По повод 153-ата годишнина от гибелта на Васил Левски, историкът и изследовател проф. д-р Пламен Павлов представи нови данни, които променят традиционните представи за биографията и залавянето на Апостола. Пред Nova News историкът подчерта, че съвременните изследвания в османските архиви в Истанбул опровергават мита за предателството и хвърлят нова светлина върху държавническото мислене на Левски.
Един от основните акценти в изказването на проф. Павлов е корекцията на рождената дата на Васил Левски. „Левски е роден през 1840-а, а не през 1837-а година. Това стана ясно от османо-турски данъчни документи, открити от д-р Григор Бойков и коментирани заедно с проф. Пламен Мите”, заяви историкът.
Според него няма съмнение, че Апостолът е отишъл на бесилото на Христова възраст. По-рано, през 1867 г., Панайот Хитов отбелязва, че Левски „кара 28-ата си година”.
Проф. Павлов категорично отхвърли тезата за предателство от страна на поп Кръстю. „Левски изобщо не е предаден. Заловен е след издирване от властите и тайните служби на Османската империя, които са били сериозно реформирани с участието на експерти от тогавашния европейски свят”, поясни той.
Проф. Павлов описа Левски като личност с изключителна енергия, работохолизъм и модерно, дори радикално мислене. Той припомни, че Апостола е бил преди всичко монах, който съзнателно е избрал този път, за да служи на ближния и на „целия човешки род”.
„Той е политик от модерен тип, човек с качества на държавник. Неговата убеденост в републиката, вишегласието и демокрацията не кореспондира чак толкова с тогавашния български и европейски елит”, отбеляза професорът. Павлов подчерта, че за Левски законността е била на първо място, което е видно от неговата „Наредба” и Устава на комитетите.
Проф. Павлов определи Априлското въстание като „въстанието на Левски”. Въпреки че избухва три години след неговата гибел, то е организирано от създадените от него комитети и по неговите методи. „Апостолите и Захари Стоянов споменават, че всички техни съратници казват: „Апостола ни учеше така”, обясни проф. Павлов.
Запитан дали Левски би харесал днешна България, историкът предположи, че „най-вероятно нямаше да му харесат много неща”, но добави, че страната ни е постигнала много, въпреки перипетиите и историческите трудности. „Левски е другото име на свободата. Колкото повече се отдалечаваме от епохата му, толкова по-близък става той на днешния българин”, заключи проф. Пламен Павлов.
В предаването „Социална мрежа” преподавателят от УНСС проф. д.н. Ивайло Христов също коментира въпросите около Левски и Априлското въстание.
„Обикновено се смята, че Априлското въстание е продължение на делото на Левски. Донякъде е така, защото то води до политическата независимост на страната. Но нещата са по-сложни”, каза проф. Христов.
Той обясни, че Априлското въстание избухва в райони, които не са в мрежата, изграждана от Левски – други са селищата, други са и хората. Целите на Левски са едни, на Апостолите в Гюргево – други. А разликата е съществена, смята професорът.
„Левски е искал продължителна подготовка от най-малко 4–5 години, преди да се вдигне всеобщо въоръжено въстание. Апостолите от Гюргево целят, както го казва и Стоян Заимов в пряк текст, „резня“ – , т.е. кланета, които да предизвика европейското обществено мнение, намеса на великите сили и по този начин българският въпрос да стане част от големия Източен въпрос. И това би могло да доведе до политическото освобождение на страната. Горе-долу така и става”, коментира проф. Христов.
Въпросът за залавянето на Левски е като пъзел. „Ако се сглоби по един начин, ще определим поп Кръстьо като предател, ако го сглобим по друг начин, ще намерим друг”, каза професорът.
Според него залавянето на Левски е съвкупност от събития.
„Имаме криза и разпад във вътрешната революционна организация, усилени действия на османската полиция. Открити са нови документи, които доказват, че още преди обира при Арабаконак от Димитър Общи, който е фатален на практика, османската полиция вече влиза в дирите не само на Левски, но и на комитетите, особено в Северна България. Знаели са кои са комитетските гнезда, главните селища, някои от ръководителите. Единственото, което не са знаели, е как изглежда Левски. Но и снимката попада в тях”, коментира проф. Христов.