна засега не се нуждаеше от помощ, Вероника се срещна с приятелка в парка.
Там между тях се разгоря сериозен спор.
Ти каза, че всичко те устройва и завещанието е почти в джоба ти.
Сега ми се оплакваш, че свекървата използва твоята помощ за свои цели.
Нещо не разбирам, къде е тук логиката и защо не разкажеш всичко на Максим?
На първо място, това странно поведение на свекървата.
Тя, видите ли, ме е заподозряла, че ще я отровя и е накарала сина си да опита супата.
Нещо повече, днес дойде лекар.
Остави ѝ телефонния си номер и каза да му се обажда по всяко време.
Приятелката я погледна мрачно и произнесе.
В поведението на лекаря не виждам нищо странно.
Всички медици спазват тайната на медицинското обслужване.
В общи линии, ако не си заинтересовано лице, нищо няма да ти кажат.
А що се отнася до супата, тук вината е само твоя.
Честно казано, и аз бих постъпила така, ако ти се грижеше за мен.
Ами представи си, свекървата лежи и не става.
Ти си млада жена и изведнъж си се съгласила да замениш любовта и удоволствията с грижа за болен човек.
Добре би било, ако това беше майка или сестра, а така просто свекърва.
Ти във всеки момент можеш да откажеш.
Ето защо тя си мисли, че искаш по-скоро да я пратиш на оня свят.
Да тя ще ме надживее, каза Вероника.
Но защо ѝ е потрябвал лаптоп днес?
Свекървата никога не го е поглеждала.
И ме е пратила да се разхождам.
Значи има някакви тайни.
Марина я потупа по рамото и отговори.
Моля те. Да сигурно сега се консултира с нотариус.
Тя трябва да състави завещание, а щом казваш, че докторът, когато си тръгваше, я е погледнал тъжно, то е ясно, че краят е близо.
Ето защо тя бърза.
Сигурна съм, че ще ти оставят малко парче от тортата…
А какво ще бъде това парче, точно не мога да кажа, но и това ще ти стигне.
Приятелката сякаш малко я успокои, но все пак оставаха съмнения.
Кой знае, може би Татяна Василиевна наистина се консултира с нотариус и той ѝ съветва изобщо на никого нищо да не оставя.
Ами не, свекървата със сигурност няма да го направи.
Сина си във всеки случай няма да го изостави.
И ето тук пред Вероника има два пътя.
Да постигне поставената цел и да склони свекървата на своя страна или да продължи да се грижи за нея, но без да се старае прекалено.
Във втория случай, ако Максим стане наследник, тя ще бъде до него.
Значи няма да остане в бедност.
Каквото и да се каже, користните мотиви не даваха покой.
И то така, че ѝ се схващаха скулите.
Връщайки се от разходка, Вероника завари свекърва си, спяща, прегърнала лаптопа.
Тя не я обезпокои и отиде в кухнята да готви.
Въпреки това след пет минути Татяна Василиевна я повика.
„Вземи компютъра, очите вече ме болят от него.“
Снахата го взе и го отнесе в спалнята, а там се задържа, за да провери историята на посещенията, но нищо не намери.
„Е, не може да каже думата лаптоп, а знае как да изчисти историята.“
Вероника се усмихна и го постави на масата.
Максим малко се забави, а когато пристигна, каза, че е намерил добра болногледачка.
Но Вероника започна да възразява.
„Ами защо да харчим пари, като аз се справям? Може би не те устройва как се грижа за майка ти?“
„Ами ти я попитай и се поинтересувай какво е казал докторът.“
Синът седна до майка си.
„Предложих на Вероника почивка и искам да ти наема болногледачка. Какво ще кажеш за това?“
Удивително, но Татяна Василиевна също възприе враждебно неговото предложение.
„Дори не си и помисляй, не ми трябва чужд човек в къщата. Достатъчно е, че жена ти се грижи за мен.“
Максим вече искаше да отиде отново в кухнята, но спря.
„Между другото, Вероника каза, че е идвал доктор. Какво е казал? Какви са прогнозите?“
Майката отговори, че нищо утешително, но засега няма намерение да умира.
„Вие там не се радвайте, още ще ви омръзна.
Поне за няколко месеца със сигурност няма да предам Богу дух.“
Въпреки това само след две седмици състоянието ѝ се влоши и лекарите препоръчаха незабавна хоспитализация.
Когато Татяна Василиевна беше докарана в болницата, виждайки познат доктор, тя произнесе: „Ето, Борис Николаевич, аз, както обещах, се предавам на вашите грижи.
Не ми се сърдете, че е толкова късно. До последно търпях.
Ами и снахата не ми даваше да падна духом.
Благодаря ѝ, че ми помогна да стигна до болничното легло.“
Последните думи не се понравиха на Вероника и тя, когато кръвната ѝ роднина беше отведена в стаята, каза всичко на Максим.
„Разбирам, че тя искаше да каже, че аз съм я довела до това състояние.
Да ми трябва да ми издигнат паметник още докато съм жива.“
Ако Максим я обичаше, щеше да направи всичко, за да облекчи съдбата ѝ.
А така, излиза, че той е просто страничен наблюдател и чака как ще свърши всичко.
Той все пак има личен интерес да остане чист и при това да получи наследство.
След половин час те влязоха в стаята и се изненадаха колко е чисто и уютно тук.
Освен това до леглото на свекървата седеше медицинска сестра, но тя просто ѝ правеше инжекция.
По този начин грижите за Татяна Василиевна продължават, но вече в стените на медицинско заведение.
Това по никакъв начин не се отрази на плановете на Вероника.
Ако тя пожелае, ще засегне темата за наследството и тук.
Оставаше да се разбере в кой момент може да се направи това.
Защото, ако се вярва на лекарите, свекървата може да загуби съзнание от всяко нервно сътресение.
А там кой знае, може да пристигнат лекари и да я обвинят, че тя е допринесла за влошаване на здравето ѝ.
Не, такъв вариант не ѝ подхождаше.
В главата ѝ се раждаха все повече нови идеи, но те не можеха да бъдат използвани.
И всичко защото успехът не беше гарантиран и едва ли ще се понравят на свекървата.
Въпреки това Татяна Василиевна сама реши този проблем.
Тя някак си повика Вероника при себе си.
Те останаха в стаята насаме и тя ѝ каза.
„Прости ми, че тогава те пратих да се разходиш. Трябваше да се посъветвам с нотариус. Сама виждаш, че доживявам последните си дни и е неизвестно колко още ще изкарам.
Може би седмица, а може би още утре няма да ме има.“
Естествено, Вероника се направи, че нищо не разбира.
„Не трябва да говорите така.
Нашата медицина е на високо ниво.
Най-вероятно ще ви помогнат. И не трябва да се отчайвате…
Имате Максим и аз съм до вас, а това вече означава много.“
Снахата утешаваше както може, а в сърцето ѝ нямаше нито капка състрадание.
Тя не беше способна на такива емоции.
И ето тук Вероника разбра, че може да зададе въпрос.
„А как планирате да се разпоредите с имуществото? Все пак освен Максим има и други роднини.“
На което свекървата отговори.
„Именно за това говоря, че се консултирах с нотариус и той също ме посъветва да оставя всичко на вас. Вие двамата ще притежавате недвижимите имоти и всичко, което остане след мен.“
Може да се каже, че Татяна Василиевна ловко е заблудила снахата.
Защото никой първоначално не е имал намерение да дели с нея, а всички тези обещания са просто за да продължи Вероника да се грижи за нея.
По-късно ще се окаже, че синът специално е настроил майка си да говори така, както му е удобно.
На нея той е обещал много неща, че с Вероника ще имат здраво семейство.
И едва след това Татяна Василиевна се е съгласила напълно да прехвърли на него апартамента, колата, вилата и парите.
А за да не възникнат съмнения у нея относно Вероника, синът е казал, че няма да я остави в беда.
Излиза, че в тази игра Максим е разпределил всички роли, сред които той е заемал най-важната.
Вероника продължи да се грижи за свекървата и да се надява, че ще бъде възнаградена.
А нейният съпруг чакаше своя звезден час.
Той всячески спомагаше жена му да не го заподозре в нищо.
За тази цел всеки ден идваше в болницата и питаше как е.
„Ще донеса всичко, от което имате нужда. Ако нещо ви трябва, винаги съм на линия.“
„А ти, Вероника, ако искаш, иди си вкъщи. За няколко дни за мама ще се грижи медицинска сестра.“
И това беше нейната фатална грешка, за която ще разбере в събота сутринта.
В апартамента беше някак си празно.
И сякаш са двамата и има за какво да си говорят.
Но свекървата липсваше.
Макар Вероника да не се отнасяше към нея толкова топло, все пак ѝ липсваше.
Забелязвайки, че съпругата му е тъжна, Максим попита.
„Какво, мислиш за мама?“
„Да не се притесняваш, тя сега е под наблюдение.
Лекарите имат всичко необходимо, за да помогнат в спешна ситуация.“
Вероника вече не мислеше за наследство.
Най-много искаше да види Татяна Василиевна.
Може би просто да поговорят, а може би и да се сбогуват.
Вероника не беше глупава и разбираше, че свекървата скоро няма да я има.
И тогава тя няма какво да прави тук.
Максим, макар и женен за нея, спи и сънува как да се отърве от нея.
Съпругата частично беше разгадала плановете му, но ѝ липсваха важни подробности.
Именно тях тя щеше да чуе от него, но Максим отклони прекия отговор.
„Не трябва да търсиш подозрения, където ги няма. Ти просто си се вманиачила, че всички те лъжат. А трябва да вярваш на хората, каквито и да са отношенията между вас“…
Но той забрави, че сам е породил това недоверие.
Честите му закъснения от работа не са просто стремеж да спечели повече.
Максим ѝ изневеряваше.
В събота им се обадиха и казаха, че Татяна Василиевна вече не е сред живите.
Какво се е случвало с Вероника в този момент, е трудно да се опише.
Добре че Максим беше до нея и спря истерията.
Създаваше впечатление, че е готов за всякакъв развой на събитията.
И веднага намери думи за утеха.
Заедно отидоха в болницата и там попълниха необходимите документи.
Татяна Василиевна беше погребана до съпруга си.
След две седмици обявиха завещанието и Вероника беше в шок, когато го чу.
Всичко, което Татяна Василиевна е имала приживе, преминаваше към Екатерина и там прозвуча и нейната фамилия.
Вероника не разбра и попита: „А коя е тази Екатерина?“
Тук Максим се обърна към нея и отговори: „Това е моята любима жена, отдавна се срещаме, а ти беше нужна, за да се грижиш за мама.
Аз я уговорих в последния момент да направи завещание на Катя, казах ѝ, че така ще е по-добре.“
Излиза, че Максим не само я е измамил, но и Татяна Василиевна, и през цялото това време умело се е маскирал като любящ син.
След това последва развод, където Вероника каза: „Ти още ще си платиш за своето коварство.“
И наистина, след половин година любовницата му го изостави и взе голяма част от наследството.