Олга и Николай седяха заедно в кафене до голям прозорец и пиеха лате. Олга ядеше ягодова тортичка с шоколадови стърготини. Сервитьорът попита дали искат нещо друго, но съпрузите учтиво отказаха.
Зад прозореца грееше ярко юнското слънце. Олга и Николай бяха щастлива семейна двойка. Той беше милионер, а тя – негова съпруга.
Николай се занимаваше с вендинг бизнес. В основата си той включваше кафемашини, автомати за питейна вода, кафе автомати, автомати за закуски. Те бяха разположени из целия град – в университети, бензиностанции, най-доходните места, в училища, метрото и търговските центрове.
Цената на автоматите беше приемлива както за студенти, така и за пенсионери. Самият Николай и неговите служители следяха стриктно всички автомати да работят изправно, затова и търсенето беше голямо. Първото запознанство на Николай и Олга беше комично.
Късна зимна вечер Николай – тогава беше на двадесет и пет години – се връщаше от работа. Валеше сняг, беше тъмно, особено там, където разстоянията между фенерите бяха големи. Изведнъж от другата страна на улицата видя момиче.
Фенер го освети. Тя беше прекрасна, висока, стройна, с пищна вълниста кестенява коса, в скромно черно палто, същата черна пухкава шапка и високи ботуши. Николай забеляза и трима подозрителни субекти, които я преследваха – подозрителни, защото бяха облечени изцяло в черно, с бандани на главите вместо шапки, на вратовете им висяха вериги и се усмихваха ехидно.
На Николай дори му се стори, че един от тях каза: „Сега ще я стигнем и аз съм първият“. Момчето тръгна след тях, макар и да не се замисли как сам ще се справи с трима мъже. Момичето зави зад ъгъла на къщата, там имаше малка площадка с кофи за боклук и тясна уличка, водеща към друга улица.
Доста безлюдно място, където обикновено се срещат бездомници или маниаци и насилници. Николай чу как един от подозрителните субекти повика момичето, започна да й задава въпроси защо се скита сама, далеч ли живее. Двамата му привърженици на свой ред започнаха да приближават момичето от различни страни.
Николай разбра, че тези мъже искат да я нападнат, а вероятно и нещо по-лошо, и вече искаше да излезе от скривалището си, но момичето удари главатаря на тази банда между краката, от което той рухна на земята със стонове и проклятия. Един от привържениците поиска да скочи върху момичето, но тя го хвана за ръката, започна да му я извива, а после със сила го хвърли в другия, събаряйки и двамата на земята, при това те се удариха един в друг с чела – наблизо имаше лед. Николай беше възхитен от момичето, не всяка жена е способна да се защити, не забеляза как излезе на светло.
Момичето, забелязвайки го, поиска и него да удари, но той бързо обясни, че не е дошъл с тези момчета, а се е уплашил за нея. Обаче момичето, изглежда, не му повярва и като му нареди да се връща вкъщи, си тръгна. Тогава Николай забеляза, че е изпуснала шапката си по време на схватката, повика я, но момичето вече беше затичало и се скри…
Николай, сам тогава незнаейки защо, взе шапката, забеляза, че главатарят на бандата се кани да стане. Той самият беше спокойно и плахо момче, но преди да си тръгне, ритна главатаря по задника, изръмжавайки злобно: „Дръж се като мъж, а не като добитък“, така го беше учил баща му. Николай отново срещна момичето, когато отиде на първата си тренировка във фитнес клуба.
Както се оказа, тя се казваше Олга, в същия клуб вече половин година се занимаваше със спорт и бойни изкуства. Стана ясно тогава как е успяла толкова ловко да неутрализира противниците. Въпреки че Николай й върна шапката, Олга изобщо не се зарадва на срещата им.
„Следите ли ме?“, попита го тя раздразнено. В отговор момчето се смути и тя отиде на бягащата пътека. Оказа се, че и времето им за тренировки съвпада.
За да не нервира момичето и да не създава илюзията, че я следи, Николай се занимаваше с това, с което Олга не се занимаваше. Ако тя бягаше, той правеше лицеви опори; ако тя вдигаше дъмбели, той сядаше на велоергометъра. Ако тя беше на велоергометъра, той бягаше на пътеката.
Въпреки това Николай понякога гледаше дълго Олга, но бързо отместваше поглед, ако тя се обърнеше към него. Дали случайно го забелязваше, или усещаше погледа му върху себе си. Но постепенно Олга започна да свиква с младежа.
Тя направи първата крачка, предложи да обядват в близко кафене, за да се опознаят по-добре, освен че и двамата спортуват. Оказа се, че и двамата нямат нищо, и двамата живеят с небогати родители, и двамата имат не много доходоносна работа, само добро образование. След завършване на университета и двамата разбраха, че искат да се занимават с нещо друго.
Олга се беше намерила в приготвянето на сладкарски изделия и това много й харесваше, а Николай работеше в офис като мениджър, но това му доставяше малко удоволствие. Мислеше, че ще стане по-уверен на такава работа, а в резултат тя го потискаше и увереност не се прибавяше. Страхуваше се Николай на всяка среща, че Олга ще си тръгне от него.
В себе си виждаше много недостатъци – мрънкаше, понякога избираше неподходящи думи, по принцип беше неуверен в себе си. Но за негова изненада Олга не се отвърна от него, напротив, с всяка среща й ставаше по-интересно с него. Младежите започнаха да се срещат и на други места освен във фитнес клуба и кафенето – на мост, в кино, на екскурзии и в музеи.
За първи път се целунаха на рождения ден на Олга. Николай й изказа всичките си пожелания, разказа колко прекрасна и красива е тя и колко много късметлия е, че са се срещнали. След това се приближи и я целуна, което порази всички присъстващи.
След това Николай и Олга започнаха да живеят заедно, наеха едностаен апартамент за начало. Искаха да проверят как ще се справят с общия живот. Младежите имаха недоразумения и спорове по битови въпроси, но бързо ги решаваха.
С времето двойката забеляза промени в себе си. Николай стана по-отговорен и уверен, престана да мрънка, а Олга стана по-малко агресивна и по-нежна. Промени започнаха и в кариерата на Николай.
Фирмата, в която работеше, изведнъж фалира и възникна сериозен въпрос с работата, особено като се има предвид, че двойката се канеше да се жени, а Николай не искаше да бъде в тежест на Олга. На нея й дойде идеята да се занимават с вендинг бизнес. Отначало на Николай не му хареса такава идея, но все пак реши да експериментира с автомат за продажба на закуски.
Сега Николай при всички случаи благодари на Олга за идеята. Той придоби още няколко автомата с питейна вода и кафе. Впоследствие броят на автоматите се увеличи, а заедно с тях и печалбата.
Николай се сдоби със служители, които също следяха за изправността на автоматите и наличностите. След като бизнесът потръгна, Николай предложи брак на Олга. Имаха пищна и незабравима сватба.
Олга блестеше в своята бяла пищна рокля и дълъг воал. Беше поднесена голяма сватбена торта с фигурки на младоженците отгоре. Закачиха катинарче във формата на сърце на моста.
След това младоженците прекараха медения си месец на Малдивите, където всеки ден грееше ярко слънце и морето блестеше, а нощите бяха вълшебни. Съпрузите придобиха тристаен апартамент в небостъргач в центъра на града с електронна камина, малък бар в кухнята, големи прозорци и гледка към града. С доходите на Николай съпрузите можеха да пътуват до всяка страна и задължително в петзвездни хотели.
Всички хора обичат комфорта, но Олга не напусна работата си като сладкарка, също не искаше да бъде безделница. Съпрузите си изградиха своеобразни традиции по отношение на пътешествията. През зимата ходеха на ски в Италия, Франция, Австрия или Швейцария, а през лятото заминаваха на море в Турция, Испания, Франция или Австралия.
Въпреки че Николай и Олга станаха милионери, те не се разглезиха и не станаха нагли, не приемаха всичко за даденост, отнасяха се човешки и към другите хора, защото самите те разбираха, че богатството не идва лесно. Дори даряваха големи суми на сираци и болни от рак хора. Но тъй като и Николай, и Олга работеха, от така наречения обслужващ персонал, наеха само прислужница на име Галя, симпатична блондинка с къдрици…
Тя също така се грижеше за къщата, ако съпрузите пътуваха в чужбина или Олга беше болна. А тя боледуваше често, за нещастие и за изненада, тъй като продължаваше да спортува, затова веднъж годишно съпрузите ходеха заедно в различни санаториуми – Николай не искаше да оставя съпругата си сама. Тъщата на Николай, Наталия, обожаваше зет си, радваше се колко прекрасен съпруг се е оказал за дъщеря й.
Шегуваше се, че с характера на нейната Олга никой не би я взел за жена. И на Николай Наталия му харесваше с веселия си характер и активност. И въпреки възрастта си, изглеждаше привлекателна, както и дъщеря си, занимаваше се със спорт.
Уви, с тъста Степан Николай не успя да се срещне. Умрял беше много преди срещата му с Олга. Николай, отпивайки лате, разглеждаше отчети на колегите си от работата, когато изведнъж гласът на Олга го отвлече от мислите му.
Жена му му напомни, че са женени от четири години, имат просторен апартамент, добра заплата, която им дава нови възможности с всяка година. Освен това самата Олга скоро ще навърши тридесет, може би е време да се замислят за потомство. Николай мислено знаеше, че такъв въпрос някога ще възникне, но въпреки засилилата се с годините му увереност и всичко, което Олга изброи, младият мъж не се чувстваше готов за ролята на баща.
Знаеше и виждаше, че тази роля е тежка, сериозна и денонощна, не като на актьори в театър или филм, които могат да си вземат поне един почивен ден. С деца такова нещо не става, особено когато са малки. Болестите на Олга също не бяха изчезнали и притесняваха съпрузите.
Николай не искаше да рискува здравето на жена си, за което й напомни, затова предложи да помислят за деца по-късно, което малко огорчи Олга, но по отношение на здравето й мъжът беше прав, затова тя отложи този въпрос. Няколко месеца по-късно съпрузите организираха благотворителен бал в един от клубовете на града. Парите след това щяха да отидат за лечение на хора, болни от рак.
Николай и Олга валсираха в центъра на залата, всички бяха възхитени от бала и танца на съпрузите. Николай благодари на всички присъстващи, добави, че ако не беше съпругата му Олга, всичко това нямаше да го има, колко е благодарен за вдъхновението и целуна жена си под аплодисментите. Тази реч и тази целувка станаха своеобразна традиция за Николай.
Той правеше така на всяко събитие, което организираха със съпругата си, и можеше да се помисли, че това е лицемерие, защото когато едно и също явление се повтаря, възникват съмнения в искреността на чувствата, но Николай винаги беше искрен. Той наистина беше благодарен на Олга за всичко, което имаше, и не се стесняваше да говори за това пред всички. Късно вечерта, когато съпрузите се върнаха у дома, Олга в приповдигнато настроение искаше отново да говори за дете.
Но Николай, макар и самият доволен, много искаше да спи, затова тя запази този разговор за утре. Но тя не беше готова за това, което щеше да й донесе утрешния ден. Сутринта съпрузите, както винаги, седяха на масата до прозореца, за закуска имаха омлет и шунка.
Олга заговори за дете, от което Николай едва не се задави с храната. Веднага попита бременна ли е. Олга беше изненадана от такава реакция на любимия си съпруг, каза, че не е бременна, но е помислила, че е време да станат майка и баща.
Не трябваше Олга да започва този разговор, защото Николай беше морално уморен. Няколко от автоматите му в един от университетите в града даваха дефект. Освен това подготовката за бала и самият бал му отнеха сили.
А когато любимата му съпруга заговори за дете, на което трябва да се отделя внимание през цялото време – да се храни, облича, после да се учи и възпитава, да се плаща за обучение. Това, ако е проблем, то е разтегнат за цял живот, не като с автомата. Убеди се, че функционира, видя колко пари са сложени в него и забрави за него.
Детето е там през цялото време, през цялото време изисква внимание. Николай за първи път през всички години на връзката им изкрещя на жена си. Ядосваше се, че той още не е успял да се съвземе, а тя вече мисли за деца, за които трябва да се следи през цялото време.
Ту да се нахранят, ту да им се избърше задника, ту да се играе, да не говорим, че ужасно крещят. Накрая в яда си каза на Олга, че ако толкова иска да се занимава с деца, да отиде да работи в детска градина. Николай не си дояде закуската, бързо се облече за работа и излезе от апартамента, затръшвайки вратата, с което изплаши дошлата Галя и забрави обяда, който жена му беше приготвила и сложила в специален контейнер.
Олга, която се изплаши от тона и виковете на мъжа си, се разплака неутешимо. Галя веднага й донесе вода за успокоение. Думите на Николай много обидиха Олга и тя беше огорчена от това положение.
Защо тя го вдъхновява, подкрепя, а той в отговор – нищо? Тя през целия си живот нито веднъж не е поискала нищо от него. Дори на празници те в душата си останаха същите прости хора, а сега той едва ли не я заля с кал за обикновено предложение. Тя не е бременна сега.
И в крайна сметка, той си има бизнес, парите текат река, има апартамент, кола, защо да не родят дете? Четири години брак, колко може да се отлага? Нима той все още се страхува от отговорност? На работа Олга отиде много тъжна и отнесена, и шефът й се ядоса, че е закъсняла. Нали, тя е жена на милионер, но нека не забравя за задълженията си. Денят й наистина започна добре.
В колата по пътя за работа Николай се успокои и сега съжаляваше, че се е развикал на Олга. Той прекрасно разбираше, че без детски крясъци и смяна на памперси не може да има живот на родител, но това минава. Въпреки това не му се искаше деца, изведнъж сега всичко при тях върви добре, а какво, ако по време на бременността на Олга всичко тръгне надолу? Колко неприятни истории имаше, когато нечий бизнес пропадаше? И защо на Олга й е тази нервоза, особено с нейното здраве? Не, рано е още да се мисли за деца, но пред жена си задължително трябва да се извини.
На работа Николай забрави за свадата за няколко часа, спомни си за нея, когато трябваше да се прибира. Затова купи теменужки – Олга много ги обичаше – и ягодова торта, също любима на жена му, и тръгна към дома, по пътя подбирайки подходящи думи за извинение. Вечерта, връщайки се у дома, Олга се почувства неразположена, реши, че се е изморила от работа.
Поръчките тази седмица бяха много, още вчерашният бал и сутрешната свада с мъжа й. Обаче, когато се изкъпа, започна да й се гади, краката едва я държаха, слабост я обхвана напълно. Излезе в кухнята, не можеше да готви, легна на дивана.
Галя забеляза състоянието й и й даде да пие вода. В този момент доволният Николай се върна, вече се канеше да произнесе речта си, но видя състоянието на жена си и й измери температурата. Висока, много…
За миг Николай помисли, че това е симптом на бременност. Преди няколко дни с Олга имаха прекрасна нощ и контрацепцията можеше да е подвела. Впрочем, при нея изглеждаше много болезнено и плашещо.
Николай сложи Олга да спи, а Галя извика лекар, който можеше да й помогне. Лекарят беше на около четиридесет години. Наричаха го Дмитрий Иванович С., почти като при Чехов в разказа „Йонич“.
След като внимателно прегледа Олга, лекарят призна на Николай, че това със сигурност не е бременност, но, което е най-страшно, болестта на жена му му е неизвестна. Дмитрий Иванович предписа някакви антибиотици, препоръча на Олга да спазва постелен режим, като самият Николай трябваше да спи на друго място, за да избегне заразяване. Самият лекар обеща да намери лекарства.
За домакинството в апартамента се зае Галя. По това време, когато лекарят си тръгна, купените от Николай цветя, останали без вода, увехнаха. Николай ги изхвърли, влезе в стаята при жена си, извини се за поведението си, призна, че в много неща не е бил прав.
Олга прости на мъжа си, съгласи се с горчив смях, че сега изобщо не е актуално да се мисли за деца. Николай се засмя тихо, в душата си изпита облекчение, че жена му вече не му е сърдита и светът е наред. Пожела й бързо оздравяване, каза, че я чака любимата торта и целуна ръката й.
Тя в отговор го разроши по косата. Така правеше, за да го подкрепи. На следващия ден Николай направи запитване дали са постъпвали в болници хора с подобни симптоми.
Мислеше, че Олга може да се е отровила с нещо на бала, но теорията се оказа невярна. Никой, нито гости, нито сервитьори, не беше постъпвал в болница. Никой не се беше разболял.
Значи болестта беше само при Олга. Лекарят идваше всеки ден, носеше нови лекарства, за да провери влиянието им върху Олга, но те помагаха слабо. Олга гаснеше, кожата й стана бледа, косата й изтъня.
През цялото време лежеше в леглото. За щастие Галя беше до нея, тя нарочно остана да пренощува в апартамента на работодателите си и изпълняваше задълженията си. Сменяше положението на възглавниците на Олга, носеше й храна, помагаше й да се преоблече или да стигне до тоалетната, поддържаше реда в апартамента, приготвяше всички закуски, обеди и вечери за Николай.
Но на нещастния съпруг, който спеше на големия диван във всекидневната, все пак много му липсваха родните кюфтета, картофи, пилешко, свинско, сьомга или сладкиши, а най-важното – усмивката на жена му и нейните прегръдки и целувки. Беше толкова обидно, че всичко това се случи веднага след тяхната свада. За болестта на Олга трябваше да кажат и на майка й, тъй като тя се разболя два дни преди рождения ден на Наталия.
Тъщата отмени празника, посещаваше дъщеря си и всеки ден звънеше на Николай, питаше за състоянието й. Един ден Наталия дойде в момента, когато лекарят провеждаше още един преглед на пациентката и много му се ядоса, че все още не е намерил лекарства за момичето. Беше вече петият ден, откакто Олга се разболя.
Дмитрий Иванович твърдеше, че сам старателно изучава болестта, търси сходства с други, вече е писал за болестта на колеги в други болници. Това не убеди Наталия, попита Николай дали вече няма да намери друг лекар или ще изпрати Олга в болница. Но Дмитрий Иванович молеше да не прави това и обидено каза на Наталия, че е лауреат на Нобелова награда, а болестта е сериозна и изисква внимателна проверка.
Николай също успокои тъщата, като забеляза, че Дмитрий Иванович така или иначе идва при тях всеки ден. „Не ми харесва, лош поглед има“, тихо каза Наталия, упреквайки Николай. На седмия ден от болестта на Олга Николай влезе в стаята й, за да й пожелае добро утро – винаги правеше това, за да повдигне настроението на Олга.
Жена му още спеше, на лицето й беше застинала в печал болка, Николай, продължавайки да говори с Олга, я хвана за ръката, а тя се оказа студена и безжизнена. Николай, отказвайки да повярва в най-лошото, започна да разтърсва Олга, да я вика, гласът му премина в писък, от очите му вече течаха сълзи като ручеи, но жена му не реагираше по никакъв начин; вече беше прибягала уплашената от крясъка Галя, видя всичко и закри устата си с две ръце, разбирайки за какво става дума. Николай плака половин час, Галя вече беше извикала линейка, след това, съкрушен от мъка, милионерът позвъни на Наталия.
Когато тъщата каза по телефона „Здравей, Коля! Как е Олга?“, Николай можа само да издаде стон и нечленоразделен звук, а Наталия разбра всичко и започна да плаче, и Николай заедно с нея. Олга беше починала, беше само на 29 години. Николай и Наталия седяха заедно в коридора, бяха в моргата, чакаха резултата от аутопсията, искаха да разберат от какво е починала Олга.
Главният патолог Анатолий излезе от кабинета с резултата в ръце и с леко смаяно изражение. Той каза, че в неговата практика това е първи такъв случай. Аутопсията показа, че Олга е имала нова разновидност на рак във вида на левкемия и пневмония.
Шокираната Наталия попита как е възможно това, тъй като дъщеря й е ходила в санаториум и се е занимавала със спорт и бойни изкуства. Патологът Анатолий с прискърбие отговори, че здравословният начин на живот не винаги е гаранция за дълголетие. За пример приведе една жена, която никога не е яла бърза храна и сладкиши, но е починала на четиридесет години.
След това започна да обяснява как се е развила болестта на Олга. Николай едва го слушаше, той дори не разбираше как се е озовал тук. Светът му се струваше размит, като през лошо изчистен прозорец, като в очите на човек, чието зрение силно се е влошило.
Оля, неговата Оля, нея вече я няма. В един момент краката му отказаха да го държат и той щеше да падне на пода, ако до него не се бяха оказали Наталия и патологът. Николай, сякаш в пияно състояние, измърмори, че иска да види Олга…
Патологът изведнъж повика младеж, млад стажант, и мъжът влезе в кабинета, молейки ги да изчакат. След около пет минути той се върна и разреши да видят Олга. Гледайки бялото и отслабнало тяло на младата жена, Наталия бършеше зачервените си очи с кърпичка.
На Николай му се искаше да падне на колене до жена си, да я прегърне и да се разридае, но се сдържаше. Умните хора казват, че мъжете не плачат. На погребението се събраха малко хора, само Наталия, родителите на Николай, роднини и приятели на съпрузите, по-точно на вдовеца и покойната.
На Олга облякоха любимата й рокля, бяла с лилав подгъв, с къдрички и презрамки; благодарение на старанията на служителите на погребалното бюро, косата й беше пищна и блестяща. Николай неволно помисли, че дори мъртва, Олга изглеждаше прекрасно, макар и не, по-скоро спяща, отколкото мъртва. Нещо вътре в мъжа го утешаваше, казваше му, че Оля сега ще се събуди и ще каже: „Ник, всичко е наред, жива съм“.
Тогава мъката ще се смени с радост, Николай ще я вдигне, ще я завърти, както на сватбата им, и те заедно ще отидат да празнуват. Ник – колко обичаше, когато жена му го наричаше Ник или Ники. Повече нямаше да чуе това име, нямаше да чуе нейните шеги и сарказъм, нейния прекрасен глас.
Нямаше да бъде до него твърдо рамо, нямаше да има думи на подкрепа и утешение. Николай изведнъж си помисли, че всъщност малко е обръщал внимание на желанията на жена си, малко я е подкрепял. Той целуна Олга по ледените устни с надеждата, че това ще я събуди, като белоснежната спяща красавица.
Но нищо не се случи, те не бяха в приказка. Надеждите на Николай, че Оля сега ще се събуди, се разрушиха напълно, когато затвориха капака на ковчега и започнаха да го спускат в гроба. Образува се могилка, до нея сложиха цветя.
Хората започнаха да си тръгват, само Николай остана до гроба. Гледаше изгравираното на камъка име на жена си, датата на раждане и смърт. Тя си отиде твърде рано.
Светът отново му стана безразличен. Никъде не искаше да ходи. Вкъщи още повече – там никой не го чака.
Наталия вече се канеше да си тръгва, преди да си тръгне, каза на зет си: „Коля, мисля, че е време да я пуснеш“. За първи път Николай истински се разсърди на тъща си – това го казва майката на жена ми! – но премълча, въпреки емоциите.
Той постоя още известно време, а след това се отдалечи от гроба. Спомни си как с Олга ходиха в Италия на ски. През първия ден Олга, според нейните думи, падна смешно.
Лежеше право на снега по корем, краката обути в ски, ръцете сгънати като на котка. Не получи никакви травми и отстрани наистина изглеждаше смешно. Направиха снимка за спомен.
Спомни си как в Турция плаваха на надуваем дюшек, а после Николай, видимо, зае неудобна позиция и дюшекът се преобърна, а съпрузите се озоваха във водата. Смяха се дълго. Спомни си как на медения месец на Малдивите заедно се гмуркаха, гледаха морски риби и животни.
В каква уютна къщичка живееха там. Спомни си красивата им сватба, първата им среща във фитнес клуба. На Николай му стана страшно – как ще се върне в апартамента, как ще работи.
Още по време на болестта на Олга не можеше да се съсредоточи на работа, а сега изобщо не му се занимаваше с бизнес. Как ще живее по-нататък? Сам, съвсем сам. А ти искаше деца.
Възникна усещане, че го е ударил камшик. Отложи въпроса за децата за неопределено време, дори се развика на жена си и ето сега е наказан от съдбата, обречен на пълно самота. Излизайки от гробището, Николай видя циганка, слаба жена във виолетово-черна рокля, с пищна черна коса, с лента на челото, от която висяха златни монетки.
Както всички просяци, тя молеше за милостиня, колкото могат хората, обещаваше да донесе късмет. Николай, в състояние на апатия, извади от портфейла си голяма банкнота и равнодушно я хвърли на циганката. „Николай! Ник! Спри!“ – извика го някой.
Младият мъж се обърна – викаше го циганката. На въпроса какво иска, циганката му помани да се приближи и го помоли да седне. Николай неохотно седна пред нея клекнал и циганката обясни, че е гадателка и за добротата му е готова да помогне.
Николай вече искаше да си тръгне, но циганката му каза, че знае мъката му – погребал е любимата си жена. „Видяхте ме на гробището и до гроба, това е очевидно“. Но циганката изведнъж каза, че той се занимава с вендинг бизнес, описа роклята, в която погребаха Олга.
Каза, че се е разболяла от болест, а лекарят по някаква причина през седмицата не е могъл да намери лекарства за нея, което е подозрително. Николай беше поразен от познанията на циганката. „Сине“, каза тя, „всичките ти нещастия възникнаха заради твоите конкуренти.
Не искаше да сътрудничиш с тях, ето чрез жена ти решиха да те унищожат. При това не със собствени ръце, а чрез лекари и твоята прислужница Галя. „Отдавна тя точеше зъби на жена ти, просто се преструваше.
Но най-важното – жива е твоята Оля, побързай към нея, въздухът й свършва, усещам колко й е тежко да диша“. Николай, сякаш под действието на някакво заклинание, се затича обратно към гроба на жена си. В душата на Николай беше буря от емоции.
Шок, неразбиране, щастие, че Оля е жива. А циганката отнякъде беше разбрала това. И наистина, много неща съвършено непознатата за него жена знаеше.
Относно конкурентите циганката беше права. Имаше си такио Николай, както всеки успешен предприемач. Но той не беше единственият, който се занимаваше с вендинг бизнес.
Конкурентите – Виктор Афанасиевич и Алберт Ефимович. И двамата на около четиридесет години, ходеха в прилични костюми, караха скъпи коли с личен шофьор. Те предлагаха на Николай сътрудничество, аргументирайки се с това, че тримата ще имат по-голяма печалба.
Обаче Николай и Олга откриха, че тези господа подхождат безотговорно към своя бизнес. Цените на техните автомати бяха завишени, клиентите се оплакваха от това. Често, примерно веднъж месечно, автоматите излизаха от строя и клиентите разбираха за това по време на ползване, когато вече бяха пуснали пари в автомата…
Не само че техните автомати не се ползваха с голямо търсене, но и започнаха да пишат оплаквания срещу тях. Николай разбра, че Виктор Афанасиевич и Алберт Ефимович просто искат да извлекат изгода от младия специалист, без да правят нищо. Олга дори предположи, че вероятно 80% от печалбата ще отива при тях двамата, ако не и всичките 100%.
Николай отказа сътрудничеството с тях. Впрочем, конкурентите това не ги спря. Те предлагаха още веднъж, аргументирайки се, че малкият бизнес може да рухне всеки момент.
Николай не се поддаде. След това конкурентите започнаха да изискват сътрудничество, стигнаха до заплахи. Нали, ако не сътрудничите с нас, ще направим така, че санитарната инспекция да се заинтересува от вашите автомати.
За щастие, санитарната инспекция тук не помогна на конкурентите. При Николай всичко беше по закон, чисто и с лиценз. А един ден няколко автомата на Николай бяха саботирани.
Камерите зафиксираха подозрителни лица в черни дрехи, разбиващи автоматите. А на следващия ден след вандализма в кабинета на Николай дойдоха и двамата конкуренти. Казаха, че са чули за нещастието му, попитаха дали не е решил да сътрудничи с тях, нали, те са готови да протегнат ръка за помощ.
Но Николай не се уплаши, макар че повредата на автоматите доведе до материални загуби. Строго забеляза на конкурентите, че знае за техните машинации, затова още повече е убеден, че не може да сътрудничи с тях. Олга също беше в кабинета и по своя деликатен начин изпроводи господата до вратата.
Болезнено хвана и двамата за ушите, доведе ги до вратата на кабинета и им нареди повече да не стъпват на прага на тази фирма, в противен случай тя ще поговори с тях в по-твърда форма. „Чрез жена ти решиха да те унищожат“ – и, видимо, едновременно лично да й отмъстят за унижението. Свидетели на тази сцена бяха много и всички се кикотеха.
Къде е виждано млада жена да извежда двама възрастни мъже за ушите като деца от кабинет? Освен това Николай на всички мероприятия, където имаше много хора и камери, признаваше любовта си към жена си, казваше колко много й е задължен. Конкурентите също не можеха да не забележат това. Между другото, на едно от мероприятията, много преди повредата на автоматите, тези конкуренти нагло дойдоха, никой не ги беше канил.
Предлагаха за пореден път сътрудничество, направиха комплименти на Олга, което не й хареса, и тогава конкурентите недвусмислено намекнаха на Николай – ами ако жена му го напусне, или още по-лошо, с нея се случи нещо лошо. Николай, вече до гуша му беше дошло от техните предложения, едва не излезе от кожата си, ако не беше обкръжението, затова помоли конкурентите да си тръгнат и да не правят сцена. Видимо, по отношение на жена му, те решиха да преминат от думи към дела.
Относно Галя циганката също се оказа права – когато тя едва започна да работи при Николай и Олга, с жена му работодателката си изградиха доверителни отношения, дори приятелство, както можеше да изглежда на пръв поглед. Обаче в отсъствието на жена му Галя се опитваше да оказва знаци на внимание на Николай, изпращаше влюбени погледи, въздушни целувки, намигваше, понякога идваше в откровени дрехи. Николай забелязваше това, но не се поддаваше, а когато тя открито посегна да го прегърне, той твърдо й даде да разбере, че няма да изневерява на жена си, и заедно с това ще й разкаже каква подла приятелка има.
Галя тогава се изплаши не на шега, разсипа се в извинения, и Николай я пожали, не я уволни, и, видимо, напразно. „Отдавна ли точеше зъб на жена ти?“ Едва сега, връщайки се към гроба на жена си, той си спомни, че именно Галя измисли да повикат Николай Иванович, и след това тя самата прекалено много се грижеше за Олга, а най-важното – именно тя носеше храната на Олга в леглото, може би тя е сложила нещо в нея? След това Николай си спомни за лекаря, лауреата на Нобелова награда, който всеки ден идваше при тях с различни медикаменти, а може би това беше нещо друго; не успя за седмица да намери лекарство за Олга, още Наталия не го одобри – „не ми харесва, лош поглед има“ – колко жалко, че не я послуша тогава и не извика друг лекар. Николай вече беше дотичал до гроба на Олга, повика гробарите, нареди незабавно да разкопаят гроба.
Те отначало се изненадаха, помислиха, че младият мъж от мъка е започнал да пие, сега говори всякакви глупости, но Николай премина на вик, в ярост и отчаяние сам сграбчи лопата и започна да изкопава гроба. Гробарите тогава също започнаха да копаят – знаеха, че е млад, но милионер, може да им направи нещо лошо, например да допринесе за уволнението, а това те не искаха. Когато стигнаха до ковчега, до тях стигна някакво мъчение и стон.
Николай сам вдигна капака и видя Олга с широко отворени очи, мърмореща нещо. Плачейки, Николай извади жена си от ковчега и я прегърна силно, но после си спомни, че не й достига въздух и я сложи да седне на ръба на гроба, без да се грижи нито за своите, нито за нейните дрехи. Започна да я гали по главата, по рамото, да я успокоява.
Олга кашляше и едновременно с това лови въздух с уста. Гробарите, които макар и да бяха слушали истории за привидения и оживели мъртъвци, бяха в шок от видяното, замръзнаха на място, но после един от тях се сети, че трябва да се извика линейка. След час и половина линейка стоеше на входа на гробището.
Лекарите преглеждаха Олга, откриха само шок и леко задушаване. Ако Николай не беше дошъл навреме, със сигурност щеше да умре. Пристигнаха и репортери и журналисти, за да заснемат наистина необичаен сюжет за чудесното възкресение на Олга.
Но Николай ги гонеше всички, казваше, че засега няма да коментира това и на жена му е нужна помощ. Докато съпрузите пътуваха в линейката, Олга, едва дошла на себе си, каза на Николай, че се е събудила в моргата и се е опитала да го повика, но младият стажант повикал патолога, и той нещо е инжектирал в нея, от което тя отново изпаднала в сън, а се събудила вече в гроба, когато засипали ковчега със земя. Но Николай навреме я спасил; той вече беше уведомил Наталия, че Олга е жива, на което жената, естествено, отначало не повярвала.
Но когато чу тихия глас на своето момиче, се разплака от щастие; Николай помоли тъща си да не казва на никого за възкресението на Олга. Впрочем, това вече щеше да бъде безполезно, репортерите и журналистите вече всичко бяха заснели и записали. Вероятно утре всички телевизии и вестници ще съобщават за това.
В болницата лекарите откриха в кръвта на Олга вещество, което забавя работата на сърцето, а следователно и кръвообращението, което води до охлаждане и изтръпване на тялото, и човек в резултат потъва в своеобразен летаргичен сън, сякаш напитка от пиесата на Шекспир „Ромео и Жулиета“, само че опасно за здравето, почти отрова. И на Олга са го давали в малки дози и през дълго време, затова не е подействало мигновено, а след седмица. Когато главният лекар на болницата Елена Семеновна погледна смъртния акт от патолога, меко казано, беше изненадана.
„Това е фантазия на глупак, никакъв рак няма и не е имала вашата съпруга“, каза главният лекар. „На вашата съпруга – да, организмът е малко отслабен, но при нейния начин на живот това може да се преодолее“. Николай си спомни думите на Олга, че в моргата са й инжектирали нещо като приспивателно.
„Нима и патологът е замесен тук“, зло помисли младият милионер. Циганката пък спомена Галя и лекарите. В болницата дойде щастливата Наталия, но не я пуснаха при дъщеря й.
Олга беше още в реанимацията, трябваше да се уверят, че никакви следи от това вещество не са останали в нея. Освен това едва не я погребаха жива. Наталия започна да прегръща и целува Николай.
„Казвах ти, че на дъщеря ми й провървя с теб“. „Как разбра, че Оленка е жива?“, попита тя. Той с усмивка отговори: „Една добра циганка помогна…“
Николай се върна у дома с олимпийско спокойствие. Галя още не знаеше нищо, посрещна го със съчувстващ поглед. В отговор той само й кимна, макар че по време на вечеря тя се опитваше да гали и прегръща Николай, но той я отблъскваше, а нищо неподозиращата Галя всичко отдаваше на мъката след смъртта на жена му.
Всъщност Николай много искаше да удуши Галя заради нейното лицемерие и двуличие. Олга пък толкова положително се изказваше за нея, смяташе я за приятелка, а тя едва не я изпрати на оня свят. Младият милионер също така разбираше, че трябва да хване конкурентите и другите злосторници, замесени в отравянето на Олга.
Но той нямаше доказателства, само предсказанията на циганката, а нея едва ли някой щеше да послуша. Впрочем, основание за образуване на дело можеха да бъдат заключенията от патолога, които се оказаха фалшиви, и показанията на Олга, че се е събудила в моргата и са й инжектирали нещо. На следващата сутрин по новините разказаха за завръщането на Олга от оня свят.
Галя това я шокира толкова, че изпусна чиниите. Изобразявайки недоумение, Николай попита защо е толкова изненадана. Галя измънка, че е в шок от възкресението на Олга, и попита защо не й е казал вчера.
Николай отговори, че не е искал излишна суматоха, че е много уморен от многобройните впечатления от вчерашния ден. И направи забележка на Галя: жена му току-що се е възнесла в друг свят, а тя вече се опитвала да го съблазни, при това за втори път. Галя чак почервеня, започна с очи да пробива пода.
Но Николай забеляза гняв в очите й, през сила тя се извини на работодателя си, обяснявайки поведението си с това, че просто искала да го утеши и да му даде да разбере, че не е сам. „Какви красиви думи!“, помисли Николай и се престори, че й прощава. След закуска Николай отиде на гробището с надежда да намери циганката и я намери.
Изрази й благодарност за спасяването на жена му, а същевременно попита дали може да даде показания в полицията. Изведнъж тя ще може, както него, да убеди следователите в своето провидение. „Сине, на мен никой освен теб няма да повярва, и аз с каквото можах, помогнах, но последният ми съвет към теб е да не оставяш жена си сама, дори в болнична стая.
Ловът на двама ви продължава“. Николай прие отговора й и преди да си тръгне, попита за името й, за да си спомня с добро. Циганката, усмихвайки се, отговори: „Казвам се Земфира“.
Докато Николай пътуваше към болницата при жена си, му позвъни непознат номер. Милионерът отхвърляше обаждането, но обаждащият се човек се оказа много настоятелен. И Николай ядосано отговори на повикването, но се смекчи, когато обаждащият се му се представи като Григорий, младия стажант от моргата, и каза, че има важна информация относно жена му.
Николай предложи да се срещнат пред входа на болницата, в която лежеше Олга, и младежът се съгласи. Когато младият милионер пристигна, Григорий вече беше там. „Това, че жена ви е жива, разбрах в моргата.
Видях как диша и повиках шефа. А той влезе, сграбчи някаква инжекция и я инжектира в нея. Аз го питам какво прави.
А той ми каза: „Мълчи, нищо не си видял. А ако продумаш някому, ще направя така, че всички да си помислят, че си извършил мародерство на практика, и тогава не просто няма да ти поставят зачет, но ще те изхвърлят от университета. А мен пък тогава в никой университет няма да ме вземат.
Аз се изплаших, затова и мълчах. А когато видях, че жена ви е възкръснала, реших да разкажа всичко. Просто е скотско всичко това“.
Николай похвали младежа за храбростта, увери го, че дори и да го изгонят от университета, той ще направи всичко, за да го възстановят. Само го помоли да отиде заедно с него и да даде показания в полицията. В полицейския участък Николай написа заявление.
Следователите приеха фалшивото заключение на патолога и заключението на Елена Семеновна за отравяне, както и показанията на Олга и Григорий. При това съдебният лекар провери в интернет диагнозата, поставена от патолога. Каза, че такова раково заболяване, от което уж боледувала Олга, изобщо не съществува.
Тръгнаха Николай, двама полицаи и Григорий към моргата. Почукаха на вратата на кабинета на патолога. А пък тишина, макар че секретарката долу каза, че той трябва да е там.
Полицаите отвориха вратата – кабинетът се оказа празен. Затова пък прозорецът е отворен. Григорий изведнъж изчезна някъде.
Разбраха мъжете, че патологът е решил да избяга, и се затичаха на улицата. Григорий, както се оказа, беше изскочил на улицата преди тях. Обиколи сградата и успешно събори патолога на земята.
Обаче той се оттласна. Извади скалпел и поряза ръката на студента. Вече искаше да се насочи към врата, но полицаите го хванаха.
Бягството на лекаря беше оценено като съпротива на длъжностни лица при изпълнение на служебните им задължения, а също така на лицето имаше умишлено нападение и увреждане на здравето на младия човек. Патологът беше принуден да признае, че са му платили Виктор Афанасиевич и Алберт Ефимович, за да изпише фалшива диагноза на Олга, а също така да се увери, че тя няма да се събуди. На въпроса откъде е взел веществото, намерено в кръвта на Олга, отговори, че му го е дал Дмитрий Иванович, лекарят, който се е занимавал с лечението на Олга.
В този момент Николай си спомни, че циганката му беше поръчала да бъде до Олга, и поиска да отиде при жена си. Полицаите го пуснаха и го увериха, че с патолога, Дмитрий Иванович и другите злосторници ще се справят сами. Междувременно в стаята на спящата Олга седеше Наталия.
Самата Олга спеше, почиваше си след преживяното и операцията. След това Наталия излезе от стаята и не забеляза как в нея влезе лекар, скриващ лицето си под маска. Той се приближи към Олга, извади спринцовка и флаконче с подозрителен разтвор, напълни спринцовката и вече искаше да го инжектира в Олга.
Както изведнъж в стаята влезе Николай, уплашен за жена си. Веднага младият милионер поиска обяснения от непознатия – кой е и какво се кани да направи с жена му. Непознатият започна да обяснява, че просто е искал да направи инжекция на Олга, и гласът и външността му, въпреки маската, се сториха познати на Николай.
„Дмитрий Иванович, вие ли сте?“, попита Николай. В очите на непознатия се отрази шок, той се опита да излъже, че не познава никакъв Дмитрий Иванович, но Николай сам не беше глупак, разбра всичко и поиска спринцовката. В този момент се върна Наталия и видя тази сцена.
Дмитрий Иванович се опита да избяга към вратата, но Николай го хвана за ръката и започна да му я извива, както го беше учила Олга, а Наталия, разбирайки каква личност е пред нея, извади от чантата си точилка и със сила удари лекаря по челото, от което той рухна на пода. Николай, едва сдържайки смеха си, попита нима през цялото това време е носила точилка със себе си? „Исках да намеря този гад и да го ударя, а понеже не знаех къде е, реших да я нося със себе си; освен това трябва да защитавам дъщеря си, опитаха се да я отровят“. Николай се засмя и извика полиция.
В полицейския участък Дмитрий Иванович призна, че са му платили конкурентите на Николай, за да подсипе отрова на Олга и едновременно с това да скрие от Николай истинската причина за нейното заболяване. Истинска отрова решил да не използва, затова намерил алтернатива във вещество, пагубно влияещо на организма. Както се оказа, за нещастие на лекаря, в Русия това вещество беше забранено за употреба с каквито и да е цели и подлежеше на конфискация…
Дмитрий Иванович се договорил с прислужницата на Николай, Галя. Тя трябвало да подлива веществото в храната на Олга, а Дмитрий Иванович с обикновени антибиотици забавял нейното оздравяване и ускорявал нейната смърт. Но устойчивият организъм на Олга се оказал много по-силен, отколкото той и конкурентите на Николай очаквали.
Въпреки че младата жена през целия си живот е боледувала много, веществото не я убило, а само отслабило организма и я потопило в дълбок сън. А в спринцовката, с която щял да инжектира Олга в болницата, се оказала истинска отрова. Ето ти и лауреат на Нобелова награда, мислеше си Николай.
Заслужи си Дмитрий Иванович удара с точилка от тъщата. В апартамента си Галя бързо събираше неща в куфара. Въпреки че работодателят й според нея нищо не подозирал, тя решила да избяга от Москва.
Още повече, Олга се беше свестила, а Виктор Афанасиевич и Алберт Ефимович нищо не бяха платили на Галя и отказаха да помогнат. „Олга трябваше да умре, вие не изпълнихте своята част от договора, нищо няма да получите“, казаха те й. Трябваше да разчита вече само на себе си.
Галя вече беше изскочила на улицата, когато пред нея се появи Николай. Попита я далеч ли се е запътила, при това забеляза уплашеното й изражение, а тя бързо отговори, че отива при роднини за няколко дни. Николай не започна да играе комедия, каза, че знае всичко.
Галя го блъсна и побягна, но с куфар това се оказа трудно. Николай хвана Галя, а тя, като малко дете, започна да се рита, хапе, крещи, че той нищо няма да докаже. „Издаде те лекарят“, дръпна я жестоко Николай.
Дръпна я жестоко Николай. След това дойдоха двама полицаи и сложиха белезници на Галя. В полицейския участък Галя призна, че конкурентите на Николай й предложили високоплатена длъжност.
Тя се съгласила. На това Николай се ядоса: нима толкова малко й е плащал, че тя го е предала, и е намерила подходящ лекар за отравянето. Дмитрий Иванович се оказал приятел на нейното семейство.
Галя отдавна искала да се отърве от Олга с надеждата, че Николай тогава ще принадлежи на нея, но когато той не отговорил на чувствата й взаимно, решила да му отмъсти за лошото отношение към нея и сама да се отърве от съперничката. Когато Галя я отвеждаха в килията, Николай й обеща накрая, че в затвора ще познае истинско лошо отношение към себе си. Виктор Афанасиевич и Алберт Ефимович бяха задържани.
Единия на летището – опитваше се да отлети в друга страна, другия право в офиса – също бързо събиращ се някъде. Те се опитаха да се откупят от полицията, но това не им помогна, тъй като ги издадоха няколко лица – и прислужницата Галя, и лекарят, и патологът. На разпита предприемачите признаха, че бизнесът на Николай бил толкова успешен, че след неуспешни опити да сътрудничат с него, решили да отровят жена му, тъй като знаели, че той ще страда силно след нейната смърт, а това може да го накара най-накрая да се присъедини към тях.
За осъществяване на целта си, те подкупили лекаря, прислужницата, патолога и дори някои работници от погребалното бюро, за да се уверят и те, че Олга няма да се събуди. Признаха, че идеята на Дмитрий Иванович да използва бавна отрова ги ядосвала, искало им се всичко да върви по-бързо, но в крайна сметка планът им се провалил. Виктор Афанасиевич и Алберт Ефимович след разпита нагло се канеха да излязат от стаята за разпит, но полицията не им позволи това предвид извършено тежко престъпление.
Въпреки че само са платили на други за мръсната работа, те са организаторите, а значи цялата отговорност лежи на тях. Освен това полицията отдавна се интересува от техните автомати, неплащането на данъци, присвояването на чужди пари, и техните адвокати няма да им помогнат. В резултат Виктор Афанасиевич и Алберт Ефимович получиха доживотна присъда, а Дмитрий Иванович и патологът – 25 години лишаване от свобода.
На Галя повече или по-малко й провървя, тъй като е жена, но въпреки това в течение на 10 години също няма да види свобода. Николай се увери, че сега любимата му жена нищо не я заплашва, и се върна на мястото, където за първи път срещна Земфира, но за негово огорчение циганката не беше там. Искаше не само да благодари на жената, но и да й помогне с работа, жилище, с каквото и да е, само и само жената да не се нуждае от нищо.
Циганка-циганка, но тя е добър човек. Николай я повика, отговор не последва. Младият милионер постоя около 10 минути, огледа се, повика циганката още няколко пъти, но тя все пак не се появи.
Николай вече се беше запътил към дома, когато изведнъж до крака му падна някакъв предмет, обвит в хартия. Николай го разгъна, а това се оказа писмо, в което беше увит камъче. „Винаги заповядай, Коля“, Николай се обърна, отново се огледа.
„Никого“, доволният мъж тръгна към дома. Олга се върна у дома щастлива – след толкова неприятни събития беше толкова приятно отново да си е у дома. Николай изчака няколко дни, за да може жена му да се съвземе, да се успокои, да се отпусне в леглото си, в апартамента си; дори пое готвенето, забрани й да ходи на работа.
Един ден на Олга се обади недоволният й шеф от сладкарницата, искаше да знае кога ще дойде, а той знаеше, че тя първо е умряла, а после е възкръснала. Николай взе телефона и спокойно, но строго каза на сладкаря: „Ще продължите ли да говорите така с жена ми? Аз ще поговоря точно по същия начин с вас, насаме“. У сладкаря мигом изчезна желанието да се обажда на Олга и изобщо да изказва недоволството си.
След това Николай сложи жена си на дивана и започна да й показва снимки на малка вила в друг град. Самата къща беше готова за живеене, но в нея липсваха мебели, отопление, вода и газ. Бившите собственици я строили, а после решили да я изоставят в такова състояние и да я обявят за продажба.
Николай предложи тази вила да стане техен нов дом с Олга, само ако тя я одобри. Олга се изненада за какво е всичко това, на което Николай отговори, че иска да напусне този град, за да го забрави и дори да продаде бизнеса си предвид неотдавнашните събития. Най-обидното беше, че в престъплението бяха замесени хора, на които се доверяваха, а те заради пари извършиха подло дело.
И за младите съпрузи това може да не е единичен случай, поне в този град. Николай не искаше повече да живее на такова място, където всичко може да се купи. Олга подкрепи мъжа си, съгласи се с всички решения, къщата също одобри.
Доволен тогава Николай й показа в тази къща стая с голям прозорец и балконче, която, по думите му, ще принадлежи на тяхното дете. Отначало ще бъде детска, после ще я преустрояват според порастването на детето. Олга за миг си помисли, че ушите я лъжат.
„Ник се съгласи да стане баща?“ Той потвърди. „Да, готов съм за бащинство. Разбирам, че ще бъде трудно, особено предвид преместването ни, но нали сме заедно.
И знаеш ли, страшно ще прозвучи, но единственото, за което съм благодарен на това отравяне, е, че сега ще ценя всеки миг, прекаран с теб. И аз сега виждам, че всичко може да се загуби много лесно, а аз не искам да те загубя още веднъж“. Щастливата Олга се просълзи, прегърна силно и целуна мъжа си.
Николай продаде бизнеса си, когато новият им дом с Олга беше напълно обзаведен и готов за живеене. Съпрузите заедно организираха прощална вечеря със служителите на Николай. Беше им жал да загубят своя работодател, сдружиха се през толкова години, но и да го разубеждават от решението не станаха.
Успоредно с обзавеждането на къщата Николай намери работа в този град, а Олга освен приготвяне на сладкарски изделия вкъщи, работеше и дистанционно. Съпрузите се преместиха в своя нов дом, така започна техният нов живот. На това място се оказа уютно и красиво, зад прозорците – пухкава зелена гора, през дърветата проникват слънчеви лъчи и рядко може да се види на поляната катерица или таралеж.
Тази гледка е по-хубава от небостъргачи в града. Вечерта щастливите съпрузи се настаниха удобно на дивана до горящата камина. Николай галеше корема на Олга, тя беше вече в четвъртия месец.
Оттук нататък всичко ще бъде добре, мислеше си Николай. Няколко години по-късно Олга и Николай седяха на верандата. Малко момиченце тичаше с топката по поляната, после помоли родителите си да излезе да се поразходи из селото…
Николай тръгна с нея, работата позволяваше – тя беше дистанционна и със свободен график. Олга нежно се усмихна, гледайки и двамата, и погали корема си. Беше бременна с второ дете.
Надяваше се, че този път ще се роди момче. Всичко се оказа не толкова страшно, колкото Николай си мислеше – бременността на Олга протичаше спокойно. Тя роди в срок, и здравето й, което е най-удивителното, се подобри – започна да боледува по-малко.
Имаше няколко месеца безсънни нощи, но това мина. Наталия нежно обича внучката си, въпреки разстоянието често идва при дъщеря си и зет си. Планира да се премести в този град, по-близо до роднините си.
Старият град също престана да й харесва. Животът на съпрузите без бизнес се промени малко – доходите, макар и не толкова големи, колкото преди, но не бедстваха, а най-важното – бяха живи и здрави, никой повече не ги заплашваше. Поради раждането на дъщеря им се наложи да се откажат за около три години от пътувания в чужбина, но после тази традиция се възобнови.
В Италия поставиха дъщеря им на ски – учи се да кара, както родителите си, и съвсем скоро тя ще тръгне на училище, разположено недалеко от дома им. Училището е малко, но местните жители много положително се изказваха за него, освен това момиченцето успя да си намери приятели в града. Дъщеря им кръстиха Земфира – Олга знаеше за циганката, която я спаси с гадаенето си, и съжаляваше, че не са успели да се видят.
Съпрузите решиха да кръстят детето на нейно име, за да помнят за нея. Николай вървеше след дъщеря си, която подскачаше и танцуваше по пътя, после за миг се разсея от съобщение на телефона си, а когато вдигна очи, видя, че Земфира разговаря с непозната жена, седяща край пътя – на вид бездомница. Николай, уплашен за дъщеря си, веднага се затича към нея и се смая, когато видя събеседничката на дъщеря си.
„Запознавам се ето с тезката си“, засмя се Земфира-циганката – и тя не се беше променила през годините, същите черни пищни коси, прекрасна фигура, същите рокли и лента на челото с монетки. Николай попита как е животът й, на което циганката отговори, че не се оплаква, а в този град дошла, защото в стария град започнали да гонят и залавя цигани уж за грабежи и кражби. Забеляза, че правилно е постъпил, като е напуснал оттам, злото там става много.
„Исках да те намеря, да помогна с жилище и работа“, започна Николай. „Не, сине, нищо не ми трябва. Ти вече достатъчно ми благодари“ – с поглед тя показа към момиченцето.
И после, ние, циганите, сме свободен народ, постоянно пътуваме, нашата работа е танци и забавление на хората. Аз имам това, от което се нуждая, а ти?“ – попита циганката, макар че, като пророчица, знаеше отговора. Николай с усмивка погледна към детето си.
„Да“, циганката одобрително кимна. Земфира, дъщерята, слушайки диалога им, попита татко си дали познава лелята, на което Николай отговори, че тя някога е спасила живота на майка й, на което момиченцето изключително се зарадва, особено когато разбра, че имената им са еднакви. Момиченцето прегърна жената, на което тя отвърна с нежност и топлина.
Николай предложи на циганката да дойде до тяхната къща, още повече че жена му искаше да се запознае с нея. Жената дойде заедно с тях до портата на двора им и от деликатност не продължи по-нататък. Николай повика жена си, и Олга се зарадва на срещата с циганката, благодари й за спасението си.
След това Николай с дъщеря си влезе в къщата, а циганката, намигайки на Олга, тихо й каза, че ще роди момче, на което Олга се зарадва. Николай настоя Земфира-циганката да хапне заедно с тях и тя се съгласи. Малката Земфира по време на трапезата попита дали може да стане циганка, с което предизвика смях у всички.
Земфира-циганката меко й обясни, че в това всъщност няма нищо весело – храна почти няма, жилище също. Ако танцуваш и пееш красиво, не е факт, че ще ти платят. Циганката също така забеляза на момиченцето, че има прекрасни родители, които трябва да слуша.
Малката Земфира обеща, че ще слуша. Земфира-циганката не сбърка – след четири месеца Олга роди син, Степан, кръстен на баща й. Николай беше на седмото небе от щастие.
Благодаря, че дочетохте до края, ако искате може да харесате публикацията във фейсбук, не е задължително по ваше желание е. Всичко най-добро!
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: