Света пътуваше в задушен, прашен и претъпкан вагон. Гледаше къщите и дърветата, които минаваха покрай прозореца, и беше много притеснена. В главата ѝ се въртяха тъжни и плашещи мисли.
Разбира се, този влак я отвеждаше за никъде. Пред нея беше пълната неизвестност. Момичето още веднъж си проигра всичко, което ѝ се беше случило напоследък, и се зачуди защо има такъв фатален късмет.
Света беше родена и израснала в село Иванково, на петстотин километра от столицата. Майка ѝ била обикновена животновъдка, а баща ѝ – кочияш. Живееха като всички останали, работеха здраво до седма пот, поддържаха домакинство, огромна зеленчукова градина, която всички открай време хранеха.
Главата на семейството често, като много мъже в селото, обичаше да пийва от време на време. В къщата често имало скандали и кавги. Изтощената от адски тежката работа и пиянството съпруга-майка често се нахвърляла върху близките си.
Бедната жена към четиридесетте си години изглеждала на шестдесет и имала много болести. Света се учеше доста добре, почти перфектно. Особено добра беше в математиката и точните науки.
Освен това момичето беше много прилежно, учителите често й казваха, че от нея ще излезе добър одитор или счетоводител. Не са много хората, които могат да вършат толкова старателна и педантична работа. Но каква е ползата.
В селото така или иначе няма никакви перспективи. Младежите, едва завършили училище, веднага се опитват да заминат за града. Само неколцина останаха вкъщи.
Света беше един от тях. Тя не възнамеряваше да ходи никъде и имаше основателна причина за това. Още от девети клас между нея и съученичката ѝ Димка имаше неземна любов.
Ако по-рано Димка изразяваше чувствата си по много своеобразен начин, дърпаше я за косите или й показваше езика си, то в гимназията изведнъж започна да ходи до вкъщи, да носи куфарчето си и да я пази от другите момчета. Изведнъж можеше да подари букет цветя или да крещи на всички. „Светка, ти си моя! Обичам те!“ Отначало майката на Светлана се възмутила.
Рано е, каква любов? И прогони ухажора от двора. Заплашила го с пръчка. „В никакъв случай, Светла! Махай се оттук, годеник! Къде си видял това? Ти още имаш мляко на устните си, а той прави клинове.
На тази възраст още си играехме на кукли!“. Но упоритото момче не се отказваше. Той ѝ носеше китка диви цветя, четеше стихове и ѝ признаваше любовта си. Света се разтапяше от такива пламенни признания, изчервяваше се, беше плаха.
В младото ѝ сърце покълна първата, ранна, но толкова нежна и искрена любов към този дързък хулиган. Двойката имаше свое любимо тайно място – ловна палатка в гората. Там те бягали от всички, целували се до смърт, лежали с часове на туристическата трева и мечтаели да се оженят и да живеят щастливо до края на дните си.
Времето летяло и те се върнали у дома по тъмно. Мама биеше Света като коза и я заплашваше, че повече няма да я пуска вечер навън. Момичето ридаеше и молеше, но все пак се измъкваше.
Не можеш да заповядваш на сърцето си. Тя се чувстваше толкова добре с Димка, бяха като семейство. А после Димка я отведоха в армията.
Цялото село го изпроводи, както си му е редът. Мъжете го разтърсваха за раменете и му даваха мъдри съвети, а майка му и баща му плачеха, не искаха да се разделят със сина си. Но нищо не можеше да се направи, такава е съдбата на човека.
Света вече почти официално се смяташе за негова булка, дори родителите ѝ приемаха този факт. Димка го умоляваше, молеше го да изчака, да бъде верен и да не бъде с никого. Човекът настояваше за интимност тази нощ, целуваше я и я прегръщаше толкова горещо, а не можеше да ѝ се нарадва.
Но Света се съпротивляваше. Момичето много се страхуваше, защото майка ѝ я предупреждаваше сто пъти. – Слушай, ягодо, не дай си боже да ми доведеш дете в гемия, ще те убия на място, ще опозориш цялото село.
Когато кавалерът ти се върне от войската, веднага ще отпразнуваме сватбата, а после ще правим каквото си искаш, но не и преди това. Разбираш ли? Света се закле да пази невинността на Димка за него. Две години сякаш се проточиха цяла вечност.
Светла много копнееше за Димка, пишеше му дълги красиви писма. Той също ѝ отговаряше, че я обича, и броеше дните до края на службата. През това време Света дори успя да си намери работа в местната поща.
Заплатата, разбира се, стотинки, но поне мрачните дни без любимия ѝ се разтягаха по-бързо. А и някаква помощ за майка ѝ. И така, най-накрая младоженецът се прибра у дома…
Направиха празник за целия свят, цялото село се веселеше на дълга маса точно отвън. Двойката, като влюбени гълъбчета, не се отдалечаваше и дори да седяха един до друг, не можеха да се погледнат. Димка се беше променил толкова много, беше пораснал, беше се превърнал в мъж.
А Света си оставаше дребна и слаба като врабче. Когато всички гости се напиха, Димка прошепна. – Светка, да избягаме.
Толкова ми липсваше, скъпа, че броях дните до демобилизацията, само и само да те видя по-скоро. Представях си как и на теб ти липсвам и как ме чакаш. Приятелите ми писаха, че си била честна и вярна, дори не си ходила да танцуваш с никого.
Моето добро момиче, ти си най-добрата. И те тихо се измъкнаха от всички и се втурнаха към любимото си тайно място – към хижата. И двамата бяха обзети от неистова вълна на страст и момичето се предаде.
Именно там се случи първата им интимност. Какви ли не думи й прошепна Димочка. – Слънчице, моя скъпа радост, как ми липсваше ти, моето малко момиченце.
Света полетя до седмото небе и изгоря в силните му мъжки ръце като восъчна свещ. А после често тичаха там и се наслаждаваха един на друг, отдавайки се на любов без остатък. Радостната Светла вече мечтаеше за бърза сватба, защото толкова много обичаше Димка, искрено и по детски наивно.
Цялото ѝ бъдеще беше планирано от години. Тя и Димка щяха да се оженят, да построят голяма къща, после щяха да имат деца, две, а по-добре – три. Щяха да имат образцово семейство и всички съседи щяха да им завиждат.
Точно за такова несложно и просто женско щастие мечтаеше Света, а то беше почти в нейните ръце. Това е очевидно. Момъкът също не закъсня, защото наистина обичаше и съобщи вкъщи, че възнамерява да се ожени за Светла.
И точно тогава избухна невиждан скандал. Майка му и баща му започнаха да крещят и да разубеждават сина си. – Сине, ти луд ли си, за какво бързаш? Току-що си се върнал от армията, още нямаш професия.
С какво ще издържаш семейството си? Света не е лошо момиче, разбира се, но семейството ѝ… Глад, едва се издържат с последния грош. Не бъди глупак, огледай се. Погледни Ира Коркина, дъщерята на председателя.
Тя те е забелязала. Прави всичко възможно, за да се справи с теб, но ти не можеш да направиш нищо по въпроса. Помислете за себе си.
Ако се омъжиш за Айра, няма да ти се налага да се тревожиш цял живот. Председателят те държи под крилото си. Той ще ти осигури всяка позиция, която искаш, и ще ти помага с пари.
А къщата им е като дворец. Баща ѝ много пъти е казвал, нека Ирка я има, ще ѝ я дам като сватбен подарък. Ами Светка? Ще живееш ли и ще теглиш хомота, като родителите си, Светка Бели да не видиш? Отначало Дима се възмущаваше, казваше, че сме влюбени и всичко останало, но после наистина се замисли и започна все по-често да гледа Ира.
Тя беше хубаво момиче, с голям бюст, всичко й беше наред, само кръв и мляко. Скъпо и модерно облечена, тя винаги ухаеше на приятен френски парфюм на километър разстояние. А неговата Светка тичаше наоколо като тийнейджърка, кльощава като велосипед.
Беше му писнало от неопитната булка и изведнъж се събуди вълнение. Скоро Светка започна да повръща сутрин, не можеше да яде нищо. А когато пържеше лук в кухнята, и всички черва се обръщаха навън.
Момичето се опомни от ужас и разбра, че с Димка са си играли на любов и тя вероятно е бременна. Краката ѝ се подкосиха и по някаква причина тя много се уплаши. Ясно беше, че вече не е девети клас, но сватбата все още не се беше състояла.
Тя не можеше да си намери място. Трябва да кажа всичко на Димка, спешно, той ме обича, знам, че ме обича. Не можем да отлагаме сватбата, иначе майка ѝ ще я убие.
Същата вечер тя изтича до дома му и го извика там, у тях, да поговорят. Момичето се вкопчило в младоженеца, прегърнало го и прошепнало, гледайки го в очите: Димочка, добрият ми човек, изглежда съм бременна. Щастлив ли си? Сега ще се оженим, защото много се страхувам от нещо.
Тя беше почти сигурна, че Димка ще се зарадва. В края на краищата те бяха заедно от толкова време, той беше първият ѝ мъж, така че всичко щеше да се случи. Детето беше обикновено, желано, любимо, но очите му бяха студени като лед.
Човекът изведнъж някак подозрително спря да говори, погледна я втренчено, отвърна поглед, а после се изправи и каза колко е бременна. Така си е, аз, разбира се, че не, трябва да помисля за това. Такава неприятна изненада, ти това, върви да се прибираме, ще се видим по-късно, не днес, съжалявам, и си тръгна.
Света беше в недоумение и не знаеше какво да мисли. Не само това, от същия ден Димка вече не ѝ се обаждаше за среща и сякаш я отбягваше. Момичето ридаеше вкъщи във възглавницата си и не разбираше нищо.
Изведнъж, няколко седмици по-късно, в къщата им нахлу пощенската служителка, леля Сима, и от прага изсипа пресни клюки. Маша, Светла, чухте ли новината? Димка Василиев се е оженил за дъщерята на председателя. Вчера.
Какви хора. Празнували са в града в един ресторант. Е, кои сме ние, че да ни поканят?
Но аз все пак разбрах и дойдох направо при вас. Не разбирам, как така? Всички си мислеха, че Димка се жени за Света. И тогава се случи това.
Какво стана, Светка, скарахте ли се? Той бяга при теб още от дете. Майката на Светла само примигна много, без да знае какво да каже на любопитната жена. А самата Светла избяга през сълзи в стаята си.
Сега всичко ѝ стана ясно. Ето защо Димка не се зарадва на новината за бременността и спря да ходи при нея. Мошеник! Гадняр! Аз го чаках като глупачка, бях му вярна, а той ме наби и отиде в храстите.
О, мамо, какво ще стане сега? Как да кажа на родителите си? Майка ми живее със Света. Тя донесе срам на цялото село в подгъва си. Всички вкъщи се скараха.
Цяла вечер обвиняваха Димка по всички възможни начини, а мама се скара на Светла. Виждаш ли, дъще моя, какви женихи са в днешно време. А и ти си добра.
Ти си тичала с него по колибите. Сега си позор за цялото село. Кой ще те иска, ако си разглезена? Трябваше първо да се омъжиш, а после да скочиш в леглото.
Сега всички ще мият костите ти. Света само изръмжа като белуга и си помисли. Какво ще стане, ако всички разберат, че годеникът ми ме е оставил бременна? Ще изгният с клюките си.
Просто им дай извинение. На следващия ден цялото село жужеше като пчелен кошер. Само мързеливите не сплетничеха за това, че Димка Василиев е напуснал булката си Светка и ще се жени за Ирка, дъщерята на председателя.
Горкото момиче изобщо не излизаше от къщи, за да не види косите погледи на съседите. Вечерта Светка се реши на отчаяна стъпка. Незабелязана от родителите си, тя излязла от къщата и побягнала през зеленчуковите градини към къщата на Димка.
Искаше й се да го погледне в очите и да го попита защо й е направил това? Той се кълнеше във вечна любов, а после това. Как можеше да изостави жената, която обичаше, и то толкова тихо и подло? Тя започна да чука на прозореца на Димка. Погледна вътре, искаше да види дали си е вкъщи.
Но за нейна изненада вместо Димка излезе майка му. Тя ядосано прошепна. – Здравей, Светла.
Ако си дошла да правиш скандал, няма да се получи. Дима така или иначе не си е вкъщи, той е при Ирочка. Разбирам, че ти е тежко, че синът ти е избрал теб вместо някоя друга.
Но какво можеш да направиш, приеми го, това се случва в живота. Той е млад човек. Не съсипвай живота на едно момче, не го разбивай.
Върнете се у дома на спокойствие, осъзнайте какво ви очаква в бъдеще. Ти самият си израснал в бедност, искаш същото и за Дима. А с Ирочка той няма да се изгуби.
Може би ще имаш късмет да си намериш друг жених. Света толкова се озлоби и обиди, че я изхвърли като стара, ненужна обувка. Искаше й се да й каже всичко, което й е на сърце.
За бременността също. Но после се поколеба и само изкрещя. – Ще си тръгна.
Но ти знаеш, че си отгледала мръсник и подлец. Той не е мъж, той е слабак. Кажи му го.
Бог ще ви съди всички. И момичето избяга, преглъщайки сълзите си и проклинайки горчивата си женска нещастна участ. Искаше й се да излезе навън и да се покатери на стената.
Никога през живота си не беше очаквала такова предателство от любим човек. Това беше просто нож в гърба. От отчаяние и безнадеждност Света реши да избяга от всички и да отиде в столицата.
В прилив на емоции тя започна да събира нещата си в куфар. Майка ѝ я обезкуражаваше, баща ѝ крещеше да не изпада в треска. Мол всички скоро ще се успокоят и забравят, може би дори ще се оженят.
Но Света не послуша никого и замина. Тя до последно се надяваше, че Димка ще дойде да я изпроводи, но той така и не дойде. Той просто взе с един замах и отряза от живота си Света и собственото си дете.
Майка ѝ за пръв път ѝ подхвърли пари, целуна я и се разплака. Тя продължи да плаче. Как можеш да бъдеш сама там, в големия град, без роднини, без никого.
О, страхувам се за теб. Може би ще промениш решението си, дъщеря ми? Света само ѝ прошепна, прегръщайки я за сбогом. Всичко ще бъде наред, обичам те, мамо, не плачи.
Какво ще правя в страната? Ще си намеря работа в града, ще си наема апартамент и всичко ще бъде наред. Не мога да остана вкъщи, всичко ми напомня за Димка, толкова зле се чувствам. Влакът продължаваше да бърза напред, а Светла ставаше все по-изплашена.
И тогава, най-накрая, обявиха крайната гара. Тя пристигна. Светла буквално оглуша на гарата от голдежа на търговците, тълпите хора, шума и гамите.
Тя стоеше на перона като изгубена, с куфар в ръце, без да знае какво да прави по-нататък. Една предприемчива бабичка, която продаваше пайове и всякакви други неща, веднага забеляза уплашената провинциалистка и я попита благосклонно. – Добър ден, млада госпожо.
Сигурно сте дошли от далече. Може би се нуждаете от жилище или пък аз мога да ви почакам за една уютна стая на ниска цена. – Не е далеч.
Не се интересувате? Щастливата Света кимна с глава. – Здравейте… О, как се досетихте? Наистина ми трябва стая, но чиста, без хлебарки и дървеници.
– Колко струва? Не разполагам с много пари, но ще си намеря работа, ще плащам добре. Сега започвам нов живот. Баба вече потриваше доволно ръце.
– Това е добре! Аз се казвам Анна Сергеевна. Сега бързо ще се съберем тук и да вървим, ще се преместим. Как се казваш, красавице? – Сигурно си от провинцията.
Като всички останали и аз съм дошла да завладея столицата. Изненаданото момиче кимна. – Аз съм Света.
От Ванков. Откъде знаеш всичко? Ти си като ясновидка. Баба само се усмихна.
Колко от вас вече са били тук, глупаци на А само няколко са оцелели. Помисли си тя, но не го изрече на глас. Радостната Света се настани, след като беше платила много пари.
Но стаята наистина се оказа чиста и уютна. Вдъхновена от успеха на момичето, на следващия ден отиде да си търси работа. Но с този случай беше много трудно.
Две седмици тя прекрачваше праговете на кафенета и ресторанти, офиси и супермаркети, но без опит и образование не я взеха никъде. Света била съвсем отчаяна и тогава попаднала на обява за камериерки в хотелски комплекс, който се намирал съвсем близо до дома ѝ. Интервюто било проведено лично от управителя.
Света не харесваше този човек още от самото начало на разговора им. Той все се опитваше да я дразни, задаваше й сложни въпроси, мариноваше я дълго време, подплатявайки цената си. Но накрая я нае с писък.
Явно имаше катастрофален недостиг на служители. Валентин Петрович беше много неприятен на външен вид. Беше тежък, потящ се, с малки бягащи крадливи очиһттр://…..
Още от първия ден на работа мениджърът беше бесен на новата служителка и не искаше да я остави на мира. Ругаеше за най-малкото провинение, дразнеше се на червено и по всякакъв начин се опитваше да я унижи. На Света ѝ беше много обидно и неприятно, но тя твърдо си постави цел – да се задържи на работа.
В края на краищата трябва да има от какво да живее. И коремът расте. Но макар да реши да не афишира положението си, тя осъзна, че в този случай веднага ще я изгонят.
Така че минаха три месеца. Както и да го погледнеш, но със задълженията на Светла се справяше отлично. И нямаше от какво да се оплаче.
Бързо намери общ език с другите камериерки и персонала. Всички тихомълком мразеха управителя и го смятаха за стар скъперник и скъперник. Носеха се слухове, че младата му съпруга го е напуснала неотдавна.
И дълго разказваше на всички, които познаваше, че непоносимият съпруг броил колко пъти ходи под душа и спестява буквално от всичко. Ето че съпругата и избягала при млад любовник, който не се скъпял на подаръци и глезотии. Един ден в края на работния ден Валентин Петрович забеляза в камерата за наблюдение, как Света оправя униформата, и веднага видя вече закръгленото коремче.
Той веднага осъзна всичко. Имаше зорко око и веднага я извика на разговор. Дълго време я мъмреше за лъжата и накрая каза строго.
Значи знаеш, че няма да те пратя в отпуск по майчинство, не ми е изгодно. Просто си плати и си тръгни, когато дойде крайният срок. Ясно ли е? Света кимна уморено.
Добре, мога да отида на работа, все още имам цял етаж за чистене. Този постоянен натиск и тормоз от страна на управителя на хотела така депресира Светла, че тя не искаше да ходи там.
А наскоро баща ѝ се обади неочаквано и я шокира с неприятна новина. Здравей, дъще. Как се чувстваш? Как върви новата работа? Работата е такава, майка ми се разболя, съвсем се разболя.
Заведох я в районния център за преглед. Казаха, че се нуждае от спешна операция на вените, иначе може да се откъсне кръвен съсирек и това да се случи. Бихте могли да изпратите някакви пари, живеете в столицата, работите в хотел.
Е, ще помогнеш ли на мама? Разстроената Света отговори: – Съжалявам за мама, всичко е от тежък труд, точно така, болката в краката я мъчи от дълго време. Татко, ще се опитам скоро да изпратя пари, разбира се, че ще помогна, не се притеснявай. Нашата героиня се хвана за главата, но каква беда, неприятностите не идват сами, баща ми и майка ми не знаят нищо за моята бременност.
А после майка ми се разболя. Откъде, ами откъде ще взема пари, след като едва ли ще мога да живея сама. Ще трябва да отида до примката, наистина.
Кредитът също едва ли ще бъде одобрен, заплатата е малка, а и опитът също. С такива нерадостни мисли Света отиде на работа на следващия ден. След обяд, към края на смяната, тя помоли Валентин Петрович за половин час, трябвало да пазарува в супермаркета, днес имало намаления.
Поне щеше да успее да спести малко, а това беше добре. Жената бързаше и реши да остави чантата си в склада. Охранителите вече няколко пъти я бяха предупредили, че не може да влезе в павилиона с вещите си.
Почти всички шкафчета бяха заети, имаше много хора, опашките пред касите бяха огромни. Света пъхна чантата си в едно от отворените шкафчета, номерът беше толкова избледнял, че не можеше да го различи, затова разчиташе на визуалната си памет. Бързо купи всичко, от което се нуждаеше, не можеше да ускори с финансите си, и потегли обратно.
Какво става? Ключът едва се въртеше, трябваше да се поразрови с него. Света се намръщи на себе си, колко лошо е подбрано времето за всичко, а сега Валентин Петрович щеше да ѝ се скара, че е стояла толкова дълго на опашката, а тази врата е заклещена. Грабна чантата си и се втурна обратно.
Но днес очевидно не беше нейният ден. По пътя нещо я удари в окото, тя примигна, потекоха сълзи. Жената посегнала към чантата си за огледало и носна кърпичка, за да извади царицата, и тогава с ужас осъзнала, че е грабнала грешната чанта.
Външно тя приличаше на нейната, не можеше да се различи, и дръжките, и цветът беше същият, само че сега, като се вгледа внимателно, стана ясно, че тази чанта е кожена и скъпа, а нейната е евтин фалшификат и всичко вътре е чуждо. От шок Света я обърна с главата надолу, направо върху асфалта, и цялото съдържание се изсипа в различни посоки. Почти разплакана, жената започна да събира всичко обратно и машинално огледа тефтера, химикалката, мокрите кърпички, червилото и изведнъж се натъкна на някаква хартиена ролка.
Без да се замисля автоматично, тя я разгъна и ахна. В него имаше банкова карта, а ПИН-кодът беше написан на лист хартия. Света си помисли трескаво, не, така не става, всичко е на сребърен поднос, но кой с ума си държи ПИН-кода до картата? Това е глупаво и нелогично.
Макар че ние, жените, не сме логични. Проверете сметката или не я проверявайте. Жената не можа да устои на изкушението, още повече че банкоматът се намираше от другата страна на улицата.
Без да се сеща, тя се затичала към него. Когато набрала ПИН-кода и попитала за състоянието на сметката, тя буквално онемяла от броя на нулите в сумата. Това бяха милиони, баснословна сума.
Служителката изпаднала в ступор. Купила си бутилка вода от един павилион и седнала на една пейка. В главата ѝ пулсираха хиляди мисли, тя буквално се бореше със себе си.
Това е такъв шанс, а операцията на майката стига, за да си плати, и да живее с бебето без бедност, и на глупава работа не е нужно да ходи на глупава работа. Можеш да решиш всичките си проблеми за една секунда, просто ей така. Може би бихме могли да вземем малко, само за най-необходимото, но не можем да го направим.
Това са парите на някой друг. Може би някой вече търси портмонето и си скубе косите. Шега ли е да загубиш толкова много пари? Трябва да върна чантата и да си взема това, което ми принадлежи, иначе ще се чувствам виновна.
Не така са ме възпитали родителите ми, не така са ме учили. Покойната ми баба ми казваше, когато бях дете, че чуждите блага не носят щастие. Събирайки цялата си воля в юмрук и преодолявайки огромното изкушение да изтегли парите веднага, тя потегли обратно към супермаркета.
Но часът беше късен и той вече беше затворен. Жената отново изръмжа, че няма какво да прави, трябва да се върне на работа. Валентин Петрович вече я чакал и й нанесъл истински побой.
„Къде си била? Ще ти удържа този час от заплатата, разбираш ли?“. – каза тя за малко, а после каза: „Ти изобщо нямаш съвест. Ето как да бъда мил с теб. Клиентът вече се е изнесъл, кой според теб трябва да почисти стаята, аз ли?“. Света, почти разплакана, сякаш добронамерено, изложи всичко на собственика, споменавайки картата с пин-кода, и започна да се оплаква.
„Какво да правя сега, да отида в полицията, да разкажа всичко и да им дам находката? Чантата е на някой друг, може би някой вече я търси, а най-важното е, че изглежда точно като моята, само че кожена. Но това се случва, не съм я объркала нарочно. Валентин Петрович веднага смени тона си с приятелски и заговори по съвсем различен начин.
„Не е нужно да се изнервяте толкова, Светочка. Станало е объркване, всичко е наред. Остави чантата си тук, а утре сутринта ще отидеш в супермаркета, ще обясниш всичко на пазача и ще вземеш своята, а тази ще върнеш.
Това не е голяма работа. За какво е полицията? Те само ще ти се присмеят. Света се успокои малко.
„Може би си прав, наистина не искам да се занимавам с полицията. Ще отида в магазина още сутринта. А къде да го оставя, трябва ми сигурно място, вещта е чужда, особено картата, банковата“.
„Управителят увери камериерката. „Не се притеснявайте. Ще я дадете тук, а аз ще я заключа в сейфа в кабинета ми.
Оттам няма да изчезне. Добре, превъзбудена си, няма да можеш да работиш както трябва, ще те пусна вкъщи. Свършихте за деня.
Ще извикам такси, защото виждам, че чантите ви са тежки“. Света беше много изненадана. Валентин Петрович никога не беше говорил с нея по такъв приятелски и човешки начин и тя се съгласи.
Оказа се, че и той може да бъде човек. Това със сигурност не се случваше много често. Струваше ѝ се, че това е разумен изход от ситуацията.
Управителят едва изчака прислужницата да вземе такси до вкъщи. Той трепереше, а очите му горяха от алчен огън. Мислеше си.
Боже, какво глупаво пиле, безмозъчен червенокос. Да намери толкова много пари и да ги даде доброволно. Това е моят шанс.
Току-що загубих голяма сума пари в една хазартна игра. Ако не изплатя дълга навреме, обещаха да ме нарежат на лентички. А тук ще приключа всичките си проблеми с един замах и ще имам достатъчно, за да отида на курорт, да си почина с готини момичета и да си прекарам добре.
Валентин Петрович не чакаше. Както се казва, удряй, докато желязото е горещо. И се втурна с картата и чантата си към същия банкомат, където отиде и Света.
Когато благополучно и безпроблемно изтегли огромна сума пари, едва пъхайки банкнотите в джобовете си, той просто сияеше от щастие. Но не за дълго. Още зад ъгъла към него се приближиха няколко черни микробуса с оперативни работници.
Извикаха го и започнаха да крещят. Ти, гадняр, имаш такива пари. А сега бързо ми кажи къде е отвлеченият син на милионер? Виж.
Той не се страхуваше да изтегли част от парите. Съвсем си се побъркал от алчност. Валентин Петрович беше отведен в участъка и разпитан сурово, без колебание.
А когато му казаха колко време ще получи за отвличане, той започна да плува. Мъжът веднага обвини за всичко прислужницата. Той нямал нищо общо с нея.
Именно тя, безскрупулната посетителка, била тази, която откраднала чантата. Беше рано сутринта, когато в светлата стая се чу упорито почукване. Вратата отвори сънена жена, която търкаше съня по очите си.
На прага стояха двама оперативни работници. Те я погледнаха строго, показаха личната си карта и казаха. Гражданке Голубева, трябва да дойдете с нас, тъй като сте заподозряна в участие в отвличане и кражба на пари.
Разполагате с пет минути, за да си съберете багажа. Облечете се. На Света изведнъж ѝ стана лошо.
Стана много бледа и с треперещи ръце едва навлече пуловера и панталоните си. Облече си макинтош и я поведоха като някаква сирена към полицейската кола. Щом се озова в полицейския участък, в кабинета на следователя, Света не го наля и изложи всичко, което знаеше.
Този възрастен мустакат мъж по някаква причина веднага предизвика доверието ѝ. Тя започна да разказва объркано. „Вчера отидох да си купя хранителни продукти в супермаркета.
Затворих чантата си в шкафчето за съхранение, а там надписът с номера беше изтрит, не можеш да разбереш нищо. И когато си тръгнах, използвах паметта си, за да я отворя отново. Изненадах се също, че ключалката беше малко заклещена.
Отне ми много време. Взех чантата си оттам и излязох. Едва по пътя, когато погледнах вътре, разбрах, че не е моя, а на някой друг, разбирате ли? Въпреки че изглежда много подобна, просто копие.
На пазара има много евтини копия като тази. Покаях се, картата и пин-кода намерих и дори проверих сумата в банкомата, но не взех нищо оттам, нито стотинка, въпреки че се изкушавах. Реших да върна всичко.
Тръгнах към супермаркета, а той беше затворен. Върнах се на работа и разказах всичко на Валентин Петрович. А той предложи да пази находката в сейфа си до сутринта и след това да върне всичко.
Но аз се успокоих, помислих, че е безопасно, и взех такси до вкъщи. Това е всичко, което знам. Можеш да провериш. чантата ми все още е някъде в сейф.
Не лъжа, честно казано, в чантата ми, в задния джоб, има малка снимка на майка ми, за спомен. Следователят слушаше внимателно и отговори. Ще проверим показанията ви.
Междувременно ще трябва да седнете в изолатора. Това е сериозен случай. Преди месец собственикът на вашия хотел Серов е отвлякъл сина си Андрей.
Получавал е телефонни обаждания, заплахи и искания за откуп. Бизнесменът дойде при нас и ни разказа всичко. Разработихме цяла специална операция, за да заловим престъпниците.
Откупът беше в тази чанта и беше на карта. Специално направихме така, че парите да са на картата, а не в брой, и разчитахме, че престъпникът ще плати с нея или ще изтегли средствата някъде. И ние ще го свалим.
Но вие объркахте картите ни и провалихте голям случай. Сега е дори страшно да си помислим как ще завърши. Света изведнъж замижа много и изръмжа.
Но аз наистина не съм отвлякла никого. Аз съм просто една много нещастна бременна прислужница, това е всичко. Сякаш съм магнетично привлечена от неприятностите.
Съжалявам, не исках да се натрапвам. Коронерът се размекна. Не се притеснявайте толкова много.
Ако си невинен, ще те пуснат. Вземи малко вода. Просто ни трябва време, за да проверим нещата.
Трябва да признаете, че това е много странно съвпадение. Синът на собственика е бил отвлечен, а служителите му са намерили чантата. Но всичко е наред, ще го разберем.
Съвпадения като това не се случват в живота. Много умно си постъпил, че не си изтеглил парите, иначе никога нямаше да успееш да се прибереш. След 24 часа всичко беше изяснено и Света най-накрая беше освободена у дома.
Показанията ѝ бяха напълно потвърдени. Камерите за наблюдение в супермаркета бяха проверени, чантата беше върната на Света, но Валентин Петрович имаше проблеми. Очакваше го реална присъда за кражба на чужди милиони.
Хотелът беше временно затворен, а персоналът изпратен по домовете. Света седяла вкъщи цяла седмица и скърбяла. Тя прекрасно разбираше, че при такъв срок няма да я наемат никъде другаде, това е сигурноһттр://….
Скоро щеше да трябва да плати на хазяйката за стаята си, а трябваше да изпрати пари на майка си. А откъде да ги вземе сега, не знаеше. Изведнъж на вратата се позвъни.
Изненаданата Света отиде да отвори вратата. Тя не очакваше никого. На прага стояха двама много скъпо облечени уважавани мъже.
Единият възрастен, на около 70 години, а другият – на около 25-30 години. По-младият държеше огромен букет от красиви кремави рози. По-възрастният мъж поздрави.
Добър ден, Светлана. Казвам се Михаил Алексеевич Серов, а това е синът ми Андрей. Именно той беше отвлечен от лоши хора, а вие случайно бяхте въвлечена в тази неприятна история.
Този букет е за теб. Можем ли да влезем? Домакинята прие букета с усмивка. Никога през живота си не беше получавала толкова разкошни цветя.
Тя пусна гостите да влязат. Започна да се суети, да вари чай, да вади сладкиши и торта. Междувременно Михаил Алексеевич продължи.
Дойдохме да ви благодарим, Светлана, от цялото си сърце. Благодарим ви за вашата честност. Повярвайте ми, на света има много малко хора като вас.
Жената се смути. Няма за какво, вие сте тази, която ще ми прости, че развалих цялата специална операция с един оперативен работник. И всичко това заради моето невнимание и прибързаност.
Винаги се забърквам в неприятности. Слава Богу, синът ви е жив и здрав. Мъжът продължи.
Да, това е истинско чудо. Отвличането на сина ми беше организирано от моите конкуренти. Те отдавна бяха хвърлили око на моя хотелиерски бизнес.
Искаха да го продам на безценица, но аз не исках да го продам. Затова решиха да окажат друг вид натиск върху мен – със сина ми. Тези копелета поискаха толкова много пари като откуп, че се наложи да го заложа.
Андрей беше държан в една изоставена къща извън града. И той отдели момент, докато охраната спеше, и се обади на моя номер от телефона си. Бързо го проследихме и открихме координатите на местонахождението на сина ми.
Бяхме тъкмо навреме, защото Андрей беше на път да бъде ликвидиран, след като беше разбрал, че няма да получи парите. Но сега всеки ще си получи заслуженото, аз ще се погрижа за това. Тогава Андрей се намеси в разговора.
Светлана, искаме да ти благодарим от все сърце. Няма да повярваш. Но баща ми изтегли почти всички пари, за да плати откупа.
А ти самата, без да знаеш, спаси парите ни и спаси семейството ни от фалит. Бандитите така или иначе нямаха намерение да ме освободят. Изобщо не се интересуваха от живота ми.
Единственото, което искаха, бяха парите. А и искам да ти кажа, че шефът ти Валентин Петрович ще влезе в затвора за дълго. И то не само за това, че е искал да открадне чужди пари.
Оказа се, че е правил бизнес по черен начин, като е прал пари чрез фалшиви сметки. Ето защо искаме да ви предложим работата на управител. Това е наистина хубав хотел. Ще бъде жалко, ако го затворят.
Но за тази позиция ни трябва човек с кристална честност и почтеност. Вие, както ни се струва, сте издържали теста на всички сто процента. Света беше зашеметена от предложението.
Отначало се уплаши. Благодаря ви, разбира се, но какво ще стане, ако се проваля и ви подведа? Освен това съм бременна и трябва да родя след шест месеца.
Така че вероятно няма да се получи. Мисля, че кариерата и майчинството са несъвместими. Михаил Алексеевич само се усмихна.
Не бързайте да отказвате. Отначало ще ти помагаме във всичко, ще ти подсказваме. И ние знаем за бременността.
Е, какво лошо има в това? Вземете си отпуск, после си наемете бавачка и се върнете на работа. Задачата на управителя не е да стои в хотела, а да бъде там по няколко часа на ден и да контролира работата на персонала. А останалите проблеми могат да бъдат решени от вкъщи.
Не се срамувайте. Такъв шанс се появява веднъж в живота, повярвайте ми. Света наистина реши да рискува и се съгласи.
И добави. Е, ще се постарая да не те разочаровам и да се съглася с предложението ти. Много ти благодаря за доверието.
Но имам една молба. Може ли да не си плащам заплатата, а да давам пари предварително. Майка ми спешно се нуждае от операция.
Не можем да я отлагаме, иначе… По принцип трябва да й помогна, но нямам никакви пари, разбирате ли? Михаил Алексеевич махна с ръка. Ще платя за операцията, дори не спорете и не отказвайте. Това е най-малкото, което мога да направя за вас.
Оставете майка си да си легне и ми дайте данни за клиниката. Не се притеснявай за нищо. Е, тогава ще се видим в хотела.
Ще те очаквам утре сутринта в осем часа. Ще се настаним. Радостната Света веднага се обади на родителите си.
Здравей, татко, как е мама? Краката й подути ли са, усеща ли ги поне? Утре веднага я остави да легне за операция. Намерих парите. Един много добър човек ми помогна.
Главното сега е да не закъснея. Свържи мама с телефона, моля те. Мамо, обичам те.
Всичко ще бъде наред, добре? Ще се оправиш. Ще бъда до теб, не се притеснявай. Света се чу от другата страна на линията.
Благодаря ти, дъщеря ми. Съжалявам, че баща ти и аз не те подкрепихме тогава, крещяхме ти. Това не е твоя вина.
Знам колко много си обичала своята Димка. И благодаря за парите. Татко и аз също много те обичаме.
За щастие операцията беше успешна. Опасността отмина и три месеца по-късно краката на жената бяха като нови. Тя се чувстваше много по-добре.
Нямало ги адските болки, а те били по-слаби. Света посети майка си в болницата. Там тя най-накрая научила, че дъщеря ѝ е бременна.
Нямаше смисъл да крие корема. Мама й стисна ръцете. Ти си добро момиче.
Значи затова си избягала толкова бързо и неочаквано. Димка е такова копеле, че не мога да повярвам. Щяхме да се оженим, а сега ти си тук.
Може би да му кажеш за бременността? Той е бащата. Света се усмихна горчиво. И той е знаел за това, когато ме е напуснал.
Това само го боли още повече. Бог да го съди. Нека живеят щастливо със своята Ирина.
А аз сама ще отгледам едно дете. Никой тук, в столицата, не се интересува от това. Това не е село.
Но ме поканиха да стана управител на хотел. Заплатата ще е добра. Всичко е наред, ще живея.
Когато разбрах, че си бременна, изпитах облекчение. Наистина се притеснявах за това. Старицата отговори, като прегърна дъщеря си.
Добре и правилно, Светла. Извън полезрението и извън сърцето. Ще ти помогна с бебето.
Ще идвам, когато е необходимо, ще гледам детето. Не се притеснявай. Ще се справим заедно.
Ние сме едно семейство. Не се ядосвай на баща си. Той може да изглежда като заплаха, но толкова се е притеснявал за теб.
Заплашваше, че ще убие Димка. Или пък мъжете го разубедиха. Рехабилитацията продължи.
Мама се възстанови бързо. През това време те станаха много близки с дъщеря си, говореха си много. Света започнала работа в хотела като управител.
Отначало ѝ било много трудно. В края на краищата момичето нямаше никакъв опит. Отначало много ѝ помагах с Андрей.
Той й обясняваше всичко. Светла беше приятна и лесно общуваше с него. Той не беше сноб.
Не се поставяше над другите. Бавно жената се включи и започна да се справя доста добре. Персоналът я харесваше.
Тя се стараеше да не обижда никого. Изплащала си вярно премията и заплатата. Отнасяла се към хората с уважение.
В края на краищата самата тя неотдавна беше пострадала от най-глупавия Валентин Петрович. Сега заплатата на Света беше много прилична. И тя нае отделно двустайно жилище и премести в него възрастните си родители.
В края на краищата след операцията мама не можеше да вдига тежести и да работи усилено. А и възрастта си казваше думата. А и тя така беше по-спокойна.
Сега знаеше, че когато се прибере вкъщи, винаги я чака вкусна вечеря, има с кого да поговори и да обсъди всичко. Бащата на Света си намери работа в хотела като икономка. Отначало таткото не искаше да се откаже от зеленчуковата градина, фермата и живота на село.
Струваше му се, че няма да може да свикне с трескавия ритъм на града. Но с течение на времето той толкова се ентусиазира от новата си работа, че забрави за пиенето. В семейството се възцариха мир и спокойствие.
Коремът на Света вече беше огромен. Предстоеше ѝ да роди. Но тя не се отказа от работата си, а отиде до последно.
Дори Андрей започна да ѝ се подиграва. Гледай, Светка, или ще родиш направо на работното място. По-добре отиди в болницата, защото иначе ще трябва да родя бебето.
А Андрей също я гледаше така проникновено, топло и по особен начин. Света се смути и отклони очи. Но нощем тя тайно си мечтаеше за него, за своя приказен принц.
Мъжът толкова много ѝ харесваше, че направо я теглеше към него. Но тя се спираше. Престани да мислиш за него, изхвърли го от главата си.
Андрей е много добър човек и ти помага от съжаление, това е всичко. Раждането е от ден до пладне, а за бебетата трябва да се мисли. Но какви очи има той! Топли, обичливи, ще гледат, сякаш слънцето топли.
Трябва да кажа, че Андрей гледаше Света от чисто своеволие. Той много мислеше за нея. Такава е съдбата на това момиче.
Толкова е младо, а е преживяло толкова много трудности. В края на краищата не се пречупи, издържа на всичко. А каква деловитост има тя.
Тя схваща всичко в движение. Счетоводството ѝ е изпипано до съвършенство. Знае как да подхожда към хората.
И всичко това с усмивка, без да има за какво да се притеснява. Тя не прилича на птица, малка, дребна. Само едно коремче стърчи навън, това е всичко.
И това е в този срок. Чудя се какво ли ще роди? Момче или момиче? Какво ме интересува? Има нещо привлекателно в нея. Тя е като магнит, който те привлича към нея.
Всички тези бляскави бимбо, които имат предвид само дрехите и салона, и по стъпките на това момиче не са подходящи за това момиче. Андрей от дълго време се среща с една от тези бляскави красавици, Лина. Външно няма нищо, което да подбира.
Тя е истинска красавица. Но отвътре тя беше напълно празна. Всичките им срещи минаваха шаблонно и монотонно.
Един ресторант, едно легло и това беше всичко. Дори не и един сърдечен разговор. Всички проблеми и интереси на мъжа бяха напълно чужди за Лина, както и за него лъскавите списания и модните ревюта.
Особено бизнесменът се дразнеше, че булката не е адаптирана абсолютно към нищо. Тя не можеше да готви и не искаше да се научи на това. Храната се поръчваше в ресторант или там и се ядешеһттр://….
Тя нямаше и никаква професия. Излежавала се в леглото до вечеря, а след това пътувала до фитнес клубове и салони. И така през цялото време.
Накрая на Андрей всичко това му омръзна и двойката се раздели. На фона на нейната трудолюбива и позитивна Светла му се стори просто пчеличка. Той си помисли, че в наше време такива жени просто вече няма.
Всички са си отишли. Онзи ден Света буквално за час реши да отиде на работа, да даде някакви инструкции. И веднага оттам реши да отиде в родилния дом, защото от сутринта гърбът ѝ се схващаше и хленчеше.
Имаше със себе си чанта с всичко необходимо за раждането и карта за обмен. Времето летеше и тя прекара пет часа на работа вместо един час. Коремът я болеше все повече и повече, но Света само го галеше, продължавайки да проверява отчетите.
Точно тогава Андрей се спря за минута, за да разбере дали новите му пуфове са донесени в апартаментите и дали е монтирано осветлението. Изведнъж нещо се изсипа върху краката на Света и на пода се образува прилична локва. Тя я погледна смаяно и изведнъж изкрещя.
– Мисля, че водата ми изтече. Мамо, аз раждам. Какво да правя? Да извикам ли такси или линейка? Изплашеният Андрей изкрещя в отговор.
– А аз ти казах, че това е краят. Е, ти си упорита. Бързо в колата, ще те закарам до родилния дом на мига, ако няма задръстване.
И те потеглиха. Света прехапа устни и се опита да не плаши мъжа със силни викове, макар да усещаше, че контракциите се засилват и стават адски болезнени. Тя стисна дръжката на вратата толкова силно, че кокалчетата ѝ побеляха, рискувайки да я откъсне съвсем.
Андрей се движеше с пълна скорост, сигнализираше на идващите коли и нарушаваше всички възможни и немислими правила. Страхуваше се, че няма да успее да стигне навреме. Те буквално като спортисти се затичаха към спешното отделение, а Андрей крещеше в шок по целия коридор, размахвайки чантата на Света.
– Бързайте! Някой! Помогнете! Една жена ражда! Настана суматоха, медицинският персонал се затича и Светла веднага беше откарана на носилка в родилната зала. Андрей седна на кушетката и избърса потта от челото си. Той се тресеше и блъскаше, сякаш щеше да роди сам.
Как щеше да се случи всичко, колко още щеше да страда. Толкова беше разтревожен. Иска ми се всичко да е наред.
Едва дошъл в съзнание и изпил кафето от машината, докторът излезе и каза. – Поздравления, татко, жена ви роди. Момиче, 3500.
Новите крайности. Какво щеше да стане, ако не бяхме успели? Защо чакахте до последната минута? Андрей беше шокиран. – Как? Вече? Уау.
Едно момиче, това е страхотно. Принцеса. Благодаря ви, докторе.
– Кога мога да видя Света? – Отново. Преместете я в платена, удобна стая. Ще платя за всичко.
Докторът се усмихна и каза. – Елате утре. Ще напиша списък с това, което може и трябва да донесе.
И бебето също. Андрей се прибра вкъщи и се усмихна. Толкова много му харесваше, когато докторът го наричаше татко.
И той не го поправи. Изведнъж в главата му изникна една безумна идея. Защо не? Ще се оженя за Светла.
Ще запиша дъщеря си на мое име. И ще живеем като нормално семейство. Човек може само да си мечтае за такава съпруга и любовница.
Вече съм на 30 години. Колко още? Той внезапно обърна колата и се втурна не към дома си, а към къщата на Света, като по пътя взе бутилка коняк и чанта с деликатеси. Не забрави и за букета за бъдещата си тъща.
Майката на Света била изключително изненадана, когато видяла шефа на Света на прага с бутилка коняк, купчина храна и букет в ръце. Той просто сияеше. Радостно каза.
Добър вечер. Поздравления. Света роди момиченце преди час.
Три и петстотин. Лично я закарах до болницата. Тя е добре.
Можете да я видите утре. Майката се разплака от радост, а бащата се усмихна. Влез, скъпи човече.
Ще се опознаем. Трябва да празнуваме. Не всеки ден човек става дядо.
Казвам се Игор Фьодорович. А вие как се казвате? Младият мъж се усмихна и отговори. Аз съм Андрей, вашият бъдещ зет.
Вярно е, че Света още не знае за това. Мама остана безмълвна. Как така? Тя знаеше, че детето е на Димка.
Ето какво се е случило. Тя заведе гостенката в кухнята и се суетеше, като подреждаше масата. За два часа се почувстваха почти като роднини.
Мама наричаше Андрей не по друг начин, а по зет, и татко му стисна ръката. И само Света не си даваше сметка, че е почти съпруга на бизнесмен. На следващия ден и тримата отидоха да видят Света.
Тъй като Андрей беше уредил тя да лежи в платено отделно отделение с дете, ги пуснаха без проблеми. Когато влязоха, Светла тъкмо люлееше бебето и му шепнеше. Спете, мила моя.
Спете, моето добро. Толкова много те обичам, слънчице мое. Повече от всеки друг на света.
Виждайки толкова много близки хора наведнъж, Светла беше много щастлива и се втурна към тях да ги прегърне, поставяйки дъщеря си в креватчето. Мамо, татко, Андрей, колко се радвам да ви видя всички. Запознайте се с вашата внучка.
Наистина е много красива. Само че още не съм измислила име. Андрей изведнъж каза.
Много ми харесва името Аня. Ами Анна Андреевна? Не звучи ли добре? Света примигна, без да разбира нищо. Как Андреевна? Тя е… – Младият мъж отговори вместо нея.
Да, Анна Андреевна Серова. Правилно сте чули. Искам да запиша детето на мое име.
Предлагам ви и ръката и сърцето си. Точно тук и сега. И това не е шега.
Светочка, веднага те харесах. Дълго време те гледах. Но едва вчера, когато те заведох в болницата и едва не родих от страх, осъзнах за себе си, че те обичам.
И искам да бъдем семейство. Аз, ти и дъщеря ни. Бащата не е този, който е дал седем, а този, който е отгледал детето и е вложил цялата си душа в него.
Така мисля. Какво ще кажете за това, не сте ли съгласни? Между другото, родителите ти нямат нищо против. Аз вече се ожених за теб вчера.
Всичко както трябва да бъде. И Андрей намигна на Игор Фьодорович. Направи око с ръка и вдигна палеца си нагоре.
Мама погледна тревожно дъщеря си и се зачуди как ли ще свърши всичко това, като тайно се надяваше, че тя ще се съгласи. Те много харесваха Андрей. Вижда се, че човекът е добър, с душа и концепции.
Такъв човек не би се предал или обидил. Светла изведнъж взе, че изръмжа и се втурна да прегръща Андрей. Да, съгласна съм.
През нощта си мислех за теб, сънувах те. Но разбрах, че нося чуждо дете и не съм равна на теб. А сега е като в приказка, мечтите ми се сбъдват.
Аз също те обичам. Благодаря ти, че ми помогна с операцията и с работата. А сега ти прие дъщеря ми като своя собствена.
Това е съпруг, за какъвто можеш само да мечтаеш. Обещавам, че ще дам всичко от себе си и ще бъда най-добрата съпруга на света. Ти ще се гордееш с мен.
Какво ще кажеш за баща си? Той няма ли да има нищо против, че си решила да се омъжиш за обикновен човек от народа, и то дори с дете на ръце? Андрей отговори тихо. „Не познаваш добре баща ми. Самият Михаил Алексеевич е израснал в ужасна бедност.
Родителите му пиеха безбожно и умираха рано. Той постигнал всичко в живота си сам, със собствен ум и адски труд. Бил е на работа 24 часа в денонощието, не се е щадил.
Ето защо нашата хотелска верига е толкова успешна. Ние ценим нашите служители и нашите клиенти. Мошеници като Валентин Петрович не се задържат дълго при нас.
Баща ми ме научи от дете, че към една чистачка трябва да се отнасяме със същото уважение като към генерален директор. В края на краищата тя върши работата си също толкова съвестно. Самият аз съм забелязал такава особеност, че обикновените хора често са по-мили, открити и отзивчиви от помпозните майстори, които само харчат милиони на родителите си и в нищо не влагат другите.
Така че той определено няма да има нищо против, още повече че това е мой избор, а не негов. Не се притеснявай, всичко ще бъде наред. Татко иска да се омъжа от много време насам.
Месец след раждането двойката изигра пищна, красива сватба. Щастливата Света в нежна снежнобяла пищна рокля и красив воал се огледа в огледалото и не можа да повярва. Тук и сега, точно в тази минута, се сбъдваше мечтата на всяка жена – сватба с любимия мъж.
В луксозния ресторант имаше много гости, бизнесмени и представители на пресата. Света и Андрей се въртяха в сватбен танц и изглеждаха много хармонично. Дребната, слаба, синеока блондинка Света сякаш допълваше високия величествен кафяв мъж със силно изразена брадичка.
Във висшето общество от дълго време все още съдеха, че Андрей Серов е успял да запази таен романс с този непознат. Двамата имаха и дете. И не казали на никого нищо.
Какъв тих човек. Снимките им се появиха на корицата на едно лъскаво списание и се разпродадоха в огромен тираж. Точно по това време селското утро в дома на дъщерята на председателя Коркин и Звонков започнало със скандал.
Димка, както обикновено, стана в 4 часа сутринта, нахрани и обслужи цялото огромно домакинство, сготви омлет, свари кафе и почти се приготви за работа. А любимата му все още спеше мъртвешки сън. Той й извикал за стотен път: „Ира, стани, колко дълго можеш да спиш?“ Ира се разтревожила. Но в отговор последва мълчание.
Мъжът влезе в спалнята, одеялото се беше смъкнало и той с неприязън и отвращение погледна дебелото и пухкаво тяло на Айра. След брака тя напълно беше престанала да се грижи за себе си, ядеше много и вкусно, не правеше нищо и напълня до сто килограма. Свекърът на Димка го направи шофьор, той караше волана от сутрин до вечерһттр://…..
Цялото домакинство и къщата също бяха на него. А Ирина стана мързелива дотолкова, че дори не смяташе за нужно да измие чинията след себе си. По цял ден спеше и ядеше, а вечер отиваше в къщата на приятелката си на седянка.
Ира се отнасяла към съпруга си много пренебрежително, смятайки го почти за роб. Ира не можела да понася и децата, защото за отглеждането им са нужни време и енергия, при това грижливо пазени. Въпреки че интимността между тях вече била все по-рядка.
За Димка беше неприятно и отвратително да го прави с жена, която не обичаше и за която се беше оженил глупаво по сметка, след като се беше поддал на убежденията на майка си. Той така и не успя да забрави Света. Често я сънуваше нощем.
Ето че тича през полето неговото врабче с венец от горски цветя на главата, прегръща я нежно и шепне: „Димочка, толкова много те обичам“. Съвестта му го изгаряше с нагорещено желязо. Мъжът осъзна, че е постъпил като мръсник, като последния мошеник, изоставяйки бременната Света.
И какъв е бил резултатът? Дебела съпруга, която му досаждаше ден и нощ, и тъст, който го упрекваше с парче хляб. Това е щастието. Димка не можа да издържи и започна да бута Ира.
„Ставай вече, докога ще спиш? Поне веднъж в живота си да разходиш мъжа си до работа или да сготвиш вечеря. Не те ли е срам? Ти си жената!“ Ядосаната Ира скочи и изкрещя на Димка. „Как така ми говориш? Нима си забравила коя си? Баща ми ти е дал всичко.
Къща, работа и мен. Бъди щастлива и върши всичко тихомълком. Аз спя, колкото си искам.
Между другото, аз съм в собствената си къща. Разбираш ли?“ На вратата се почука, прекъсвайки спора им. На прага се появи леля Люба, задъханата съседка.
Тя размахваше някакво списание пред лицата им и бълнуваше лудо. „Ира, представяш ли си, вчера отидох на пазар в града и на връщане си купих няколко списания. Обичам да решавам кръстословици и да чета за звездите.
Виж кой е на корицата. Това е Светка от нашето село. Първата годеница на Димка, вижте колко е красива.
Отначало не я разпознах, но после се вгледах по-внимателно и ахнах. Тогава е отишла в столицата, а после е завела там и родителите си. Това е добро момиче, не е изчезнала!“ “Ама че е добро момиче! Димка грабна списанието с треперещи ръце и се зачете.
„Милионерът Андрей Серов се ожени за прекрасна непозната от провинцията. Запознаха се тайно от всички и дори им се роди дъщеря. Каква изненада.
Да пожелаем щастие на младите!“ От корицата го погледна неговата Светка, нежното му врабче. Все същите василкови очи и руса коса, сякаш избеляла на слънцето. Беше толкова красива и щастлива, а до нея – висок, статуарен мъж.
Айра ехидно отбеляза. „Каква кучка!“ И тя беше права. Успяла е да грабне един градски милионер.
Някои хора са късметлии. А аз имам този селски тъпак. Димка не издържа повече и каза.
„Ако не беше ти! Щях да се оженя за нея. За мен, разбираш ли? Аз все още я обичам. Бях глупак да те гледам и да слушам майка си.
Ех!“ Той само махна с ръка и избяга на улицата в сърцето си. Възмущението и дивата ревност изгаряха всичко отвътре. Бързо пресметна и разбра, че Светка е родила дете от негоһттр://….
Тя не беше правила аборт. И това беше неговата собствена дъщеря, която сега щеше да бъде отгледана не от него, а от баща на друг мъж. И това беше неговото дете, което щеше да го нарича татко.
Едва сега Димка осъзна какво е направил. Беше натикал себе си в ъгъла. Унищожил е щастието си със собствените си ръце.
В изблик на емоции той реши да се обади на Светла. Да я помоли, да я помоли за прошка. Да ѝ каже какъв глупак е бил и колко много все още я обича.
В края на краищата детето беше негово. С треперещи ръце той набра заветния номер по памет. Дълго време никой не отговаряше.
И тогава той чу най-скъпия и желан глас на света и започна да говори. „Здравей, Светла. Това е Димка.
Скъпа моя, любима моя, прости ми, че се държа глупаво. Все още много те обичам. Не мога да забравя.
Не съм щастлив с Ира. Нека започнем всичко отначало. Искам да отгледам и да видя дъщеря си.
Съжалявам, моля те. Знам, че и ти много си ме обичал. Но наистина ли всичко е приключило? Не вярвам в това.“
Сълзите се стичаха по бузите на Света отвъд волята ѝ. Тогава тя се беше нуждаела от това обаждане като от въздух. Преди една година.
Тогава щеше да даде всичко на света, за да чуе такива думи от Димка. А сега… Отвътре беше празна, само малко горчива и това беше всичко. Тя погледна Андрей, който приспиваше Анечка, галеше я и нежно я люлееше, и отговори.
„Имате грешен номер. Не се обаждай повече тук.“ И тя закачи слушалката, блокирайки завинаги номера на непознатия.
Тя се приближи до съпруга си, прегърна го нежно и прошепна. „Добро утро, любов моя. Ела и закусвай.
Кафето и любимите ти чийзкейкове са на масата. Обичам те.“ Андрей засия, вдигна леката като пух Светла и я завъртя из стаята като във валс.
И й прошепна. „Подчинявам се и се подчинявам, кралице моя. Обожавам те.“
После целуна малкото момиченце. „Довиждане, моето малко момиченце, моето сладко бонбонче. Отивам на работа.“
В този момент Света ясно осъзна, че е направила правилния избор. А Димка ядосано хвърли телефона към стената и той се разби на стотици парчета. Чувстваше се толкова зле, толкова отвратително.
За първи път беше пропуснал работа и се беше напил до козирката с местните мъже. Оплакваше им се от живота, от богатата си, пренебрегваща го съпруга и се вбесяваше от мъката си. Навън вече беше нощ, мъжете отдавна се бяха прибрали по домовете и семействата си.
А Димка все още седеше в беседката. Краката му просто не го носеха към Ирина. Представи си недоволното ѝ лице и потръпна.
Изпи още водка направо от гърлото си, но жена му сама го намери. Тя се оплака на баща си и той бързо намери зет си в полубезсъзнателно състояние и го върна у дома. А на сутринта му нанесла побой.
Главата на Димка вече дрънчеше и бръмчеше като камбана. И сега тъстът и жена ми двамата го нападнаха. – Какво става, дребнави, съвсем ли сте полудели? Искам това да е първият и последният път.
Или за нула време ще си намерим нов зет. Само за да знаеш. Ако дъщеря ми отново се оплаче от теб, обвинявай себе си.
Това е всичко, което казах. И председателят напусна къщата им. Ирина направи недоволна физиономия и надменно каза.
– Аз чакам. Извинете се. Целуни ме бързо.
Кажи каквото искаш. Димка я погледна и не можа да се сдържи. Защо? Защо да се унижава? Той не изпитваше абсолютно нищо към нея.
Това не е живот, а мъчение. И той каза гневно. – Не те обичам и никога не съм те обичал.
И повече няма да те целувам. И също така не искам да живея с теб. Напускам.
Айра почти скочи върху него с юмруци. – Е, излизай. На мен също ми е писнало от теб.
Ще се разведа с теб. Може би ще си намеря нормален мъж. Семейството се разпадна.
Димка и Ирина се разведоха със скандал. Ира също замина за града в търсене на щастие. Кой знае, може би е имала късмет.
Но Димка се пропи до смърт. Пиеше и винаги скандализираше майка си, която беше разбила любовта му със Светка. В пияно състояние той обвиняваше всички, освен себе си.
Но именно той трябваше да постъпи като мъж и да се бори за щастието си, а не да бяга страхливо от отговорност. Затова поля съвестта си с алкохол, опитвайки се да я притъпи. Съседите клатеха глави и се оплакваха.
Една изгубена душа, която не се разкайва. Света, напротив, всичко се оказа наред. В работата нещата вървяха добре, със съпруга ѝ бяха на една вълна.
Анечка растеше и обичаше татко си, а Андрей обичаше русите си момиченца и еднакво много обичаше и двете.