Когато имате нужда от помощ, а близките ви хора ви обърнат гръб, това е най-трудното нещо, което може да се преживее. Може би някои хора нямат сърце и за тях е без значение кой им забива нож в гърба. На Елена обаче ѝ е било тежко, защото в навечерието на скъпоструваща операция съпругът ѝ я е напуснал.
Той не искаше да чака, докато съпругата се възстанови, затова реши да форсира събитията. Но хитрините му не бяха напразни и съпругата си отмъсти. И ето как го е направила, сега ще разберем.
Всичко започна с това, че Елена отиде в болницата със съмнения за проблеми в гръбначния стълб. Лекарят, разбира се, предписал курс на рехабилитационна терапия, но предупредил, че ще се наложи скъпа операция, и за да не поставя жената пред свършен факт, веднага изказал необходимата сума. Елена едва не припадна в кабинета, когато погледна сметката.
Тя със сигурност не разполагаше с толкова пари. И какво да прави сега? Единственият изход е да говори със съпруга си, за да се опита да намери парите. Но Пол се държал, меко казано, некоректно.
„Не знам как да ти помогна, пък и струва ли си изобщо? Какво ще стане, ако станеш инвалид и тогава ще трябва да се грижа за теб цял живот?“ От гняв съпругата му искаше да го изрита с нокти по лицето, но се сдържа.
„Нима си забравил с чии пари е купена колата? Все пак помогнаха родителите ми, а сега твърдиш, че не желаеш да търсиш парите?“ Болеше я и я болеше да осъзнае това, но Пол реши да се отстрани от решаването на проблемите ѝ.
Пък и кой друг би помогнал в тази ситуация? В главата ѝ се появи идеята да се обърне към приятел, но и тя отказа, позовавайки се на временни затруднения с финансите.
Когато Елена за пореден път дойде на лекар за среща, тя му разказа всичко честно. „Няма да мога да платя за операцията“. Лекарят я погледнал и отговорил.
„Мисля, че ситуацията ще се промени в близко бъдеще. Спокойно изпълнявайте всички мои предписания и не се притеснявайте за останалото“. Лекарят ѝ даваше надежда за подобрение, но не беше ясно как ще промени ситуацията.
И всичко се оказало просто. Работата е там, че Павел тайно се среща с друга жена и за негово нещастие тя се оказва сестрата на същия лекар. Всичко, което се случи след това, беше като сюжет от „Добрият стар детектив“.
Връщайки се от болницата, Елена не открива Пол вкъщи. На масата лежеше бележка …
„Оставих те.
Уморих се да се отдавам на капризи. Справяй се сам с проблемите си“. Тя не очакваше друг сценарий, но не мислеше, че съпругът ѝ ще я изостави толкова бързо.
И така, той си намерил момиче без здравословни проблеми. Жената не изпаднала в отчаяние, а напротив, почувствала прилив на сили. Тя се заинтересувала от този лекар, а той, изглежда, изпитвал взаимна симпатия.
Но не говореше за това открито, за да не плаши пациентката с темперамента си. В сърцето си Елена благодареше на съдбата, че двамата с Павел нямат деца, а имаше за какво да се тревожи, кой ще се занимава с тях. За известно време жената се премести при родителите си.
Тя не можеше да остане дълго в апартамента си. Майка ѝ и баща ѝ с удоволствие дадоха на дъщеря си спалня и се преместиха в хола. В кухнята по време на вечерята те провели сериозен разговор.
– Леночка, защо се измъчваш? Ако Паша си е тръгнал, така да бъде. Борис, бащата на Елена, подкрепи Татяна. – Майка ти е права, не бива да се тревожиш за човека, който те е оставил в труден момент.
– Е, татко, живях с него пет години, всичко това напразно ли е? – каза дъщерята. Майка ѝ сложи ръка на рамото ѝ и отговори. – С баща ти сме заедно от тридесет и две години и нищо.
Имаше моменти, веднъж дори почти го изхвърлих от къщата. Но после разбрах, че човек трябва да бъде обичан заради действията си, а Борха доказа, че е достоен за майка ти. Поне някаква утеха, защото напоследък Елена е чувала много малко приятни думиһттр://….
Лекарят все повтаря, че се нуждаеш от операция, Павел я хвърли, изобщо много лош късмет, и то в разцвета на силите си, когато само животът започва. Жената усещаше, че с всеки изминал ден увереността в бъдещето се топи като сняг посред лято и колкото повече се отдалечава, толкова по-трудно е да се приеме сегашното положение. На следващия ден Лена отново отиде на процедури.
Този път лекарят я зарадва, че операцията ще бъде скоро, но нито дума за пари. – На практика съм решила всичко, остават само формалностите. Какво имаше предвид той, оставаше загадка.
Вечерта съпругът ми се обади, за да каже, че подава молба за развод. Опита се да намекне за апартамента, но Елена твърдо заяви, че няма да получи и един квадратен метър. И имаше с какво да оперира, защото жилището всъщност принадлежеше на Елена юридически.
Още преди да се омъжи, тя продала къщата на леля си, а след това изтеглила кредит и само преди година го изплатила. Сега никой освен нея самата не можеше да претендира за имота. А що се отнася до Пол, той просто искаше да натисне върху себе си съжалението.
Но Елена не се хвана на уловките му и разказа за това на майка си. Когато Татяна я изслуша, тя отговори – „Всичко е наред, въпреки че той живее с любовницата си, като на птичи права. Добре, че Борис не знае нищо, щеше да му изтръгне душата за такива опити.
Жената видя как родителите ѝ я защитават. Беше безопасно да се впусне в битката, защото тилът, както се казва, е осигурен. Няколко дни по-късно самият лекар ѝ се обади и я покани на среща.
Елена се изненада, че докторът побърза с прегледа. Когато се озова в кабинета му, до нея седеше една жена. Тя не се представи, лекарят го направи вместо нея.
– Елена, бих искала да те запозная със сестра си. Не мога да кажа, че разговорът ще е приятен, но без нея е трудно да се решат някои проблеми. Жената е заинтересована.
– Добре, слушам те внимателно. Но преди да започне разговора, докторът попита. – Кажете ми, как се чувствате? Наскоро ви предписах ново лекарство, как се справяте? – Засега всичко е наред, но се чувствам сънлива, а понякога ме боли глава – каза Елена.
Докторът кимна с глава и записа нещо в дневника. – Съгласен съм, че може да има странични ефекти. Ако почувствате внезапно влошаване, не вземайте повече хапчета.
Чувстваше се напрежение и то не се забелязваше само заради това колко нервна беше Елена. Дори странната жена прехвърляше чантата си от едната в другата ръка. Лекарят изчака пауза и каза.
– Ето, сега можем да започнем обсъждането. Само ви моля да се съвземете и да не губите самообладание. Това е много важно.
Разберете, опитвам се за ваше добро. Елена махна с ръка, с което даде знак, че е готова да говори. Като цяло лекарят не разкри, че сестра му е в кабинетаһттр://…..
Но тя е дошла по някаква причина и иска да съобщи някаква интересна информация. – Не си мислете, че искам да се похваля пред вас. Но трябва да ти кажа, че твоят Павел е мой любовник.
– Да, той е. Но повярвайте ми, не съм имала намерение да го извеждам от семейството. Елена беше зашеметена.
Тя не знаеше какво да каже, но после събра мислите си. – В навечерието на операцията ти реши да подкопаеш здравето ми. Лекарят дойде при нея и седна до нея.
– Грешиш, сестра ми иска да ти помогне. Работата е там, че съпругът ти иска да живее с нея, но той няма собствен апартамент. Елена не разбра до какво се домогва той.
– Какво общо има това с Павел и какво означава всичко това? Сергей, така се казваше докторът, продължи. – Сестра ми има апартамент, но тя предложи на съпруга ви да се разшири. Така се стигна до разговора за заема.
Започна да се оформя някаква мозайка, но липсваха съществени подробности. Тогава Сергей премина към основната тема на разговора. Значи сестра му ще му помогне със заема, но няма да се разширява, а необходимата сума пари ще даде за операцията.
Всичко някак си се получи гладко, а Елена дори си помисли, че някъде има уловка. Но не беше ясно от коя страна да го чака. Изглеждаше, че докторът не се лъже, по лицето му личеше, че искрено казва всичко, но от друга страна – сестра му.
– Защо изобщо щеше да се забърква в подобна измама? Може би си има свои собствени причини? – Елена реши да уточни. – Никога не съм чувала името ти, но както и да е. Това, което ме притеснява най-много сега, е целта, заради която искате да накажете Павел.
Марина призна, че е решила да го направи, след като той е измамил братовчедка ѝ. – Не разбирам, значи той не е само с теб, изневери ми? – изненада се Марина. – Оказва се, че ти не си първата в списъка му? Жената кимна с глава.
– Аз, значи, съм под втория номер, а може би дори по-ниско, не знам. Най-вероятно съпругът ви е женкар. Елена вече не се съмняваше дали да накаже, или да съжали Павел.
Операцията наближаваше и тя чакаше необходимите пари да пристигнат по сметката на болницата. Сергей също беше нервен, страхуваше се, че нищо в крайна сметка няма да се получи, но Павел се хвана на трика на Марина и изтегли банков кредит. Естествено, госпожата разиграваше предварително подготвен сценарий и след известно време част от сумата беше преведена в медицинското заведение.
Самият лекар се обади и каза, че всичко е готово, и Елена отиде в болницата още същия ден. Сергей лично я наблюдаваше и няколко пъти идваше в стаята ѝ. Той се увери, че всички параметри са в норма и дори започна разговор с нея….
– Отдавна съм забелязал, че имате обтегнати отношения със съпруга си. Бихте ли искали да споделите защо се е случило това? Елена не се скри и си призна. Отначало не забелязах как Пол се променяше към по-лошо.
Отписвах всичко на това, че се е изморил в работата, а животът сега е такъв, че нервите са почти на предела. Лекарят се съгласи. – Разбирам колко е трудно за теб.
Жена ми също не издържа и си тръгна. Налагаше се да дежуря много, а съпругата ми не беше свикнала с факта, че мъжът ѝ не е вкъщи. Тя го търпя година или две, не помня точно, а после изчерпа издръжливостта си.
Олга си събра нещата и затръшна вратата. Елена не разбираше съвсем защо лекарят ѝ разказва всичко това, но интуитивно усещаше, че проявява съчувствие. Най-накрая Елена беше отведена в операционната и Сергей ѝ пожела късмет.
Тя благодари и затвори очи. Мислеше, че няма да ги отвори, докато не свърши всичко. В общи линии това и се случи.
Три часа по-късно спящата Елена беше отведена в отделението, но не в това, в което лежеше, а в по-удобно. След няколко минути я доведоха до съзнание и едва тогава тя отвори очи. Първите усещания били неразбираеми и жената решила, че това не е ефект след операцията.
Сергей влиза в стаята. – Е, как е състоянието ви? Може би искаш да кажеш нещо? Тя показа с ръка, че иска да си почине, и този ден лекарят не я посети повече, но погледна как се държи Елена. През цялото това време жената не спеше, а само лежеше на леглото.
Беше очевидно, че тя мисли за нещо. В кабинета на Сергей влезе една медицинска сестра. – Е, какво ще кажеш, как мина операцията? Той отговори, че всичко е било наред, сега трябва да изчакаме Елена да се опомни …
На следващия ден тя започна да се изправя сама и с помощта на медицинската сестра да се разхожда из отделението. Тогава Сергей отново влиза. – Виждам, че напредваш.
Ако продължавате така, ще ви изпишем след две седмици. Самата Елена нямаше желание да остава по-дълго. Няколко дни по-късно тя успя да стигне сама до кабинета на Сергей и отвори вратата, след като почука.
– Докторе, благодаря ви за помощта. – Осъзнавам, че не беше лесно, но ви моля да предадете едно голямо благодаря на сестра си. – Позволете ми да ви изпроводя, след като ви изпишат – каза лекарят.
Елена недвусмислено примигна с очи и излезе от кабинета. Подобно впечатление даваше малка надежда. С Павел тя решаваше всичко окончателно, той не знаеше каква изненада му е подготвила.
Какво прави той сега, тя не знае, а и не иска да знае. Сега Сергей я ухажва. Както беше обещал, той я заведе у дома, след като я изписаха от болницата.
Трудно е да си представим какво щеше да направи без неговата помощ. Разбира се, всичко се оказва не съвсем етично, но всеки си получава заслуженото, а съпругът ѝ все пак се отървава леко, още повече че не за първи път мами жени. Само че този път той беше измамен, така да се каже, наказан за миналите си грехове.