Рожденият ден на Надежда не беше много радостен. Децата я поздравиха предната вечер, тъй като днес имаха неотложни дела. И от чувствителното сърце на майката не убягна, че сякаш са се сетили за това случайно.
Поздравлението беше смутено. Те просто се отбиха за десет минути и връчиха на Надежда цветя и ярък подаръчен пакет, в който имаше кутия бонбони и козметичен комплект. Както се казва, внимание е проявено, какво повече да желаеш.
Надя обаче отчаяно искаше повече топлина и съпричастност. Съпругът ѝ изобщо се забави на работа. По време на обедната почивка той се обади и каза, че ще отпразнуват както трябва през уикенда, все пак датата не е кръгла, а той има толкова много работа, че дори не успява да обядва.
Всичко това той изрече с пълен с храна уста. Надя само въздъхна, защото през годините на съвместен живот тя беше опознала Игор както никой друг. Най-вероятно през уикенда той ще се излегне на дивана пред телевизора, а когато жена му му напомни за празнуването на рождения ден, ще започне да търси хиляда и една причини да си остане вкъщи.
Например, ще каже, че навън е твърде студено или че го боли гърбът. Ако все пак успее да го убеди да отидат на ресторант, Игор ще седи с такова изражение на лицето, че тя сто пъти ще съжали за предложението си. А и за кръглата дата той каза, за да я успокои.
С тъга си помисли Надежда. Ето, миналата година беше най-големият юбилей, 50 години. Но Игор дори не помисли да отпразнува тържествено това събитие.
„Просто отидохме на ресторант за няколко часа, и то не в самия ден.“ „Между другото, Надюш“, продължи да говори нещо дъвчещият съпруг, „майка ми и сестра ми щяха да дойдат при теб. На Нинка ѝ е отпуск, а на теб ще ти е по-весело.“
И с тези думи той прекъсна връзката. Надежда беше леко шокирана от чутата информация. Тоест, вместо съпруга си, на празника ѝ ще дойдат свекървата и зълвата.
Не можеше да се каже, че има лоши отношения с роднините на Игор. Но такова развитие на събитията тя определено не очакваше. Освен това те живееха в съседен град.
Това означаваше, че най-вероятно са планирали да останат да нощуват, което не добавяше оптимизъм на Надежда. Жените пристигнаха след час и се настаниха около отрупаната маса. Празникът, а с него и настроението, спаси само приятелката ѝ Жана.
Тя нахлу в апартамента на Надя като ураган от цветове и емоции. Приятелката ѝ беше с ефектна пъстра рокля, която на друга жена би изглеждала просто нелепо. Но на Жана изглеждаше просто великолепно.
Визията на приятелката ѝ се допълваше от масивни дървени бижута и яркочервено червило. Свекървата и зълвата, седящи на масата, само се спогледаха, когато гостенката влетя в хола, носейки със себе си празнично настроение. Те поседяха малко на масата…
Надежда беше просто великолепна домакиня. Дори в обикновени дни винаги имаше прясно приготвена храна. А за рождения си ден се постара на слава.
Няколко вида салати, красиво поднесени месни и рибни плата, умопомрачително ухаещи топли ястия. Към тях Надежда поднесе печени картофи по специална рецепта. Гостите не можеха да бъдат откъснати от масата.
Само рожденичката седеше не в много радостно настроение. Забелязвайки това, Жана ѝ даде знак, че е време да провери питката във фурната. Надежда с благодарност се възползва от възможността да остане малко в кухнята без любопитните погледи на свекървата и зълвата.
– Всичко е, защото си ги разглезила – каза Жана, като плътно затвори вратата на кухнята. – Ти поставяш нуждите на домакинството над собствените си, а това не е правилно. Кажи ми само честно, радваш ли се на пристигането на Галина Степановна и Нина? Надя отрицателно поклати глава.
– Ето за това говоря – обобщи Жана. – Още разбирам, ако на масата седяха твоят съпруг и децата. Но тези защо са дошли? За да ядат вкусно и да спят на белоснежни чаршафи, които ти глади половин час на ръка? – Те дойдоха да ме поздравят – започна плахо Надежда.
– Моля те – махна с ръка Жана. – Те мислят само за собственото си удобство. Между другото, Игор и децата също винаги са яздили на твой гръб.
Никак не мога да забравя как веднъж с теб избягахме за няколко дни при нашата приятелка Маринка, помниш ли? И не мина и половин ден, когато Игор започна да ти звъни. Видите ли, той бил гладен. А нищо, че ти му беше приготвила за три дни напред и беше разпределила всичко по кутии, той дори не успя да ги намери в хладилника, сякаш е тригодишно дете, макар че децата и те ще бъдат по-съобразителни от него.
Надежда също си спомни този случай и неволно се усмихна. Искаше ѝ се да изтича до последния крайградски влак, само и само Игор да не умре от глад пред пълен с храна хладилник. Добре, че Жана тогава я разубеди, а приятелката ѝ междувременно продължи.
Между другото, за децата. Досега не мога да разбера защо ти правеше училищните им задачи. Трябваше ти вместо тях да издаваш дипломи за завършено средно образование.
Помниш ли как Димка спеше, а ти цяла нощ лепеше някаква сложна изработка за час по труд? Обичам съпруга и децата си и искам да се грижа за тях. Това лошо ли е? Не се съгласи приятелката на Надежда. Това е просто чудесно, но само ако не е за твоя сметка.
Жана имаше твърда позиция по този въпрос. Ти ги разглези до безобразие, а сега жънеш горчивите плодове. Те са свикнали, че чувствата и желанията на мама нищо не струват и за теб може изобщо да не се мисли.
Извини ме за въпроса, но какво ти подари съпругът ти? Нищо – след кратка пауза отговори Надя. Ужасно я беше срам, че на рождения си ден не е заслужила подарък от съпруга си. Но може би той е приготвил нещо за вечерта, когато се върне от работа.
Ето, ето – разви мисълта ѝ Жана. На Игор и през ум не му минава да те зарадва. За него това е точно същият ден като всички останали.
Е, освен че вечерята ще бъде по-изискана, и то в компанията на майка му и сестра му. Надежда мълчеше. В душата си беше напълно съгласна с приятелката си.
Но това не я правеше по-щастлива. Аз моите веднага ги научих, че мама е човек, а не работен добитък. Дъщеря ми поиска утре да облече синя блуза от гардероба.
Добре, нека първо сама си я изглади. Съпругът ми пита дали има нещо за ядене вкъщи. Разбира се, че има, скъпи.
Отвори хладилника и всичко, което виждаш, е твое. Няма продукти? Отивай до магазина. И така във всичко.
Затова пък съм добра домакиня – помисли си Надя. Семейството на Жана често се хранеше с полуфабрикати или си поръчваше готова храна. Надежда гледаше на това доста скептично.
Все пак нищо не може да бъде по-вкусно и полезно от домашна храна, приготвена с грижовните ръце на съпруга и майка. Чистене. В къщата на Жана прахът се избърсваше само ако започваше силно да се набива на очи…
Тя изобщо миеше веднъж месечно, но при това беше щастлива. Вместо многочасово стоене до печката и тичане с парцал, тя, например, заедно със съпруга и децата си сядаше на колело и тръгваше да покорява нови маршрути. Също така със съпруга си редовно си устройваха малки изненади и ходеха на срещи.
Затова пък в дома на Надежда царяха чистота и ред, а на масата винаги имаше няколко ястия, за да угоди на всички членове на семейството. Ех, а за рождения ден на Жана съпругът ѝ устрои такова парти, че гостите после няколко месеца го помнеха. Колко хубаво беше! Внезапно си спомни Надя и за пръв път усети нещо като завист към най-добрата си приятелка.
Ако преди я гледаше с известно превъзходство, все пак Жана не беше толкова добра домакиня, сега Надежда погледна на ситуацията съвсем под друг ъгъл. Тя разбра, че за това, че е дълбоко нещастна, е виновна самата тя. Надежда започна да анализира ситуацията.
А то е вярно, аз за тях съм само работен инструмент, с горчивина си помисли тя. Основните ѝ задължения са – навреме да приготви, да сервира, да прибере, да направи. А това при положение, че самата Надя не е просто домакиня.
Тя работи на пълен работен ден по график ден през три в градската спасителна служба. След тежка смяна единственото ѝ желание е по-бързо да стигне до възглавницата и да поспи поне 5-6 часа. Но това не винаги се случва.
Ако децата или съпругът ѝ спешно се нуждаят от нещо от нея, те без никакво колебание започват да будят Надежда. При това критериите им за спешност са доста оригинални. Просто трябва и толкова.
Ето, Игор си спомни, че ризата му за бизнес среща не е изгладена. И той вече чука на вратата. Моля, Надя, стани и като зомби се влачи до дъската за гладене.
С децата е подобна история. Надежда и Игор имат две деца – син и дъщеря, почти близнаци. През всичките детски години Надя се стараеше да бъде идеална майка за тях.
Тя ги водеше на занимания за развитие, четеше им книжки, ходеше с тях по музеи и театри. Отделяше много време за разходки на чист въздух. А когато започна училище, мама стана за тях надеждна опора и подкрепа.
Надежда никога не им отказваше помощ за домашните, а Дима и Кристина се възползваха от това. Те често прехвърляха на мама трудни задачи като изработка, чертеж или доклад, а самите те със спокойна съвест отиваха да се занимават със своите дела. Понякога на Надя дори ѝ се струваше, че е учила в училище три пъти – за себе си и за децата си.
Но ето че Дима и Кристина пораснаха. След като получиха заветните училищни дипломи, те излетяха от родителското гнездо в самостоятелен живот. Децата постъпиха в университет в съседния град, затова им беше предоставено общежитие.
Дима и Кристина вече рядко си спомняха за мама, въпреки че до родния им град имаше само час път с влак. Основно се ограничаваха с редки обаждания, и то говореха толкова неохотно, сякаш правеха услуга на Надя. „Мамо, защо ми звъниш?“ – оплака се веднъж Кристина.
„Всички нормални хора пишат съобщения. Това е по-бързо и удобно. Или поне оставяй гласови съобщения, ако не друго.
А то толкова време ми отива за глупости.“ Надежда тогава се обиди на дъщеря си и реши да ѝ даде урок. Тя не се обади на децата две седмици, въпреки че през цялото това време беше като на тръни.
Въпреки тъгата по кръвните си рожби, Надя се държеше твърдо. Нейната издръжливост беше възнаградена. Кристина сама се обади и, сякаш нищо не беше станало, започна да чурулика.
„Мамичка, здравей, как си? Толкова много ми липсваше.“ На Надежда веднага ѝ олекна. Все пак дъщеря ѝ не е безчувствена, а просто е много заета с ученето.
Колко се зарадва на обаждането ѝ. Те поговориха мило няколко минути на различни теми, а после Кристина започна да моли. „Мамо, цялата надежда е само в теб.
Помогни ми да напиша курсова работа. Темата е толкова сложна, а знам, че ти разбираш добре от нея.“ „Помогни“ на езика на Кристина означаваше „направи го вместо мен, и то по-бързо“…
Надежда веднага си спомни как, докато учеше в училище, дъщеря ѝ на практика не беше написала нито един доклад и нито една реферат без помощта на майка си. При това тя винаги умееше да обърне нещата така, че Надя сама да се хвърли на помощ. Но сега майката реши, че децата ѝ са достатъчно големи, за да носят сами отговорност за ученето си.
Тя меко, но в същото време твърдо отказа на дъщеря си, като каза, че вече рефератите и курсовите работи са отговорност изключително на самата Кристина. Дъщерята тогава, явно, за пореден път се обиди на майка си и сведе общуването с нея до минимум. Едва по някакво чудо Кристина и Дима се отбиха да поздравят Надя предния ден на рождения ѝ ден.
Децата не влязоха по-далеч от антрето. Дима неловко връчи на майка си букет от пет не много свежи хризантеми, а Кристина ѝ пъхна пакет с подарък. Всъщност Надежда винаги беше учила децата си, че подаръци за рожден ден трябва да се подаряват или в самия ден на тържеството, или по-късно.
Но те, явно, сметнаха това за глупави предразсъдъци, а Кристина изобщо заяви, че до самия рожден ден остават три часа, така че празникът, считай, е настъпил. Надя все пак благодари на децата и предложи да останат да нощуват вкъщи. Дима и Кристина обаче категорично отказаха.
Трябваше да успеят да хванат влака. Вече когато стояха зад вратата и викаха асансьор, Надя случайно чу откъс от разговора им. Оказва се, че днес децата са били поканени на нечий рожден ден, но нещо се е объркало.
Тогава децата не измислиха нищо по-добро от това да поднесат този подарък на майка си, все пак утре ѝ е рожден ден. Надежда се натъжи от чутото. Цяла нощ не затвори очи.
Все си мислеше къде е сгрешила, какво не е направила както трябва във възпитанието на любимите си деца. Рожденият ден на Надежда, може да се каже, беше провален от самото начало. Жана все още се опитваше някак да внесе оживление в женската компания, но дори на нея ѝ беше трудно.
Най-накрая приятелката ѝ си тръгна. Настъпи вечерта. Свекървата и зълвата удобно се настаниха в хола на дивана и започнаха да гледат телевизия.
Надя отиде в кухнята да измие малкото съдове, предвид малкия брой гости. В главата ѝ се въртяха такива тъжни мисли. Когато не съм нужна на децата, те ме отблъскват като досадна муха.
А когато нещо им потрябва, тогава „мамичко, помогни“. Омръзна ми. Мислеше си тя, яростно търкайки чинията.
И Игор ме приема за даденост. Аз за него съм празно място. Кога за последно ми е подарявал цветя или поне е казвал мили думи.
Все пак аз към него, както винаги, с отворено сърце и душа. От работа го посрещам с топла вечеря. Мократа чиния се изплъзна от ръцете ѝ и се счупи.
Ето и аз, съвсем като тази чиния, с въздишка каза Надя, събирайки парчетата. Първо ме използват, а като се счупя, дори няма да забележат. От очите на Надя потекоха сълзи.
Тя седеше посред кухнята и ридаеше безутешно. – Защо ревеш? Да не би заради счупената посуда? – весело попита Игор. Оказва се, че вече се е върнал от работа, а Надя от течащата вода от крана дори не го е чула.
– Ех вие, жените, странни създания сте. Вечно с мокри очи, за всякакви глупости. Надя спря да плаче и просто гледаше съпруга си, без да каже нито дума.
– Правилно – похвали я Игор, – така е много по-добре. А сега да отидем да видим какъв подарък ти донесох. Тъгата моментално отстъпи…
Оказва се, че Игор не е забравил за рождения ѝ ден. Тя забърза, засуети се. – О, чакай, да ти сервирам вечерята в хола.
Там точно има голяма маса. Може и майка ти и сестра ти да се присъединят към нас? – Ще се присъединим, разбира се – каза Нина, помагайки на Надя да носи чиниите в хола. – Какви хубави печени картофи си направила.
Просто са божествени. Надежда се суетеше в кухнята, мислено се ругаейки. – И защо наистина се разкиснах така? Игор днес цял ден е работил и не е могъл да се освободи по-рано.
Затова пък е приготвил подарък. Значи все пак ме обича и цени. Най-накрая всички седнаха на масата.
След като похапнаха малко, Игор най-накрая излезе от стаята и каза: – А сега подаръкът. Интересно какво има там, помисли си Надежда.
Може би новият телефон, за който отдавна мечтаех? Или бижута? Или… По-нататък запасът ѝ от фантазия се изчерпа, тъй като Игор вече ѝ връчваше подаръка. – Ето, виж какво донесох! – гордо обяви той, връчвайки на Надежда моп. – Оплакваше се, че на стария дръжката се е напукала.
Реших да те зарадвам. Това е супермодерен модел. Миенето на пода с него е истинско удоволствие.
Ето, сега ще чистиш с радост. При вида на подаръка ръцете на Надежда увиснаха, а усмивката изчезна от лицето ѝ. В стаята настъпи мълчание.
– Ой! – първа се съвзе зълвата, като весело се засмя. – Но ти, братко, си шегаджия. Как ни изигра, почти повярвах.
– И не знаех, че синът ми е хуморист! – повтори Галина Степановна. Надежда объркано гледаше съпруга си, сякаш го питаше: – Това някаква шега ли е? Или той сериозно е решил да подари на жена си моп? Игор мълчеше.
Сякаш подбираше подходящите думи. – Абе, вие сте едни! – най-накрая каза той с горчивина. – След такова нещо няма да искам да ви подарявам никакви подаръци.
И си отиде в стаята си, като силно затръшна вратата. Галина Степановна сложи ръка на устата си и седеше, не знаейки къде да гледа. Виждаше се, че я е срам от сина ѝ.
А Нина дори се задави с картофите, които толкова хвалеше няколко минути преди това. Галина Степановна потупа дъщеря си по гърба. – Знаеш ли какво, Надежда! – обърна се свекървата към снаха си.
– Ние няма да оставаме да нощуваме днес, нали, Нина? Тя бутна дъщеря си под ребрата. – Да, разбира се! – правилно реагира Нина. – И без нас имате достатъчно работа.
Ще отида да ни извикам такси. След петнадесет минути Галина Степановна и Нина си тръгнаха. А Надежда си остана да седи на дивана в хола в пълно недоумение.
Преди около десет години на Надежда ѝ хрумна идеята веднъж месечно да устройва семеен обяд. Традицията се прие. Особено горещо я приеха децата, които по това време бяха още малки, и с голямо удоволствие помагаха на мама да приготвя различни вкусотии, а после да подрежда масата.
Разбира се, с годините ентусиазмът им малко поутихна, но семейните събирания Дима и Кристина все пак се стараеха да не пропускат. Този път Надежда се готвеше за семейния обяд с особено вдъхновение. Липсваха ѝ децата, защото не ги беше виждала почти цял месец.
Искаше ѝ се да поседне с тях на една маса и без да бърза, да ги разпита как са. А и съпругът ѝ цял ден изчезваше на работа. Те почти не бяха разговаряли след рождения ѝ ден.
Общо взето, Надя възлагаше големи надежди на семейния обяд. Това беше шанс да събере всички заедно и да поговорят от сърце. До определения час оставаха около половин час…
Надежда тъкмо се суетеше в кухнята, занимавайки се с последните приготовления. Неочаквано ѝ се обади синът ѝ Дима. – Мамо, няма да мога да дойда.
Поканиха ме на рожден ден – прозвуча в слушалката. – Как? Но защо не каза по-рано? – объркано попита Надя. – Получи се експромт.
Машка до последно не знаеше дали ще празнува. И ето че реши. – А коя е Маша? – Това е момиче, което харесвам.
Помниш ли, разказвах ти? – За пръв път чувам за такава – уверено каза Надежда. – Няма значение – прекъсна я синът ѝ. – Рожден ден се случва веднъж в годината.
Не мога да го пропусна. Такъв подарък съм избрал за Машка, че ще паднеш. Каза той и прекъсна връзката.
Надежда недоумяващо гледаше екрана на телефона. Той, видите ли, се събирал с момиче? И то с подарък. А на нея за рождения ден ѝ подари увехнали хризантеми – с горчивина си помисли тя.
Отново се разнесе сигнал за входящо обаждане. Този път Кристина искаше да говори с майка си. – Мамичка, вече съм на път, но ще се забавя малко.
Можеш ли веднага да ми прехвърлиш първите глави от курсовата работа на флашка? Че се боя да не забравя. – Ой, съвсем бях забравила за нея – сети се Надежда. – Ти сериозно ли? – в гласа на Кристина се появиха ядосани нотки.
– Ти изобщо разбираш ли как ме прецака? – Ще измислим нещо – започна да се оправдава Надя. – Какво може да се измисли? В понеделник трябва да предам теоретичната част. И какво да правя сега? Кристина затвори телефона, дори не изслуша майка си.
Колкото и Надежда да се опитваше да се свърже с дъщеря си, тя просто не вдигаше телефона. Надя вече се досети, че Кристина, както и Дима, няма да дойде на семейния обяд. – Е, ще си направим с Игор съпружески обяд – помисли си тя с тъжна усмивка.
– Ще бъде нещо като среща. Игор дойде точно навреме. Надя тъкмо изваждаше от фурната месо по френски.
– Иди си измий ръцете, сега ще седнем на масата – каза Надя. – А аз не съм с празни ръце при теб – с лукава усмивка произнесе Игор. – Ето, харесва ли ти?
В ръцете си мъжът държеше кадифена кутийка. – Можеш да я отвориш и да видиш. Надя взе кутийката в ръце и със затаен дъх отвори капачето…
Ах, каква красота имаше там! Вътре в кутийката лежеше изкусно изработена златна брошка, обсипана със сини камъчета, наподобяващи сапфири. Тя е великолепна – не можа да скрие възхищението си Надя. Невъзможно е да откъснеш поглед.
– Да, и на мен веднага ми хареса. Виждаше се, че Игор е поласкан от реакцията на съпругата си. – Добре, дай да я прибера, за да не я изгубя.
Надежда, която вече искаше да вземе брошката в ръце и да я разгледа по-отблизо, объркано погледна съпруга си. – Това е подарък за Нина – поясни Игор. – Надявам се сестра ми да я хареса.
– Значи това е за Нина? – извика Надя. – Защо крещиш? Да, за нея. На Нина след седмица ѝ е пенсионирането.
За такова събитие и подаръкът трябва да е подходящ – гордо заяви Игор. Но после видя пронизващия поглед на съпругата си и побърза да отиде в друга стая, като взе със себе си кадифената кутийка. Когато се върна в кухнята след няколко минути, Надежда събираше чиниите от масата.
Игор с удивление гледаше как жена му безмилостно слага всичко в кутии и ги изпраща в хладилника. – Ами ние още не сме яли! – с удивление произнесе Игор. Но Надежда излезе и затвори вратата след себе си.
Само най-добрата приятелка можеше да изслуша и искрено да съчувства на Надежда. Затова тя се отправи направо към Жана. – Ето как се получи! – с чувство произнесе тя.
– Аз те предупреждавах. Е, какво хубаво има, че цялото семейство ти се качи на главата. Ето резултата.
Тя седна до Надя и я прегърна силно. А знаеш ли какво? Живей засега в моята вила. До работа ще стигаш почти за същото време, както от вкъщи.
Какво губиш? Затова пък нека съпругът ти най-накрая разбере какво е без мама. – Не бих искала да ви притеснявам със съпруга ти – поколеба се Надя. – Престани.
Няма да притесняваш никого. Съпругът ми мрази вилата. Той е градски жител до мозъка на костите си, както, впрочем, и децата.
Така че на вилата съм основно само аз. – Някак си странно – помисли си Надя. – Съпруг и съпруга трябва да си почиват заедно. Но тя навреме си прехапа езика.
Все пак нейното дело не е кой и как живее, ако всички са доволни. Ето, например, те с Игор толкова години подред почиваха заедно, сякаш са игла и конец. А какъв е резултатът? Моп за рожден ден.
Затова пък в семейството на Жана, съдейки по всичко, цари пълна идилия. Добре, убеди ме. Неочаквано за самата себе си се съгласи Надя.
Надежда замина за вилата на Жана, без да предупреди никого за решението си. По пътя тя прекара в главата си няколко сценария за развитие на събитията, всеки от които включваше смирено покаяние на съпруга ѝ, осъзнал колко му е зле без жена му. Но дните минаваха, а никой не се обаждаше на Надежда…
Игор се обади едва на третия ден. – Надюш, ти в магазина ли си? Не забравяй да купиш сирене, че ни свърши. – Вече три дни не съм си вкъщи, а ти едва сега забеляза ли? – учуди се Надя.
– Три дни? А аз дори не подозирах! – промърмори Игор. – Мислех, че си ми се обидила и си отишла да спиш в детската? Затова пък виждам, че храната в хладилника свършва. Кога смяташ да се върнеш? – Засега не знам – отсече Надежда.
– Считай, че съм в отпуск. – А кой ще ми изглади ризите? Свършват ми? – озадачено попита Игор. – А и ми се иска прясно приготвена храна.
Ютията е в шкафа срещу тоалетната, а магазинът е на две минути пеша от къщата – подсказа Надя и затвори телефона. Още преди седмица, чувайки тъжни нотки в гласа на съпруга си, тя би притичала при него с първия влак. Дълбоко в душата си дори ѝ харесваше, че Игор в бита е същинско дете и напълно зависи от нея.
Но това разпределение на ролите вече не я устройваше. Сега Надя искаше да се чувства жена, а не домакиня, както преминаваха дните ѝ преди. Надя трябваше да става в шест часа сутринта, за да приготви закуска на всички и да ги изпрати на училище и на работа, дори и в този ден да имаше почивен ден и да можеше да си позволи да се излежава в леглото до обяд.
Сега за същата тази работа, за смяна, тя ставаше не по-рано от седем и половина и, което е най-удивителното, пристигаше пет минути по-рано от обикновено. А и Надя можеше да прави каквото си поиска. Тя най-накрая започна да гледа сериала, който от половин година отлагаше, а вечер четеше любимите си дамски романи.
За своя изненада, Надежда си спомни, че е жена и все още може да бъде желана. Веднъж съседът по парцел ѝ махна с ръка и извика: „Добро утро, красавице!“. Жана одобрително изсумтя, но я предупреди, че съседът, общо взето, е страшен женкар, трябва да бъде по-внимателна с него.
Надя само се засмя. „За толкова години никой не ме е откраднал от Игор, не се боя от никакъв съсед.“ Естествено, и през ум не ѝ минаваше да изневери на съпруга си, просто беше адски приятно да усети мъжки погледи върху себе си.
А то Игор, когато преди няколко месеца тя реши да устрои романтична вечер, гледаше не нейната откровена черна рокля, а сушито, което беше приготвила. Съпругът ѝ започна да се обажда все по-често, но Надя не бързаше да се прибира. „Боли ме стомахът от пицата“, оплака ѝ се Игор.
„Ютията изобщо не глади нищо, ходя смачкан, и как изобщо я ползваш.“ Той говореше на шега, но на Надя не ѝ беше до смях. Едва сега, след толкова години брак, тя разбра, че ужасно е разглезила съпруга си, превръщайки го в битов инвалид…
Децата също започнаха да се обаждат. Първи се обади синът. Той се възмущаваше, че майка му на стари години е решила да си играе на бунтарка.
А Кристина все не можеше да забрави курсовата работа. Явно ѝ бяха удължили срока за предаване. „Ти все пак живееш на село, нищо не правиш.
Жал ти е да се заемеш с моята курсова?“ – хленчеше дъщерята. „Пиши си я сама“ – отсече Надя. „Ти вече си достатъчно голяма, за да носиш отговорност за ученето си.“
„Спомни си колко много неща съм правила вместо теб в училище.“ „Стига.“ Хитрата Кристина реши да смени тактиката.
„Разбира се. Първо ти правеше всичко вместо мен, приучи ме към хубавото, а сега реши да ме накажеш?“ „Не е в това работата. Просто искам да бъдеш порядъчен човек.“
„А сега не съм ли такава?“ – учуди се Кристина. „Не“ – отговори Надежда. „Все още чакам извинение от теб.“
„Извинение ли?“ – опеши се Кристина. „За това, че ми крещя заради курсовата работа и заради проваления семеен обяд, на който не дойде.“ „Мислиш ли, че ще търпя всичко?“ „Не, стига.“
Когато Надя най-накрая се върна вкъщи, там я чакаше тъжна картина. Игор, доколкото можеше, се стараеше да поддържа чистота и ред, но не му се получи много добре. Навсякъде се виждаше прах, по чиниите имаше мазни петна.
А по чашите – тъмни петна. Хладилникът беше абсолютно празен. Само в кофата за боклук сиротливо лежеше кутия от пица.
Надежда искаше да отиде да изхвърли боклука, но навреме се спря. „Не, не затова си устройвах отпуска за душата и тялото, за да се впрягам отново в същата шейна“ – помисли си тя. Игор, връщайки се от работа, се зарадва, като видя жена си.
Той огледа апартамента с надежда да намери чистота и ред. Но в него всичко си беше постарому. На кухненската маса също беше празно.
– Поръчах ни пица – с усмивка каза Надя. – Ще ядем и заедно ще се заемем с чистенето. Ще те обучавам на домакински умения.
Повярвай ми, в тях няма нищо сложно, а в живота ще ти бъдат много полезни. – Пак пица – разочаровано провлачи мъжът ѝ. – Не мога да я гледам повече.
– Извинявай – разведе ръце Надя. – Не мога да готвя в такава кочина. И изобщо, да се разберем за бъдещето.
Битът отсега нататък ще бъде общ, и готвенето също. Така че половината вечери са от теб. – Това Жана ти е промила мозъка – ядоса се Игор…
– Не ми го е промила, а ми е показала как да бъда щастлива – отговори жена му. – Сигурна съм, че ще се справим. Игор недоволно изсумтя, но все пак седна да яде пица.
През следващите няколко дни Надя търпеливо обясняваше на съпруга си какво и как трябва да се прави по къщата. Сега през ден идваше негов ред да приготвя вечеря. Първите опити, честно казано, бяха просто ужасни, тоест неядливи.
Но Надежда окуражаваше съпруга си и казваше, че следващия път ще се получи много по-добре. Явно Игор се е оплакал на децата от нововъведенията на майка си. Така че те започнаха всячески да я обработват.
Особено се стараеше Кристина. – Мамичке, кога ще бъде нашият семеен обяд? Толкова ми се иска да се видим – промърмори тя в слушалката. – Можем да се видим по всяко удобно време.
Но с обяда няма да се получи. Имам твърде малко свободно време, за да го прекарам около печката. – Виж, мамо – предупреди я дъщеря ѝ, – мъжете не обичат такива самостоятелни жени.
Ще вземе баща и ще си отиде при друга. Тук Надя разбра, че може би е прекалила. Във всичко трябва да има мярка.
Тя се беше увлякла твърде много, играейки си на строга съпруга. От кухнята се разнесе трясък. Надежда се затича към шума и видя следната картина.
Игор стоеше до печката, заобиколен от тенджери и купи. А по масата и пода бяха разпръснати парчета цвекло и моркови. – Случайно изпуснах купата – обясни съпругът ѝ.
– Вече я вдигнах и измих. – А какво готвиш? – поинтересува се жена му. – Борш.
Игор се смути леко. – Помниш ли как го готвех в студентските години, а ти идваше на гости при мен? – Разбира се, че помня. – Ето, реших да повторя…
Между другото, сядай на масата, ще пробваме. Надя послушно седна на масата. – Е, как е, вкусно ли е? – съвсем по детски попита Игор.
– Много – с чувство произнесе Надя. Честно казано, тя беше толкова изненадана от промяната, настъпила у съпруга ѝ, че дори не можеше да различи вкуса. Но ѝ беше приятно, че Игор е решил да я изненада.
Тя го гледаше и разбираше, че това е най-любимият и близък човек на света. А готвенето и чистенето… Да, в тях няма нищо сложно. Постепенно Игор ще се научи на всичко.
Надежда нито за миг не се съмняваше, че непременно всичко ще бъде наред.