В петък Арина имаше кратък работен ден в офиса. Едва часовникът показа края на работното време, служителките грабнаха чантите си и изтичаха към домовете си.
Компютърът предаде Арина. Старата машина се изключваше дълго време. В крайна сметка младата жена излезе последна от офиса.
Съпругът ѝ не успя да я вземе от работа. Шефът насрочи важна среща за вечерта. Андрей трябваше непременно да присъства на нея.
Шефът изобщо не взима никакви решения без съпруга ѝ. Това, разбира се, е странно, но на Андрей, изглежда, дори му харесва.
Арина реши да не вика такси, а да се вози на автобус и да се разходи малко из квартала. Заради това се прибра малко по-късно от планираното.
Когато Арина влезе в апартамента, ѝ се стори, че в коридора мирише на непознат парфюм. Жената подуши. След секунда ароматът изчезна, сякаш го и не е имало.
Арина без причина се огледа. В останалото всичко беше както обикновено, нищо не се беше променило. Дори небрежно оставените до огледалото едри златни обеци си стояха на мястото.
— Това определено не са крадци! — шеговито каза тя на глас.
След време тя забрави за всичко. Спокойно си взе душ, изсуши косата си и отиде да си стопли вечерята.
В хладилника забеляза празен пакет от кренвирши.
Още вчера беше пълен, а днес останаха пет броя. Арина се учуди, че съпругът ѝ, като се е прибрал, е вечерял кренвирши, а не лазаня и салата от раци. Това не е много характерно за Андрей.
Впрочем, негово право. Арина подреди масата и седна да вечеря.
Андрей се върна късно, отказа храна. Срещата беше в ресторант и той беше хапнал добре. Жена му не го разпитва за кренвиршите.
През следващата седмица Арина няколко пъти забелязваше дребни неща, които показваха, че докато ги няма, някой е в апартамента им….
Ту се появяват водни капки в банята, които сутринта не е имало, ту флаконите по рафтовете сменят местата си, ту гребенът ѝ се оказва на пода.
През уикенда съпрузите заминаха извън града. Върнаха се едва вечерта в неделя. Арина започна да хвърля дрехите в пералнята и откри, че е мокра. С Андрей ги нямаше два дни, а барабанът изглеждаше така, сякаш прането е приключило наскоро.
— Андрей, понякога ми се струва, че докато ни няма, някой идва в апартамента ни — замислено каза Арина.
— Как така? — попита съпругът.
— Не знам — отговори жената. — Но имам такова усещане.
Тя разказа на съпруга си за странностите в апартамента, които беше започнала да забелязва напоследък.
— Резервните ключове са у моите родители. Но защо ще идват при нас през целия град? За да ядат кренвирши и да перат пране? С пералнята им май всичко е наред. Това е изключително странно.
— Възможно е — съгласи се Арина.
Тя замислено потърка челото си.
— Ариш, може би ти се струва? — попита Андрей. — Напоследък се прибираш уморена от работа. Това, сигурно, стресът ти влияе така.
— Не знам — махна с ръка Арина. — Но някой е използвал пералнята.
— Ариша, ние я използвахме — отговори Андрей.
— За два дни щеше да е изсъхнала — не спираше тя.
Андрей въздъхна. Той се прибираше от работа по-късно от жена си и му се струваше, че нищо в апартамента не се е променило.
— Подозираш майка ми? — попита мъжът.
— А кой друг?
— Арина, мила, тя замина при приятелка в друг град преди три дни. Чисто физически не е могла да използва нашата пералня. А баща ми още по-малко. За него е по-важно да гледа телевизия, отколкото да си пере или готви.
Арина отново се замисли. Ако Елена Ивановна наистина е заминала, тогава не е могла да дойде. Борис Василиевич изобщо не вижда смисъл да посещава младите. Не, не защото е чувствителен баща. Просто не му пука как живее по-малкият му син. Впрочем, и по-големият също.
Но с по-големия, Сергей, поне може да се хвали. Мъжът постигна големи успехи в столицата. Печели добре, купи си нова скъпа кола, купи си жилище. Борис Василиевич не спира да повтаря колко уважава Сергей. Що се отнася до Андрей, той е неудачник за баща си.
И не, по-малкият не моли родителите си за пари, не е безработен, няма вредни навици и проблеми със закона. Той никога не е създавал проблеми на родителите си и не ги създава и сега. Ако е нужна помощ, винаги се обаждат на Андрей и той не отказва. Защото е наблизо, в този град.
Андрей има добра работа, кола и ремонт в апартамента, но Борис Василиевич не смята успехите на втория си син за достойни за внимание. Нещо повече, бащата смята, че по-малкият не е постигнал нищо.
На следващия ден Арина забеляза, че балсамът ѝ за коса е свършил. Тя си спомняше точно, че преди заминаването ѝ беше останала половината флакон.
— Андрей, ти ли взе балсама ми? — попита жената.
— Не — отговори съпругът. — Пак ли търсиш следи от „зелени човечета“?
— Имах половината, а сега е на дъното — уверяваше Арина.
Андрей въздъхна и раздразнено погледна жена си. Странностите ѝ го плашеха. Мъжът беше сигурен, че никой не е влизал в апартамента им. Това просто е невъзможно.
Ако са крадци, защо не взимат нищо ценно? Шампоани и прах за пране не са най-големите ценности в апартамента им. Ако са мама или татко, тогава… време е да им се обадим на лекар. Защо двама не млади хора ще пътуват през целия град, за да се къпят в дома на сина си? Андрей не можеше да намери смислено обяснение за това.
Той се опита да поговори с Елена Ивановна, но тя го увери, че нито веднъж не е идвала в апартамента без покана. Борис Василиевич изобщо завъртя пръст около слепоочието си.
— Казах ти, че от жените има само проблеми — каза той. — Учи се от брат си. Той е свободен и никой не му промива мозъка.
Елена Ивановна, като чу тези думи, се натъжи. Андрей махна с ръка и излезе от стаята. Той никога не е успявал да проведе нормален разговор с баща си.
Скоро Арина разбра какво се е случило с балсама ѝ. Тя намери следи от него по плочките. Някой го е разлял, а после е изтрил. Андрей уверяваше, че не е той. Но ако не е той, то кой?
И докато Андрей мислеше при кой лекар да отиде, за да помогне на жена си, Арина тревожно оглеждаше апартамента. Започна да се чувства много неудобно тук.
Младата жена обиколи квадратните метри, внимателно оглеждайки всички ъгли. Нищо интересно не успя да открие. Изглежда, че параноята я лъже. Арина сякаш се успокояваше за известно време, но след няколко дни отново ѝ попадаше нещо странно на очи.
Например, огледалото в коридора. На него беше открит отпечатък от пръст. Твърде голям, за да принадлежи на Арина или Андрей. И двамата имаха фини пръсти.
— Андрей, виж, петно на огледалото!
Тя повика съпруга си.
— Сега няма да спориш с мен, нали? Това явно не е твой или мой отпечатък — каза жената.
— Ариш, може да го е оставил някой от приятели.
— Последният път се събирахме преди месец и половина. Чистих преди две седмици. Тук нямаше никакво петно — отговори Арина.
— Скъпа, може би да отидем на лекар? — попита Андрей с издишане.
Той погледна жена си право в очите. Арина разбра, че мъжът не се шегува.
— Смяташ ли, че съм полудяла? — попита тя.
— Не, но може би имаш натрапчива мисъл. Трябва да направим нещо с това — отговори Андрей.
— Ясно — обидено отговори жената.
Тя беше просто сигурна, че не ѝ се струва. Съпругът на Арина не ѝ вярваше. Той ѝ записа час при психотерапевт, който, след като я изслуша внимателно, ѝ предписа лекарство, което трябваше да ѝ помогне да се успокои.
Но на Арина не ѝ ставаше по-добре. Тя просто спря да споделя наблюденията си със съпруга си. Вместо това жената съзря план.
Няколко дни подред тя си тръгваше от работа по-рано. Обясняваше го с болестта на съпруга си. Шефът прояви разбиране. Арина се прибираше по-рано от обикновено, желаейки да хване неканения гост на местопрестъплението, но всеки път, когато завърташе ключа в ключалката, откриваше само звънтяща пустота.
Младата жена обмисляше какво се случва с нея. Прибрала се вкъщи по-рано от обикновено вече за четвърти път, тя се закле, че ако и днес всичко е наред, ще се признае за болна.
Арина внимателно отвори вратата. В банята шумеше вода. Тя хвърли поглед към етажерката за обувки. Андрей още не се беше прибрал.
Направила крачка, Арина изведнъж забеляза чужди мъжки обувки. Не, това определено не беше нейният съпруг.
И тя няма никаква параноя. Има истина, която по някаква причина е била скрита от нея. И сега тя ще разбере каква е тя.
Арина искаше да нахлуе в банята, за да изненада неканения гост, но навреме се спря. По-добре да го изчака в стаята. Едва ли е престъпник с оръжие, който е влязъл да им открадне малко шампоан.
Арина седна на дивана в хола и започна да чака. След няколко минути шумът от водата спря. Стана съвсем тихо, сякаш гостът ходеше по плочките на пръсти.
Младата жена се изправи, отиде до вратата и се ослуша. Вътре всичко застина. Накрая някой леко открехна вратата на банята и, съдейки по тихите стъпки, излезе в коридора.
Арина въздъхна и излезе от стаята. В коридора тя почти се сблъска с брата на съпруга си. Сергей уплашено отскочи назад, леко подхлъзвайки се на новия ламинат.
Той беше с не много прясна тениска и доста модерни панталони. Влажната коса беше залепнала за челото му. В очите му се четеше объркване.
— Ти? — учуди се Арина. — Какво… правиш тук? Как си тук?
Тя беше виждала Сергей само няколко пъти. По-големият брат на съпруга ѝ живееше в столицата и рядко посещаваше роднините си. Постоянно беше зает, решаваше някакви проблеми, въртеше се като пумпал.
Всяко негово идване се смяташе за празник. Елена Ивановна летеше на крилете на щастието, готвеше вкусотии и лъскаше апартамента. Борис Василиевич се оживяваше. Той изключваше телевизора и бързаше до магазина за „хубаво“ вино, което, впрочем, Сергей отказваше да пие, предлагайки свое.
Този път за идването на любимия син по някаква причина се мълчеше.
— Арина, ще ти обясня всичко — каза братът на съпруга ѝ, виновно свеждайки очи.
— Да, постарайте се, моля — отговори тя. — Вече си помислих, че полудявам. И Андрей се правеше, че нищо не знае.
— Той не се правеше. Той наистина не знаеше. Никой, освен мама, не знае, че съм тук.
Арина внимателно погледна лицето на Сергей. От кратките им срещи най-много ѝ беше запомнил вечно умореният му поглед. Сякаш в душата на този човек отдавна бяха угаснали светлините. Очите му изглеждаха съвсем празни, а усмивката му беше насилствена. Арина се чудеше защо родителите му не забелязват това. Или се правят, че не забелязват.
— Защо такава секретност? — попита Арина. — Елена Ивановна ли ти даде ключовете?
— Да — потвърди той. — Не можех да отида при тях.
— Ако не си искал да живееш при тях, защо не ни помоли просто да те приютим? Нищо не разбирам.
— Ще ти разкажа. Само ми обещай, че баща ни и Андрей няма да разберат нищо.
— Криеш ли се от някого? От колектори? — опита се да познае Арина.
— Не, не дължа нищо на никого. Вече не дължа.
Сергей разказа, че от няколко години бизнесът му почти не е носил доходи. Той няколко пъти е вземал големи кредити за развитие, но нищо не се е променяло. В един съвсем не прекрасен ден всичко рухна окончателно. Той беше принуден да затвори фирмата и спешно да продаде имуществото си, за да погаси дълговете към банките.
— Разбираш ли, ако не беше моето суетене, нямаше да се забъркам толкова сериозно. Трябваше някак да съкратя разходите, да се стегна, но не исках! Не исках да направя крачка назад. Това би означавало, че не съм се справил, че съм слабак.
— Е, да, ти никога не губиш — отговори Арина.
Сергей изсумтя.
— Ами не можех пред приятели, баща и брат да се изкарам неудачник.
— Сериозно? — сърдито повдигна вежди Арина. — Ти рискуваше всичко само заради това някой да не те сметне за слабак? Лоши новини. Ти нямаш и никога не си имал приятели.
— Възможно е. Сега със сигурност нямам.
— Дори големите предприятия имат кризи. Най-големите компании са на ръба на фалит. И нищо, прави се тази крачка назад, анализират се грешките. Какво срамно има в това?
— Знам! Но не можах така — раздразнено отговори Сергей. — За мен е по-лесно да се правя, че всичко е наред. Просто защото не можеше да бъде иначе.
— Короната не ти ли тисне? Мистър „аз всичко правя перфектно“? — язвително попита Арина.
— Не тисне.
Изглежда братът на съпруга ѝ дори се обиди малко на тези думи.
— И какво сега? Така ли ще продължаваш тихо да ми крадеш кренвиршите? — попита младата жена.
— Ще мисля нещо — отговори Сергей. — Но ме е срам. Срам ме е да отида при баща си и брат си и да призная, че съм л-ош!
— А не те ли е срам тайно да влизаш в апартамента на брат си?
— Срам ме е — издиша Сергей. — Много ме е срам от положението, в което се намирам. Но все пак не мога да се покажа пред баща си. Той толкова се гордее с мен, а аз… Аз не съм такъв, какъвто той ме мисли. Никога не съм бил успешен, умен, късметлия. С бизнеса постоянно имах проблеми. Цял съм в дългове, постоянно се измъквах, скачах от кредит на кредит. Само и само да запазя външната стабилност и да не се окажа безпътен син. Ако баща ми разбере, че съм загубил всичко и се готвя да започна работа на заплата, това ще е позор.
— Не разбирам — поклати глава Арина. — Наистина ли си готов да изградиш целия си живот така, че да угодиш на баща си?
— Не, не е в това въпросът — поклати глава Сергей. — Майка ще ме приеме какъвто и да съм, а баща иска да съответствам.
— Съответствам, извинете, на какво? — учуди се Арина. — Може би просто не знам. Вие сте наследници на велик княжески род и не можете да „опозорите“ фамилията?
Арина почувства как я залива вълна от раздразнение. Знаейки всичко за детството на братята и отношенията им с баща им, младата жена искрено се учудваше откъде у по-големия брат идва такова страхопочитание към този човек.
Сергей шумно издиша.
— Не. Ние сме обикновено семейство. Винаги сме живели бедно. Баща ми сам нищо не е постигнал. И дори не се е опитвал. Ходеше на работа. Не е взимал допълнителни смени, работеше от-до. Бедното положение на семейството не го е вълнувало. Майка работеше на няколко места, а той гледаше телевизия и четеше книги — разказа мъжът. — Особено нищо не ни е учил, не ни е помагал с нищо, но винаги се е смеел, когато нещо не ни се е получавало. Веднъж приятели ме научиха да карам колело. Надявах се, че ще ме похвали за това, че съм научил нещо сам. Но когато му показах уменията си, той само се засмя. Каза, че се качвам на колелото „като момиче“.
— Знам тези истории — сви рамене Арина. — И двойно не разбирам защо толкова се страхуваш от неговото осъждане. Ти вече си постигнал повече от него.
— И загубих всичко това. Живея под наем в най-евтиното жилище. Дори нямам пералня. Живея с парите на майка ми. Още не съм си намерил работа. Върнах се в града само с един куфар. В него са само остатъците от някогашния лукс.
— Сред тези остатъци имаше ужасен парфюм — отговори Арина. — Веднага го усетих в коридора.
Сергей се засмя.
— Какво, чак пък ужасен?
— Бе-е-е — отговори Арина.
Те помълчаха известно време. Арина все още беше под впечатлението от чутото. Искаше да помогне на Сергей, но в тази ситуация само той можеше да си помогне.
— Защо не искаш да кажеш истината на Андрей? Той би ти помогнал с работа — искрено попита Арина.
— Да моля по-малкия си брат за помощ? Не, няма да мога.
— Но тайно да проникнеш в чужд апартамент можеш!
Арина почувства, че започва да се ядосва.
— Спри. Срам ме е — помоли мъжът. — Много ме е срам. Но ако призная на Андрюха, ще се окаже, че е бил прав.
— В какво?
— Във всичко. В това как трябва да се живее. В това, че цял живот съм се занимавал с грешното нещо.
— О, Боже мой! — възкликна Арина и завъртя очи.
— Завиждам му — призна Сергей. — Той има живот, а аз много години само хвърлях прах в очите. Заради собствената си упоритост и суета загубих всичко, което бях спечелил. А сега стоя посред коридора на апартамента на по-малкия си брат и разбирам, че нищо ценно не съм имал. Само прах.
Сергей многозначително замълча.
— Моля те, не казвай на Андрюха, че съм се върнал.
— Вече бях готова да инсталирам камери в апартамента. Подозирах, че Андрей има любовница. Дори ходих на психотерапевт — лекувах невроза. А сега, когато всичко стана ясно, ти ме молиш да не му казвам истината?! Не, ще му разкажа всичко. За теб и гениалната идея на Елена Ивановна да раздава ключовете от нашия апартамент на когото ѝ скимне.
Този път Сергей се ядоса.
— Знаех си, че си такава…
— Каква?
Арина скръсти ръце на гърдите си и измери брата на съпруга си със строг поглед.
— Надявам се, че Андрей ще успее да ти вправи мозъка — каза тя. — Ще спреш да играеш на неуловим гост и ще започнеш да водиш нормален живот. Да, трудно е да започнеш отначало. Но това е по-добре, отколкото да се зациклиш на грешката. Няма никакъв смисъл да се криеш. От себе си не можеш да се скриеш.
По време на разговора на двамата братя Арина забеляза, че Сергей постоянно търси нещо в лицето на Андрей. Не го намира, продължава разговора, а после отново търси. Но не, Андрей няма да му се смее, няма да казва обидни думи и да се опитва да го унижи.
— Ако искаш, живей при нас — предложи той. — Арина няма нищо против. Като си намериш работа — ще се изнесеш.
— Сериозно?
— Напълно — кимна Андрей. — А какво очакваше? Да кажа „срам за теб, Сергей Борисович“?
— Мислех, че ще ме осъдиш — призна Сергей.
— Само за това, че си подлудил жена ми. Наистина реших, че развива мания — отговори братът.
— Съжалявам — той сведе поглед. — Имаш страхотна жена, между другото. Мъдра. Ако не беше тя, щях да се крия още дълго. А баща ни със сигурност ще каже, че съм л-ош.
— Е, и нека казва — сви рамене Андрей. — Той редовно ми го казва. И какво, да не живея ли сега?
— Дълго време смятах, че си неудачник. Особено когато се върна у дома след обучението си в столицата. Искрено не разбирах как може да се направи такава крачка назад. А после те видях и разбрах, че дори ти завиждам.
Андрей се усмихна. За първи път от много години двамата с брат му разговаряха искрено. Сергей не се хвалеше, не се опитваше да го уязви, не го прекъсваше и не спореше.
Борис Василиевич прие новината за завръщането на сина си с присъщата му хладност. Отправи язвителна забележка, добавяйки няколко обидни думи. Каза, че е разочарован и отново се върна към телевизора.
Той вече не се хвали с по-големия си син. Все по-често в разговори с приятели си спомня по-малкия. Андрей постепенно се превърна от неудачник във вполне достоен наследник.
Сергей си намери работа, нае апартамент и се изнесе от по-малкия си брат. Постепенно спря да тъгува за загубения си „статус“, както и за това, че баща му вече не го смята за успешен. Той вече не живее чужд живот. Сега Сергей е абсолютно сигурен: всичко, което го заобикаля, е НЕГОВО. Неговото щастие, неговият успех, неговият избор.
В света има по-важни неща от статуса, размера на портфейла и мнението на околните. Главното е да разбереш това, преди да се опиташ тайно да влезеш в апартамента на брат си, за да се изкъпеш 🙂
КРАЙ
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: