Само след седмица, на 22 юни, ще отбележим втората за годината Задушница, наричана
сред народа Черешова задушница .
С нея са свързани много суеверия, слабо проучени и до днес от страна на фолклористи
и културни антрополози. Въпреки че свещениците не признават тези порядки, те се
спазват от време оно до наши дни.
Никой не знае откъде е възникнала традицията, но както на погребение, така и
на Задушница по нашите ширини на гробищата се носи четен брой цветя – 2, 4, 6,
8, 16 и т.н.
Едно възможно обяснение гласи, че бройката идва от предхристиянските времена.
Четните числа символизират мъртвата неподвижна материя, както и спокойните води
на реката Стикс, която според митологията разделя земята от подземното царство
на Хадес.
Нечетното число обратно – свързва се с нарушаването на стабилната хармония на
чифта, с движението, а оттам и с живота. Нумерологичният етикет се спазва в доста
страни, но в други не. За да не сгреши човек, то най-добре е да занесе венец,
особено в чужбина.
Експерти от траурни агенции коментират още, че има значение и видът на растенията
и техният цвят, както и възрастта на покойника. Ако той се е споминал по-млад,
се носят ириси, бледорозови рози, лалета. Друго правило гласи, че цветята е желателно
да са бели, черни, защото в противен случай се внушава веселие, вследствие на
загубата. Но има и изключения. В тази графа влизат любимите цветя на починалия,
ако е имал такива. Карамфилите и хризантемите независимо от техния цвят се считат
за неутрални. Ако покойникът е бил нечий съпруг/а, бургундският нюанс на червеното
при розите например е съвсем в реда на нещата.
Суеверие от т. нар. бабешка Библия, спазващо се на много места в страната, гласи,
че не се ходи на първа Задушница след погребение. Това се отрича от Църквата,
която учи, че винаги, когато почувстваме нужда, можем да отидем на гробищата и
да се помолим. Още повече че св. апостол Павел е казал – „Непрекъснато се молете
за душите на покойниците“, без да поставя срокове и табута.
По традиция подавките за помена включват освен череши и жито, вино, хляб, колбаси.
Доста често обаче храната се поставя на паметниците или направо над мястото, където
човекът е положен в земята.
Причината е вярването, че гробът е своего рода врата портал към Отвъдното. Оттам
може да премине аурата – енергийната обвивка на храната – и по някакъв начин да
прескочи провиралката между световете. Близки слагат на гроба още различни предмети
като: самобръсначки, огледалца, часовници, телефони, играчки.
Не липсват случаи, в които роднини се оправдават пред свещениците, като разказват,
че покойникът им се е присънил и сам е поискал едно или друго нещо. От другата
страна стои богословското обяснение, че душите нямат нужда от физическа храна,
а от духовна – нашите молитви, с които можем да облекчим положението им на Онзи
свят, ако са много грешни.
В Източна България преди изгрев слънце на Черешова Задушница се поставят на гробовете
бутилка с бяло вино или вода заради вярването, че в нея ще се отрази душата на
покойника и близките могат да я зърнат. В някои села се варят и боядисват в червено
яйца, като на Великден, които после заедно с храната се раздават за „Бог да прости
умрелия“.
Доста интересна е традицията, според която гробовете се постилат с орехови клонки,
че да могат душите на умрелите да се приберат по-лесно на “онзи свят”. Възрастни
хора казват, че душите се пускат на Велики четвъртък и след Черешовата Задушница
отново се прибират под строй в Отвъдните селения.