Мястото не се беше променило от петдесет години. Тюркоазените сепарета, шахматният под и топлата ароматна миризма на кафе създаваха усещане за уютна неизменност – особено за онези, които идваха тук от десетилетия. Всяка драскотина по дървения плот, всяка леко избледняла плочка на пода разказваше своя собствена история, шепнеше за отминали дни и безбройни разговори, проведени в тези стени. Въздухът беше наситен с носталгия, почти осезаема, обгръщаща всеки нов посетител в своята топла прегръдка.
Ричард Халистън влезе през стъклените врати една есенна сутрин, облечен в елегантен тъмносин костюм. Сребристата му коса, безупречно сресана назад, и лъснатите му до блясък обувки контрастираха рязко с мазния плот и дрънчащите чинии, но той изглеждаше невъзмутим. Напротив, сякаш бе обзет от дълбока носталгия, която го връщаше назад във времето, към спомени, които отдавна бе заключил дълбоко в себе си. Погледът му блуждаеше из заведението, спирайки се на всеки познат детайл, сякаш търсеше потвърждение, че времето наистина е спряло тук.
Той избра ъглово сепаре, скрито от погледите, където светлината падаше меко през прозореца, рисувайки златни ивици по масата. Това беше място, което предлагаше уединение, но същевременно позволяваше да наблюдава света около себе си. Ричард се настани бавно, усещайки мекотата на изтърканата тапицерия, която сякаш го приканваше да се отпусне и да се потопи в мислите си.
Жасмин, 23-годишна сервитьорка с добродушна усмивка и бързи ръце, се приближи да вземе поръчката му. Тя носеше обичайната си кремава униформа, косата ѝ беше прибрана в спретнат кок, а очите ѝ искряха с младежка енергия. Всяко нейно движение беше премерено и ефективно, плод на дълги часове работа и усъвършенстване на занаята си. Тя беше свикнала с разнообразието от хора, които посещаваха заведението – от редовни клиенти, които знаеха името ѝ, до случайни минувачи, търсещи бърза закуска.
„Добро утро, господине. Какво ще желаете?“ гласът ѝ беше ведър и приветлив, носещ обещание за приятен ден.
Той вдигна поглед бавно, почти изненадан, сякаш не бе забелязал присъствието ѝ до този момент. Очите му, сиви и проницателни, се спряха върху нея, изучавайки всяка черта на лицето ѝ, всеки нюанс на изражението ѝ.
„Кафе. Черно. И какво имате в менюто днес?“ отговори той с глас, който носеше отпечатъка на години авторитет и власт, но в момента бе леко приглушен от някаква вътрешна борба.
Тя кимна, свикнала с лаконичните поръчки на ранните клиенти.
„Веднага се връщам.“
Докато тя се отдалечаваше, погледът на Ричард я проследи. Имаше нещо в нея… нещо смразяващо познато, което го караше да се чувства неспокоен. Сякаш виждаше отблясък от миналото, който го преследваше, напомняйки му за нещо, което отчаяно се опитваше да забрави. Сърцето му ускори ритъма си, а в гърдите му се надигна странно усещане, смесица от тревога и необяснимо вълнение.
Минута по-късно Жасмин се върна с храната му. Той ѝ се усмихна леко и посегна към кожения си портфейл, за да извади пари. Но докато го отваряше, стара снимка се изплъзна и падна леко върху масата, сякаш водена от невидима ръка на съдбата.
Очите на Жасмин се разшириха. Тя се наведе и я вдигна.
Сърцето ѝ спря.
Беше майка ѝ. Млада версия – не повече от осемнадесет – с нежна усмивка и очи, пълни с мечти. Нямаше никакво съмнение. Жасмин беше виждала това лице хиляди пъти – в стари албуми и рамкирани снимки у дома. Майка ѝ, Ангела, беше запазила тези снимки като скъпоценни реликви, като прозорци към едно отминало време, което тя рядко обсъждаше. Жасмин познаваше всяка извивка на усмивката ѝ, всеки блясък в погледа ѝ от тези снимки. Но какво правеше тя в портфейла на един непознат?
Тя погледна мъжа, треперейки. Гласът ѝ излезе като шепот, изпълнен с недоверие и объркване.
„Господине… защо има снимка на майка ми във вашия портфейл?“
Ричард замръзна. Ръката му се стегна, после бавно се отпусна. Той погледна снимката, после нея. В очите му се четеше смесица от шок, признание и някаква дълбока, стара болка. Сякаш цял един свят, който бе пазил скрит десетилетия, изведнъж се срина пред очите му.
„Как се казва майка ти?“ попита той тихо, гласът му едва доловим, изпълнен с предчувствие.
„Ангела Брукс“, отговори тя. „Тя е израснала наблизо.“
Изражението му се промени, сякаш бе погълнат от спомени за отдавна забравено време, което изплуваше от дълбините на съзнанието му. Всяка черта на лицето му се напрегна, разказвайки историята на години, изпълнени с копнеж и съжаление.
„Познавах я“, каза той бавно, всяка дума тежеше като олово. „Преди много години.“
Жасмин се свлече на седалката срещу него, без да чака покана. Ръцете ѝ трепереха неудържимо, а сърцето ѝ биеше като лудо в гърдите. Въздухът около тях сякаш се сгъсти, изпълнен с невидимо напрежение.
„Как? Защо имате нейна снимка?“
Ричард взе снимката обратно и я държеше внимателно между пръстите си, сякаш беше най-ценното нещо на света. Погледът му се плъзгаше по избледнелите черти на младата Ангела, а в очите му се появи влага.
„Защото тя беше единствената жена, която някога съм обичал истински.“
Думите пронизаха Жасмин като електрически шок. Те се забиха дълбоко в съзнанието ѝ, разтърсвайки основите на всичко, което смяташе за истина.
„Това е невъзможно. Мама никога не ви е споменавала. Никога.“
Той се усмихна тъжно, усмивка, която не достигаше до очите му.
„Не съм изненадан. Нараних я. И съжалявам за това всеки ден оттогава.“
Жасмин го погледна, въздухът в стаята внезапно стана тежък, почти задушаващ. Всяка секунда се проточваше като вечност, изпълнена с неизречени въпроси и надигащи се емоции.
„Трябва да обясните.“
Ричард погледна навън през прозореца, сякаш търсеше думи в безкрайното синьо небе, после отново към нея. В очите му се четеше дълбока вътрешна борба, колебание дали да разкрие една толкова болезнена истина.
„Беше 1979 година“, започна той, гласът му тих, но изпълнен с тежестта на отминалите години. „Аз бях беден студент по право, работех нощни смени на бензиностанция недалеч оттук. Майка ти работеше на непълно работно време на това място, докато учеше козметология. Тя имаше онзи смях… можеше да озари цяла стая.“
Той се усмихна нежно, спомняйки си, после въздъхна дълбоко, сякаш тежестта на спомените го притискаше.
„Влюбихме се така, както само младите хора се влюбват – бързо и лудо. Всяка среща беше като празник, всеки допир – като електрически разряд. Светът около нас изчезваше, оставахме само ние двамата, погълнати от нашата любов. Но родителите ми бяха богати и строги. Те имаха големи очаквания към мен, искаха да следвам техния път, да се оженя за жена от тяхното обкръжение, да поддържам тяхното име.“
Гласът му стана по-тих, изпълнен с горчивина.
„Когато разбраха, че излизам с чернокожо момиче от беден квартал, те заплашиха да ми отнемат всичко. Стипендията, бъдещето ми, дори името ми. Бях изплашен. Бях слаб. Прекъснах с нея и напуснах града. Избягах от проблема, вместо да се изправя пред него. Страхът от загубата на всичко, което ми беше обещано, беше по-силен от любовта ми.“
Жасмин стисна зъби, гневът започна да се надига в нея, парещ и неудържим.
„Изоставили сте я.“
„Не просто я изоставих“, каза той, гласът му тежък от вина. „Дори не се сбогувах. Написах ѝ писмо… и никога не го изпратих. Страхът ме парализира. Бях толкова млад и глупав, че не осъзнавах какво губя, докато не беше твърде късно.“
Очите на Жасмин се напълниха със сълзи, които пареха по бузите ѝ.
„Тя ме отгледа сама. Никога не сме имали много. Работеше две работи, за да ме държи в училище, за да имам шанс, който тя не е имала. И никога, никога не ви е споменавала. Нито дума за вас, нито намек. Сякаш никога не сте съществували.“
„Тя не би го направила“, прошепна той, погледът му се замъгли. „Тя беше горда. Твърде добра за някой като мен. Заслужаваше много повече, отколкото аз можех да ѝ дам тогава. Аз бях страхливец.“
Гласът на Жасмин трепереше, изпълнен с болезнена надежда и страх.
„Искате да кажете, че вие сте…?“
Той я погледна внимателно, очите му търсеха отговор в нейните.
„Не знам със сигурност. Но нося тази снимка със себе си повече от четиридесет години, чудейки се… какво ако?“
Тя стана рязко, ръцете ѝ стиснати в юмруци, гневът ѝ кипеше.
„Нямате никакво право да се появявате тук с лъскавия си костюм и тъжната си история, и да се държите така, сякаш е героично да я помните още. Тя страдаше. Аз я гледах как страда. Гледах как се бори всеки ден, как се лишава от всичко, за да ми осигури по-добър живот. А вие бяхте някъде там, живеехте си живота, докато тя се мъчеше сама.“
Лицето на Ричард пребледня.
„Права си“, каза той, гласът му изпълнен с искрено разкаяние. „Не мога да променя миналото. Но ако има дори малък шанс да си моя дъщеря, искам да знам. Искам да направя това, което трябваше да направя преди десетилетия. Искам да поправя грешката си, доколкото е възможно.“
Жасмин мълчеше. Гневът гореше ярко в нея, но под него нещо друго се надигаше – болезнено и объркващо.
Надежда.
Тази нощ тя се прибра вкъщи и се изправи пред майка си.
Ангела стоеше в кухнята, шокирана, докато Жасмин сложи снимката на масата и ѝ разказа всичко. Лицето на Ангела премина през цяла гама от емоции – от объркване, през страх, до дълбока, пронизваща болка.
Отначало тя отрече. Гласът ѝ беше твърд, очите ѝ – изпълнени с ярост. „Няма такова нещо, Жасмин. Това е грешка. Този човек… той не е никой.“
После заплака. Сълзи се стичаха по бузите ѝ, размивайки гримасата на отричане. Тя се свлече на стола, раменете ѝ се тресяха от ридания, които сякаш идваха от най-дълбоките кътчета на душата ѝ.
И тогава, през сълзите си, тя прошепна:
„Да. Той беше единственият.“
Жасмин зададе въпроса, който я тормозеше цял ден, въпрос, който можеше да промени целия ѝ живот.
„Той ли е баща ми?“
Ангела избърса очите си, погледът ѝ беше болезнен, но решителен.
„Никога.“
Глава 2: Разкритието
Думата „Никога“ отекна в тишината на кухнята, тежка и окончателна. Жасмин усети как сърцето ѝ се свива. Надеждата, която току-що бе започнала да покълва в нея, бе безмилостно смазана. Тя погледна майка си, търсейки някакъв знак, някакво обяснение в измъченото ѝ лице. Ангела, която винаги бе била скала, сега изглеждаше крехка и счупена.
„Какво означава това, мамо?“, попита Жасмин, гласът ѝ едва доловим. „Как така „никога“? Той каза, че те е обичал. Че ти си била единствената.“
Ангела вдигна поглед, очите ѝ бяха червени и подути. „Той може да е обичал. Аз също го обичах. Но това не го прави твой баща.“ Тя се изправи бавно, сякаш всяко движение ѝ причиняваше физическа болка. „Има неща, които не знаеш, Жасмин. Неща, които пазих скрити, за да те предпазя.“
Жасмин усети как гневът отново се надига в нея. „Да ме предпазиш? От какво? От истината? През целия си живот се чудя кой е баща ми, а ти си пазила тази тайна? Защо, мамо? Защо?“
Ангела се отдръпна, сякаш думите на Жасмин бяха физически удари. „Не е толкова просто. Ричард… той беше от друг свят. Свят, в който аз нямах място. И ти също не би имала.“
„Но той се върна! Той иска да знае!“, настоя Жасмин.
„Той се върна, защото е обзет от вина“, каза Ангела с горчивина. „Не защото му пука за теб. Не и по начина, по който трябва. Той те изостави още преди да се родиш, Жасмин. Какво очакваш от него сега? Да дойде и да поправи всичко с парите си? Да си купи прошка?“
Въпреки думите на майка си, Жасмин не можеше да се отърси от усещането, че има нещо повече. Снимката в портфейла на Ричард, погледът в очите му, искреното му разкаяние – всичко това говореше за нещо по-дълбоко от обикновена вина.
„Трябва да говоря с него отново“, каза Жасмин твърдо. „Трябва да разбера цялата история. Не само твоята версия, не само неговата. Цялата.“
Ангела поклати глава. „Няма да ти хареса това, което ще чуеш.“
„Може би не“, отвърна Жасмин. „Но имам право да знам.“
Следващите дни бяха изпълнени с напрежение. Жасмин се чувстваше разкъсана между лоялността към майка си и непреодолимото желание да разкрие истината за собствения си произход. Тя се върна на работа, но всяка среща с клиенти, всяка поръчка, сякаш я отдалечаваше от реалността. Мислите ѝ бяха заети с Ричард, с Ангела, с тази стара снимка, която бе преобърнала света ѝ.
Ричард се появи отново в заведението след няколко дни. Той седна на същото ъглово сепаре, погледът му беше изпълнен с очакване и тревога. Жасмин се приближи до масата му, сърцето ѝ биеше силно.
„Здравейте, господине“, каза тя, опитвайки се да запази спокойствие.
„Жасмин“, отвърна той, гласът му беше тих. „Говори ли с майка си?“
Тя кимна. „Да. Тя… тя отрече. А после каза, че не сте мой баща.“
Ричард затвори очи за момент, сякаш погълнат от болка. „Разбирам. Знаех, че ще е трудно. Но аз… аз не мога да се откажа. Не и сега. Има прекалено много въпроси, които ме измъчват от години.“
„Тя каза, че сте я изоставили“, продължи Жасмин, наблюдавайки реакцията му.
„И го направих“, призна той. „Бях страхливец. Но не я изоставих, защото не я обичах. Напротив. Обичах я повече от всичко. Но родителите ми… те бяха безмилостни. Заплашиха да ме лишат от наследство, да ме изключат от университета. Казаха, че ще съсипят живота ѝ, ако не я напусна. Бях млад, наивен. Вярвах им.“
„И какво стана после?“, попита Жасмин, усещайки как историята се заплита.
„Напуснах града. Заминах за друг щат, за да продължа образованието си. Скъсах всякакви връзки с миналото си. Опитах се да я забравя, но не успях. Нейната снимка беше единственото, което ми остана от нея. Носех я със себе си, като напомняне за най-голямата си грешка.“
„А писмото?“, попита Жасмин. „Казахте, че сте ѝ написали писмо.“
„Да“, отвърна Ричард. „Написах ѝ всичко. Обясних защо трябваше да си тръгна, колко много я обичам, колко съжалявам. Но никога не го изпратих. Страхувах се, че ще я нараня още повече, че ще ѝ дам фалшива надежда. Бях убеден, че е по-добре да изчезна напълно от живота ѝ.“
Жасмин замълча, осмисляйки думите му. Версията на Ричард се различаваше от тази на майка ѝ. Ангела го представяше като безсърдечен предател, докато Ричард се описваше като жертва на обстоятелствата. Кой казваше истината? Или истината беше някъде по средата?
„Искам да си направим ДНК тест“, каза Жасмин внезапно, изненадвайки дори сама себе си.
Ричард я погледна, очите му се разшириха от изненада, а после се изпълниха с надежда. „Наистина ли? Би ли го направила?“
„Да“, отвърна тя. „Имам право да знам. И ако наистина сте мой баща, тогава… тогава трябва да се изправите пред последствията.“
Той кимна бавно. „Разбира се. Ще уредя всичко. Ще намерим най-добрата лаборатория, ще направим всичко по правилата.“
Напрежението между тях беше осезаемо, смес от предчувствие и страх. За Жасмин това беше стъпка към неизвестното, към разкриването на една истина, която можеше да преобърне целия ѝ свят. За Ричард това беше шанс да изкупи греховете си, да намери изгубената част от себе си.
Глава 3: Разплетеното минало
Ангела беше бясна, когато Жасмин ѝ съобщи за решението си да си направи ДНК тест с Ричард. „Как можеш да ми причиняваш това?“, извика тя, лицето ѝ почервеняло от гняв. „Този човек е минало! Той е болка! Защо искаш да разровиш всичко това отново?“
„Защото имам право да знам кой съм, мамо!“, отвърна Жасмин, гласът ѝ трепереше, но беше твърд. „Имам право да знам кой е баща ми. Ти ми отказа тази истина през целия ми живот.“
Конфликтът между майка и дъщеря ескалира. Ангела се оттегли в себе си, отказвайки да говори за Ричард или за миналото. Тя се затвори в мълчание, което беше по-болезнено от всякакви думи. Жасмин усещаше стената, която майка ѝ издигаше между тях, и това я болеше. Но решимостта ѝ да разбере истината беше по-силна от болката.
Ричард уреди среща в частна клиника. В деня на теста Жасмин отиде сама. Тя се чувстваше нервна, но и странно спокойна. Това беше крачка към яснота. Когато влезе в чакалнята, Ричард вече беше там. Той изглеждаше по-млад без костюма си, но очите му бяха изпълнени със същата тревога.
„Благодаря ти, че дойде“, каза той.
„Имам нужда от отговори“, отвърна тя.
Процедурата беше бърза и безболезнена. Взеха им проби от слюнка. След това остана само чакането. Две седмици. Две седмици, които щяха да се проточат като вечност.
През тези две седмици Жасмин се опита да продължи живота си както обикновено, но беше невъзможно. Всяка мисъл я връщаше към Ричард, към Ангела, към възможността да има богат баща, който е бил част от живота на майка ѝ. Тя се чудеше какво ще се промени, ако тестът се окаже положителен. Щеше ли да има нов живот? Щеше ли да се сбогува с работата си на сервитьорка? Щеше ли да се сбогува с живота, който познаваше?
Ричард също беше обзет от мисли. Той се връщаше отново и отново към 1979 година, към лятото, когато срещна Ангела.
Ричард беше на двадесет и една, когато влезе в заведението за първи път. Тогава то се наричаше „Динамит“ и беше известно с най-добрите бургери в града. Той току-що бе приет в престижен университет, за да учи право, и работеше на бензиностанция, за да си изкарва прехраната. Родителите му, Елинор и Робърт, бяха влиятелни и богати, но вярваха, че синът им трябва да познава стойността на труда. Те го бяха изпратили да работи, за да го „вкарат в правия път“, както казваха.
В един горещ юлски ден той влезе в „Динамит“, изтощен от работа. Тогава я видя. Ангела. Тя беше на осемнадесет, с кожа като топъл мед и очи, които искряха като звезди. Косата ѝ беше сплетена на плитка, която се спускаше по гърба ѝ. Тя се усмихна, когато го видя, и той усети как сърцето му прескача.
„Какво ще желаете, господине?“, попита тя, гласът ѝ беше мелодичен.
„Един бургер и… твоя номер“, отговори той, изненадвайки дори себе си с дързостта си.
Тя се засмя, звънлив смях, който озари цялата зала. „Само бургер, господине.“
Но той не се отказа. Всеки ден след работа той идваше в „Динамит“. Поръчваше си бургер, пиеше кафе и я наблюдаваше. Говореха си за мечтите си, за бъдещето, за живота. Ангела мечтаеше да отвори собствен салон за красота. Ричард мечтаеше да стане успешен адвокат и да промени света.
Влюбваха се бавно, но сигурно. Всяка среща беше изпълнена с трепет, всяка допир – с електричество. Те се срещаха тайно, знаейки, че родителите на Ричард никога няма да одобрят връзката им. Ангела беше от бедно семейство, а Ричард – от елита. Разликата между тях беше огромна, но любовта им беше по-силна от всякакви социални бариери.
Един ден, докато се разхождаха край езерото, Ричард ѝ каза: „Обичам те, Ангела. Искам да прекарам живота си с теб.“
Тя го погледна с очи, пълни с любов. „Аз също те обичам, Ричард.“
Той ѝ предложи да се оженят. Тя прие. Планираха да избягат, да започнат нов живот далеч от всички, които се опитваха да ги разделят.
Но съдбата имаше други планове.
Един ден, докато Ричард беше вкъщи, баща му Робърт влезе в стаята му. Лицето му беше мрачно, очите му – студени.
„Разбрах за момичето“, каза той.
Ричард замръзна. „Какво момиче?“
„Не се прави на глупак, Ричард. Знаеш за кого говоря. Ангела. Чернокожото момиче от бедния квартал.“
Сърцето на Ричард се сви. „Тя е… тя е прекрасна.“
„Тя е позор за нашето семейство!“, извика Робърт. „Ти си бъдещето на нашата фамилия, Ричард. Трябва да се ожениш за жена от нашето обкръжение, която ще ти донесе връзки и влияние. Не за сервитьорка от долнопробно заведение.“
„Аз я обичам!“, настоя Ричард.
„Любовта е за глупаци!“, изсмя се Робърт. „Ако не я напуснеш, ще те лиша от наследство. Ще те изключа от университета. Ще се погрижа никой адвокатски кабинет да не те наеме. Ще съсипя живота ти. И нейния също. Ще се погрижа да не може да си намери работа никъде. Ще я смажа.“
Думите на баща му пронизаха Ричард като ножове. Той знаеше, че Робърт не се шегува. Баща му беше безмилостен, когато ставаше въпрос за семейния бизнес и репутация.
Ричард беше изправен пред невъзможен избор. Да избере любовта и да загуби всичко, или да се откаже от Ангела и да запази бъдещето си.
Той избра бъдещето.
Написа писмо на Ангела, обяснявайки всичко. Съжаляваше, че е слаб, че не може да се изправи срещу баща си. Молеше я за прошка. Но никога не го изпрати. Страхът го парализира. Вместо това, той просто изчезна. Напусна града, без да се сбогува, без да погледне назад.
Две седмици по-късно, телефонът на Жасмин звънна. Беше Ричард.
„Резултатите са готови“, каза той, гласът му беше изпълнен с напрежение.
Сърцето на Жасмин заби лудо. „И какво?“
„Ела в клиниката. Трябва да ги видиш лично.“
Жасмин пристигна в клиниката с треперещи ръце. Ричард я чакаше в чакалнята. Лицето му беше бледо, но в очите му имаше някакъв странен блясък.
Лекарят ги посрещна в кабинета си. Той държеше плик в ръка.
„Господин Халистън, госпожице… Жасмин“, започна той. „Резултатите от ДНК теста са… положителни.“
Въздухът в стаята сякаш се сгъсти. Жасмин усети как краката ѝ омекват. Тя е негова дъщеря. Ричард е нейният баща. Истината, която търсеше, беше разкрита.
Ричард се изправи, погледът му беше прикован в Жасмин. В очите му се четеше смесица от облекчение, радост и дълбока, неизмерима болка.
„Жасмин… дъще“, прошепна той.
Жасмин не знаеше как да реагира. Радост? Гняв? Объркване? Всички тези емоции се бореха в нея. Тя беше намерила баща си, но той беше човекът, който бе разбил сърцето на майка ѝ.
„Трябва да говоря с майка си“, каза тя, гласът ѝ беше дрезгав.
Ричард кимна. „Разбира се. Аз… аз ще те чакам.“
Жасмин излезе от клиниката, чувствайки се замаяна. Светът около нея се беше променил. Тя вече не беше просто Жасмин, сервитьорката. Тя беше дъщерята на Ричард Халистън, милионерът.
Когато се прибра вкъщи, Ангела я чакаше в кухнята. Лицето ѝ беше безизразно, но в очите ѝ се четеше тревога.
„И какво?“, попита тя.
„Положителен е, мамо“, каза Жасмин. „Той е баща ми.“
Ангела затвори очи. Една сълза се стече по бузата ѝ. „Знаех си“, прошепна тя. „Винаги съм знаела.“
„Защо не ми каза?“, попита Жасмин, гласът ѝ изпълнен с болка. „Защо ме остави да живея в лъжа?“
Ангела отвори очи, погледът ѝ беше изпълнен с отчаяние. „За да те предпазя, Жасмин. За да те предпазя от болката, която той ми причини. Не исках да имаш нищо общо с този свят. Свят, който те смазва, свят, който те променя. Свят, в който аз нямах място.“
„Но аз имах право да знам!“, извика Жасмин. „Имах право да познавам баща си!“
„Той не е баща!“, извика Ангела. „Баща е този, който е до теб, който те отглежда, който те обича. А той… той просто избяга.“
Спорът между тях беше ожесточен. Думи, изпълнени с болка и гняв, се сипеха като камъни. Жасмин усети как връзката ѝ с майка ѝ се пропуква, разкъсвана от години на мълчание и тайни.
Накрая Жасмин излезе от къщата. Имаше нужда от въздух, от пространство, за да осмисли всичко. Тя се разхождаше безцелно по улиците, мислите ѝ се блъскаха една в друга. Какво щеше да прави сега? Как щеше да живее с тази нова истина?
Глава 4: Бремято на Ангела
След разкритието, че Ричард е баща на Жасмин, животът на Ангела се превърна в поредица от болезнени спомени. Всяка сутрин, когато се събуждаше, тежестта на миналото я притискаше. Тя се опитваше да скрие болката си от Жасмин, но очите ѝ, винаги изпълнени с тъга, издаваха всичко.
Ангела беше израснала в скромен дом, заобиколена от любов, но и от постоянна борба за оцеляване. Родителите ѝ работеха неуморно, но парите винаги не достигаха. Тя мечтаеше за по-добър живот, за възможности, които нейните родители никога не са имали. Козметологията беше нейният билет за свобода, път към независимост.
Срещата с Ричард беше като светкавица в живота ѝ. Той беше всичко, което тя не беше – богат, образован, от влиятелно семейство. Но той я обичаше. Или поне така си мислеше тя. Всяка тайна среща, всяка открадната целувка беше като сън, от който не искаше да се събуди.
Когато Ричард изчезна, без дори да се сбогува, светът на Ангела се срина. Тя се чувстваше предадена, унижена, изоставена. Сърцето ѝ беше разбито на хиляди парчета. И тогава, няколко седмици по-късно, тя разбра, че е бременна.
Шокът беше огромен. Как щеше да отгледа дете сама? Как щеше да се справи с позора? Тя се опита да се свърже с Ричард, но той сякаш беше изчезнал от лицето на земята. Телефоните му бяха изключени, адресът му – променен. Родителите му отказаха да разговарят с нея, заплашвайки я с полиция, ако продължава да ги безпокои.
Ангела беше сама.
Но тя беше силна. Реши да запази детето. Жасмин беше нейната надежда, нейното бъдеще. Тя работеше две работи, ден и нощ, за да осигури на дъщеря си всичко, от което се нуждае. Лишаваше се от храна, от дрехи, от всякакви удоволствия, само за да може Жасмин да има по-добър живот.
През годините Ангела срещна Стефан. Той беше добър, трудолюбив мъж, който работеше като механик. Той я обичаше, грижеше се за нея и за Жасмин като за своя собствена дъщеря. Стефан беше опората, от която Ангела се нуждаеше. Той никога не я питаше за миналото ѝ, приемаше я такава, каквато е. Жасмин го обичаше като баща. Той я учеше да кара колело, играеше с нея, разказваше ѝ приказки за лека нощ.
Ангела и Стефан бяха на крачка от брака. Тя се чувстваше спокойна с него, сигурна. Но дълбоко в себе си, споменът за Ричард, за първата ѝ любов, продължаваше да я преследва. Тя знаеше, че никога няма да може да обича Стефан по същия начин, по който е обичала Ричард. И тази мисъл я измъчваше.
В крайна сметка, Ангела се отказа от брака. Тя не можеше да се омъжи за Стефан, знаейки, че сърцето ѝ е разбито на две. Стефан беше наранен, но разбра. Той остана приятел на семейството, винаги готов да помогне.
Сега, с появата на Ричард, всички тези стари рани се отвориха отново. Ангела се чувстваше разкъсана между желанието да защити Жасмин от болката и необходимостта да се изправи пред собственото си минало. Тя знаеше, че Ричард е баща на Жасмин, но не можеше да приеме факта, че той се е върнал в живота им. За нея той беше символ на предателство и страдание.
Една вечер, докато Жасмин беше на работа, Стефан дойде да посети Ангела. Той я намери седнала на дивана, вперила поглед в нищото.
„Ангела, какво става?“, попита той, гласът му беше изпълнен с тревога. „Чух за Ричард. Жасмин ми каза.“
Ангела вдигна поглед, очите ѝ бяха пълни със сълзи. „Той се върна, Стефан. Върна се, за да разрови всичко.“
„Но той е баща ѝ“, каза Стефан тихо. „Тя има право да го познава.“
„Той не е баща!“, извика Ангела. „Ти си баща! Ти беше до нея през всички тези години! Ти я отгледа!“
Стефан седна до нея и я прегърна. „Знам, Ангела. Знам. Но не можеш да скриеш истината завинаги. Жасмин е голямо момиче. Тя ще разбере.“
„Страх ме е, Стефан“, прошепна Ангела. „Страх ме е, че той ще я отнеме от мен. Страх ме е, че тя ще види в него всичко, което аз не съм могла да ѝ дам.“
„Никой не може да те замени, Ангела“, каза Стефан. „Ти си нейната майка. Ти си тази, която я е отгледала. Това никога няма да се промени.“
Думите на Стефан донесоха малко утеха на Ангела. Тя знаеше, че той е прав. Но въпреки това, страхът и болката продължаваха да я преследват.
Глава 5: Империята на Ричард
Ричард Халистън не беше просто милионер; той беше магнат, чието име се свързваше с иновации и безмилостен успех. След като напусна града и Ангела, той се потопи изцяло в ученето, а след това и в работата. Болката от загубата на Ангела, както и унижението от баща му, го мотивираха да постигне невъобразими висоти. Той искаше да докаже на Робърт, че е повече от просто син, който се подчинява на заповеди. Искаше да изгради нещо свое, нещо толкова голямо, че никой да не може да го контролира.
Започна от нулата, работейки като младши адвокат в малка фирма. Но амбицията му беше неутолима. Той работеше по 18 часа на ден, поглъщаше книги за финанси и инвестиции, учеше се от грешките на другите. Скоро открил своята ниша – сливания и придобивания. Той имаше нюх за сделки, за скрити възможности, които другите пропускаха.
Първият му голям успех дойде, когато той, още младши партньор, успя да сключи сделка, която донесе милиони на фирмата. Това му отвори врати. Започна да инвестира собствените си пари, да поема рискове, които другите смятаха за лудост. Но Ричард вярваше в себе си. Той беше безстрашен, когато ставаше въпрос за бизнес.
С годините изгради своя собствена империя – „Халистън Корпорейшън“. Тя обхващаше различни сектори – от недвижими имоти до високи технологии. Името му стана синоним на власт и богатство. Той живееше в огромно имение, имаше частен самолет, яхта, колекция от скъпи коли. Всичко, което парите можеха да купят, беше негово.
Но въпреки цялото си богатство, Ричард беше самотен. Споменът за Ангела го преследваше. Всяка нощ, преди да заспи, той си представяше лицето ѝ, смеха ѝ. Той се чудеше какво ли е станало с нея. Дали е щастлива? Дали е намерила някой друг? Дали го е забравила?
Ожени се за Елинор, дъщеря на влиятелен политик. Бракът им беше по-скоро бизнес сделка, отколкото любовна история. Елинор беше красива, интелигентна и амбициозна. Тя беше идеалната съпруга за мъж като Ричард – подкрепяше го в кариерата му, организираше бляскави приеми, поддържаше имиджа му. Но между тях нямаше истинска връзка, нямаше страст, нямаше дълбока емоционална привързаност. Те живееха в паралелни светове, свързани само от общите си интереси и социален статус.
Имаха две деца – Дейвид и Сара. Дейвид беше най-големият, на тридесет години, и работеше в „Халистън Корпорейшън“. Той беше умен, но и арогантен, свикнал да получава всичко, което иска. Сара беше по-малка, на двадесет и осем, и беше художничка. Тя беше по-чувствителна и по-близка до Ричард, но също така страдаше от липсата на истинска връзка с баща си, който винаги беше зает с работа.
Семейството им живееше в лукс, но и в студенина. Всяка вечеря беше официална, изпълнена с напрежение и неизказани думи. Ричард усещаше празнотата в живота си, въпреки цялото си богатство. Той беше постигнал всичко, което баща му искаше, но не беше щастлив.
Когато Жасмин се появи в живота му, това беше като гръм от ясно небе. Тя беше живото доказателство за грешката, която бе направил преди десетилетия. Но тя беше и шанс за изкупление, шанс да поправи миналото си, да намери смисъл в живота си.
Ричард знаеше, че появата на Жасмин ще разтърси света му, ще разклати основите на семейството му. Но той беше готов да поеме този риск. Той беше готов да се изправи пред миналото си, за да намери бъдещето си.
Глава 6: ДНК тестът и последствията
Двете седмици чакане за резултатите от ДНК теста бяха като вечност. За Жасмин всяка минута се проточваше, изпълнена с предчувствие и тревога. Тя се опитваше да се съсредоточи върху работата си, но мислите ѝ постоянно се връщаха към Ричард, към Ангела, към възможността да има баща, който е бил милионер. Какво щеше да означава това за нея? Щеше ли да промени всичко?
Ричард също беше обзет от мисли. Той се връщаше отново и отново към 1979 година, към лятото, когато срещна Ангела. Спомените бяха болезнени, но и сладки. Той си спомняше смеха ѝ, начина, по който очите ѝ искряха, нейната невинност. Той се чудеше какво ли е станало с нея през всички тези години. Дали е страдала? Дали го е мразела?
В деня, в който трябваше да излязат резултатите, телефонът на Жасмин звънна. Беше Ричард. Гласът му беше изпълнен с напрежение.
„Резултатите са готови“, каза той.
Сърцето на Жасмин заби лудо. „И какво?“
„Ела в клиниката. Трябва да ги видиш лично.“
Жасмин пристигна в клиниката с треперещи ръце. Ричард я чакаше в чакалнята. Лицето му беше бледо, но в очите му имаше някакъв странен блясък, смесица от страх и надежда.
Лекарят ги посрещна в кабинета си. Той държеше плик в ръка. Въздухът в стаята беше тежък, изпълнен с невидимо напрежение.
„Господин Халистън, госпожице… Жасмин“, започна той, гласът му беше сериозен. „Резултатите от ДНК теста са… положителни.“
Думите отекнаха в тишината. Жасмин усети как краката ѝ омекват. Тя е негова дъщеря. Ричард е нейният баща. Истината, която търсеше, беше разкрита. Но вместо облекчение, тя усети смесица от шок, объркване и някаква странна тъга.
Ричард се изправи, погледът му беше прикован в Жасмин. В очите му се четеше смесица от облекчение, радост и дълбока, неизмерима болка. Той протегна ръка към нея, сякаш искаше да я докосне, но се поколеба.
„Жасмин… дъще“, прошепна той, гласът му трепереше.
Жасмин не знаеше как да реагира. Радост? Гняв? Объркване? Всички тези емоции се бореха в нея. Тя беше намерила баща си, но той беше човекът, който бе разбил сърцето на майка ѝ.
„Трябва да говоря с майка си“, каза тя, гласът ѝ беше дрезгав, едва доловим.
Ричард кимна. „Разбира се. Аз… аз ще те чакам.“
Жасмин излезе от клиниката, чувствайки се замаяна. Светът около нея се беше променил. Тя вече не беше просто Жасмин, сервитьорката. Тя беше дъщерята на Ричард Халистън, милионерът. Тази нова идентичност тежеше на раменете ѝ, като невидима корона.
Когато се прибра вкъщи, Ангела я чакаше в кухнята. Лицето ѝ беше безизразно, но в очите ѝ се четеше тревога, която не можеше да скрие.
„И какво?“, попита тя, гласът ѝ беше тих, но изпълнен с очакване.
„Положителен е, мамо“, каза Жасмин. „Той е баща ми.“
Ангела затвори очи. Една сълза се стече по бузата ѝ, бавно, като капчица от дълбока, стара рана. „Знаех си“, прошепна тя. „Винаги съм знаела.“
„Защо не ми каза?“, попита Жасмин, гласът ѝ изпълнен с болка, която се надигаше от гърдите ѝ. „Защо ме остави да живея в лъжа? През целия си живот се чудех кой е баща ми, а ти си пазила тази тайна от мен.“
Ангела отвори очи, погледът ѝ беше изпълнен с отчаяние, с безсилие. „За да те предпазя, Жасмин. За да те предпазя от болката, която той ми причини. Не исках да имаш нищо общо с този свят. Свят, който те смазва, свят, който те променя. Свят, в който аз нямах място. Свят, който те кара да се чувстваш недостатъчна, да се съмняваш в себе си. Не исках да преживяваш това, което аз преживях.“
„Но аз имах право да знам!“, извика Жасмин, гласът ѝ се издигаше, изпълнен с гняв и разочарование. „Имах право да познавам баща си! Да знам коя съм!“
„Той не е баща!“, извика Ангела, гласът ѝ се пречупи. „Баща е този, който е до теб, който те отглежда, който те обича безусловно. А той… той просто избяга. Той те изостави още преди да се родиш. Как можеш да го наричаш баща?“
Спорът между тях беше ожесточен, думи, изпълнени с болка и гняв, се сипеха като камъни, разбивайки крехката връзка между майка и дъщеря. Жасмин усети как връзката ѝ с майка ѝ се пропуква, разкъсвана от години на мълчание и тайни, които сега излизаха наяве.
Накрая Жасмин излезе от къщата, без да каже дума повече. Имаше нужда от въздух, от пространство, за да осмисли всичко, което се беше случило. Тя се разхождаше безцелно по улиците, мислите ѝ се блъскаха една в друга, като буря в съзнанието ѝ. Какво щеше да прави сега? Как щеше да живее с тази нова истина? Коя беше тя всъщност? Дъщерята на Ангела, която я е отгледала с любов и лишения, или дъщерята на Ричард, милионерът, който я е изоставил още преди да се роди?
Глава 7: Нов свят, стари рани
След като резултатите от ДНК теста бяха потвърдени, Ричард настоя Жасмин да се премести при него. Той искаше да компенсира всички изгубени години, да я въведе в своя свят, да ѝ осигури живот, който тя никога не е имала. Жасмин се колебаеше. Идеята за живот в лукс беше примамлива, но и плашеща. Тя не искаше да изостави майка си, нито живота, който познаваше.
Ангела беше категорично против. „Не отивай, Жасмин“, молеше тя. „Този свят ще те погълне. Ще те промени. Ще те накара да забравиш коя си.“
Но Жасмин беше любопитна. Тя искаше да разбере повече за този баща, за този свят, който ѝ беше отказван толкова дълго. Тя реши да даде шанс на Ричард, но с едно условие: щеше да запази работата си в заведението. Това беше нейният начин да се задържи към реалността, към живота, който познаваше.
Преместването в имението на Ричард беше като влизане в друг свят. Огромна къща, обзаведена с луксозни мебели, картини на известни художници, прислужници, които се грижеха за всяка нужда. Жасмин се чувстваше като риба на сухо. Тя беше свикнала с малкия си апартамент, с шума на града, с обикновения си живот. Тук всичко беше тихо, подредено, почти стерилно.
Елинор, съпругата на Ричард, я посрещна с хладна учтивост. Тя беше висока, елегантна жена с проницателни сини очи, които сякаш я изучаваха от главата до петите. Всяка нейна дума беше премерена, всяка усмивка – леко фалшива. Жасмин усети веднага, че Елинор не я иска тук.
„Добре дошла, Жасмин“, каза Елинор, гласът ѝ беше гладък като коприна. „Надявам се да се чувстваш удобно.“
„Благодаря“, отвърна Жасмин, опитвайки се да звучи уверено.
Дейвид, синът на Ричард, беше още по-отблъскващ. Той беше надут, арогантен мъж, който гледаше на Жасмин с презрение. „Така че, ти си изгубената дъщеря“, каза той с подигравка. „Интересно. Баща ми винаги е имал странни хобита.“
Сара, дъщерята на Ричард, беше единствената, която прояви някаква топлина. Тя беше художничка, с буйна червена коса и очи, изпълнени с любопитство. „Здравей, Жасмин“, каза тя с усмивка. „Радвам се да се запознаем. Винаги съм искала да имам сестра.“
Жасмин усети облекчение. Поне някой в това семейство я приемаше.
Първите дни в имението бяха трудни. Жасмин се чувстваше като неканен гост. Тя се опитваше да се адаптира към новия си живот, но беше трудно. Всяка сутрин се събуждаше с усещането, че е в някакъв странен сън.
Ричард се опитваше да я компенсира за изгубените години. Той ѝ купуваше скъпи дрехи, бижута, предлагаше ѝ да я запише в престижни университети. Но Жасмин не искаше тези неща. Тя искаше да разбере кой е той, какво е станало между него и майка ѝ, защо я е изоставил.
„Искам да знам всичко, Ричард“, каза тя една вечер. „Искам да знам защо си постъпил така с майка ми. Защо си я изоставил.“
Ричард въздъхна. „Вече ти казах, Жасмин. Баща ми… той ме принуди.“
„Но ти можеше да се бориш!“, настоя Жасмин. „Можеше да избереш любовта!“
„Бях млад и глупав“, отвърна той. „Страхът ме парализира. Сега съжалявам за това всеки ден.“
Жасмин усети, че Ричард не ѝ казва цялата истина. Имаше нещо повече, нещо скрито зад думите му. Тя реши да разбере какво е то.
Междувременно, Елинор започна свое собствено разследване. Тя не вярваше на историята на Ричард и Жасмин. Тя беше убедена, че Жасмин е измамница, която се опитва да се докопа до богатството на съпруга ѝ. Елинор беше амбициозна жена, която бе прекарала живота си в изграждане на социален статус и поддържане на имиджа на семейството. Появата на Жасмин беше заплаха за всичко, което тя бе постигнала.
Тя нае частен детектив, за да разбере повече за миналото на Ангела и Жасмин. Искаше да намери нещо, което да дискредитира Жасмин, да я изгони от живота им.
Глава 8: Съпротивата на Елинор
Елинор не беше жена, която приемаше поражението лесно. Появата на Жасмин в живота на Ричард беше като бомба, която заплашваше да разруши внимателно изградения ѝ свят. Тя беше прекарала десетилетия в поддържането на безупречния образ на семейство Халистън, в изграждането на социални връзки и в осигуряването на бъдещето на децата си. Сега всичко това беше застрашено от една млада сервитьорка, която твърдеше, че е дъщеря на съпруга ѝ.
Елинор беше убедена, че Жасмин е измамница. Тя не вярваше на историята за забравена любов и изгубено дете. За нея това беше добре измислен план за изнудване, за да се докопа до богатството на Ричард. Тя реши да действа.
Първо, тя се опита да настрои децата си срещу Жасмин. Дейвид беше лесна мишена. Той вече беше скептичен и арогантен, а идеята за нова сестра, която може да застраши наследството му, го вбесяваше.
„Тази Жасмин е просто една златотърсачка, Дейвид“, каза Елинор на сина си. „Тя се опитва да се докопа до парите на баща ти. Не трябва да ѝ вярваш.“
Дейвид кимна. „Знам, мамо. Ще се погрижа да не успее.“
Сара беше по-трудна. Тя беше по-отворена и по-състрадателна. Елинор се опита да я убеди, че Жасмин е опасна, но Сара не се поддаде.
„Тя изглежда мила, мамо“, каза Сара. „И баща ми изглежда щастлив, че я е намерил.“
„Щастието е временно, Сара“, отвърна Елинор. „Парите са вечни. И тази жена ще ни ги отнеме.“
След като не успя да убеди Сара, Елинор реши да действа по-директно. Тя нае частен детектив, на име Виктор, който беше известен с безмилостните си методи и способността си да разкрива най-дълбоките тайни. Задачата му беше да разрови миналото на Ангела и Жасмин, да намери нещо, което да ги дискредитира.
Виктор започна работа веднага. Той проучи живота на Ангела, нейните връзки, работата ѝ. Разпита съседи, колеги, стари познати. Скоро откри, че Ангела е имала връзка със Стефан, механика, който е бил като баща на Жасмин.
Елинор беше доволна. „Ето!“, каза тя на Ричард. „Тя е имала друг мъж! Може би той е бащата! ДНК тестът може да е грешен!“
Ричард беше разколебан. „Не мисля, че е така, Елинор. Тестът беше направен от най-добрите специалисти.“
„Може да е манипулиран!“, настоя Елинор. „Тази жена е опасна. Тя се опитва да те измами.“
Ричард започна да се съмнява. Въпреки че обичаше Жасмин, той беше и бизнесмен, свикнал да се доверява на факти и доказателства. Той реши да разговаря с Ангела.
Междувременно, Виктор продължаваше да копае. Той откри, че Ангела е имала финансови затруднения през годините, че е теглила заеми, че е работила на няколко места едновременно. Това беше идеална информация за Елинор.
„Виждаш ли?“, каза Елинор на Ричард. „Тя е отчаяна. Тя иска да се докопа до парите ти. Тя е измамница.“
Ричард се почувства разкъсан. От една страна, той искаше да вярва на Жасмин и на Ангела. От друга страна, доказателствата, които Елинор му представяше, бяха обезпокоителни.
Напрежението в имението се засили. Жасмин усещаше хладното отношение на Елинор и Дейвид. Тя се чувстваше като чужденка в собствения си дом. Единствената ѝ утеха беше Сара, която се опитваше да я подкрепи.
Една вечер, докато Жасмин беше в стаята си, Елинор влезе без да почука. Лицето ѝ беше мрачно.
„Искам да те предупредя, Жасмин“, каза Елинор. „Не си мисли, че можеш да се докопаш до парите на Ричард. Аз няма да го позволя. Аз ще те спра.“
Жасмин я погледна право в очите. „Аз не съм тук за пари, Елинор. Аз съм тук, за да разбера истината. За да разбера кой съм.“
„Лъжеш!“, извика Елинор. „Всички вие лъжете! Но аз ще разкрия истината. И тогава ще съжаляваш, че си се появила.“
След тези думи Елинор излезе от стаята, оставяйки Жасмин сама, изпълнена с тревога и страх. Тя знаеше, че Елинор е опасна. Но беше решена да не се поддаде.
Глава 9: Дейвид и Сара
Въвеждането на Жасмин в семейство Халистън разтърси не само Ричард и Елинор, но и техните деца, Дейвид и Сара. Всеки от тях реагираше по различен начин, отразявайки собствените си взаимоотношения с родителите и мястото си в сложната семейна динамика.
Дейвид, най-големият син, беше на тридесет години и вече заемаше висока позиция в „Халистън Корпорейшън“. Той беше изградил кариерата си под строгия поглед на баща си, винаги стремейки се да докаже своята стойност и да оправдае високите очаквания. Дейвид беше амбициозен, пресметлив и изключително лоялен към майка си, Елинор, която го беше възпитала в дух на елитарност и защита на семейното богатство. За него появата на Жасмин беше не просто неудобство, а пряка заплаха.
„Това е абсурдно, татко“, каза Дейвид на Ричард по време на една напрегната семейна вечеря. „Как можеш да вярваш на тази история? Една сервитьорка, която изведнъж се появява и твърди, че е твоя дъщеря? Това е класическа схема за изнудване.“
Ричард се опита да обясни, че ДНК тестът е положителен, но Дейвид не искаше да слуша. „Тестовете могат да бъдат манипулирани, татко. Или може би има някаква грешка. Тази жена иска парите ни. Тя ще ни съсипе.“
Дейвид започна да наблюдава Жасмин с подозрение, търсейки всяка възможност да я уличи в лъжа или неискреност. Той беше убеден, че тя е опасна и че трябва да бъде отстранена от живота им. В офиса, той се опитваше да я игнорира, когато Ричард я канеше да присъства на бизнес срещи, и открито изразяваше неодобрението си. Той дори започна да търси начини да я дискредитира пред баща си, използвайки всяка нейна грешка или неловка ситуация.
Сара, от друга страна, беше на двадесет и осем години и беше художничка. Тя беше по-чувствителна и по-интровертна от брат си, често чувствайки се като аутсайдер в собственото си семейство. Отношенията ѝ с Ричард бяха по-сложни – тя го обичаше, но и страдаше от неговата постоянна заетост и емоционална дистанция. За Сара появата на Жасмин беше като отваряне на прозорец към един по-истински свят.
„Тя изглежда толкова искрена, татко“, каза Сара на Ричард, след като прекара известно време с Жасмин. „Има нещо в нея, което е различно от всички, които познаваме. Тя не е като нас.“
Сара беше единствената в семейството, която се опита да се сближи с Жасмин. Тя я покани в ателието си, разказа ѝ за мечтите си, за разочарованията си. Жасмин, която беше свикнала с обикновени хора, намери в Сара сродна душа. Те прекарваха часове в разговори, споделяйки си мисли и чувства. Сара виждаше в Жасмин не заплаха, а възможност за истинска връзка, за сестра, която никога не е имала.
Елинор, разбира се, не одобряваше приятелството между Сара и Жасмин. „Сара, не разбираш ли?“, каза тя. „Тази жена е опасна. Тя се опитва да те манипулира. Тя ще ни съсипе.“
Но Сара не се поддаде. Тя вярваше в Жасмин и беше решена да я подкрепи. Това създаде допълнително напрежение в семейството. Вече не беше само Ричард срещу Елинор, но и Дейвид срещу Сара, всеки от тях защитаващ собствената си гледна точка.
Една вечер, по време на поредната напрегната вечеря, Дейвид се обърна към Жасмин. „Кажи ми, Жасмин, какво точно очакваш от всичко това? Мислиш ли, че ще наследиш част от богатството на баща ми? Че ще станеш част от нашето семейство?“
Жасмин го погледна право в очите. „Аз не съм тук за пари, Дейвид. Аз съм тук, за да разбера истината. И ако баща ми иска да ме приеме, аз ще го приема. Но няма да се променя заради вас. Няма да се превърна в някой, който не съм.“
Думите ѝ бяха смели, но и изпълнени с болка. Тя усещаше тежестта на погледите им, на преценката им. Но беше решена да не се поддаде.
Ричард наблюдаваше сцената с болка в сърцето. Той виждаше как семейството му се разпада пред очите му. Той искаше да поправи грешките си, но всяка негова стъпка сякаш водеше до нови конфликти.
Напрежението в имението се засилваше с всеки изминал ден. Всяка среща беше изпълнена с неизказани думи, с подозрения и с опити за манипулация. Жасмин усещаше, че е попаднала в свят, който е много по-сложен и опасен, отколкото си е представяла.
Глава 10: Пазителят на тайните на Ангела
Стефан беше мъж на около петдесет години, с посивели слепоочия и добри, уморени очи. Той беше механик, работил цял живот с ръцете си, и беше изградил малък, но успешен сервиз. Животът му беше прост и честен, лишен от лукса и интригите, които обгръщаха семейство Халистън. Но той беше пазител на една от най-дълбоките тайни на Ангела.
Стефан срещна Ангела преди повече от двадесет години, когато тя доведе колата си за ремонт. Тя беше млада майка, работеща на две места, за да свързва двата края. Той веднага беше привлечен от нейната сила, от нейната решителност, от нейната тиха тъга. Започнаха да излизат, бавно, предпазливо. Стефан беше търпелив, разбиращ. Той не я притискаше, не я питаше за миналото ѝ. Той просто беше до нея.
Той обичаше Жасмин като своя собствена дъщеря. Учеше я да кара колело, играеше с нея в парка, разказваше ѝ приказки за лека нощ. За Жасмин той беше баща, единственият баща, когото познаваше. Той беше нейната скала, нейната опора.
Ангела и Стефан бяха на крачка от брака. Тя се чувстваше спокойна с него, сигурна. Но дълбоко в себе си, споменът за Ричард, за първата ѝ любов, продължаваше да я преследва. Тя знаеше, че никога няма да може да обича Стефан по същия начин, по който е обичала Ричард. И тази мисъл я измъчваше.
Една вечер, докато седяха на верандата, Ангела му разказа всичко. За Ричард, за тяхната любов, за неговото предателство, за бременността си, за това как е била сама. Стефан я слушаше мълчаливо, без да я прекъсва. Когато тя свърши, той я прегърна.
„Аз ще бъда до теб, Ангела“, каза той. „Винаги.“
И той беше. Той ѝ помогна да отгледа Жасмин, да се справи с трудностите. Той беше нейната подкрепа, нейният най-добър приятел.
Сега, с появата на Ричард, Стефан се чувстваше разкъсан. Той виждаше болката в очите на Ангела, но и любопитството в очите на Жасмин. Той знаеше, че Жасмин има право да знае истината за произхода си. Но се страхуваше, че тази истина ще разруши живота им.
Когато Жасмин се премести при Ричард, Стефан беше един от малкото хора, които я посетиха в имението. Той беше шокиран от лукса, от студенината на семейство Халистън. Той виждаше как Жасмин се бори да се адаптира, как се чувства като чужденка.
„Как си, Жасмин?“, попита той, гласът му беше изпълнен с тревога.
„Трудно е, Стефан“, отвърна тя. „Всичко е толкова различно. И Елинор… тя ме мрази.“
„Знам“, каза Стефан. „Пази се от нея. Тя е опасна жена.“
Стефан беше единственият, на когото Жасмин можеше да се довери. Тя му разказваше за проблемите си с Елинор и Дейвид, за опитите на Ричард да я компенсира, за собствените си съмнения. Стефан я слушаше търпеливо, даваше ѝ съвети, опитваше се да я успокои.
Една вечер, докато разговаряха, Жасмин го попита: „Стефан, ти знаеш ли нещо повече за миналото на майка ми и Ричард? Нещо, което тя не ми е казала?“
Стефан замълча за момент. Той знаеше, че има една тайна, която Ангела е пазила от всички. Тайна, която можеше да промени всичко. Но беше обещал на Ангела да я пази.
„Има неща, Жасмин, които е по-добре да останат скрити“, каза той. „Неща, които могат да наранят много хора.“
„Но аз имам право да знам!“, настоя Жасмин. „Ако има нещо, което трябва да знам, моля те, кажи ми.“
Стефан въздъхна. Той беше разкъсан между лоялността си към Ангела и желанието си да помогне на Жасмин.
„Добре“, каза той. „Ще ти разкажа една история. Но трябва да ми обещаеш, че няма да казваш на майка си, че си я чула от мен. И че ще бъдеш внимателна.“
Жасмин кимна, сърцето ѝ биеше силно.
„Когато Ричард изчезна, майка ти беше съсипана. Тя беше бременна, сама, без пари. Аз бях до нея. Помогнах ѝ да се справи. Но имаше един момент… един много труден момент. Тя беше толкова отчаяна, че… тя почти се отказа от теб.“
Жасмин ахна. „Какво?“
„Тя мислеше да те даде за осиновяване“, продължи Стефан. „Беше толкова млада, толкова изплашена. Чувстваше се безсилна. Аз я спрях. Убедих я да те запази. Казах ѝ, че ще бъда до нея, че ще ѝ помогна да те отгледа. И тя се съгласи.“
Жасмин беше шокирана. Майка ѝ почти я е изоставила? Тази мисъл я прониза като нож.
„Защо никога не ми е казала?“, прошепна тя.
„Защото се срамуваше“, отвърна Стефан. „И защото те обичаше повече от всичко. Тя не искаше да знаеш колко трудно ѝ е било. Тя искаше да те предпази.“
Жасмин усети смесица от гняв и състрадание към майка си. Тя разбираше колко трудно ѝ е било, но и се чувстваше предадена.
„Благодаря ти, Стефан“, каза тя. „Благодаря ти, че ми каза.“
Стефан кимна. „Сега разбираш ли защо е толкова трудно за нея да приеме Ричард? Той е символ на всичко, което я е наранило. Той е човекът, който я е изоставил в най-трудния момент.“
Жасмин кимна. Сега разбираше по-добре. Но това не променяше факта, че Ричард беше нейният баща. И тя искаше да го опознае.
Глава 11: Предателството
След като Жасмин научи за тайната на майка си от Стефан, тя се почувства още по-разкъсана. Разбираше болката и страха на Ангела, но и се чувстваше предадена от мълчанието ѝ. Тази нова информация я накара да погледне на майка си с други очи – не само като на жертва, но и като на човек, който е взел трудни решения и е пазил болезнени тайни.
Междувременно, Елинор не губеше време. Тя беше получила доклада от Виктор, частния детектив, който съдържаше подробности за финансовите затруднения на Ангела и връзката ѝ със Стефан. Елинор виждаше в това идеална възможност да дискредитира Жасмин и да я изгони от живота им завинаги.
Една сутрин, докато Ричард закусваше, Елинор влезе в трапезарията с папката на Виктор в ръка. Лицето ѝ беше безизразно, но в очите ѝ гореше студен пламък.
„Ричард, трябва да поговорим“, каза тя. „Имам нещо, което трябва да видиш.“
Тя му подаде доклада. Ричард започна да чете, а лицето му постепенно пребледняваше. Той виждаше подробности за живота на Ангела, за нейните борби, за връзката ѝ със Стефан. И тогава стигна до частта за финансовите затруднения.
„Какво е това, Елинор?“, попита той, гласът му беше тих, но изпълнен с тревога.
„Това е доказателство, Ричард“, отвърна тя. „Доказателство, че тази жена, Ангела, е била отчаяна. И че Жасмин е част от нейния план да се докопа до парите ти. Тя е златотърсачка, Ричард. И те манипулира.“
Ричард се почувства разкъсан. От една страна, той искаше да вярва на Жасмин и на Ангела. От друга страна, доказателствата, които Елинор му представяше, бяха обезпокоителни. Той си спомни думите на баща си, че Ангела е „позор“ за семейството им.
„Но ДНК тестът…“, промълви той.
„ДНК тестът може да е грешен, Ричард“, настоя Елинор. „Или може би има някаква друга причина за неговата положителност. Може би Ангела е имала връзка с някой друг, който е твой роднина. Или може би е манипулиран.“
Ричард беше объркан. Той не знаеше на кого да вярва. Той обичаше Жасмин, но и се страхуваше да не бъде измамен.
Междувременно, Дейвид също беше включен в плана на Елинор. Той започна да разпространява слухове за Жасмин в бизнес средите, намеквайки, че тя е измамница и че Ричард е станал жертва на изнудване. Това започна да се отразява на репутацията на Ричард и на „Халистън Корпорейшън“.
Една вечер, по време на благотворително събитие, организирано от Ричард, Дейвид се приближи до Жасмин.
„Наслаждаваш ли се на новия си живот, Жасмин?“, попита той с подигравка. „На парите на баща ми?“
Жасмин го погледна с презрение. „Аз не съм тук за пари, Дейвид. Аз съм тук, защото съм дъщеря на Ричард. Имам право да бъда тук.“
„Нямаш никакво право!“, изсъска Дейвид. „Ти си просто една измамница, която се опитва да се докопа до наследството ни. Но аз няма да го позволя. Ще те спра.“
След тези думи Дейвид се отдалечи, оставяйки Жасмин сама, изпълнена с гняв и унижение. Тя знаеше, че Дейвид е опасен. Но беше решена да не се поддаде.
Предателството не идваше само от семейство Халистън. Жасмин се чувстваше предадена и от майка си. Тайната за осиновяването я болеше дълбоко. Тя се чудеше колко още тайни пази Ангела.
Една вечер Жасмин отиде да посети Стефан. Тя му разказа за доклада на Виктор, за обвиненията на Елинор и Дейвид.
„Те се опитват да ме дискредитират, Стефан“, каза тя. „Опитват се да ме изгонят.“
Стефан я слушаше внимателно. „Знам, Жасмин. Елинор е опасна жена. Тя няма да се спре пред нищо, за да защити това, което смята за свое.“
„Но аз не съм златотърсачка!“, настоя Жасмин. „Аз просто искам да знам истината.“
„Знам, Жасмин“, каза Стефан. „И аз ще ти помогна да я намериш. Има още нещо, което трябва да знаеш. Нещо за майка ти и Ричард. Нещо, което може да промени всичко.“
Жасмин го погледна с любопитство. „Какво?“
Стефан въздъхна. „Когато Ричард изчезна, майка ти беше бременна. Но тя не беше сигурна дали детето е от него. Тя имаше кратка връзка с друг мъж малко преди това. Единственият начин да разбере е… да направи още един тест. Но тя никога не го е правила. Тя е избрала да вярва, че ти си от Ричард, защото е искала да има връзка с него, дори и само чрез теб.“
Жасмин беше шокирана. Тази нова информация преобърна всичко, което смяташе за истина. Значи майка ѝ е лъгала през цялото време? Значи Ричард може да не е нейният баща?
„Кой е другият мъж?“, попита тя, гласът ѝ беше едва доловим.
Стефан поклати глава. „Не знам. Майка ти никога не ми е казвала името му. Тя просто е казала, че е било грешка.“
Жасмин се почувства предадена от всички. От майка си, от Ричард, от Елинор, от Дейвид. Тя беше попаднала в мрежа от лъжи и тайни, от която изглеждаше невъзможно да избяга.
Глава 12: Финансови интриги
След шокиращото разкритие на Стефан за възможността Ричард да не е нейният биологичен баща, Жасмин се почувства изгубена и предадена. Всичко, в което бе вярвала, се разпадаше. Тази нова несигурност я накара да погледне на Ричард и на неговия свят с още по-голямо подозрение. Тя реши да се дистанцира от семейство Халистън, докато не разбере цялата истина.
Въпреки това, Ричард продължаваше да настоява Жасмин да се включи в семейния бизнес. Той ѝ предложи стаж в „Халистън Корпорейшън“, надявайки се, че това ще ги сближи. Жасмин прие, не толкова от интерес към бизнеса, колкото от желание да разбере повече за Ричард, за неговия свят и за тайните, които той може би криеше.
Първите дни в корпорацията бяха скучни. Жасмин беше назначена в отдел „Архиви“, където прекарваше часове в подреждане на стари документи. Тя се чувстваше като незначителна фигура в огромната машина на „Халистън Корпорейшън“.
Един ден, докато преглеждаше стари финансови отчети, Жасмин забеляза нещо странно. Няколко големи транзакции, отбелязани като „консултантски услуги“, бяха извършени към офшорна компания, регистрирана на малък остров. Сумите бяха огромни, а описанието – прекалено общо.
Любопитството ѝ се събуди. Тя започна да копае по-дълбоко, преглеждайки други документи, търсейки връзки. Скоро откри, че тези транзакции са свързани с проект за недвижими имоти, който Ричард беше стартирал преди няколко години. Проектът беше представен като изключително успешен, но Жасмин откри, че истинските печалби са били много по-ниски от обявените.
Тя започна да подозира, че нещо не е наред. Може би Ричард е участвал в някаква измама? Или някой друг в компанията?
Жасмин реши да се консултира със Сара. Тя знаеше, че Сара е единствената, на която може да се довери в това семейство.
„Сара, виж това“, каза Жасмин, показвайки ѝ документите. „Тези транзакции изглеждат подозрителни.“
Сара прегледа документите, лицето ѝ постепенно помръкна. „Това… това не изглежда добре, Жасмин. Тези суми са огромни. И офшорната компания…“
„Мислиш ли, че баща ти е замесен?“, попита Жасмин.
Сара въздъхна. „Не знам. Но Дейвид е мениджър на този проект. Той е отговорен за всички финансови операции.“
Жасмин усети как сърцето ѝ се свива. Дейвид. Той беше арогантен и амбициозен. Беше напълно възможно той да е замесен в нещо незаконно.
Тя реши да разговаря с Ричард. Той беше зает, но се съгласи да я приеме. Жасмин му показа документите и му обясни своите подозрения.
Ричард прегледа документите, лицето му стана мрачно. „Това е невъзможно“, промълви той. „Дейвид не би направил такова нещо.“
„Но доказателствата са тук, Ричард“, настоя Жасмин. „Тези транзакции са съмнителни. И печалбите не съвпадат.“
Ричард се почувства разкъсан. От една страна, той не искаше да вярва, че синът му е замесен в измама. От друга страна, доказателствата бяха неоспорими.
Той обеща на Жасмин, че ще разследва случая. Но Жасмин усещаше, че той се колебае. Той не искаше да повярва, че собственият му син може да е предател.
Междувременно, Дейвид разбра, че Жасмин е разровила документите. Той беше бясен.
„Ти какво си мислиш, че правиш?“, извика той на Жасмин. „Ровиш се в нашите дела! Опитваш се да ни съсипеш!“
„Аз просто търся истината, Дейвид“, отвърна Жасмин. „И тези документи показват, че нещо не е наред.“
„Ти си просто една сервитьорка!“, изсмя се Дейвид. „Нямаш представа от бизнес! Не се бъркай там, където не ти е работа!“
След тези думи Дейвид я заплаши. „Ако не спреш да ровиш, ще съжаляваш. Ще се погрижа да те изгоня от тази къща. И от живота на баща ми.“
Жасмин беше уплашена, но и решена да не се поддаде. Тя знаеше, че е на прав път. И беше решена да разкрие истината, независимо от последствията.
Глава 13: Разплитането
Разкритията за финансовите интриги в „Халистън Корпорейшън“ и възможното участие на Дейвид в тях, хвърлиха нова сянка върху отношенията на Жасмин с Ричард. Тя вече не беше просто дъщеря, търсеща баща си; тя беше и свидетел на потенциални престъпления, които можеха да разрушат империята на Ричард.
Ричард, въпреки първоначалното си нежелание да повярва в невинността на сина си, започна собствено разследване. Той беше опитен бизнесмен и бързо осъзна, че подозренията на Жасмин не са безпочвени. Документите, които тя му беше показала, бяха тревожни. Той нае външни одитори, за да проверят финансовите отчети на Дейвид.
Междувременно, Елинор, която беше наясно с разследването, се опита да прикрие следите. Тя беше замесена в някои от сделките на Дейвид, макар и не пряко. Тя беше тази, която го беше насърчавала да поема рискове, да „оптимизира“ финансовите потоци, за да увеличат личното си богатство, без да се интересува от етичните граници. За нея парите и властта бяха всичко.
Напрежението в имението достигна връхната си точка. Ричард беше мрачен и затворен. Елинор беше нервна и агресивна. Дейвид беше арогантен и отбранителен. Сара се чувстваше разкъсана между лоялността към брат си и желанието да подкрепи Жасмин.
Една вечер, докато Ричард беше в кабинета си, преглеждайки докладите на одиторите, Елинор влезе.
„Какво правиш, Ричард?“, попита тя, гласът ѝ беше напрегнат. „Защо ровиш в делата на Дейвид? Той е твой син!“
„Защото имам подозрения, Елинор“, отвърна той, без да вдига поглед от документите. „Подозрения, че Дейвид е замесен в нещо незаконно.“
„Това е абсурдно!“, извика Елинор. „Това е дело на онази сервитьорка! Тя се опитва да ни съсипе!“
Ричард вдигна поглед, очите му бяха студени. „Не обвинявай Жасмин. Тя просто откри нещо, което трябваше да бъде открито. И ако Дейвид е виновен, той ще си понесе последствията.“
„Ти не можеш да го направиш!“, извика Елинор. „Той е твой син! Той е бъдещето на нашата фамилия!“
„Бъдещето на нашата фамилия не може да бъде изградено върху лъжи и измами, Елинор“, каза Ричард. „Аз няма да позволя това.“
След тези думи Елинор излезе от кабинета, бясна. Тя знаеше, че Ричард е сериозен. Тя трябваше да действа бързо, за да защити себе си и сина си.
Междувременно, Жасмин се опита да разговаря с Ангела за тайната, която Стефан ѝ беше разкрил.
„Мамо, Стефан ми каза…“, започна Жасмин, но Ангела я прекъсна.
„Той нямаше право да ти казва!“, извика Ангела, очите ѝ се напълниха със сълзи. „Това е моя тайна! Моя болка!“
„Но аз имах право да знам, мамо!“, настоя Жасмин. „Имах право да знам, че може да не си сигурна кой е баща ми! Имах право да знам, че си мислила да ме дадеш за осиновяване!“
Ангела се свлече на стола, ридаейки. „Бях млада, Жасмин. Бях изплашена. Бях сама. Не знаех какво да правя.“
Жасмин се приближи до майка си и я прегърна. Тя усети болката ѝ, страха ѝ. За първи път тя видя майка си не само като жертва, но и като човек, който е направил грешки, но е успял да се справи с тях.
„Разбирам, мамо“, каза Жасмин. „Разбирам. Но трябваше да ми кажеш. Трябваше да ми се довериш.“
Ангела вдигна поглед, очите ѝ бяха червени. „Прости ми, Жасмин. Прости ми, че те нараних.“
„Аз ще ти простя, мамо“, каза Жасмин. „Но трябва да спрем да пазим тайни. Трябва да бъдем честни една с друга.“
Този разговор беше повратна точка в отношенията между Жасмин и Ангела. Те започнаха да се сближават, да си говорят открито за миналото, за болката, за надеждите си.
Междувременно, одиторите на Ричард завършиха доклада си. Резултатите бяха шокиращи. Дейвид беше замесен в мащабна схема за пране на пари и укриване на данъци. Той беше прехвърлял милиони долари към офшорни сметки, използвайки фиктивни консултантски услуги.
Ричард беше съсипан. Собственият му син, неговото наследство, беше замесен в престъпления. Той се чувстваше предаден, унижен.
Той се изправи пред Дейвид. „Как можа, Дейвид?“, попита той, гласът му беше изпълнен с болка. „Как можа да направиш това?“
Дейвид се опита да се оправдае. „Аз просто… аз просто се опитвах да увелича печалбите, татко. Всички го правят.“
„Не всички, Дейвид!“, извика Ричард. „И не по този начин! Ти си опозорил името на нашата фамилия! Ти си унищожил всичко, което съм изградил!“
Ричард реши да предаде Дейвид на властите. Това беше най-трудното решение в живота му, но той знаеше, че е правилното. Той не можеше да позволи престъпленията на сина си да останат ненаказани.
Елинор беше бясна. Тя се опита да спре Ричард, да го убеди да не предава сина си. Но Ричард беше непреклонен.
„Той ще си понесе последствията, Елинор“, каза той. „Както всички останали.“
Разплитането на тайните беше започнало. И никой не знаеше къде ще доведе то.
Глава 14: Конфронтации
След разкритията за Дейвид и финансовите му престъпления, атмосферата в имението на Халистън стана непоносима. Всяка стая сякаш тежеше от неизречени обвинения и горчивина. Семейството, което Ричард се бе опитвал да поддържа заедно, сега се разпадаше пред очите му.
Първата голяма конфронтация беше между Ричард и Елинор. Тя го обвиняваше, че е унищожил сина им, че е предпочел „една случайна сервитьорка“ пред собственото си семейство.
„Как можа да предадеш Дейвид?“, извика Елинор, лицето ѝ беше изкривено от гняв. „Той е твоя кръв! Твоето наследство! А ти го хвърляш на вълците заради… заради тази Жасмин!“
Ричард я погледна с умора. „Дейвид сам си го причини, Елинор. Аз не съм го предал. Той предаде мен, предаде компанията, предаде името ни. А Жасмин… тя просто разкри истината. Истината, която ти се опитваше да скриеш.“
„Аз винаги съм защитавала семейството ни!“, настоя Елинор. „Винаги съм се грижила за репутацията ни! А ти… ти я съсипваш!“
„Репутацията ни е изградена върху почтеност, Елинор“, каза Ричард. „Не върху лъжи и измами. И ако Дейвид е замесен в това, той трябва да си понесе последствията. А ти… ти си знаела. Ти си го насърчавала.“
Думите му пронизаха Елинор. Тя пребледня, но се опита да запази самообладание. „Ти нямаш доказателства за това!“, изсъска тя.
„Може би не още“, отвърна Ричард. „Но скоро ще имам. И тогава ще си понесеш последствията и ти.“
Елинор излезе от стаята, бясна, но и уплашена. Тя знаеше, че Ричард не се шегува.
Следващата конфронтация беше между Жасмин и Дейвид. Той беше арестуван и освободен под гаранция, но беше изпълнен с гняв и желание за отмъщение. Той обвиняваше Жасмин за всичко.
„Ти си виновна за това, Жасмин!“, извика той, когато я видя в коридора. „Ти съсипа живота ми! Ти съсипа семейството ни!“
Жасмин го погледна с тъга. „Аз не съм виновна, Дейвид. Ти сам си го причини. Ти направи избора да мамиш. Аз просто разкрих истината.“
„Истината?“, изсмя се Дейвид. „Ти не знаеш нищо за истината! Ти си просто една наивна селянка, която си мисли, че може да се меси в нашия свят! Но аз ще те унищожа! Ще се погрижа да съжаляваш, че си се появила!“
След тези думи Дейвид я подмина, блъскайки я с рамо. Жасмин усети болка, но и решимост. Тя нямаше да се поддаде на заплахите му.
Конфронтацията между Ричард и Ангела беше най-болезнена. Ричард отиде да посети Ангела, след като научи за тайната, която тя е пазила.
„Защо, Ангела?“, попита той, гласът му беше изпълнен с болка. „Защо не ми каза за Жасмин? Защо ме остави да живея в лъжа толкова години?“
Ангела го погледна с гняв. „Защото ти ме изостави, Ричард! Ти ме остави сама, бременна, без пари! Какво очакваше от мен? Да ти се обадя и да ти кажа: „Хей, Ричард, имаш дъщеря, която си изоставил“? Ти не заслужаваше да знаеш.“
„Аз съжалявам, Ангела“, каза Ричард. „Съжалявам за всичко. Но аз те обичах. И аз исках да знам за Жасмин.“
„Ти не знаеш какво е любов, Ричард!“, извика Ангела. „Ти знаеш само какво е власт и пари! Ти избра парите пред мен! Ти избра парите пред собствената си дъщеря!“
Сълзи се стичаха по бузите ѝ. Ричард се приближи до нея и я прегърна. Тя се съпротивляваше в началото, но после се отпусна в ръцете му.
„Прости ми, Ангела“, прошепна той. „Прости ми.“
Ангела плачеше. „Аз те мразя, Ричард. Мразя те за всичко, което ми причини. Но и те обичам. И винаги ще те обичам.“
Това беше болезнена, но и необходима конфронтация. Тя отвори вратите за прошка, за разбиране.
Междувременно, Жасмин се изправи пред Стефан. Тя беше ядосана, че той не ѝ е казал по-рано за тайната на майка ѝ.
„Защо не ми каза, Стефан?“, попита тя. „Защо ме остави да живея в неведение?“
Стефан въздъхна. „Обещах на майка ти, Жасмин. Обещах да пазя тайната ѝ. Тя беше толкова изплашена, толкова уплашена.“
„Но аз имах право да знам!“, настоя Жасмин.
„Знам, Жасмин“, каза Стефан. „И съжалявам. Но аз мислех, че те предпазвам. Мислех, че така е по-добре.“
Жасмин го погледна. Тя виждаше болката в очите му, искреното му съжаление. Тя знаеше, че той винаги е искал най-доброто за нея.
„Прощавам ти, Стефан“, каза тя. „Но никога повече не пази тайни от мен.“
Стефан кимна. „Никога повече.“
Конфронтациите бяха болезнени, но необходими. Те разкриха истини, които бяха скрити от години. И макар да причиниха болка, те също така отвориха пътя към прошката, към разбирането, към ново начало.
Глава 15: Моралните дилеми
След като мрежата от лъжи и тайни започна да се разплита, всеки герой се изправи пред собствените си морални дилеми. Решенията, които трябваше да вземат, щяха да определят не само тяхното бъдеще, но и съдбата на цялото семейство.
Ричард: Неговата дилема беше най-тежка. От една страна, той беше баща, който трябваше да защити сина си, Дейвид. От друга страна, той беше бизнесмен, който трябваше да поддържа почтеността на своята компания и да спазва закона. Да предаде собствения си син на властите беше най-трудното решение в живота му. Той се бореше с чувството за вина, с любовта си към Дейвид, но и с убеждението, че справедливостта трябва да възтържествува. Можеше да използва влиянието си, за да прикрие престъпленията на Дейвид, да го спаси от затвора. Но това щеше да означава да предаде всички свои принципи, да живее в лъжа до края на живота си. Той се чудеше дали да даде на Дейвид още един шанс, да го изпрати на лечение, да го научи на отговорност. Но знаеше, че Дейвид е преминал границата.
Ангела: Нейната дилема беше свързана с прошката. Можеше ли да прости на Ричард за това, че я е изоставил? Можеше ли да приеме, че той е баща на Жасмин, след като го е мразила толкова години? Тя се бореше с горчивината, с болката от миналото. Можеше да продължи да живее в миналото, да отказва да приеме Ричард в живота си. Но това щеше да означава да лиши Жасмин от възможността да познава баща си, да живее с неразрешени конфликти. Тя се чудеше дали да разкрие цялата истина за другия мъж, за да се освободи от тежестта на тайната, дори ако това означаваше да нарани Жасмин още повече.
Жасмин: Нейната дилема беше свързана с идентичността и лоялността. Коя беше тя всъщност? Дъщерята на Ангела, която я е отгледала с любов и лишения, или дъщерята на Ричард, милионерът, който я е изоставил? Трябваше ли да се присъедини към света на богатството и властта, или да остане в обикновения си живот? Тя се бореше с изкушението на лукса, с желанието да има баща, който може да ѝ осигури всичко. Но и се страхуваше да не загуби себе си, да не се превърне в някой, който не е. Тя се чудеше дали да разкрие тайната за другия мъж, за да разбере истината за своя произход, дори ако това означаваше да нарани майка си и Ричард.
Елинор: Нейната дилема беше свързана със защитата на семейството и собствения ѝ статус. Тя беше готова на всичко, за да защити Дейвид и да запази богатството си. Можеше да продължи да лъже, да манипулира, да саботира Жасмин. Но това щеше да означава да живее в постоянен страх, да рискува да загуби всичко. Тя се чудеше дали да се изправи пред истината, да приеме Жасмин, да се опита да поправи отношенията си с Ричард. Но гордостта ѝ беше прекалено голяма.
Дейвид: Неговата дилема беше свързана с изкуплението. Можеше ли да поправи грешките си? Можеше ли да се изправи пред последствията от действията си? Той се бореше с гнева си, с желанието си за отмъщение. Можеше да продължи да отрича, да се бори срещу системата. Но това щеше да означава да прекара остатъка от живота си в затвора. Той се чудеше дали да признае вината си, да се извини, да се опита да започне на чисто. Но гордостта му беше прекалено силна.
Сара: Нейната дилема беше свързана с лоялността. Трябваше ли да подкрепи брат си, Дейвид, или да застане на страната на Жасмин? Тя се бореше с конфликта между семейните си задължения и собствените си морални принципи. Можеше да се оттегли, да не се меси. Но това щеше да означава да игнорира несправедливостта. Тя се чудеше дали да се опита да помогне на Дейвид, да го убеди да признае вината си, да се извини.
Стефан: Неговата дилема беше свързана с разкриването на тайни. Трябваше ли да разкрие цялата истина за другия мъж, за да помогне на Жасмин да намери отговори? Или трябваше да продължи да пази тайната на Ангела? Той се бореше с лоялността си към Ангела и желанието си да помогне на Жасмин. Той се чудеше дали да се намеси по-активно, да разкрие всичко, което знае, за да разплете напълно мрежата от лъжи.
Всяка от тези дилеми създаваше напрежение, което се усещаше във въздуха. Всяка среща между героите беше изпълнена с неизказани въпроси, с подозрения, с опити за манипулация. Никой не знаеше какво ще се случи, но всички усещаха, че съдбата им е на кантар.
Глава 16: Скритият живот
Докато семейство Халистън се разкъсваше от вътрешни конфликти и финансови скандали, Жасмин продължаваше да се бори със собствената си идентичност. Тайната, която Стефан ѝ беше разкрил – че майка ѝ не е била сигурна кой е баща ѝ – я гризеше отвътре. Тя не можеше да се довери напълно на Ричард, нито на Ангела, докато не разбере цялата истина.
Една вечер, докато Жасмин седеше в стаята си в имението, преглеждайки стари снимки на майка си, тя забеляза нещо странно. На една от снимките, направена малко преди раждането ѝ, Ангела беше с мъж, когото Жасмин не познаваше. Мъжът беше висок, с тъмна коса и сини очи. Той държеше Ангела за ръка, а погледът му беше изпълнен с нежност.
Жасмин усети как сърцето ѝ заби лудо. Може би това беше другият мъж? Мъжът, за когото Стефан ѝ беше говорил?
Тя реши да разговаря с Ангела. Отиде до дома на майка си, чувствайки се нервна, но и решителна.
„Мамо“, каза Жасмин, показвайки ѝ снимката. „Кой е този мъж?“
Ангела погледна снимката, лицето ѝ пребледня. Тя се опита да я скрие, но Жасмин я спря.
„Кажи ми, мамо“, настоя Жасмин. „Имам право да знам.“
Ангела въздъхна. „Това е Мартин“, прошепна тя. „Той беше… той беше мой приятел. След като Ричард си тръгна.“
„Приятел?“, попита Жасмин. „Или нещо повече?“
Ангела заплака. „Той беше добър човек, Жасмин. Той беше до мен, когато Ричард ме изостави. Той ме обичаше. И аз… аз бях объркана. Бях сама. Имахме кратка връзка.“
„И ти не си сигурна дали аз съм от него, или от Ричард?“, попита Жасмин, гласът ѝ беше тих, но изпълнен с болка.
Ангела кимна. „Да. Не бях сигурна. Но аз исках да си от Ричард. Исках да имаш баща. Исках да имаш връзка с него.“
Жасмин се почувства съсипана. Цялата ѝ идентичност се разпадаше. Тя не знаеше кой е нейният баща, кой е нейният истински произход.
„Къде е Мартин сега?“, попита тя.
Ангела поклати глава. „Не знам. Той замина за чужбина преди много години. Никога повече не съм го виждала.“
Жасмин се почувства изгубена. Тя беше намерила един баща, само за да разбере, че може да има и друг. И този друг баща беше изчезнал.
Междувременно, Ричард също се бореше със собствените си скрити животи. Освен финансовите интриги на Дейвид, той имаше и друга тайна. Преди години, когато беше млад и амбициозен, той беше участвал в сделка, която беше на ръба на закона. Той беше използвал влиянието си, за да заобиколи някои регулации, което му беше донесло огромни печалби, но и беше оставило следа от разрушени животи.
Един от хората, които бяха пострадали от тази сделка, беше възрастен мъж на име Йосиф, чийто малък бизнес беше фалирал заради действията на Ричард. Йосиф беше изгубил всичко и беше прекарал години в опити да се бори за справедливост.
Ричард беше потиснал този спомен дълбоко в себе си. Той се беше опитал да забрави за Йосиф, за хората, които беше наранил по пътя към успеха. Но сега, с появата на Жасмин и разплитането на тайните, тези спомени започнаха да изплуват.
Една вечер, докато Ричард беше в кабинета си, той получи анонимен имейл. В него имаше снимка на Йосиф и кратко съобщение: „Истината винаги излиза наяве.“
Ричард усети как кръвта му замръзва. Някой знаеше за миналото му. Някой го преследваше.
Той започна да се чуди дали това не е свързано с Дейвид, с Елинор, или дори с Жасмин. Дали някой не се опитваше да го изнудва?
Скритите животи на Ричард и Ангела започнаха да се разкриват, показвайки, че никой не е безгрешен. Всички те бяха пазили тайни, които сега излизаха наяве, заплашвайки да разрушат всичко, което бяха изградили.
About the Author
