Това не е просто пъстърма! Това е гурме изживяване, което се приготвя в домашни условия, но по нищо не отстъпва на най-добрите деликатеси от витрините. Прилича на пача, но не е!

Свинският джолан се вари бавно с подбрани подправки, докато всяка фибра омекне, а ароматът изпълни кухнята. Желираният бульон запазва целия вкус, а съчетанието с чесън и пипер придава богат, плътен характер. Сервира се охладена, нарязана на елегантни кръгчета – идеална за студени плата, чаша вино или празнично мезе.

Необходими продукти:

За основата:

• 2 свински джолана (около 2,5 кг)
• За ароматния бульон:
• 1,5 литра вода
• 1 супена лъжица морска сол
• 1 глава кехлибарен лук
• 2 дафинови листа
• 3 зърна бахар
• 10 зърна черен пипер
• За финален щрих:
• 4 скилидки ароматен чесън
• 1/2 ч.л. прясно смлян черен пипер

Още:

Чиста пластмасова бутилка (1.5–2 литра)

Начин на приготвяне:

Измийте добре свинските джолани и ги поставете в голяма тенджера. Добавете лука, дафиновите листа, бахара и зърната черен пипер. Залейте с вода и оставете да къкри под капак около 3 часа, докато месото стане изключително крехко и лесно се отделя от костите.

По време на варенето обирайте пяната, която се образува отгоре. Към края добавете солта и оставете да ври още 20 минути без капак.

Когато е готово, извадете месото, оставете го леко да се охлади, обезкостете го и накъсайте на дребни или средни парчета.

Настържете чесъна, смесете го с черния пипер и започнете да редувате месото с ароматната смес в предварително подготвена пластмасова бутилка с отрязан връх. Внимателно долейте прецеден бульон, докато покриете всичко.

Оставете бутилката да се охлади напълно, след което приберете в хладилника за една нощ, за да се желира.

На следващия ден просто изрежете бутилката и поднесете своя деликатес нарязан на красиви кръгчета декориран с поръсен лук или магданоз за по-добър външен вид по ваше желание.

Поднесете охладена, с хрупкав хляб, мариновани зеленчуци и чаша червено вино.

Този деликатес няма да остане незабелязан – гарантирано ще ви питат къде сте го купили!

Рецепта за свински джолан

Представете си крехко и ароматно свинско месо от джолан, обгърнато от хрупкава коричка, което се топи в устата. Не е нужно само да си представяте, днес ще си поговорим как да си го приготвите вкъщи сами и да зарадвате всички близки.

Рецептата е вдъхновена от немското ястие Schweinshaxe, баварската традиция на Октоберфест, разпространила се в много други страни, сред които Чехия и Хърватия.

Гарантираме ви, че е много вкусна, а приготвянето й не е особено сложно. Най-хубавото при тази рецепта за свински джолан е, че спокойно може да се консумира и от хора на кето диета или друг нисковъглехидратен режим.

Рецепта за свински джолан

Невероятно вкусно и засищащо, това ястие е богато на пленителни аромати, а текстурата му гали небцето.

Свинският джолан не е от храните, които се приготвят бързо, но крайният резултат си заслужава.

В крайна сметка всички знаем, че за хубавите неща се изисква време. След по-дълго готвене месото е крехко и вкусно, а кожата е невероятно хрупкава.

А сега нека разгледаме как да си приготвим вкусен свински джолан!

Необходими продукти:

• 1 свински джолан с кост (около 2 кг)
• 4 с. л. свинска мас
• 2 ч. л. сол или повече на вкус
• черен пипер на вкус
• 1 щипка смлян червен пипер, по желание

Приготвяне:

1. Измийте свинския джолан под течаща вода и го сложете в голяма тенджера. Покрийте с вода и гответе за 30 минути.
2. Отстранете водата, изплакнете джолана, за да премахнете образувалата се по повърхността му пяна, добавете прясна вода и 1 чаена лъжичка сол и гответе за още 1 час.
3. Сложете сварения джолан в голяма дълбока тава.
4. Върху кожата направете с остър нож ромбоидни прорези. По този начин кожата ще бъде много хрупкава след края на готвенето, а освен това ще бъде по-лесно да се нареже и да се яде, когато ястието е готово.
5. Намажете обилно месото със свинска мас и овкусете с 2 чаени лъжички сол (може и повече на вкус), черен пипер и по желание със смлян червен пипер.
6. Печете свинския джолан в предварително загрята фурна с вентилатор на 180 градуса за 2 часа. Ако използвате друг вид печка, имайте предвид, че времето за приготвяне може да варира. Опитайте се да го изпечете в изправено положение. Ако това не е възможно, на всеки 30 минути го обръщайте от всички страни.
7. Свинският джолан е готов, когато кожата стане златиста, а месото се отделя лесно от кокала.

Идеи за гарнитури към вкусния свински джолан

Това разкошно месно ястие върви много добре с пюрета от кореноплодни зеленчуци. Хората, спазващи кето режим, могат да го консумират с пюре от карфиол, прясно или кисело зеле.

В Чехия наричат свинския джолан „koleno“, като това е сред най-известните кулинарни специалитети в страната. Там най-често го сервират с лют хрян, горчица и типична местна туршия.

Почти всеки, имал щастието да пътува до „Златна Прага“, е опитал ястието, придружено от фамозната чешка бира.

Ще ви дадем още една идея: по желание може да запържите малко кисело зеле в свинска мас и да добавите щипка червен пипер – ще получите бърза, вкусна и ефектна гарнитура.

Разбира се, филийка печен хляб допълва перфектно ястието. Ако се опитвате да ограничите въглехидратите, за да подобрите здравето и да отслабнете, не се притеснявайте.

Едно от най-изисканите, скъпи и мераклийски мезета, подходящо за червено вино, видни гости или просто за любителите на местните деликатеси, е филе елена. Деликатесът съдържа само свинско бонфиле и подправки, противно на името му, което буди подозрение за еленско месо у по-незапознатите, както и при потребителите, които избягват местните ястия. По-известна е пастърмата, която със сигурност сте опитвали на трапезата си и която обаче много хора не знаят нито какво точно съдържа, нито дали е близка по съставки до филе елена. Всъщност оказва се, че е минимална разликата между пастърмата и филе елена, ако първата се приготви от свинско филе. Ловджиите добре знаят тънкостите на двата деликатеса и разликите между тях, поради което се допитахме до тях, за да ни запознаят със занаята.

Разликата между пастърма и филе елена – тънка, но от значение

Разликата между пастърма и филе елена е толкова тънка, на каквито тънки парчета съветват кулинарните майстори да режете и поднасяте деликатеса. И пастърмата, и филе елена се приготвят от месо и подправки, като чубрицата при филе елена е задължителна. Някои ловджии определят филе елена като пастърма, направена по определена технология и рецепта, но други споделят, че разликата между пастърма и филе елена е доста по-значителна, тъй като филе елена се приготвя задължително от свинско филе, а пастърмата може да бъде от разнообразно месо, като най-често у нас се влага говеждо. В крайна сметка се оказва, че често общото между тях е че са деликатеси от солено-сушено месо с подправки, но далеч не означават един и същ специалитет на масата. Ако обаче пастърмата се приготви от свинско филе, то разликата се стопява и двата деликатеса придобиват повече прилики, отколкото разлики. Всичко в случая зависи от технологията на приготвяне и избора на месо, както и от подправките, които се употребяват. Те са малко, но силни – пипер, чубрица, чесън. Няма екзотични подправки, липсват и такива със сложни и неизвестни имена. Чубрицата е незаменима при филе елена, тъй като му придава любимия и търсен аромат. Пиперът – черен и червен – задължително присъстват и при пастърмата, но чубрицата е подправка, която обикновено не се влага в нея. Именно тук се крие разликата между филе елена и пастърма, приготвена от филе – в ароматната българска подправка чубрица.

Как да приготвим вкъщи деликатеси?

Не е трудно да зарадвате сетивата си и семейството или гостите си с филе елена или пастърма. Онлайн ще откриете стотици рецепти, от които да изберете тази с месо, което предпочитате, когато говорим за пастърма, а при филе елена са ви нужни само филе, черен и червен пипер, чубрица и чесън. Естествено сол, защото това са солени меса, и търпение, защото са сушени.

Да ви е сладко!

Сред множеството български фестивали и фолклорни празници се появи още един –  Празник на пръжките и пачата.

В градината на ресторанта на разклона между селата Голямо Враново и Бабово се събраха десетки любители на деликатесите от свинско месо. В Североизточна България по традиция (и не само през зимата) на трапезата се слагат свински пръжки. Този деликатес става и за мезе, и за добавка към основно ястие, разказаха местните и демонстрираха класическа рецепта за приготвянето му, както и на едно друго екзотично ястие – пачата.

Организатор на празника бе Свинекомплекс Голямо Враново.

Управителят Вихрен Димитров разказа, че имат опит като съорганизатори на друго подобно събитие –  фестивала на свинските уши в Стара Загора, и затова решили да покажат на цялата страна колорита на Североизтока. Тук, в русенския край, на пръжките казват „джумерки”. Та така от свинекмоплекса решили да популяризират местния кулинарен фолклор. От друга страна, често клиентите в магазините им търсели джумерки и затова организаторите решили да покажат как се правят, така че всеки у дома да може да си ги приготви.

В ранното утро на първи март започна подготовката за празника. Под зоркия поглед и непрестанните наставления на един от мениджърите на свинекомплекса Георги Палишки започна да се приготвя посудата – огромни тигани, казани, запалени бяха газовите котлони,   подготвиха се скарите и барбекюто.

Палишки лично наглеждаше как ври пачата, разбъркваше я от време на време, давайки указания

кой какво да подреди и донесе, така че в 9 часа всичко да е готово за гостите. В това време пък майстор-готвачът Емил Булгаров напалваше пещта за печените прасенца и с помощниците си режеше сланината за пръжките. Малко преди официалния старт на празника ястията бяха готови, чаят вреше в казан, а виното и ракията бяха подредени, заедно със сушените свинески бутове и хамона.

Според Георги Палишки, пръжките стават не само за закуска, но и за обед и за вечеря.

„Джумерката се  прави от хубава сланина от прасето,

нарязана на дребно,  която се вари. След около един час отдолу остава свинската мас, отгоре са златистите изпържени пръжки. Те са целогодишен продукт, забравен от нас, българите. С това първото по рода си събитие  искаме да припомним, че пръжките са подходящи за всеки един сезон, но и че те, както и пачата, са много полезни, защото са богати на колаген.”, разказа Палишки. За да се познае кога джумерката е готова за хапване , тя трябва да придобие златист цвят, казват майсторите в занаята. Хрупкавите късчета се отцеждат от свинската мас с решетъчна лъжица и се поднасят с вълшебен микс от подправки. А най-добра компания за пръжките са греяното вино или греяната ракия, казват още разбирачите.

Пачата също си има тъкости в приготвянето,

разкри майстор-готвачът Емил Булгаров. „ Тя се приготвя от джолан, месо, свински уши и крака. Когато са напълно сварени, се прави се застройка от малко прясно мляко, кисело мляко, жълтъка от яйцето и брашно. Много чесън е най-задължителната подправка за сервиране на пачата, а огнено допълнение е стрит лют пипер. „Това е истинската, традиционна русенска пача. Тя не е за наяждане, а за лекарство, затова се приема със 100 грама ракия, категоричен е готвачът Емил. Докато наглеждаше  как върви печенето на прасенцата и процесът с пръжките и пачата,

опитният кулинар забърка набързо и един русенски кебап.

И даде още една рецепта. „ Първо пресираме месото – да си пусне водата, и тогава го слагаме в тигана с горещото олио. След това пирбавяме подправки, лук на шайби, червени и зелени чушки на жулиени, гъбки, след 10 минути го смъкваме от огъня, поръсваме с черен пипер, малко чубрица, а който иска, може и лютичко да добави.”, съветва готвачът.

Когато гостите на празника започнаха да пристигат, домакините ги посрещнаха с почерпка – гореща пача-чорба, а за трезвениците – топъл чай. Освен от готовите ястия, хората можеха да опитат и сами да си направят на скара или барбекю ребърца и пържоли. Имаше и кофи със сланина, която всеки у дома си да приготви по свой вкус или рецепта. Фолклорни състави от региона се грижеха за приятното настроение на гостите на фестивала, а

диджей вдигна на крак желаещите да потропнат български хора и ръченици.

Организаторите не забравиха и децата, за всички имаше мартеница и лакомство подарък.

Българският дух е неразривно свързан с българските празници, заяви управителят на Свинекоплекс Голямо Враново Вихрен Димитров. „Едно от трите свещени животни за прабългарите, които са дошли от Японско море, е било прасето, другите две са агнето и бикът. Точно по това време, около зимното слънцестоене, най- късият ден в годината, е бил един от най-големите празници на прабългарите, който се е свързвал с ритуалното жертване на прасе. И ние решихме, че няма нищо по-хубаво от това, в духа на бълтарските традции, да направим тържество за хората. Решихме да е популярно, но да не копираме някой друг и затова направихме празник на джумерката”, обясни как е дошла идеята Вихрен Димитров. Пачата  включили в празника, защото традицията на българина е нищо да не се изхвърля от продуктите на прасето. „Да съчетаем духа, традициите и всенародната веселба.”, подчерта Димитров. Разказа още за новата порода прасета на свинекомплакса – „Черен ангел”, която се отличава с дебела сланина. „Затова подготвихме кофи от тази сланина, всеки може да вземе да си направи от нея пръжки или пък да я сложи в саламура и да си има за цяла година. Това е най-хубавият допинг, заедно с ракията”, добави не без чувство за хумор Вихрен Димитров.

Кметът на община Сливо поле Валентин Атанасов сгордост съобщи, че напоследък

регионът се превръща  в нещо като фестивален център.

„Многото празници означават, че сме живи. Чрез тях сеутвърждава общуването между хората,  добруването,икономическият растеж на общината. Когато хоратаотиват усмихнати някъде, те без да искат, изразяватуважение за това, което се прави за тях.  Подобнимероприятия възраждат забравените обичаи и по тозиначин искаме да възпитаваме децата си, да видят, да чуят,да не забравят старите рецепти и традиции. Диетолозите предлагат най-различни неща, но това, което тук може да се опита, е истинско, без каквито и да било подобрения. Ролята на общината е да създава условия  бизнесът да работи добре, да се развива, да контактува и с хората в региона. В това отношение Голямо Враново е дар Божи за нашата община”, заяви кметът на Сливо поле.

Пачата представлява бульон от варени животински крака, глава и др., който след охлаждане се превръща в пихтиеста маса, наподобяваща желе. Може да се консумира топла или студена, което зависи от регионалните традиции в България и личните предпочитания. Рецептите също са различни, като освен крачета и уши, се ползват главата и опашките.
Ако пачата се приготвя само от уши и крачета, тя не оказва влияние върху холестерола

Свинските крачета се консумират от различни народи по целия свят и ги приготвят по различен начин. Този евтин, вторичен продукт е популярен не само у нас, но също в Румъния, Русия, Украйна, Полша, Прибалтика. Месото в крачетата е много малко, мазнините практически отсъстват. Крачетата се състоят предимно от кожа, кости и сухожилия. Именно от доброто сваряване на сухожилията се получава желиращият ефект. При бавната топлинна обработка се отделя колаген. На колагена се дължат почти всички ползи за здравето от пачата, сред които здрава кожа, облекчаване на  ставните болки и здрави и силни мускули.

Хранителна стойност на свинските крачета

Свинските крачета са богати на протеини и мазнини и бедни на въглехидрати и фибри. Ето информация за хранителната стойност в около 85 г варени свински крачета:
* 197 калории
* 19 г протеини
* 14 г мазнини
* 0 г въглехидрати
* 0 г фибри

Съдържат също фосфор, цинк, холин, калий, калций, магнезий, селен, витамин В12, желязо.

Произход на пачата

Пачата е традиционно българско ястие. Не се знае точно кога започва да се консумира в България. Думата е от персийски произход, а в България идва чрез турската дума paça, което означава ниската част на краката.  В България пачата може да се яде топла, но в някои райони я предпочитат студена – в желиран вид.

В някои региони, например в Южна България, традиционно се предпочита топлата пача, която може дори да се пече във фурната. Това обикновено включва продължителна топлинна обработка на ястието на котлона, след което се пренася във фурна за печене.
В други райони, например в Северна България, се предпочита студена пача, която се консумира като салата.

Представяме две рецепти за традиционна пача

Класическа топла пача

Продукти
* 500 г свински крачета
* 1 глава лук
* 1 глава чесън
* 1 стрък целина
* 1 ч.ч. прясно мляко
* 2 с.л. оцет
* 50 г масло
* бахар, дафинов лист, сол, червен пипер
Начин на приготвяне
* Измийте добре крачетата, залейте ги със студена вода и  варете до омекване.
* Добавете лука, чесъна, дафиновия лист, бахара и целината. Продължете да варите до пълното разваряване на крачетата.
* Когато са готови, извадете крачетата и оберете месото. Нарежете на парчета и върнете в прецедения бульон.
* В отделен съд разтопете маслото и добавете червения пипер, след като го свалите от огъня.
* След като пачата кипне, прибавете прясното мляко и запържения червен пипер в масло.
В отделна купичка разбъркайте ситно нарязан чесън и оцет за подправяне на топлата пача.

Класическа студена пача

Продукти
* 200 г свински крака
* 200 г свински уши
* 100 г свински опашки
* 10 скилидки чесън
* оцет, сол
Начин на приготвяне
* Почистете краката, ушите и опашките и залейте с 5-6 чаши студена вода.
* Посолете и варете до омекване.
* Извадете от бульона и обезкостете.
* Прецедете бульона и върнете обезкостеното и нарязано месо.
* Прибавете счукания чесън и по желание малко оцет и сол на вкус.
* Разпределете в купички, оставете на студено да се желират.

Добър апетит!