Вадим и Олга отдавна мечтаеха да имат дете. И сега мечтата им се сбъдва. Дойде денят, в който двойката трябваше да отиде в болница.
Раждането беше навременно и лесно. Две бебета се родиха наведнъж. След като научил, че има двама сина, Вадим бил на седмото небе от щастие. Никой от тях дори не си и помислял за появата на близнаци.
Олга трябваше да прекара няколко дни в болницата с бебетата. Минаха два дни и лекуващият лекар дойде в стаята ѝ. Той я покани в кабинета на главния лекар. Момичето разбра, че разговорът ще бъде сериозен, защото лицата им бяха напрегнати. Никой не се усмихваше. В кабинета имало и униформен полицай и младата майка много се изплашила. Тя попитала какво не е наред и й предложили чаша вода. Главният лекар каза със сериозен глас, че един от синовете ѝ е изчезнал. В момента течело издирване и той предпочитал да не я тревожи излишно. Но беше невъзможно да се скрие такова нещо.
Олга едва не загуби ума си. Тя изобщо нямаше представа как е могло да се случи това. Главният лекар предположи, че някой е откраднал детето. Разбира се, все още имаше надежда, че то просто е сбъркано с друго, но тя беше твърде малка. Полицията вече се занимаваше със случая. Момичето беше изпаднало в истерия. Никой не можеше да я успокои и накрая тя припадна от ужас. Когато дошла в съзнание, видяла съпруга си в стаята. Започнала да плаче отново, молейки се да намери сина си.
Момчето продължило да се издирва, но всичко било напразно. Минала седмица и Олга и бебето, което решили да нарекат Артьом, били изписани от родилния дом. Двойката не можеше да забрави трагедията. Всеки ден се надявали, че ще получат новини за изчезналото дете, но всичко било напразно. Минаха седмици, месеци, години. Случаят така и не стигнал доникъде.
От онзи ден са минали 18 години…
Артем израсна като добро момче. Нямаше никакви проблеми с ученето си. Завърши училище, положи успешно зрелостните си изпити и сега щеше да постъпи в армията. След това реши да постъпи в института. Цялото семейство се събра за изпращането. По това време Олга беше родила още едно дете. Най-малкият син, Коля, беше на 10 години. Той също помагаше на родителите си да подреждат масата.
Артьом помоли майка си да спре да се тревожи за него. Тя продължавала да мисли дали ще бъдат добре нахранени по време на службата. Тя наистина се страхуваше. Жената си спомнила как веднъж е загубила единия си син, а сега се страхувала да не загуби и втория. След заминаването на Артем тя непрекъснато плачеше и само Вадим можеше да я успокои. Коля също се опитваше да подкрепи майка си, както можеше.
Времето на службата мина бързо. Но като се върна от армията, Артем реши да отиде във флота. Предложиха му да продължи службата си и той с удоволствие се съгласи. Осъзнал, че това е точно това, за което е мечтал. Сега отново трябваше да се раздели със семейството си за дълго време. Родителите му, макар и отегчени, се гордееха с детето си. А Олга, гледайки снимките на Артьом, си мислеше какъв би могъл да бъде вторият ѝ син сега.
Двойката често посещаваше гробището, където се намираше гробът на майката на Олга. Коля също постоянно ходеше с тях. Сега той вече беше на 12 години и се опитваше да помага на родителите си във всичко. Онзи ден отишъл с тях на гробището и казал, че сам ще почисти гроба на баба си. Когато приключиха, беше минал повече от час. Тъкмо се канеха да се приберат, когато Олга забеляза една фигура, седнала до друг гроб. Тя ѝ се стори много позната.
Жената решила да се приближи и едва не паднала от изненада. На пейката седеше Артьом…..
Тя го попита какво прави тук. Човекът беше също толкова изненадан, колкото и тя. Той се представи като Максим и каза, че тя го е объркала с някой друг. Олга не можа веднага да осъзнае какво се е случило. Едва когато първият шок преминал, тя осъзнала, че гледа изгубения си син, когото не била виждала от 20 години. Жената започнала да плаче, но не можела да каже нито дума.
Като забелязал, че стои до чужд гроб, Вадим отишъл при жена си. Виждайки човека, той също отначало си помислил, че Артем някак странно се е озовал тук. А Максим гледаше непознатите и не разбираше защо толкова привлича вниманието им. Вадим започна да го пита откъде е. Човекът каза, че живее в същия град, близо до центъра. Майка му била починала наскоро и оттогава той често посещавал гроба ѝ на това гробище.
Максим попита дали познават майка му. И тогава Вадим започнал объркано да обяснява за какво става дума. Той разказа как преди 20 години синът им е бил откраднат от родилния дом. През цялото това време Олга не можеше да се справи със сълзите. На човека цялата история му се стори немислима и той се опита да си тръгне. Вадим му подаде визитна картичка с телефонния си номер и написа на нея домашния си адрес. Помоли го непременно да дойде при тях, за да могат да докажат думите си.
Максим си тръгна. Съкрушени от случващото се, родителите не можеха да станат от местата си. Жената все още плачеше, а съпругът усещаше, че сълзите са на път да потекат от очите му. Той се опита да утеши жена си, като ѝ каза, че синът им непременно ще дойде при тях. Просто трябва да му дадат малко време. Изминали няколко дни. Момчето все още не се било появило. Вадим смяташе, че е необходимо да изчакат още малко, а Олга не можеше да си намери място. Тя все искаше да отиде в полицията. Съпругът ѝ я убеждаваше да спре, защото това може да изплаши сина ѝ. И той беше прав. Няколко дни по-късно Максим все пак дойде в дома им. Още от прага казал, че иска да узнае цялата истина.
Отишли в хола и седнали, за да започнат разговор. Първото, което започна да говори, беше момчетоһттр://….
Той каза, че има само майка си. Нямало други роднини. Когато бил на 15 години, случайно разбрал, че е дете без роднинска връзка. Майка му заявила, че го е намерила близо до кофите за боклук и не е могла да го подмине. Затова, когато ги видял на гробището, не искал да има нищо общо с тях. Решил, че те са го изоставили като бебе. Но все пак събрал сили и дошъл. И сега искаше да разбере дали те наистина са истинските му родители.
Вадим просто извади снимките на Артьом и каза, че това е неговият брат близнак. Не остана никакво съмнение – те си приличаха като две капки вода. Двойката разказа как е било в действителност. Че е бил отвлечен в родилния дом и от години са се опитвали да го намерят. През цялото време са вярвали, че е жив. На Максим му отне известно време да усвои тази информация. Беше твърде трудно да приеме истината. Майката, която го беше отгледала като собствен син, всъщност го беше отвлякла. Но сега вече нищо не можеше да се промени.
Родителите му го помолиха да се премести при тях и скоро момчето го направи. Когато Артьом се върна от службата, го очакваше приятна изненада. Никога не е предполагал, че един ден ще може да види брат си. Но още при първата среща двамата се почувствали така, сякаш са се познавали цял живот и никога не са се разделяли.
Семейството не можеше да върне загубените в раздялата години. Но те успяха да се съберат отново след толкова много години, за да бъдат щастливи заедно.