Срещате стар познат на улицата, разговаряте няколко минути и през цялото време се опитвате да си спомните името му. Познавате човека от години, помните къде сте се запознали, дори подробности от живота му, но името упорито ви убягва. Едва след като се разделите, то внезапно изплува в съзнанието ви.
Подобни моменти стават по-чести с напредването на възрастта и нерядко пораждат тревога.
Мозъкът действително се променя с годините. Някои мисловни процеси се забавят и извличането на информация от паметта може да изисква повече усилия. Това обаче не означава, че способността ни да учим, запомняме и развиваме умствените си умения е изчерпана.
Американският неврохирург и невробиолог Рахул Джандиал е посветил голяма част от професионалния си живот на изследването на човешкия мозък.
В книгата си „Неврофитнес“ (Neurofitness) и в свои интервюта той обяснява как всекидневните ни навици влияят върху паметта, концентрацията и способността да усвояваме нова информация.
Неговите препоръки имат една особено привлекателна страна: повечето не изискват скъпи устройства, специализирани програми или часове упражнения.
Някои дори могат да превърнат обичайни моменти от ежедневието в полезна умствена тренировка.
1. Четири секунди, които помагат на мозъка да се освободи от напрежението
Преди сложна операция или друго отговорно изпитание Джандиал обръща внимание на нещо, което повечето хора извършват несъзнателно: собственото си дишане.
Той препоръчва техниката 4–4–4–4, известна още като квадратно дишане. Тя се изпълнява по следния начин:
Вдишайте спокойно през носа, докато броите до четири. Задръжте въздуха за същото време. След това издишайте бавно за четири секунди и направете нова четирисекундна пауза, преди да вдишате отново.
Повторете цикъла няколко минути, без да насилвате дишането. Ако задържането на въздуха ви причинява дискомфорт, прекратете упражнението.
Контролираното дишане може да намали физиологичната възбуда, която съпътства стреса, и да помогне за съсредоточаването. Това има практическо значение, защото силното напрежение често затруднява извличането на информация от паметта и вземането на решения.
Джандиал разглежда дихателните упражнения като начин да овладеем собствените си реакции в напрегнати моменти. Те няма да подмладят мозъка с десетилетия, но могат да ни помогнат да използваме по-пълноценно способностите, които вече притежаваме.
2. Започнете да учите нещо, в което сте напълно начинаещи
Свирене на пиано на 65 години, първи урок по италиански на 70 или опит да усвоите непознат танц. За Джандиал подобни начинания имат стойност независимо дали човек ще постигне впечатляващи резултати.
Когато изпълняваме добре позната дейност, мозъкът разчита на вече усвоени модели. Новото умение го поставя пред различни предизвикателства. Трябва да запомняме информация, да разпознаваме грешки, да съчетаваме движения и внимание, да откриваме решения.
Това е свързано с невропластичността, способността на мозъка да променя начина, по който функционират и взаимодействат неговите нервни мрежи.
Неврохирургът обръща внимание и на нещо окуражаващо: няма нужда да станем добри във всичко, което започваме. Самият процес на усвояване на непознатото е ценен.
Изследвания при възрастни хора показват, че продължителното участие в нови и умствено взискателни занимания може да подобри определени показатели на паметта.
Затова изборът е много по-широк от кръстословици и судоку. Можете да започнете да рисувате, да изучавате фотография, да играете шах или да се научите да използвате нова компютърна програма. Важното е заниманието действително да изисква учене, а постепенното му усложняване да поддържа интереса ви.
3. Дайте на мозъка храна, която му помага да работи по-добре
Мозъкът представлява малка част от теглото ни, но изразходва значителен дял от енергията на организма. Затова храненето заема важно място в препоръките на Джандиал.
Той обръща внимание на средиземноморския хранителен модел и на режима MIND, разработен с цел подпомагане на мозъчното здраве.
В основата им са зеленолистните зеленчуци, други сезонни зеленчуци, бобовите култури, ядките, пълнозърнестите храни, зехтинът и рибата.
Например една порция боб със зеленчуци, салата със зехтин и шепа орехи могат да бъдат част от такъв режим. Няма нужда да търсите екзотични продукти или скъпи добавки.
Особено значение има и връзката между сърдечносъдовото и мозъчното здраве. Високото кръвно налягане, диабетът и уврежданията на кръвоносните съдове могат да повлияят неблагоприятно на когнитивните способности.
Изследванията върху средиземноморското хранене са обнадеждаващи, макар че резултатите от изпитванията на диетата MIND не са еднозначни. Никой хранителен режим не гарантира защита от деменция.
Полезната идея е по-проста: всекидневните хранителни навици имат значение за здравето на органа, от който зависят нашите спомени и мисли.
4. Ставайте от стола: движението е тренировка и за мозъка
Човек може да прекара цял ден седнал, дори да се чувства непрекъснато зает. Работа пред компютъра, пътуване с автомобил, телевизия вечер. Часовете се натрупват почти незабелязано.
Джандиал насърчава хората да прекъсват продължителното седене и да се движат повече. Неговият съвет е лесен за прилагане: изправяйте се редовно, ходете пеша, използвайте стълбите, когато можете.
Ползата обаче идва най-вече от физическата активност, а не от самото стоене прав.
Движението подпомага кръвообращението и сърдечносъдовото здраве. Изследванията го свързват и с процеси, важни за паметта и ученето. Сред тях е действието на BDNF, белтък, който участва в поддържането и приспособяването на нервните клетки.
Особено интересни са наблюденията върху хипокампуса, мозъчна структура с ключова роля за формирането на спомени. Някои изследвания установяват благоприятни промени в тази област след редовни аеробни упражнения.
Не е необходимо да започвате с тежки тренировки. Ежедневните разходки, постепенното увеличаване на движението и прекъсването на дългото седене са разумни първи стъпки, съобразени с физическите възможности на всеки човек.
5. Изключвайте GPS-а от време на време: паметта обича да намира пътя сама
Навигацията ни спестява усилия. Въвеждаме адреса и следваме указанията, без да се налага да запомним почти нищо от маршрута.
Джандиал предлага от време на време да направим обратното: да използваме собствената си пространствена памет.
Опитайте да стигнете до познато място, като предварително си представите маршрута. Спомнете си последователността на улиците, характерните сгради и ориентирите. Можете да разгледате карта, а след това да се опитате да възстановите пътя по памет.
Това упражнение ангажира хипокампуса и други мозъчни системи, които участват в пространствената ориентация.
Изследвания върху хора с професии, изискващи отлично познаване на сложни градски маршрути, също показват колко тясно е свързана тази способност с функционирането на хипокампуса.
Разбира се, няма доказателство, че отказването от GPS предотвратява деменция. Но самостоятелното ориентиране представлява реално умствено предизвикателство, което технологиите често ни спестяват.
Има и допълнително удоволствие: да откриете, че помните повече улици, завои и места, отколкото сте предполагали.
6. Оставете мислите си да се скитат: мозъкът има нужда и от свободно време
Една от най-неочакваните идеи на Джандиал е, че непрекъснатото съсредоточаване върху задачи невинаги е най-добрият начин да използваме мозъка си.
Докато се разхождаме, гледаме през прозореца или просто си почиваме, мислите ни започват да прескачат между спомени, идеи и въображаеми ситуации.
В подобни моменти работи сложна система от мозъчни области, известна като мрежа на пасивния режим (default mode network). Тя участва в припомнянето на лични преживявания, мисленето за бъдещето и вътрешните размишления.
Свободното движение на мисълта може да помогне за появата на нови идеи. Познато е усещането да търсите упорито решение на проблем, а то да ви хрумне по време на разходка или докато вършите нещо съвсем различно.
Джандиал разглежда тези състояния като важна част от творческото мислене.
Можете да опитате нещо съвсем просто: излезте на кратка разходка, без постоянно да проверявате телефона си. Позволете на мисълта си свободно да преминава от една тема към друга.
Това не е доказана терапия срещу загуба на паметта. Но е начин да дадем пространство на въображението и на асоциациите, които често остават на заден план в претовареното ни ежедневие.
Мозъкът продължава да се променя през целия живот. На 60, 70 или 80 години човек все още може да усвоява нови знания, да развива умения и да поддържа активен интерес към света.
Рахул Джандиал насочва вниманието към възможностите, които ежедневието ни предоставя: да научим непозната дума, да открием нов маршрут, да се раздвижим, да успокоим дишането си или да оставим въображението ни да работи свободно.
Възрастта неизбежно носи промени, но начинът, по който използваме мозъка си, продължава да има значение. И всяко ново умение, което усвояваме, е още едно доказателство за това.