2615 лв. са необходими за издръжката на живот на двама възрастни с едно дете до 14 години през юни.
Това показват изчисленията на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.
За месечната издръжка на един работещ са необходими 1453 лв. Месечният разход за храна на 1 работещ е 572 лв.
За първи път от 10 години е отчетено минимално намаление от 1 лев на издръжката на тримесечна база. От юни миналата до юни тази година доходът, необходим за издръжка на 3-членно семейство се е увеличил с 91 лв., а на един работещ с 51 лв.
62% от работещите не достигат заплатата за издръжка. Около 30% от наетите получават заплата до 1000 лева.
На база тримесечие се забелязва задържане и дори намаление на цените на някои стоки, но заради високите цени през миналата година задържането на цените не оказва влияние върху издръжката на живот.
Според КНСБ цените през последните години се доближават до средните нива за ЕС. Темпът на увеличаване на минималната работна заплата у нас, обаче не е достатъчен да покрие натрупаната инфлация.
България има нужда от позитивни новини, за да се окуражим, че вървим в правилната посока. България действително е станала по-богата страна, но за жалост това е валидно само за една трета от населението, коментира д-р Димитър Събев, икономист в Института за икономически изследвания към БАН, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. Данните показват, че неравенството у нас е довело до там, че 70% от българското население има доходи по-ниски от средните. Друг много силен фактор, който пречи да се зарадваме на тази новина, е демографската криза и отчетения „грандиозен“ спад на населението за последните десет години с близо 5,7%.
„България има нужда от добри икономически новини. Имаме нужда да се осъзнаем, да се уверим, че пътят, по който сме поели, е правилният път. Все пак дори и един ученик, ако непрекъснато учи, но получава само двойки и тройки, това не е окуражително и той в един момент ще спре да учи“.
Този резултат, че България е в групата на страните с високи доходи, е една оценка, подобна на „Добър (4)“ в училище, направи сравнение гостът. „Но има няколко фактора, които пречат истински да се зарадваме на това. Първо – тази група на страните с високи доходи е много широка сама по себе си и включва не само страни като САЩ, Великобритания, Франция – страни, които наистина са с високи доходи, погледнато сравнително, но включва и страни, които чисто математически са с високи доходи, а по качество на живот са твърде зле, даже по-зле от хората в България“.
„Ние българите имаме тази смешна поговорка за свинското със зеле, в която един яде свинско, а друг яде зеле, но общо двамата ядат свинско със зеле. Точно това се получава с данните за България“.
„Данните показват, че неравенството в България е довело до там, че 70% от българското население има доходи по-ниски от средните. Това означава, че България действително е станала богата страна, но за по-малко от една трета от населението, което е неудовлетворително. Второто нещо, което се прикрива в този показател – Брутен национален доход на човек от населението – е фактът на голямата ни демографска криза, на големия ни демографски спад“, изтъкна икономистът.
Имаше една година, в която се видя, че нещата тотално са излезли извън контрол чисто математически, подчерта Събев. „Не става дума, че тогава са починали повече хора. Населението бе преизчислено през 2022 година, а преброяването на населението през 2021 година показа всъщност едни много страшни данни“.
Временния прогнозен ред, който се отчиташе за предишните десет години, който се движеше плавно, изведнъж беше преизчислен и населението на България спадна с 5,7%, което е грандиозно, коментира гостът и потвърди, че това е една от основните причини показателят да се покачи и да достигне до 460 долара и така България да попадне в групата със страните с високи доходи. „Някой, който разбира от финанси и от икономика, би казал точно това“.