— Ти си виновна за всичко, вещица, урочаса сина ми, затова се пропива, реши мъжа ми да погубиш — крещеше свекървата на Елена. — Ами той сам е готов очите си да налива, как не го е срам от сина ви — викаше ѝ снахата.
Детето скоро ще заеква с такъв баща, а ти би искала изобщо без баща ли, закрещя свекървата на цялото село. Чувате ли, добри хора, смърт желае на сина ми. В това глухо селце, омъжена за съвсем чужд ѝ човек, Лена се озова след излизането си от детски дом.
Тя не познаваше родителите си, възпитателите разказваха, че бебето дори било подхвърлено на стълбите пред родилния дом. Момичето прие това спокойно, не плака и не попита къде е майка ѝ. Шансовете за осиновяване в тази глуха провинция бяха почти никакви.
Хората сами едва оцеляваха, та дали им беше до отглеждане на сираци. А Лена растеше като мило, весело, безпроблемно дете. Особено обичаше една възпитателка, Дария Дмитриевна.
Самата тя имаше малко синче, връстник на момичето. И веднъж дори ѝ спаси живота по време на къпане. На Лена ѝ се схвана кракът, а Костя я извади, но после пътищата им се разделиха.
А за възпитателката и нейния син тя от много години нищо не знаеше. В детския дом Лена до осемнадесетгодишната си възраст успя да се научи на шивачество, а след това постъпи в колеж за оператор на машинно доене. Това беше улеснено от факта, че след завършването ѝ дадоха жилище в глухо село, където работа имаше само във фермата.
Осъзнавайки, че без добра специалност я чака в най-добрия случай длъжността на краварка, Лена постъпи да учи. След като получи дипломата си, се върна в селото и веднага я взеха във фермата, където собственикът тъкмо преминаваше от ръчно към машинно доене. Знанията на Лена, получени на практика, бяха много полезни.
Всъщност тя сама учеше колегите си, свикнали да доят кравите по стария начин, как да използват новата техника, а след това се запозна със Степка, бъдещия си съпруг. Красавецът тракторист с коса, цвят на узряла пшеница, току-що беше се върнал от армията и веднага забеляза новата жителка на селото. Започна да я ухажва, а Лена се запъна.
Всичката романтика — само след сватбата. Степан ѝ предложи брак против волята на майка си. — Мръсница! Омая момчето ми, наивна чиста душа, омагьоса го, а все се правеше на сираче! — крещеше Светлана Генадиевна, като научи за предстоящата сватба.
— Няма да стане. Ще прокълна сина си, ако се ожени за теб. Но Степан не послуша майка си.
Ожениха се. Роди им се син. Мъжът се премести в дома на съпругата си, а после се пропи.
И то така, че Лена понякога си мислеше да избяга без да се обръща назад. Нетрезвият Степка беше страшен. Гонеше нея и сина им из къщата, после на колене молеше за прошка.
Когато Сава тръгна на училище, Лена изгони мъжа си. Но той все пак не се съгласяваше на развод, а тя някак си нямаше време за това. Много се гордееше със сина си.
Изпращайки го на екскурзия в града, му даваше напътствия. — Бъди умен, дръж се добре и слушай учителката. — Мамо, аз вече съм голям, всичко знам сам.
— Какъв си ми юнак, на олимпиадата победихте с другите деца, сега ето в града ще ходиш — похвали сина си Лена. — И аз бих отишла с теб, но на работа никак не мога да изляза в отпуск. Сам знаеш, при нас е строго с това, Савушка.
Той кимна в отговор. Много я обичаше и се стараеше да я пази, за да не се тревожи майка му излишно. Той също мечтаеше за екскурзията, още повече, че пътуването се планираше в компанията на приятели.
Сава не за първи път пътуваше с влак, но досега обикновено беше с майка си, а тук бяха само децата от класа и строгата учителка Серафима Алексеевна. Той отвори очи и разгледа вагона с удобни меки седалки. Другите деца от тяхното село също не бяха свикнали с пътувания до града и затова изпитваха същото възхищение.
— Ух ти, стоп-кран! — Серафима Алексеевна, а ако го дръпнем, какво ще стане? — питаха децата учителката. — Нищо хубаво — сдържаше тя най-немирните палавници. — Ще разберете по-късно, когато пораснете.
Не пипайте нищо излишно и не пречете на другите пътници. — Серафима Алексеевна, а ако се държим добре, няма да ни свалят, нали? — продължаваха да тормозят учителката с въпроси децата. Разбира се, на това пътуване бяха изпратени само най-достойните наградени ученици от тяхното село, победители в различни олимпиади, но все пак те бяха просто момчета, деца, шумни, неуморни, съвсем не толкова възрастни, колкото искаха да изглеждат.
Освен тях във вагона имаше само една пътничка, не много млада жена в облекло, което не оставяше място за фантазия относно нейната професионална дейност. Ярка пъстра забрадка, дълга пола, широка блуза, маниста на врата и карти в ръка. Децата гледаха гадателката с отворени уста и явно се страхуваха от нея…
А тя замислено прелистваше картите си, хвърляйки поглед изпод вежди към учителката. Тя панически мислеше как да откаже, ако гадателката все пак се натрапи и предложи да ѝ хвърли карти. Но тогава се случи неочаквано — влакът рязко се дръпна.
Жената се изплаши, а после падна и захриптя, лежейки на пода. С последни сили тя протягаше ръка към чантата си, останала на седалката, но не можеше да я достигне, ставаше ѝ все по-зле. Всички във вагона в този момент сякаш се вцепениха от ужас и само Сава се втурна на помощ.
Той приклекна до нея и попита. — Зле ли ви е? Трябва ли да помогна? — Лекарство, чанта, джобчета — прохриптя гадателката. — Намери и ми пъхни таблетка под езика.
— Разбрах сега — отговори Сава. Той намери тубичка с таблетки, извади една и я пъхна в устата на жената. Опита се да я повдигне, но тя запротестира.
Тогава момчето просто седна до нея и я хвана за ръка, а тя от ледено синя с нокти отново стана топла. Когато на гадателката ѝ стана по-добре, Сава и другите деца ѝ помогнаха да се изправи. Тя поговори малко с момчето, разгледа снимки в телефона му, а когато децата се готвеха да слизат, му прошепна на ухо, целувайки го по главата.
— Предай поздрави на майка си. — А откъде я познавате? — изуми се Сава. — Срещали ли сте я някога? Но гадателката не успя да отговори.
Учителката подканяше децата, все пак влакът пристигаше на нужната гара. Всички се втурнаха от вагона. Сава пък все се оглеждаше към влака.
Серафима Алексеевна дори трябваше да го хване за ръка, за да не падне момчето случайно. И скоро влакът потегли от перона. А Сава все вървеше и си мислеше от кого трябва да предаде поздрави.
Произшествието не мина безследно за всичките му свидетели. След преживения шок във вагона, децата лудуваха и не слушаха. Екскурзията не вървеше по план, а накрая учениците дори счупиха ценен експонат — ваза на някаква историческа личност.
И макар че никой не знаеше точно виновника, всички по някаква причина посочиха Сава. — Аз изобщо не съм се приближавал до тази ваза — се опитваше да докаже момчето правотата си.
— Серафимова Алексеевна, защо вярвате на тях, а не на мен? — Савушка, ами какво да правя? Една твоя дума срещу десет свидетели. — Но това наистина не бях аз. Ами вижте камерите — умоляваше Сава, все пак изобщо не му се искаше майка му да плаща такава огромна сума за вазата. — Те не работят в залите — обясни управителят.
И после, все едно ни е кой ще отговаря за това безобразие. Ако другите деца казват, че е това момче, нека така да бъде. Разочарованият Сава едва дочака края на екскурзията.
Той дори не запомни пътя към дома, беше твърде разстроен. И все си представяше тъжното лице на майка си, когато разбере, че ще трябва да плаща за експонатите. Лена също не прекара този ден много спокойно.
Рано сутринта по навик отиде да дои, после на обяд се върна у дома. И скоро съжали за това. Пияният Степан реши за пореден път да оправи отношенията си.
И с тази цел се покатери през оградата, събаряйки цял участък. Падайки, той крещеше. — Ленка! Защо не отваряш? Виждаш ли, мъжът ти дойде.
Хайде, бързо, изпълнявай съпружеските си задължения. — Какво още ти трябва? — излезе тя с цепеница в ръце. — Махай се, иначе ще си го получиш.
Ама какво ти е, Степка, омръзна ми? Цялата душа ми извади, пък е подлец, а някога ми се струваше едва ли не принц. — Защото ти сама си жаба, не си се развалила, както в приказката — заяви ѝ Степан, клатушкайки се и ставайки от земята. — И не смей да ме заплашваш с тази цепеница.
Аз съм мъж, сам лесно ще ти напомня за това, и без никаква цепеница. Твоят мъж, между другото, така пише в паспорта. — Да, отдавна трябваше да подам молба за развод — махна ѝ Лена.
— Върви вече обратно при майка си, не се излагай. — Ами няма защо да ме гониш — крещеше Степан. — Нека всички видят, дойдох при жена си да се помиря.
Айде с теб, Ленка, да родим още една дъщеря. — Ами накъде с теб, пиянице, и изобщо нещо да започвам — въздъхна тя. — Върви, Степа, ето и майка ти вече идва, сега ще си го получиш от нея.
Свекървата също се скара с Лена, но после все пак си тръгна, прибирайки сина си у дома. И едва успя да си поеме дъх, вече трябваше да тръгва за вечерното доене, а след това — да бърза да посрещне сина си от гарата, едва успя да стигне влака. Учителката разказа какво се е случило в музея и поиска да се плати стойността на експоната.
Сава мълчеше. Той вече беше разбрал, че е безполезно да доказва правотата си тук, и едва по пътя към дома каза. — Мамо, аз не съм счупил тази ваза, ами поне ти ми вярваш ли? — Разбира се, синко, ти никога не си ме лъгал.
Не се тревожи, Савушка, ще платим всичко. — Нищо, ще си намеря работа и ще излезем повече. Баща пак е идвал — попита Сава, гледайки съборената ограда пред къщата.
— Мамо, ами разведи се и ти с него, да не идва тук, все пак ти само плачеш заради него. — Трябва, синко, така трябва да направя, но не е толкова лесно, колкото изглежда. Да нищо, Савушка, всичко ще бъде наред.
Лена успокояваше сина си, а сама си мислеше колко е страшно да останеш сама. В селото семейният статус значеше много, например, пастирите и другите вечни събутильники на Степан не смееха да я закачат, а и изобщо, понякога можеше да остави сина си с него, но минусите на съвместния живот явно надделяваха над плюсовете. През последните години тя едва ли можеше да преброи няколко месеца, когато не се е налагало да гони мъжа си при майка му.
Докато стопляше борш и елда за Сава, тя слушаше разказа на сина си за пътуването, а той с увлечение говореше за някаква гадателка, която ѝ е предала поздрави. Лена също беше объркана, тя нямаше познати пророчици в живота си, но синът ѝ уверяваше, че гадателката е истинска, а свекърва ѝ междувременно беше решила да си отмъсти. Светлана Генадиевна и без това през всичките години на брака им разпространяваше слухове за мързела на Лена, наричаше я не иначе освен вещица и изобщо много не я харесваше, ето и сега беше наговорила от злоба всякакви неприятни думи, но това бяха само цветчета.
Светлана Генадиевна още от баба си знаеше една билка, от настойката на която всяко мляко мигновено се пресичаше и съсирваше. Тя беше приготвила това средство отдавна и го държеше на тъмно място, на кожата средство също оставяше забележимо изгаряне, трябваше да се използва много внимателно. Оставаше да намери тази, която ще добавя това лекарство в млякото, получавано от Лена във фермата.
В действие влезе леко подкупване и ето че нейна колежка, приятелка на Светлана Генадиевна, завиждаща на рекордните надои, се съгласи да прави мръсотии на конкурентката си. Омръзна ѝ да остава без премия, докато Ленка редовно получаваше допълнително възнаграждение от фермера. Вземайки от Светлана Генадиевна лекарството, тя още на следващата сутрин тайно добави няколко капки от него в млякото, разбира се, не в това, което беше събрала сама.
Собственикът на фермата се възмути, изкрещя на Лена, че е като начинаеща, цялото мляко се е пресякло, къде да го дене сега, има поръчка за прясно, а не за кисело мляко. Ленка, ще ти удържа загубите от заплатата. Ама какво говорите, това е някаква случайност, може би резервоарите не са били добре измити, притесни се тя, нека разберем какво става.
Няма какво да се разбира, твоя е вината и това е, отговори фермерът, или плащай загубите, или си тръгвай, уволни се. Дайте ми поне изпитателен срок, умоляваше Лена, ще проверя всичко, няма да свалям очи, всичко ще бъде наред. Но и след седмица всичко се повтаряше отново и отново, колежката Анастасия просто добавяше няколко капки от лекарството, а никой не можеше да го разпознае.
Проблемите за загубените доходи се стоварваха върху Лена, Степан пък продължаваше да лудува, само че вече у майка си, а тя, гледайки страданията му, обещаваше: нищо, Степочка, ще има и на нашата улица празник, ще ѝ се върнат на тази мръсница твоите сълзички, ето сега ще изгонят Ленка от работа, и къде ще побегне, при мъжа си под крилото, а при теб тъкмо скоро ще започне сезонът за печалба, ще припълзи на колене, ще моли да я простиш, а ние ще помислим дали си струва. А, нека потанцува мръсницата, подкрепи майка си Степан, колко нерви ми е извадила, сираче от детски дом, а, виж каква горда, а тя трябва да мие краката ми и да пие водата от тях, задето изобщо се ожених, а тя ме упреква с приятелите и гуляите си и казва, че давам лош пример на сина си. А ти си ми чисто злато, синко, е, поне скоро ще започне оранта, ще спечелиш пари и няма да пиеш, гукаше Светлана Генадиевна.
Но, всъщност, свекървата не разчиташе много на това, че той ще се откаже от вредните навици, повече от това, често сама спонсорираше ходенето му до магазина. Пияният син беше лесен за манипулиране, той с готовност следваше нейните указания да тормози жена си и детето, а и изобщо не даваше развод. Не много грамотната свекърва си мислеше, че така ще избегне начисляването на издръжка на сина си, но не знаеше, че снахата има право на нея дори и по време на брака.
Впрочем, Лена също беше в блажено неведение, а и проблемите ѝ бяха по-сериозни от конфликта със свекърва ѝ. Съществуваше голям риск съвсем да загуби работата си. Фермерът беше недоволен от спадащите доходи и винеше само нея за всичко.
— Е, помисли какво правиш грешно? — настояваше той. — Сама прецени, това са някакви чудеса, при всички всичко е наред, твоето е кисело, разваляш цялата стока за продажба, а конкурентите не спят. — Да, Кондратий Вениаминович, аз всичко правя както обикновено! — едва не заплака Лена.
— Тук има нещо друго, но със сигурност не са мои грешки. — Ето, усещах го още тогава преди десет години, когато те взех на работа, няма да донесеш късмет! — измърмори той. — Много сте учени! — предупредих.
— Още веднъж да се случи такова нещо и край, върви си и си плащай дълговете както знаеш, повече няма да те жаля, сираче. — А как ще се оправям сама с детето и без работа? — жално попита Лена. — Ами какво, имаш си мъж, през сезона добре печели, ако трябва, от него ще си удържа загубата за млякото, иди при него, нека те издържа…
Всъщност, вярно говорят за теб, каква вещица си, виж как зяпаш, затова, вижда се, и млякото се пресича, ти го урочаса, Ленка. С тези думи Кондратий Вениаминович си тръгна, а на вечерното доене завистливата жена отново успя да развали млякото, което Елена беше събрала. Фермерът побесня, изгони нещастната жена.
Тя загуби работата си, но не възнамеряваше да се унижава пред мъжа си, когото сама смяташе за бивш. Вместо това тихо се прибираше у дома и размишляваше откъде може да я познава гадателката. В приготвянето на вечерята и проверката на домашните времето мина неусетно.
Тихо, за да не изплаши сина си, Лена го разпитваше. — Савушка, ами кажи, може би си виждал тази гадателка някъде по-рано? Не прилича ли на някого? — Не, мамо, щях да я запомня, а тя изглеждаше много забележително. — Ох, дори не знам.
А как изобщо разбра, че си мой син? — настояваше Лена. — Мамо, ами какво си се разкискала като малка, аз снимки на телефона не съм показвал — засмя се Сава. Но това изобщо не внесе яснота в загадката.
Лена все още се чудеше коя може да е тази странна жена. Останала без работа и пари, все пак фермерът не ѝ плати нищо, тя се стараеше да се държи заради сина си. Не показваше, че има проблеми.
Сутринта изпържи любимите на Сава палачинки, изпрати го на училище и едва тогава даде воля на чувствата си. След като се наплака, някак си се събра, нахрани и пусна да се разхождат кокошките и гъските. Отиде да поправи оградата, до която все не ѝ стигаше времето.
И тук, неочаквано, до нея се озова свекърва ѝ. Тя работеше в магазина и по време на обедната си почивка минаваше точно покрай къщата на Лена. — Какво, изгониха ли те? Всички новини вече знам.
— злорадо се усмихна Светлана Генадиевна. — Ами правилно. Няма защо да си вдигаш носа и да си мислиш, че си най-умната, натрупа си врагове.
Получавай си го. — Да, така си и мислех, че без вас няма да мине — отговори Лена, замахвайки с чука по пирона.
Свекървата подскочи настрана. — Нищо, ще се оправя. Ние от детските домове сме калени.
А как е вашият син, а? Все още ли пие, въпреки че не съм до него? Ето беда, нали? — Няма защо да упрекваш сина ми за срамните му слабости — огледа се свекървата. — Ти сега си цялата в дългове, като в коприна.
Ето и ще видим къде ще побегнеш, когато съвсем те притисне. Докато се правиш на смела. Но скоро Савка ще поиска да яде, а няма нищо.
Тогава ще запееш по друг начин. — Вървете вече, Светлана Генадиевна — помоли Лена, заплашително стискайки чука. — Че сега ще изхвръкне инструментът от ръката ми.
— Да ме заплашваш си намислила — изкрещя свекървата. — Аз те виждам през и през с твоята мръсна вътрешност. — Ами трябва да се уредите в нашата фелдшерска станция вместо рентген — посъветва Лена, — ще бъдете незаменим специалист.
Скоро свекървата си тръгна, а от училище дотича Савка. Той задъхано започна да разказва новини. — Представяш ли си, имаме ново момче в класа, Васка.
Без майка, но пък с баща. Те се преместиха тук. Баща му е фермер, той е отворил тук нов комплекс, а няма работници и Васка е тъжен, казва, че пак ще трябва да се местят.
— А каква е тази ферма, къде се намира? — тревожно попита Лена. — Можеш да разбереш. — А това, значи, е вярно, че са те уволнили, нали? Днес момичетата ме дразнеха с това, а аз спорех, че не е така — въздъхна Сава.
— И как сега ще платим за теб? — Да нищо, синко, ще се намери работа — утеши сина си Лена. — Ние не се предаваме толкова лесно. Знаеш ли, в детския дом имах една чудесна възпитателка, Дария Дмитриевна, и тя винаги казваше, че трябва да вярваме в най-доброто, никога да не се отчайваме.
Ето, колко години минаха, а все още си спомням. Виждаш ли, ти ми разказа за новата ферма, вече е чудо. Сега ще те нахраня, ще отида там, може и да се намери работа.
— Страхотно — усмихна се Сава, — а искаш ли да дойда с теб? Да видя Васка, при него засега не се получава с приятелите. — А домашните кой ще ги прави? — престорено строго попита майката. — Добре, само за малко.
Ще отидем заедно и ще се върнем. — Мамо, а защо всички сега те наричат вещица? — попита Сава. — Ти не правиш магии, нали? — Ами не, разбира се.
Просто, знаеш, хората са склонни да вярват в глупости. Баба ти се постара, наразказа на всички, че заради мен млякото се пресича, а самата тя сигурно го е подстроила. — Ами я остави — отговори Сава и прегърна майка си, — двамата ще се оправим, а те да си седят там със злобата.
Не обичам, когато те обиждат. След обяд заедно тръгнаха към новата ферма. Тя се намираше отвъд реката, на полето между три села.
Мястото беше добро, но много занемарено. Някога тук вече е имало конюшни и краварник, и новият собственик се беше постарал да ги използва максимално, но всичко това изглеждаше не много представително. Изведнъж на пътя пред тях изскочи момче на яркочервен велосипед.
— Васка — зарадва се Сава, — а ние отиваме при баща ти. — Ух ти! Страхотно! Аз тъкмо търсех вашата къща — отговори той. — Елате, ще ви покажа фермата и ще ви заведа при баща ми.
Те последваха неочаквания си водач. Лена тихичко се оглеждаше. Кантора във фермата не се виждаше, всички дела новият ѝ стопанин водеше от къщи.
Като видя Елена, той се усмихна. — А това не сте ли вие, случайно, която тук вещица наричат? Каква е тази история с млякото? — Ами просто е — усмихна се тя, — свекърва ми не ми дава мира, все не се успокоява, и подозирам, че по нейна заповед някой разваля млякото. — Е, добре, да се запознаем — каза младият фермер.
— Аз съм Олег, това е Вася, синът ми. — Аз съм Лена, това е Сава, те с вашия син сега учат в един клас. — Да, чух, вече ми прожужаха ушите за едно отлично момче, което живее наблизо — усмихна се Олег.
— Мамо! — дръпна я Сава за ръкава. — А може ли да отидем у нас, да си направим домашните заедно и после да се разходим? — Може — усмихнато отговори тя. — Тичайте, само никъде повече не ходете.
— Добре, само ще вземем колелото — отговори синът. И момчетата изчезнаха. Лена се обърна към Олег.
— Кажете честно, трябват ли ви работници или само си губя времето тук напразно? — Трябват, разбира се, изобщо сега сме в истинска беда. Разчитахме, че трите села наоколо, хората с готовност ще дойдат на работа. А сега седим, все едно сами трябва да висим в краварника от сутрин до вечер.
— Слушайте, може, разбира се, сега да ви наговорят всякакви неща за мен, хората при нас са добри, но, знаете ли, аз имам образование за оператор на машинно доене и изобщо голям опит. Ако ми дадете шанс, няма да ви подведа. — Лена, а сама ще се справиш ли с доенето, докато няма помощници?
Чувствам, че скоро съвсем ще фалирам. — Ще се справя. Каква е апаратурата ви? — попита го радостната Елена.
— Да, купих си модерна система, все не можем да я настроим. Нищо не разбират вашите местни. Да погледна — предложи тя, — е, във всеки случай по-зле няма да стане.
През целия този и следващия ден Лена се занимаваше със системата за доене и изобщо със състоянието на нещата в обора. Това не се хареса на управителя от съседното село Михаил. Той веднага се оплака на собственика, но Олег не беше впечатлен от неговите разкази.
Той виждаше, че жената е трудолюбива, сериозна, а и събраното мляко при него не се пресичаше, което само потвърждаваше разказаната ѝ версия за подхвърляне на нещо в продукцията на друг фермер от недоброжелатели. След месец тя получи първата си заплата, добра, тъй като нещата във фермата бавно започнаха да се оправят. Доячката се зае с работата с присъщия ѝ ентусиазъм, даде на Олег много ценни съвети и работата потръгна, появиха се купувачи, за продукцията на стопанството започнаха да идват дори от града.
И само управителят Михаил постоянно я закачаше, беше недоволен. Лена дълго време не разбираше това отношение, но веднъж, връщайки се вечер от доене в тъмното, чу разговор, явно не предназначен за чужди уши. Участниците в диалога бяха старият фермер, който я беше изгонил, и управителят на новото стопанство.
— Ами ти, Мишка, все се бавиш — възмущаваше се Кондратий Вениаминович. — Време е вече. Стига си ми вешал лапша на ушите, не за това ти плащам.
— Ами аз се старая, но Олег не е глупак, и изобщо, той и тук си взе доячка на работа, резултатите ѝ скочиха, все едно сам да ходиш да разваляш млякото — оплака се Михаил. — Да, тук сгреших — отговори му Кондратий Вениаминович. Трябваше да разбера, а сега и доячката изгубих, и на конкурента дадох преднина.
Тя наистина е умна, Ленка. — Дори прекалено — измърмори Михаил. — Така и аз мога да си загубя работата…
Олег вече за всички въпроси се съветва с тази нахална жена. Как сега да ви разваля целия бизнес, ако той вече планира птичи двор с пасище и искат да направят разходки за туристи през уикендите в конюшнята. Изобщо, не разбирам това разглезване, конят трябва да работи, а не да се шляе без работа.
— Ами стига си хленчил. Значи, полагай повече усилия. Оклевети я или я натопи по някакъв друг начин, че все едно на дете ти обяснявам.
Възрастен човек си все пак. Хайде, размърдай мозъка, Миш, все пак си ми племенник — отговори Кондратий Вениаминович. — Пари донесе ли поне, че моята Катка вече ми пили, че се продавам без пари — оплака се Михаил.
— Ето ти, твоята ненаситна гърло. И засега това е всичко. Свърши работата, после ще говорим — измърмори Кондратий Вениаминович.
Раздадоха се стъпки, мъжете се разотидоха в различни посоки. Лена искаше да се прибере у дома, но краката ѝ сами завиха към стопанина. Олег се учуди на толкова късната визита, но не показа нищо, а Лена веднага му разказа всичко за предателството на управителя.
— А знаеш ли, аз изобщо отдавна го подозирах в вредителство — отговори Олег, само че все не можех да го хвана. — Но ти вярвам. А ако те наистина са роднини, тогава всичко е ясно.
Продаде се нашият Мишка, искаше да помогне на чичо си, само че аз какво да правя сега? Разбираш ли, Лен, аз не съм фермер. Всичко това беше идея на жена ми, а после тя почина. И ние с Васка решихме да осъществим мечтите на майка му.
— Аз всъщност държа верига от сервизи в града, но те и без това работят успешно, а тук е направо нов опит, интересно е, но е страшно. Ох, не знаех за жена ви, съжалявам — въздъхна Лена. — Но мисля, че ще се справим, аз със сигурност ще помогна с всичко, с което мога.
— Разбирам, благодаря ти, виждам твоя подход към животните. Ето моята Верочка беше ветеринар, също от Бога, знаеш ли как я обичаха животните. И към теб всички се стремят, крави, коне, дори и гъски.
— Слушай, ще те попитам направо, ще се справиш ли с длъжността управител? — Ще се справя — уверено отговори Лена, след като помисли малко. — Всичко знам, ще ми помогнеш с документите, ще наберем хора за работа, имам няколко идеи, а ето ветеринар ни трябва спешно, да го търсим в града. — Добре, тогава утре ще подпишем нов договор, е, и сама разбираш, заплатата ще се увеличи, това го гарантирам.
— А за ветеринаря… — ще попитам състудентка на жена ми. Тя май не работи сега, Варвара се казва, строга, но справедлива. — Отлично, тогава до утре — каза Лена и побърза към сина си.
На вечеря сподели със Сава за новото си назначение. Момчето искрено се гордееше с майка си, която се оказа толкова успешна на новото място. А и поводите да бъде по-често при Васка вече му бяха предостатъчно.
Момчетата след училище бързо си пишеха домашните и изтичваха на поляните при пастирите, после се мотаеха в конюшните. Олег се смееше, обещаваше да им плати за тези трудове. На следващия ден Михаил, без да подозира нищо, се яви на работа, но веднага беше уволнен без обезщетение.
Олег лично му съобщи това. — Ти, момче, поне би се поинтересувал от моята биография, преди да постъпиш така — усмихна се той злобно. — А то, знаеш ли, и в автосервизите имаше момчета, които искаха да ме измамят.
Познай къде са? — Олег Александрович, ама какво говорите, някакви клюки сте повярвали — мърмореше Михаил, разбирайки, че нещата са зле. — Значи информация не си изнасял — уточни Олег, присвивайки очи. — Ами аз просто питам чичо за съвет как да работя по-добре.
Той има ферма вече сто години, все пак има повече опит от вас — оправда се Миша. — А нищо, че твоят чичо е моят главен конкурент. А ти дори не си споменал за това, Мишенка — упрекна го началникът му.
— Всичко, върви си и се радвай, че леко си се отървал. — А кой ще управлява фермите вместо вас? — усмихна се Михаил. — Няма толкова много хора тук, които ще тръгнат срещу Кондратий Вениаминович.
— Има кой да управлява, не се тревожи — засмя се Олег. — Всичко, давай, да не ти виждам духа тук, аз предатели не търпя. Михаил си тръгна, а скоро след сутрешното доене се появи Лена.
Денят пое в нова посока. Те започнаха да обсъждат бъдещите планове за развитие и беше ясно, че ще се наложи да се увеличи броят на служителите. Лена предложи да не се ограничават само със съседните села, а да се возят и ярки и краварки от по-далечен район, където работата беше много зле.
Трябваше само да се подготви старият автобус, който Олег беше купил заедно с фермата, и да се наеме шофьор. Същата вечер у нея се появи онази същата Анастасия, която ѝ правеше мръсотии и ѝ завиждаше за рекордните резултати. Жената изглеждаше виновна.
— Слушай, дойдох при теб да се покая. Аз развалях млякото. Ами не сама го измислих, по молба на Светлана Генадиевна.
Тя ме подтикна да го направя, за да те уволнят. — Да, знаех си, че без свекърва ми няма да мине — отговори Лена. — А ти защо дойде сега? Съвестта ли те гризе? Та вие нямате и не сте имали такава.
— Трябва ми работа. — Запада бавно фермата на стареца — оплака се Анастасия. — Вземи ме при теб, а? Прости ми.
— Не, предатели не прощавам — отговори Лена. — Върви си. И на приятелката си, е, на свекърва ти, ѝ предай да не праща повече шпиони.
Че аз все пак съм вещица, както тя казва, наистина ще прокълна. След седмица фермата вече беше укомплектована с персонал, а от града в селото се премести Варвара. Да живее в къщата на Олег тя сметна за неправилно, затова започна да наема стая при Лена.
Вечер те с Сава и Вася играеха на лото. Беше топло, весело на душата от такова прекарване на времето. Дългът за счупената в музея ваза Лена отдавна беше изплатила.
Оставаше само да върне още малко на възрастния фермер за неговите загуби. Лена гледаше на бъдещето с оптимизъм. Всичко това се помрачаваше само от поведението на съпруга ѝ, който упорито не искаше да се признае за бивш.
Като научи, че жена му има квартирантка, той започна да се появява с завидна редовност. Буйстваше, скандализираше, а веднъж пиян се появи във фермата, устройвайки безобразна свада с Олег. — Какво, на жена ми си хвърлил око?
— Ами не, ще видиш. Печатът за брак си е законен, между другото. Сега ще ти размажа лицето, да не се закачаш за чужди жени.
— Степка, спри веднага — изкрещя Лена. — Остави човека на мира, ние просто работим заедно. — Да, знам вече, разказваха ми как работите — изсумтя Степан.
— Мишка правилно каза. Но кой поставя жена за управител? А ти бързо му скочи в леглото и получи всичко, което искаше. Ами спри да говориш глупости.
Мишка е толкова обиден, колкото и ти. Ходите, оплаквате се от горчивата си съдба, а самите вие просто не искате да промените нищо. Ти пак си налял очите от сутринта…
— Както искам, така си живея, не смей да ми заповядваш — изкрещя в отговор Степан и се нахвърли на Олег. — Ела тук, какво, уплаши ли се? Но вместо стопанина на фермата му отговори Варвара, която с леко движение на крака събори пияницата на земята. — Върви да се наспиш, няма какво да ми плашиш животните тук.
— Какво се биеш? — опита се да се нахвърли върху нея Степан, но отново получи отпор. — Ти да не си от гората? — попита Варвара, — имам черен колан по карате. Лесно ще съборя и бик три пъти по-голям.
— Върви си оттук, докато си цял. Степан срамно напусна фермата, но започна с удвоена сила да тормози Сава и Лена у дома, вярно, вечерите, когато там беше и Варвара, не се мяркаше, но през деня се появяваше и скандализираше още повече от преди. Олег знаеше за това, слухове се носеха, а и местните вече залагаха колко ще издържи търпението на жена му.
Фермерът дори предложи на управителката си да се премести със сина си при него, но тя само се усмихна, уж клюките и без това се носят, защо да храним клюкарите с нови поводи. А у дома, една вечер, Варвара я нападна. — Ленка, защо не се разведеш, той ти извади цялата душа.
— Не познаваш неговото семейство — отговори Лена, — те ще побеснеят, а там и до беда не е далече. Засега само ходят и ме тормозят, ами нека, не ми пречи много да живея, все пак Савка има баща, какъвто и да е. — Ох, по-добре никакъв баща, отколкото това — усмихна се Варвара.
— Е, ти си решаваш, разбира се. Тези разговори не им бяха за пръв път, но думите на приятелката искрено разстроиха Лена, все пак тя отдавна размишляваше как да постъпи с развода и отново реши да отложи тази тема. На следващия ден те с Олег трябваше да отидат в града, за да подпишат договор с голям производител на сирена.
Той беше готов да купува мляко от тях на едро, отказвайки се от услугите на Кондратий Вениаминович, все пак сега по резултати фермата „Олег“ беше най-добрата в района. Те бързо уредиха всички дела. Купувачът предложи доста изгодна сделка.
Олег и Лена излязоха на улицата и тук срещнаха гадателката. По описание — същата, която Сава беше видял във влака и беше спасил. Лена се втурна към жената, хвана я за рамото и я обърна към себе си, а после ахна.
Към нея със сълзи на очи гледаше същата онази любима възпитателка — Дария Дмитриевна. — Ето кой ми е предавал поздрави — усмихна се Лена. — Как сте? Как е Костя? Женен ли е? Има ли деца? — Ох, Леночка! — разплака се тя.
— Всичко е много зле. Не от хубав живот играя тук на пророчица. Разбира се, имам малък дар, наследствен от баба ми, но, по същество, всичко това е измама и лъжа.
Просто само така мога бързо да спечеля пари. И тук ме уредиха по връзки бивши възпитаници. — А за какво спешно ви трябват пари? — попита Лена, искрено съжалявайки.
— Може би мога да помогна? Костенка ми е в беда. Оклеветиха го, подставиха го. Синът ми е много умен.
Работеше като финансист в офис в областния център, а там има конкуренция. Обвиниха го в липса. Общо взето, не знам всички подробности, разбира се, не разбирам.
Трябва ми добър адвокат, а той струва много пари. И синът ми е в следствения арест, а аз ето играя на гастроли и предсказвам съдби. И сякаш добре се получава, но толкова е противно всичко това.
— Слушайте, ами може да се измисли нещо — каза възмутена Лена. — Разбирате ли, ако са ви подставили, трябва да се борите. И мен ме оклеветиха.
Спомняте ли си как ни казвахте да не скланяме глава? — Спомням си. Ама какъв е смисълът сега, ако собственият ми син всеки момент може да влезе в затвора. И най-важното, на моите клиенти също не им трябва просто гадаене.
На всички им трябва съвет, житейски, поглед отстрани. А все пак имам второ образование по психология. Всичко виждам, помагам.
Затова и клиентите идват повторно. — Бих искала да събера малко пари и да отворя собствен кабинет за психологическа помощ. А то с тези гадания до грях е близо — оплака се Дария Дмитриевна.
— Възможно е и аз да помогна — намеси се в разговора Олег, който досега само внимателно слушаше двете жени. — Ще ви дам безлихвен заем. Ще го върнете, когато можете.
Е, разбира се, всичко ще оформим на хартия, както си трябва. — Съгласна съм — отговори Дария Дмитриевна. Всичко е по-добре от това да се скитам по влаковете.
— Олег, благодаря ти — прегърна работодателя си Лен. — Разбираш ли, Костя, аз му дължа живота и изобщо съм сигурна, че наистина са го подставили. Не е той човекът, който да върши тъмни дела.
Дария Дмитриевна остави координатите си. Те се уговориха да се чуят, когато жената намери подходящо помещение и ще знае точната сума, която трябва да вземе назаем. След седмица всички документи бяха подписани.
Дария Дмитриевна се обади на своите клиенти, обясни, че сега ще провежда психологически консултации. Но това не ги устройваше особено. Всички искаха чудодейни предсказания.
Бившата възпитателка дойде при Лена в селото за съвет. Тя я нахрани с домашни неща и печена гъска, а после каза. — Вярно е, хората вярват в чудеса.
А знаете ли, това дори е изгодно. Нека си мислят, че просто сте сменили табелата, за да работите легално. Останете си гадателка, просто направете от това тайна.
Хората се привличат от такова нещо. Всички ще се стичат на тайни магически сеанси. Но предупреждавайте, че не правите дългосрочни прогнози.
И всичко, няма да се налага да лъжете. Вярно е, че офисът все пак е по-добре да се превърне в салон, поне една стая. — Между другото, имам приятелка декоратор — намеси се в разговора Варвара.
— Искате ли тя да ви създаде нужния антураж за снимки в портфолиото си? Ще похарчите само за декорации. — Ох, момичета, благодаря ви — усмихна се Дария Дмитриевна.
Направо ми свалихте товара от душата. Разбира се, съгласна съм на всичко, и на декоратори, и на каквото и да е. Ще остана гадателка, щом на клиентите им е по-комфортно така.
Но прогнози наистина ще правя само краткосрочни. И в рекламата ще направя бележка за това. — Между другото, Олег проучи нещата за Костя по свои канали.
Не се тревожете — каза Лена, — всичко ще бъде наред. Той също намери най-добрия адвокат. Ще се свърже с вас до няколко дни.
След седмица Дария Дмитриевна вече откриваше своя гадателски салон при голямо струпване на клиенти. Изглеждаше просто разкошно. И цялата сияеше от радост.
Имаше защо. Синът ѝ, Костя, стоеше точно до майка си. Той беше освободен.
Адвокатът бързо доказа, че момчето е натопено. И го пуснаха, а сметките му бяха разблокирани. Но по-нататък Константин не остана да работи в офиса си.
Вместо това предложи услугите си като икономист на Олег. — Слушай, аз разбирам, също проучих нещата. Ти имаш растящ бизнес, а значи, повече данъци и рискове, а и изобщо движение на финансите.
Ти ме спаси, помогна на майка ми. Дай да си го отработя, обещавам, няма да те подведа. — Ето това е изгодна инвестиция, която направих — засмя се Олег…
— Отлично, стискаме ръце. Но няма да се налага нищо да връщаш и отработваш. Сигурно си видял документите, според тях с майка ти сме партньори.
А значи, ще има печалба, ще я делим, ето и това е всичко. — Добре. Веднага разбрах, че си честен човек.
— А кой ти брои парите сега? — попита Костя. — Какво използвате? — Малък калкулатор — засмя се Олег. — Досега сами се справяхме, но с такива обороти може и да не успеем.
Ти ни се струваш много навременен. А ще предоставите ли жилище, че не ми се иска да притискам майка ми — попита Костя. — Аз живеех под наем, но днес си взех нещата.
— Разбира се. Засега ще живееш при мен, а там може и собствена къща да си построиш. След като завърши разговора си с Олег, Костя се приближи към Лена.
— Здравей. Помниш ли ме? — Разбира се. Какво има? Често си те спомням — отговори тя, изчервявайки се.
Младият мъж много ѝ харесваше. До него дори сърцето ѝ започваше да бие по-бързо. — Как си, ожени ли се? — Не, исках да се нагуля, а после, виждаш ли, ме вкараха в изолатор, не ми беше до това.
А при теб как е на личния фронт? — Отглеждам син, с мъжа ми се готвя да се разведа — отговори Лена, неочаквано осъзнавайки, че наистина е готова да подаде молба за развод. — Значи ти си почти свободна жена? — прошепна Костя. — И сега ще се виждаме всеки ден на работа? — Ех, Лена, да знаеше колко съжалявах, че майка ти напусна детския дом преди да завършиш.
Не ми се искаше да губим връзка, но съдбата все пак ще ни намери, дори и зад печката. Виждаш ли, все пак се срещнахме. Те разговаряха дълго, а не им се искаше да се разделят.
Но не можеха дълго да оставят фермата, още повече, че там сега имаше много нови животни, стопанството се разширяваше, вървеше голямо строителство. А възрастният фермер все повече негодуваше, все пак от него един след друг се отказваха големи доставчици, напускаха служители, растяха дълговете по кредитите. Връщайки се в селото, Лена се зае с по-нататъшното развитие на стопанството, а също така, използвайки момент, все пак подаде молба за развод по съдебен път.
Това разгневи Степан. Той отново дойде да скандализира. — Ама как можеш, а? Какво, пари искаш? Ето ще ти устроя нещастен случай и ще си взема сина.
Ти си сираче от детски дом, нямаш роднини, няма кой да те защити. — Аз не те се страхувам — блесна Лена с очи. — По-добре синът ми да расте без баща, отколкото редовно да те вижда.
И подаде молба за издръжка. — А ако не плащаш, ще ти отнема родителските права и ще те опозоря пред цялото село. — О, как заговори! Какво, събра ли сили? Лена пламна от гнева на Степан.
— Няма да ти дам мира, сама ще си кукаш до края на дните си. Той си тръгна, а Лена разбра, че по-нататък ще бъде само по-зле. След три месеца се състоя окончателното дело за развод.
Имаше няколко заседания и на едно от тях мъжът ѝ и свекърва ѝ се опитаха да обвинят Лена, че му изневерява с фермера. Но Лена само се засмя, а на следващото заседание вече донесе копие от молбата за сключване на брак. Олег и Варвара се готвеха да се оженят и най-накрая подадоха молба.
Вася беше щастлив, а този документ помогна на Лена да се оправдае в съда. Свекървата и синът ѝ изглеждаха като пълни клоуни, дори им се смяха. А Сава твърдо и решително заяви пред съда, че иска да живее само с майка си.
Общо взето, проблемите бавно се решаваха. След като загуби делото, Светлана Генадиевна и Степан започнаха да кроят планове за отмъщение. Още преди това те заплашваха Олег да му запалят фермата, а сега вече сериозно се замисляха за осъществяването на този план.
— А какво? Ще хвърлим запалителна смес през прозорците, никой нищо няма да докаже — разсъждаваше Светлана Генадиевна. — Огънят сам ще скрие всички следи, по-добре от всякакъв унищожител на улики. Трябва само да не го направим през нощта, а рано сутринта.
Нека има повече паника. — Е, ти си глава, майко! А за запалване горивото ще вземем от моя трактор. — Кроеше план за отмъщение Степан.
— Ето тогава фермата ще изгори, Ленка със сигурност ще припълзи при мен на колене. Ще моли да я простя и да взема обратно сина ѝ на издръжка. Ами да, къде ще намери тя такъв глупак, готов да бърше носа на това хлапе? — Правилно, синко, няма защо да я глезят — отговаряше Светлана Генадиевна.
— Нека си поеме въздух, а то издръжка поиска, сираче просякиня. И така си открадна хубава къща, макар и в покрайнините, но безплатно, а на теб нищо не ти се падна. Ето това е обидно, Степочка.
В навечерието на престъплението Светлана Генадиевна добре напои сина си, иначе той можеше да се разколебае в най-важния момент. След като напълни градинската количка с бутилки с нафта и ги затрупа с парцали, за да скрие от любопитни очи, майката и синът тръгнаха на дело. Във фермата вече започваше сутрешното доене.
Хората основателно се преместваха от една сграда в друга, но навън беше здрач и мъгливо. Престъпната двойка се възползва от това. Когато през прозорците полетяха първите бутилки с нафта и запален фитил, настана паника.
Не се паникьоса само Константин. Буквално предния ден той беше накарал Олег да купи и инсталира модерна автоматична пожарогасителна система. Животните не пострадаха.
Но хвърлената в къщата на фермера запалка доведе до това, че пламна помещението на кухнята. Там на прозореца се мяташе и крещеше Васка, останал си у дома заради болест. Всички възрастни бяха на гасенето на пожара.
Като видя момчето в огъня, Костя се втурна към него от птичия двор, който до този момент гасеше, намокри тениската си, като я съблече от себе си, счупи прозореца и се промъкна вътре. Езиците на пламъците веднага започнаха да облизват отвора на прозореца. След като уви лицето на момчето с мокра тениска, Костя с последни сили помогна на Васка да се измъкне през прозореца.
Вратата вече беше обхваната от пламъци, а после падна и загуби съзнание. Васка изтича да вика за помощ. Да свалят пламъците и да извадят Костя успяха едва след петнадесет минути.
Той се беше надишал с въглероден окис и беше силно обгорял. С линейка момчето беше откарано в болница, без да дават засега никакви прогнози. Обезумяла от ужас Лена все пак намери сили да се обади на Дария Дмитриевна.
Тя веднага се втурна в болницата при сина си. Олег и Варвара, които тъкмо сутринта обикаляха територията на коне, видяха и пожара, и бягащите злосторници. Те лесно задържаха Степан…
Майка му все пак успя да избяга, по-късно я арестува полицията. Жената старателно унищожаваше улики, потвърждаващи подготовката за престъплението, но не успя да заличи всички следи. Фермата беше изгасена.
Освен Костя нямаше пострадали. Обаче Лена цял ден плачеше и дори Сава не можеше да я успокои. — Мамо, ами всичко ще бъде наред — обеща момчето, дори и на Васка вече му е по-добре.
— Всичко това е заради мен — разкъсваше се от плач Лена, — нищо нямаше да има. Ето ме подтикна да оформя този развод. — Айде, не е заради теб — уверяваше я Олег, — просто болни хора.
На нормален човек не би му хрумнало да изгори работното място на жена си, за да си я върне. Престани да се каеш, на никого не му трябва това. По-добре успокой хората, провери днешния надой и се заеми с работа.
— Костя пострада заради мен, възможно е изобщо вече да е мъртъв — продължаваше да се оплаква с нова сила Лена. — И това не е вярно, но Костя е истински герой, спаси сина ми, той сега ми е като брат — отговори Олег. — А за опита да убие дете бившият ти мъж и майка му ще отговарят.
Аз лично няма да оставя това дело, а Костя ще организира най-доброто лечение. Да, има много изгаряния, пострадал е много, но всичко това е поправимо. Ще се наложат и пластични операции, аз ще платя.
Лена малко се успокои. Разбираше, че наистина, сега най-доброто утешение ще бъде работата. Цяла седмица се налагаше да разчистват последствията от пожара.
Това, което не беше обхванато от огъня, беше залято с вода от пенливите пожарогасителни системи. Конюшните трябваше да се приведат в ред, но тя сама не се справи и животните дори не усетиха особен дискомфорт. Нивото на надоите спадна незначително.
А през уикенда Лена и Сава отидоха да посетят Костя. Той лежеше в платена стая, получаваше най-доброто лечение. До него дежуреше Дария Дмитриевна, предугаждаща желанието на сина си.
Като видя Лена, Костя се опита да се усмихне и прошепна. — Ти дойде? Толкова те чаках! Вече не се и надявах, честно казано. — Извинявай, трябваше да оправя бъркотията, която направиха моите бивши роднини — отговори тя.
— Е, сега вече всичко е наред. Между другото, много поздрави от Вася и ето, Сава също иска да каже нещо. — Благодаря, че не изоставихте моя приятел — с треперещ глас произнесе синът.
— Вие сте направо като истински супергерой. — Ама какво говориш, и аз бих се хвърлил в огъня, сигурен съм в това — отговори Костя. — Между другото, Сава, Васка каза, че знаеш най-добрите рибни места в околността.
Като се оправя, ще ловим каракуди или щуки, каквото имате тук. — Разбира се, ще ви дам и щастлива въдица — усмихна се момчето. — Мамо, там видях автомат с играчки, може ли малко пари, ще се опитам да спечеля подарък за Васка.
Лена с усмивка му даде шепа дребни монети. Синът ѝ изтича, а тя тихо попита. — Как си? Какво казват лекарите, Костя? — Е, сама разбираш, красавец вече няма да бъда.
Правят каквото могат. Благодарение на лекарствата, които донесе Олег, не боли. Всичко зараства доста бързо.
Вярно е, че засега няма прогнози. След половин година, не по-рано, ще стане ясно как ще зарасне кожата. — Ако трябва, готова съм да те чакам колкото е необходимо — спокойно каза Лена.
— Само да се оправиш, а всичко останало сега изобщо не е важно. Докато Константин се лекуваше, в града вървеше разследване за палежа. Обвиняемите бяха задържани под стража, за да не се укрият.
Степан с готовност сътрудничеше, прехвърляше всичко на майка си и изобщо искрено смяташе, че ще се отърве само с лек уплах. Когато му разказаха, че в огъня едва не е загинало дете, той едва не падна от стола. — Не може да бъде, момчето трябваше да е на училище по това време.
Той се разболя, спа у дома и само героизмът на друг човек позволи да се избегнат жертви. — Но това няма много да ви помогне. Опит за убийство, плюс палеж, плюс материални щети сте нанесли, а и сте заплашвали бившата си жена.
Всичко това ще ви струва доста години — заплаши следователят. — Ама как така, та ние просто искахме да накажем тази мръсница, а сега какво, толкова ли ще седим в затвора? — викаше Степан, за пръв път в съзнателния си живот трезвен толкова дълго. — Тогава и майка ми затворете, тя е подбудителката, аз само количката карах, хвърлях и измислях, всичко тя.
— Това и без това го знаем, намерихме отпечатъци — усмихна се следователят. — Искате ли облекчение? Разкажете нещо, което не е известно. Степан беше готов да издаде всички.
Разказа и за кражбата на трактор от съседното село. Беше пиян, искаше да се прибере, седна и потегли. Разказа колко е печелил от препродажба на нафта, как е бил бившата си жена, как ѝ е правил мръсотии.
Гледайки този човек, повече напомнящ на извъртяна змия, дори следователят изпитваше отвращение. Съдията също не проникна със симпатия към отмъстителите, тя самата имаше бивша свекърва и мъж, опитващ се да ѝ съсипе репутацията, и всички опити да се очерни Лена или да се кажат лоши неща за нея бяха пресечени. Злодеите получиха заслуженото и двамата отидоха в колонията.
Както обеща на Елена съдията, оттам бившият ѝ мъж със сигурност ще започне да плаща издръжка. Вярно е, че на него и майка му им предстоеше да покрият нанесените на фермата щети и да изплатят обезщетение за вреди на здравето на Константин. От такива новини на Светлана Генадиевна ѝ стана лошо със сърцето още в съдебната зала…
На нея ѝ беше оказана помощ и беше изпратена обратно, зад решетките. Никой не искаше да я съжалява. На Константин му трябваше точно една година, за да се възстанови.
Той се върна на работа след поредица от доста успешни операции. Започна да изглежда почти както преди. Разбира се, белезите от изгарянията създаваха дискомфорт, но не му пречеха да живее.
През цялото това време Дария Дмитриевна и Лена трогателно се подкрепяха една друга и Костя. А когато той съвсем се възстанови, предложи брак на Елена. Те се ожениха още докато Костя преминаваше последната си рехабилитация.
И Сава много искаше доведеният му баща сега да го осинови. Но засега решиха да отложат тези трудности, и без това семейството имаше с какво да се занимава. Дария Дмитриевна продължи да води бизнеса си, а през уикендите идваше при сина си и снаха си в селото.
Тя призна на Лена, че винаги е мечтала за такава дъщеря. И сега беше абсолютно щастлива. Лена започна да учи задочно висше образование.
Фермата растеше, знанията не ѝ достигаха. Костя подкрепи жена си в това, а Олег плати обучението ѝ. Между другото, бракът им с Варвара се оказа много щастлив.
На сватбата на Лена и Костя жената вече беше бременна, с добре забележим закръглен корем. И беше ясно, че скоро се очаква попълнение. Кондратий Вениаминович фалира окончателно.
Служителите избягаха от него и заради икономиите на фуражи започна мор по добитъка. В крайна сметка и той отиде при Олег. — Слушай, синко, на моята ферма все едно ѝ е свършено.
Купи я поне за малко пари. Жал ми е за добитъка, ще загине без грижи. — Добре.
А колко искате за всичко? — попита той. — Малко. Възрастният фермер написа цифра на лист хартия.
— И това е заедно с пасищата. — Добре — съгласи се Олег, — тогава ще подготвим договор и ще го подпишем. — Но имам едно условие — хитро присвивайки очи, каза Кондратий Вениаминович, — вземи стареца при теб на работа, а? Обещавам, няма да вредя, но аз цял живот съм бил на земята и във фермата.
Ще умра без това, а нямам никакви сили сам да се справя. Децата са в града и моите грижи не ги интересуват. — За пастир или кравар ще станете? — попита Олег бившия си конкурент.
— Ами дори и за пазач, само да не кукам сам — махна той с ръка. Удариха си ръцете. Кондратий Вениаминович наистина стана нощен пазач в новия фермерски комплекс.
И този обрат на събитията наистина му хареса. А след още половин година и Лена зарадва всички близки с новината за бременността си.