Ники Кънчев написа прощален пост за Георги Марков от Щурците.
Още един Щурец полетя нагоре.
Бог да прости и Жоро Марков!
Огромен човек, страхотно чувство за хумор, не цепеше басма никому, ритъм като швейцарски часовник на барабаните.
Да не говорим дори и за гръмотечния звук, който вадеше от електронните си барабани, които предпочиташе.
Ето го типичния Жоро, вдигнал ръцете да ви сграбчи в моето студио в Дарик радио заедно с Киро Маричков.
Все по-тъжно става Тук и все по-весело Горе!
Сбогом, Жоре!
На 73-годишна възраст след кратко боледуване почина Георги Марков – легендарният барабанист на „Щурците“.
За кончината му, която е настъпила днес следобед, съобщиха от предаването на Васил Върбанов по БНТ „Моят плейлист“. Подробности за церемонията, с която ще изпратим Жоро в последния му път, ще обявим съвсем скоро, пишат още от екипа.
Марков се присъедини към „Щурците“ през 1974 г. по покана на Петър Гюзелев и Кирил Маричков, прекъсвайки през втората година следването си в Музикалната академия, и участва в записите на техните епохални албуми „XX век“, „Вкусът на времето“, „Конникът“, „Мускетарски марш“, както и в стотици концерти на живо.
След като през миналия октомври, малко преди 80-ия си рожден ден, при нелеп инцидент си отиде вокалистът и басист Кирил Маричков, сред нас от състава на групата през годините остават роклегендите Владимир (Валди) Тотев, Петър Цанков, Веселин Кисьов и Константин Атанасов.
Китаристът Петър (Пеци) Гюзелев почина на 25 април 2013 г. едва на 68 години след дълга битка с онкологично заболяване.
Георги Марков е роден на 23 юни 1951 г. в София. През 1991 г. заедно с Георги Минчев, Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Гюзелев основават рок група „Стари муцуни“. След пауза между 1991 и 1997 г., от 1998 г. отново е част от „Щурците“ в епизодичните им по това време съвместни изяви.
През 2010 г., заедно с останалите членове на „Щурците“, е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големи заслуги в областта на културата и изкуството.
Има две деца – дъщеря и син, Георги Марков – младши, който също е барабанист.
Още скръбни вести:
Известният американски актьор Вал Килмър е починал в Лос Анджелис на 65-годишна възраст, съобщават световните медии, позовавайки се на съобщение от една от двете му дъщери – Мерседес Килмър. Той е починал от пневмония на 1 април.
През 2014 г. той бе диагностициран с рак на гърлото, от който се беше възстановил след химио и радиотерапия и трахеотомия, които обаче го оставиха с тръба в гърлото и увреден глас.
В последните години той остана извън прожекторите на славата, но създаде документалния филм „Вал“ за себе си, в който откровено говори за живота и за славата. В лентата актьорът се заравя в най-мрачните си страни и преживявания, включително случайното удавяне на малкия му брат Уесли като тийнейджър и разпадането на брака му с актрисата Джоан Уоли, с която се запознава на снимачната площадка на фантастичния филм „Уилоу“, Двамата имат две дъщери, но се развеждат.
Килмър участва в някои от най-големите филми от 80-те и 90-те години като „Топ Гън“, „Жега“, „Светецът“, „Тумбстоун“, „Батман завинаги“, където влезе в ролята на Човека прилеп, и култовия „Доорс“.
Режисьори, с които е снимал, като Рон Хауърд, Франсис Форд Копола и Майкъл Ман му отдадоха почит.
Копола описа Килмър като „чудесен човек за работа и радост да го познаваш“, докато Хауърд похвали неговия „страхотен диапазон като актьор“.
„Забавен, луд, страхотен приятел“
Певицата Шер, с която Килмър излизаше през 1980-те, го описа като „забавен, луд, трън в задника, СТРАХОТЕН ПРИЯТЕЛ“ и „смел“ по време на болестта му. Актьорът също така се е срещал с Дарил Хана и Анджелина Джоли, преди да срещне Уоли и да се ожени за нея.
Режисьорът на „Жега“ – филм, събрал на едно място класни актьори като Робърт де Ниро и Ал Пачино – Майкъл Ман каза: „Докато работех с Вал, винаги съм се възхищавал на мощния характер на Вал и брилянтната му променливост“. „След толкова години, в които Вал се бори с болестта и поддържа духа си, това е изключително тъжна новина“, каза той.
Хауърд, който засне „Уилоу“ през 1988 г., си спомни за страхотния му диапазон като актьор.
„Неговото изкуство се разшири до неговата поезия, произведения на изкуството, правенето на филми и просто начина, по който живееше“, на писа той. „Бон Вояж, Вал и благодаря“, завършва режисьорът.
„Умен, предизвикателен, смел“
„Ще се видим, приятел. Ще ми липсваш“, написа американският актьор Джош Бролин до своя снимка с Килмър в Инстаграм.
„Ти беше умен, предизвикателен, смел, изключително креативен. Не са останали много такива“, добави той.
Британският актьор Дейвид Тюлис, който работи с Килмър по злополучния „Островът на д-р Моро“ от 1996 г., публикува: „Той беше един от най-необикновените хора, които съм срещал. Горд съм, че го нарекох приятел и съзаклятник“.
Актьорът Джош Гад публикува: „Почивай в мир, Вал Килмър. Благодаря ти, че определи толкова много от филмите от детството ми. Ти наистина беше икона.“
Джеймс Уудс написа: „Неговото представяне на Док Холидей в „Тумбстоун“ беше това, което всеки актьор мечтае да постигне. Толкова много прекрасни изпълнения. Жалко е да го загубим толкова скоро.“
Критикът Роджър Ебърт написа: „Ако има награда за най-невъзпятата главна роля на неговото поколение, Вал Килмър трябва да я получи. В толкова различни филми като „Истински гений“, „Топ Гън“, „Строго секретно!“, той показа набор от герои толкова убедително, че вероятно повечето хора дори сега не осъзнават, че гледат един и същ актьор.“
Невероятно превъплъщение в Джим Морисън
Макар да е изиграл множество емблематични роли, превъплъщението му във вокалиста на групата „Доорс“ – Джим Морисън, е чудовищно и нереално. Jой до такава степен се слива с героя си, че двамата буквално са неразличими. Във филма Килмър дори пее песните на „Доорс“ с глас, който имитира до съвършенство оригиналните записи. За да се подготви за ролята си актьорът се заразя дълбоко в творчеството и живота но Морисън.
Като Джим Морисън бе абсолютно негово копие, сн. GettyImages
Роден като Вал Едуард Килмър на 31 декември 1959 г., той израства в семейство от средната класа в Лос Анджелис. В гимназията негов съученик е Кевин Спейси.
Амбицията на Килмър е да учи в Кралската академия за драматично изкуство (Rada) в Лондон, но кандидатурата му е отхвърлена, защото е на 17 години – с година под минималната възраст за влизане.
Вместо това Килмър става най-младият тогава ученик, записал се в Julliard School в Ню Йорк, една от най-престижните театрални консерватории в света.
Той прави името си известно в комедиите „Строго секретно!“ през 1984 г. и „Истински гений“ през следващата година, преди да затвърди актьорските си качества като Айсмен – пилотът, който се конкурира с героя на Том Круз Маверик в „Топ Гън“ от 1986 г., един от определящите филми на десетилетието.
„Топ Гън“ – изстрелване към славата и последна роля
По-късно Килмър разказва, че първоначално не е искал ролята на „Айсмен“ Казински. Според него сценарият е бил „глупав“ и не е харесвал милитаристичния тон на филма. Въпреки това е имал договор с филмовото студио и не е имал друг избор, освен да приеме ролята. Въпреки нежеланието му, силното му съперничество с Маверик на Том Круз се превръща в определящ аспект на филма и двамата актьори пренасят това екранно напрежение в реалния живот, разделяйки се на отделни лагери извън снимачната площадка.
След „Топ Гън“ Килмър търси роли, които да го предизвикат в артистично отношение. Той се опитва да получи роли при легендарни режисьори като Стенли Кубрик.
С „Тумбстоун“ и „Жега“ той затвърждава репутацията си на супер талантлив, но понякога труден за работа актьор.
През 2015 г., след години на спекулации за здравословното му състояние, Килмър е диагностициран с рак на гърлото. Въпреки че борбата му с болестта го държи до голяма степен извън общественото внимание, Вал Килмър се завръща за кратко в ролята на Айсмен в „Топ Гън: Маверик“ (2022 г.). Ракът и трудностите с говора не могат да бъдат скрити и те са вписани в историята на героя му.
„Време е да се пуснем“, казва Айсмен на Маверик в трогателна сцена от филма.
Брилянтен, но труден актьор
Килмър ще бъде запомнен като сложен човек и брилянтен, но труден актьор.
Той никога не е прегръщал вида холивудски парти начин на живот, който външният му вид и славата може да са му донесли.
Вместо това той се измъкваше, за да прекарва време с децата си в ранчо, което притежаваше в Ню Мексико.
„Всъщност нямам много представа за успех или популярност“, каза веднъж Килмър.
„Никога не съм култивирал слава, никога не съм култивирал личност, освен може би желанието да бъда смятан за актьор“, казва той.
Още скръбни вести:
Алваро Мангино, един от 16-те пътници, оцелели при станалата печално известна самолетна катастрофа през 1972 г., почина на 29 март след пневмония
Един от ръгбистите, оцелял при самолетната катастрофа в Андите като е ял телата на загиналите пътници, почина на 71-годишна възраст. Алваро Мангино, един от 16-те пътници, оцелели при станалата печално известна самолетна катастрофа през 1972 г., почина на 29 март след пневмония, пише „Дейли мейл“.
Самолетът, превозващ членове на уругвайския отбор по ръгби „Олд Кристианс“, се разбива на 3600 метра височина в отдалечените планини на Андите. В продължение на 72 дни, прекарани в мразовития студ, оцелелите ядат и най-малките остатъци от храна, преди неизбежно да бъдат принудени да прибягнат до канибализъм, като изядат останките на мъртвите.
Въпреки че има счупен крак, Манджино оцелява след катастрофата и използва малкото си сили, които му остават, за да пълзи по заледения терен, за да разтопи снега и да приготви вода за своите пътници. В книгата „Снежно общество“, вдъхновила едноимения хитов мини сериал на „Нетфликс“, номиниран за „Оскар“, Алваро описва решението да изяде своите спътници, като „най-трудното решение, което е взимал в живота си“. Режисьорът на филма Джей Ей Байона разказва в „Инстаграм“ на 29 март: „При катастрофата той счупи крака си и прекара 72 дни, пълзейки през снега.
„Въпреки увреждането си обаче, той ще бъде запомнен с това, че не спира да се труди в планината, като постоянно топи снега, за да снабдява с вода колегите си. Той добави: „Благословен съм, че го познавах. След катастрофата Алваро се премества за години в Бразилия, но се връща в Уругвай, където става баща на четири деца и работи като инженер по климатизация.
Катастрофата в Андите се превръща в една от най-известните самолетни катастрофи в историята, най-вече заради ужасяващите условия, които оцелелите трябва да изтърпят в продължение на 70 дни.
В продължение на два месеца, прекарани в мразовитите Анди, ранените оцелели бързо се поддават на нараняванията си, а тези, които оцеляват, трябва да изработят импровизирани подслони, за да се предпазят от -30-градусовите метеорологични условия.
Освен това храната била оскъдна, тъй като нямало диви животни, които да бъдат убити, и много малко храна, оцеляла след катастрофата, групата в крайна сметка била принудена да премине към канибализъм.
На 61-ия ден трима оцелели тръгват на отчаяна експедиция, за да намерят помощ. След десет дни ходене те се натъкват на група хора и на 71-ви и 72-ри ден останалите оцелели са спасени с хеликоптер. Оцелелите от катастрофата все още се срещат всяка година на 22 декември, за да си спомнят деня, в който са били спасени.
Още скръбни вести:
Един от знаковите български кинотворци – режисьорът, асистент-режисьор и актьор Марин Димитров – Мъро почина внезапно на 18 март вечерта, съобщиха печалната вест негови колеги. Макар че наближаваше 80 години, той беше изпълнен с енергия и работеше в няколко филмови продукции, пише Лупа.бг.
Според колеги на Марин Димитров той е получил масиран инфаркт и е починал на място. Марин Димитров е роден на 13 август 1945 г. Завършва ВИТИЗ и в началото играе като актьор, снима филми и поставя пиеси като режисьор.
От началото на 70-те години работи предимно като асистент-режисьор, като във филмографията му има над 150 филма. Марин Димитров бе любимец на българските актьори, защото той бе човекът, който се грижеше те да се чувстват добре по време на кастингите и по време на снимачния процес.
Бил е асистент на много български режисьори.
Винаги усмихнат и готов да помогне Мъро, както е известен в кино гилдията, бе душата на компанията – човек щедър и с брилянтно чувство за хумор. Той безкрайно много обичаше актьорите и те го обичаха. Като истински психолог умееше да разгадава какво ги терзае и когато се налагаше им помагаше да се подготвят за ролята си.
„Лек път към небесната снимачна площадка, Мъре. Ще липсваш… С отношението си към всеки един, с отдадеността си към работата, с взискателността си към качеството,с прецизността си и с това, че ни познаваше и обичаше всички… Поклон“, написа във фейсбук актрисата Биляна Петринска.
„…Тъжно ми е. Много ми е тъжно…. Едва ли има актьор, заснел дори и един кадър в български филм, който да не го знае… Марин Димитров – Мъро… А той ни знаеше. Всички. До един. Знайни и незнайни… Знаеше ни. И идваше. И гледаше…. И ни знаеше… Един от малкото…. Бог да те прости, Мъро! Благодаря ти!“, скърби и актьорът Николай Върбанов.
Актрисата Албена Пунева също скърби за загубата на Марин Димитров. „Благодаря ти, Мъро! Поклон пред високия ти професионализъм – пред любовта ти към хората и работата им! Благодаря ти за топлината и искрата! Прегръщам младия ти дух!“, написа тя.