Уртикарията е кожно състояние, което се характеризира с поява на повдигнати, зачервени и силно сърбящи обривни елементи (уртики/копривни пъпки). Размерът им може да варира, а често се групират по лицето, ръцете, краката и туловището, както и по други части на тялото. Въпреки че обикновено уртиките изчезват сами в рамките на часове или дни, понякога се появяват отново и могат сериозно да се отразят на здравето и благополучието на засегнатите.
Уртикарията, която се проявява като уртики или пъпки по кожата, е честа и често обезпокоителна реакция. Тези лезии може да са малки петна или големи плаки; обикновено силно сърбят и са повдигнати, зачервени или в цвета на кожата. Макар да плаши, уртикарията най-често е безобидно и временно състояние.
Причината за уртикарията е освобождаването на хистамин и други медиатори в кръвта от определени клетки на организма, наречени мастоцити. Характерните оточни (едематозни) уртики са резултат от изтичане на течност от капилярите на кожата (малките кръвоносни съдове).
Основни симптоми на уртикария
Уртики (hives): повдигнати, ясно очертани лезии, често с зачервени краища и по-блед център.
Пруритус (сърбеж): от лек до изключително силно изразен.
Преходен характер: една от отличителните черти е, че отделните уртики обикновено изчезват без следа за по-малко от 24 часа, макар нови да могат да се появят на други места.
Понякога уртикарията се съпровожда от ангиоедем — подуване на по-дълбоките слоеве на кожата. Ангиоедемът често засяга ръцете, стъпалата, устните, клепачите или гениталиите и може да причинява болка или чувство на стягане. Ангиоедем на езика или гърлото е спешно състояние, защото може да затрудни дишането.
Видове уртикария
Основната класификация е според продължителността:
Остра уртикария: най-честият тип. Причината за пристъпите често е известна и проявите траят под шест седмици.
Хронична уртикария: поставя се диагноза, когато обривите продължават над шест седмици. Хроничната спонтанна уртикария, известна и като идиопатична, е състояние, при което причината често остава неясна.
Съществува и физикална (индуцибилна) уртикария, при която конкретен външен стимул предизвиква появата на уртики, например:
Дермографизъм: уртики се появяват при одраскване или търкане на кожата.
Студова уртикария: излагането на студ провокира уртики.
Уртикария при натиск: продължителен натиск (напр. от тесни дрехи) отключва обрив.
Соларна уртикария: излагане на слънце предизвиква обрив.
Холинергична уртикария: повишаване на телесната температура (напр. при физическо усилие или гореща баня) е свързано с обрива.
Чести причини за уртикария
Има много потенциални причинители на остра уртикария, включително:
Алергични реакции: храни (черупчести морски дарове, бадеми, яйца, мляко), лекарства (антибиотици, обезболяващи като аспирин или ибупрофен), ухапвания от насекоми или латекс.
Инфекции: бактериални (напр. стрептококова ангина) и вирусни (напр. обикновена настинка или хепатит).
Физични фактори: както при индуцибилната уртикария, посочена по-горе.
Емоционален стрес: не е директна причина, но може да влоши пристъпите при предразположени хора.
При хронична уртикария често е невъзможно да се идентифицира външен причинител. Смята се, че значителна част от случаите са свързани с автоимунни процеси, при които имунната система атакува мастоцитите.
Диагноза и лечение
Диагнозата уртикария се поставя основно въз основа на медицинската история и физикалния преглед. Лекарят ще се опита да установи продължителността на пристъпите и потенциалните провокатори.
Основните цели на лечението са да се намалят симптомите и, ако е възможно, да се избягват тригерите:
Антихистамини: основният стълб на терапията. Блокират действието на хистамина, намалявайки сърбежа и образуването на уртики. Използват се както безрецептурни, така и по лекарско предписание.
Кортикостероиди: при по-тежки или продължителни случаи могат да се назначат перорални кортикостероиди за кратък период за овладяване на възпалението.
Избягване на тригери: най-важната стъпка е да се стои далеч от конкретния причинител (напр. храна или лекарство), ако такъв е открит.