Безсънието изчезна завинаги: съветите на академик Амосов, които наистина действат
Часовникът започва да тиктака по-силно около един след полунощ. В два – звучи сякаш се присмива. В три настъпва онзи странен миг, когато вече не си сигурен – още е нощ или вече е утро. Сънят не идва. Мислите – да. Понякога една след друга, понякога всички наведнъж, като че ли решават да проведат нощно съвещание. А понякога настъпва тишина – не отвън, а вътре в теб. Празнотата, за която рядко се говори.
Не винаги причината е тревожност. Понякога е просто умора – не физическа, а психическа. Тази, която остава незабелязана, докато човек не се сблъска с нея сам. В младостта безсънието идва от бурни емоции. В зрелостта – от липсата им.
Нощем често се появява усещането за монотонност. Еднообразие. Скука. Като че ли животът, който някога е изглеждал пъстър и обещаващ, внезапно се е свил до малък, сив кълбо рутина. През деня мислите могат да се заглушат с работа, но нощем те изплуват – като мъгла над студена вода.
Какво е казвал Николай Амосов за безсънието
Легендарният кардиохирург, учен, писател и философ на живота Николай Амосов е оставил след себе си съвети, които и днес звучат изненадващо актуално. Един от тях засяга именно съня.
„Не се страхувайте от безсънието. Не се тревожете, ако сутрин главата ви е тежка. Почивката е вредна. Тя е само за болните. Единственото, което трябва да се щади, е системата на психическото напрежение.“
Това на пръв поглед парадоксално твърдение – да не се боим от безсънието – всъщност е ключ към разбиране на природата на съня.
Човек, който панически се страхува, че няма да заспи, почти сигурно ще се мъчи в леглото. Защото страхът активира тревожната система на мозъка – онази, която не позволява на тялото да се отпусне, колкото и да е тъмно и тихо. Именно тревожността, а не кафето, телефонът или фазите на Луната, често е истинският враг на съня.
Безсънието като вътрешен вик
Проблемът често не е в възглавницата, а в състоянието на душата.
Понякога човек заспива на пода, в дрехите си, сред шум и смях – просто защото е спокоен отвътре. А друг пък лежи на луксозен матрак и гледа тавана с отворени очи.
Зигмунд Фройд е писал: „Целта на всяка човешка дейност е стремежът към покой.“
Но Амосов е допълвал: „Покой вреди. Трябва да се пази не тялото, а психиката.“
Физическата активност, според него, е полезна за мозъка. Истинската опасност се крие в емоционалното претоварване. Безсънието не е просто липса на сън — то е вик на нервната система, която вече не издържа.
Какво помага, когато сънят не идва
Един от най-простите и ефективни подходи, споменавани от мнозина, е да спрем да се борим със съня и просто да приемем, че в момента го няма.
Звучи нелогично, но именно приемането, а не съпротивата, дава шанс на ума и тялото да се отпуснат.
Може спокойно да станем от леглото. Не е нужно да гледаме в телефона или да търсим нещо за ядене в хладилника. Вместо това – да седнем тихо, да включим мека светлина и да започнем да пишем нещо на ръка. Без конкретна цел. Без план. Просто да излеем мислите си. Не е важно дали имат смисъл – важно е вътрешното напрежение да се освободи.
След 10–15 минути идва прозяване. Умът се изморява от собствените си мисли, тялото – от седенето.
И тогава, почти незабелязано, сънят се връща.
Като че ли е обиден, че не му обръщаме внимание, и решава да докаже, че все още е тук.