Епидемиологът доц. д-р Христиана Бацелова неочаквано е попаднала в задръстване и не е успяла да стигне до студиото на bTV. Това стана ясно от думите на водещия Митю Маринов при представянето на експертката.
„Много съжалявам, че не можахте да дойдете до студиото, тръгнахте на път. Ако искате направете предупреждение към всички шофьори“, призова я той по връзка с вайбър.
„Да, неочаквано за неделя сутрин има голямо движение от тирове по АМ „Тракия“ затова предвиждайте по-рано и тръгвайте по-рано“, каза експертката.
Все пак тя успя да разкаже за случая от Русия със загиналата лаборантка, началото на сезона на вирусите и недостига на ваксини.
СЗО е поискала от Русия допълнителна информация за случая. Москва обаче категорично отхвърля версията за лабораторен инцидент.
„Не смятам, че би имало някакъв риск за България в конкретния случай. Но пак казвам – не можем да сме сигурни точно каква е информацията и доколко е достоверна“, посочи Бацелова.
Тя обясни, че белодробната чума протича тежко и се различава от COVID-19 по начина, по който се разпространява.
„Дори да имаме болни с белодробна чума, те са в много тежко състояние. При COVID-19 голяма част от хората, които разпространяваха вируса, бяха в добро общо състояние. Дори някои от тях нямаха изобщо симптоми, така че това улесняваше разпространението на вируса. Чумата е съвсем различно заболяване от COVID-19, дори белодробната ѝ форма“, каза специалистът.
Причинителят на чумата, бактерията Yersinia pestis, циркулира в природата по веригата гризач – бълха – гризач. При контакт с плъхове или диви гризачи човек може да бъде ухапан от заразена бълха и да развие бубонна чума.
„Така става заразяването през Средновековието, когато милиони хора са измирали в Европа от чума. Тогава то започва в пристанищните градове с бубонна форма на чума. При някои от тези болни бактерията стига до белия дроб и оттам започва да се отделя чрез кашляне, дишане, кихане и става заразяването вече чрез белодробната форма, която пък се разпространява по-лесно. Съответно това е една от причините толкова много милиони хора да измрат през тези минали векове. Но в момента не смятаме, че в Европа съществува такъв риск“, коментира доц. д-р Христиана Бацелова.
По думите ѝ по-сериозно притеснение буди липсата на инжекционни ваксини срещу грип в България, въпреки че октомври вече наближава средата си. Това затруднява ваксинирането на пациенти с хронични заболявания и на бременни жени.
„Определено трябва да задавате въпроса защо нямаме инжекционни ваксини срещу грип. При положение че в други страни около България има, като Гърция например. Както знаем, че има във Великобритания, в Италия също“, посочи епидемиологът.
Бацелова каза, че все още няма яснота кога и дали ваксини ще бъдат доставени. По думите ѝ от колеги фармацевти чува притеснения, че на свободния пазар в аптеките може изобщо да няма такива препарати и да бъдат осигурени само ваксини за безплатната програма за хора над 65-годишна възраст при общопрактикуващите лекари. Тя определи това като притеснително и неочаквано.
Епидемиологът отбеляза и нарастващия интерес на бременни жени към ваксината срещу респираторно-синцитиален вирус (RSV). Според нея акушер-гинеколозите я препоръчват на бъдещите майки, които искат да предпазят новородените си от инфекция през първите месеци след раждането.
„Една инфекция с RSV през първите месеци след раждането крие риск от хоспитализация и тежки усложнения при тези новородени. Затова все повече бременни проявяват интерес, интересуват се и се ваксинират срещу RSV през третия триместър от бременността, за да може децата им да се родят с така наречения придобит пасивен имунитет, който минимум в първите шест месеца ще ги предпазва от този вирус“, коментира доц. д-р Христиана Бацелова.