Руският министър на външните работи Сергей Лавров похвали президента на САЩ Доналд Тръмп днес за изказването му, че подкрепата на САЩ за украинската кандидатура за присъединяване към военния съюз НАТО е една от основните причини за войната в Украйна, предаде Ройтерс.
Тръмп заяви, че не вижда как Русия би могла да позволи на Украйна да се присъедини към НАТО и обвини бившия президент на САЩ, демократа Джо Байдън, че е променил американската позиция относно членството на Украйна в НАТО.
„Той е първият и засега, по мое мнение, единственият западен лидер, който публично и ясно е казал, че една от основните причини за украинската ситуация е дръзката линия на предишната администрация за привличане на Украйна в НАТО“, каза Лавров в изказване пред депутати, визирайки Тръмп.
„Никой от западните лидери не бе казвал подобно нещо, но той го каза няколко пъти. Това вече е сигнал, че той разбира нашата позиция, изразена от страна на президента (Владимир) Путин“, добави Лавров.
По време на разговорите със САЩ в Рияд вчера Русия поиска НАТО да се откаже от обещанието си от 2008 г. някой ден да приеме Украйна във водения в редиците си и отхвърли идеята сили на страни членки на НАТО да бъдат евентуално разположени в Украйна, за да гарантират спазването на мира по силата на сделка за прекратяване на огъня, посочва Ройтерс.
„Това наистина е екип [този на Тръмп], който мисли по различен начин, който мисли преди всичко за американските интереси. И вчера тази линия се потвърди в разговорите ни с държавния секретар Марко Рубио, който, откривайки дискусията, подчерта, че екипът на Тръмп изхожда от това, че всички международни отношения във всичките им аспекти трябва да се основават на признаването на факта, че всяка държава има национални интереси“, каза Лавров относно преговорите в Саудитска Арабия.
„Най-приятелско отношение“
Руската делегация, която пътува до Саудитска Арабия за първите преговори със Съединените щати от началото на войната срещу Украйна, получила инструкции от президента Владимир Путин да демонстрира „най-приятелското и в някои отношения дори комплиментарно отношение към техните американски колеги и президента Доналд Тръмп лично“. Това казали пред The Moscow Times дипломати, запознати с подготовката на преговорите.
„Делегацията беше инструктирана да отиде не за да се кара, а да се договори до определена степен“, казал руски дипломат. Друг източник казал, че инструкциите са били „комбиниране на гъвкавост и твърдост едновременно“.
Основните искания, които руският външен министър Лавров занесъл в Рияд заедно с останалите преговарящи били възстановяването на работата на дипломатическите мисии и връщането на руската дипломатическа собственост в САЩ. Кремъл обръщал специално внимание на въпроса за връщането на две вили в Ню Йорк и Мериленд, които бяха конфискувани от администрацията на Барак Обама през 2016 г. по обвинения, че са използвани за разузнавателни цели. „За Путин този въпрос не е просто символичен – той го вижда като част от възстановяването на статута на Русия в отношенията със Съединените щати“, казал източник пред The Moscow Times.
Освен това, според източника, Москва би искала да види размразяване на своите активи в САЩ (най-малко 6 милиарда долара са блокирани), облекчаване на санкциите и възобновяване на диалога по контрола върху оръжията, неразпространението и регионалните въпроси, включително Близкия изток, Африка и Арктика.
Кремъл смятал, че администрацията на Тръмп е фокусирана върху постигането на бързи и грандиозни външнополитически победи, „които очевидно не са обмислени в детайли“. В същото време официални лица допускали, че по време на преговорите – а участниците в срещата в Рияд обявиха, че след срещата ще бъдат сформирани работни групи в конкретни области – американският подход може да се промени.
Тръмп иска ефектен момент – „ръкостискане“, което ще му позволи да твърди, че никой не може да спре войната, но той го е направил, казал източник пред The Moscow Times. Кремъл разчита на възстановяването на пълномащабния диалог с Вашингтон. Това ще позволи на Москва да получи публично признато право да изисква националните ѝ интереси да бъдат зачитани по начина, по който Кремъл ги вижда. Точно това се опитва да постигне Путин от години, отбелязал руски служител в разговор с The Moscow Times.
Кремъл също залагал на „химията“ между лидерите, надявайки се да осигури неутрален статут на Украйна, смяна на властта в Киев, намаляване на украинската армия и признаване на анексирането на Крим и четирите окупирани региона. „Украйна, признаване на територии, „демилитаризация“, „денацификация“ и премахване на санкциите – това е минимумът, който Путин иска“, казва бившият дипломат Борис Бондарев пред The Moscow Times. В замяна Кремъл ще се опита да „продаде на Тръмп“ идеята да се дистанцира от Китай, смята Бондарев.
Първият кръг от преговорите породи предпазлив оптимизъм в Москва. „Чаках това толкова дълго! Най-накрая! Това е прекрасен подарък за годишнината ми“, признал руски правителствен служител в разговор с The Moscow Times.
С напредването на подготовката за срещата на върха Путин-Тръмп списъкът на преговарящите може да се разшири, по данни на The Moscow Times. В консултациите ще участват много хора, включително ръководителят на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин (за сътрудничеството в разузнаването и борбата с международния тероризъм), заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков (за контрола на въоръженията и стратегическата стабилност) и специалният представител за Близкия изток Михаил Богданов.