Лек ветрец повдигна завесата като платно. Слънцето надничаше през отворения прозорец. Откъм улицата се чуваше весел детски глъч.
Съвсем наблизо имаше детска градина и сега извеждаха децата на разходка. Тук те чуруликаха като ято врабчета. Играеха си, гонеха се, крещяха и пищяха весело.
Дори не е нужно да отидеш до прозореца, за да видиш всичко това. Лерочка също тичаше и шумеше заедно с всички. Тя също се забавляваше и играеше, пищяше и се смееше.
Тя обичаше такива весели подвижни игри. Но не за дълго. Докато все още беше вкъщи, никой не забелязваше никаква промяна в нея.
Всичко започна, може би, когато по настояване на свекърва си Лерочка тръгна на детска градина, за да свикне с обществото преди училище. Вярно, Лариса не разбираше към какво общество трябва да свикне дъщеря ѝ. В края на краищата Лариса всеки ден водеше Лерочка на една хубава детска площадка в парка.
Там имаше както разходки на чист въздух, така и общуване с постоянните приятели, които майка им и бабите също водеха по същото време и дори се сбогуваха нелесно с тях. „Планираш да си тук утре за колко часа? Ще станем към десет, както обикновено. И утре ще дойдем по-рано, ще трябва да вземем още нещо от вкъщи и да отидем с Женичка на оптика, така че няма да играем дълго.
А ние, както обикновено… – усмихна се дядото, който доведе приятеля на Лерка Альоша на детската площадка. Децата играеха много дружелюбно на площадката, всеки път така радостно поздравяваха всички, които идваха, така весело се сбогуваха, когато се разделяха, със сериозен поглед се уговаряха да се срещнат утре пак тук, както обикновено. Лера също имаше много общуване в часовете си.
Лариса заведе дъщеря си в един образователен център на уроци за подготовка за училище. Научиха за тази възможност съвсем случайно. Детето на една приятелка било малко по-голямо от това на Лера и на следващата година вече било в шести клас.
Приятелката разказала на Лариса колко прекрасно е да се работи с децата там. Лариса решила също да отиде и да види, мислела да заведе Лерочка там догодина, а тя толкова много харесала на тези уроци, че трябвало да остане и да започне да учи. В центъра се провеждаха почти истински уроци за деца.
Само че в класа имаше осем или десет души, а понякога идваха само петима или шестима. Всеки си имаше отделно малко бюро. И уроците също бяха като истински уроци, само по двайсет минути.
Между уроците и пет минути почивка. Децата отиваха на занятията с тетрадки по математика и листове по чужди езици. Учеха числата от първата десетка и буквите според азбуката.
Но учителката имаше време да обърне внимание на всяко дете за уроците. Лерочка отговаряше всеки път, вдигаше ръка, отиваше до черната дъска и получаваше оценки в истински дневник, с което много се гордееше. Разбира се, всичко това можеше да се научи без проблеми и вкъщи, Лерочка отдавна знаеше цифрите и почти всички букви.
Но в тези класове децата бяха научени на самия процес на учене, че в час е необходимо да бъдат внимателни и съсредоточени, да не въртят и да не се разсейват, да не играят с играчки и да не се развличат. Децата свикнаха да слушат учителите и да бъдат сериозни по време на урока, но почивката беше за отдих и дори за малко палавост. Макар че на децата беше забранено да тичат по коридора, но те все пак успяваха да побягнат бързо няколко пъти напред-назад.
И тогава момичетата извадиха куклите си, а момчетата се похвалиха един на друг с колите си. А сега ги извикаха обратно в клас. Така че всички игри и лудории трябва да се оставят настрана и да се концентрират върху това, което учителят казва.
Това подготвително училище беше много интересно за децата. Често ги хвалеха, получаваха добри оценки, които не се срамуваха да покажат вкъщи. Имаше задължителни часове по рисуване и труд, където изработваха различни изделия от пластелин и картон, домашни картички за празнициһттр://….
Имаше и часове по четене, по време на които учителката им четеше изразително стихотворения и приказки, а всяка седмица учениците трябваше да научат по едно малко стихотворение. Разбира се, такива уроци се провеждаха в детските градини в завършващите групи, а вкъщи също беше възможно да се прави всичко това самостоятелно. Но на тези уроци децата се приучаваха към училищния режим, към дисциплината, към реда и правилата за поведение в часовете.
Това беше дори по-важно за тях от самото познаване на буквите или цифрите. Лариса водеше Лерочка на тези уроци с удоволствие. Тя се радваше, че дъщеря ѝ толкова обича да учи, обича да ходи на уроци, да си пише малко домашните, да отговаря на дъската, да учи стихотворения.
А и в нейния клас всичко беше чудесно. Лерочка се сприятели и с момичета, и с момчета. Дори си разменяха родителски телефонни номера, понякога се обръщаха към нея със сериозно лице, отвръщаха й, обсъждаха домашните, играеха на възрастни.
Но защо свекърва ѝ смяташе, че това общуване не е достатъчно, за да се подготви детето за училище? Лариса по никакъв начин не можеше да докаже, че дъщеря ѝ има достатъчно от всичко и преди училище няма нужда непременно да ходи на детска градина. Лариса спокойно се справяла сама с дъщеря си. Още преди майчинството тя си намерила удобна работа, която можела да върши вкъщи.
Лариса беше дипломиран преводач и се занимаваше със сложни технически преводи, а такива специалисти нямаше много. Отначало работела в голяма фабрика, която произвеждала машини не само за домашни нужди, но и за внос. Тя седеше в правния отдел и подготвяше преводите на всички технически и юридически документи.
Но такива сделки не бяха много и често се сключваха само по няколко договора годишно, а през останалото време Лариса всъщност просто седеше в кабинета си. Разбира се, тя не седеше безучастно, а постоянно разглеждаше новите технически спецификации. Инструкции и описания, като ги превеждаше предварително, в случай че й трябват за някой нов договор.
А отделна точка беше задължителното участие на Лариса във всички срещи и преговори с чуждестранни партньори. Но такива срещи имаше само няколко годишно, така че работата не стресираше Лариса, но и там нямаше голяма заплата. Имаше бонуси за сключване на договори.
Но през по-голямата част от годината Лариса имаше достатъчно свободно време, за да се занимава с нещо допълнително. И тя намери подобни поръчки за преводи в интернет. Много клиенти станаха нейни постоянни клиенти.
Случи се така, че докато беше в отпуск по майчинство, Лариса за първи път временно премина на дистанционна работа във фабриката си. А след това всички решили, че ще е по-удобно да продължи да работи по този начин. Лариса щяла да може да бъде у дома с детето си, а паричните преводи ѝ осигурявали много добри доходи.
Заплатата на съпруга ѝ била много по-малка, въпреки че той бил на работа от сутрин до вечер. А на свекървата какво не ѝ харесвало в тази ситуация, не е ясно. В края на краищата Лариса печелеше много добре, грижеше се за детето, имаше време да ръководи цялото домакинство.
Но щом тя си седи вкъщи и не ходи никъде в офиса, значи не работи. А целият ви интернет е просто хоби и мазало. И нямаше как да убеди свекърва си, че Лариса всъщност има пет постоянни работодатели, включително и фабриката си.
И много малки еднократни поръчки в свободното си време. А младата майка няма много свободно време. По цял ден е заета с детето, занимава се с Лерочка, готви, яде, мие, чисти, няма минута без грижи.
Да тича до пазара за хранителни продукти, после до магазина, после съпругът ѝ нещо спешно, после за касетата на принтера, която трябва да занесе в сервиза за зареждане, всеки ден някаква спешна работа. Трябва да имат време да се справят, за да не излезе Лерочка от обичайния режим. Навреме да се нахрани, да се разхожда, да прави упражнения, да си легне на обяд, да приготви вечеря и отново вечерна разходка на чист въздух.
Но ако дойде свекървата и започне да изнася лекции за това как правилно да се възпитава детето и да не се настанява, а да ходи на работа, може и да излезе от графика. Тя и сега не иска да чуе, че Лариса сега спешно трябва да отиде някъде или да направи нещо точно сега. Свекървата смяташе, че е неуважително към нея, ако снахата не се откаже от всички дела и не слуша лекциите ѝ с виновна глава…
Не стига че почти всеки ден ругаеше снаха си за нейната мърлявост, за безделието, според свекървата, но и постоянно се обаждаше на сина си и му казваше, че не може да се живее така, че жена му е мързеливка, която не иска да работи, прикривайки се с дете, че е необходимо да запише внучката си в детска градина, а жена му да си намери работа. Нищо не означава, че сега такъв член е отменен, а мързеливецът все още е позор в семейството. Съпругът се опитал да докаже, че жена му работи, изкарва пари, но това не помогнало.
Свекървата отстоявала позицията си и накрая успяла. Лариса се отказа и записа Лерочка в детската градина за последната година преди училище. Тя все още водеше дъщеря си на вечерни занимания в Центъра за развитие, опитваше се да се разхожда с нея в парка.
Но основното време детето сега прекарваше в детската градина. И тогава започнали проблемите. Отначало Лариса си мислела, че всичко е както трябва, че детето свиква с нов режим, храна, ново място и нов колектив.
Лерочка започна да се простудява и да боледува почти всяка седмица. Свекървата я уверяваше, че така трябва да бъде, че това е нормално, че е в интерес на детето да закали имунитета си и да свикне с обществото. Но Лариса не можеше да разбере какво добро за детето има във факта, че дъщеря ѝ има хронична хрема, постоянно възпалено гърло, всяка седмица температура и лекарски удостоверения.
После живяха и не познаваха мъката, а след това Лариса стана редовен клиент на аптеката, научи всички детски лекарства за температура, гърло, настинка и хрема. Педиатърът стана чест посетител в апартамента им. Нямаше седмица, в която да не им се наложи да я повикат отново.
Заради всички тези детски болести Лариса беше толкова уморена, че през нощта не спяха в креватчето на болната дъщеря. Какви ли не преводи има. Почти трябваше да се откаже от работата си, останаха само най-важните редовни клиенти.
Не можеше и дума да става да отиде някъде да работи в офиса. Лариса всяка седмица щеше да си взима болнични заради бебето, а кой работодател би искал такъв служител? Свекърва ѝ вече си мълчеше за това, че Лариса остава вкъщи, а напоследък беше спряла да идва по-рядко. Постигна целта си, детето тръгна на детска градина, а постоянно да обяснява на снаха си, че всички тези детски хреми, болки в гърлото, че това е нормално и полезно за здравето, ставаше всеки път все по-трудно.
И свекървата промени политиката си след няколко месеца. Започна да говори каква небрежна майка е Лариса, че не може да излекува детето. Самата тя си стои вкъщи, а детето винаги е болно.
И момичето е слабо, болнаво, като майка си, мършаво и костеливо. Разбира се, тя не смееше да каже такива речи в очите на снаха си. Но почти всеки ден наглеждаше сина си на работа и му пееше за неуспешния си брак, за това каква жена има, а дъщеря ѝ също се оказа точно като майка си.
Може би тя изобщо не беше негово дете? Но синът категорично отхвърлил всички подозрения на майка си. Той беше абсолютно сигурен в жена си и нямаше причина да я ревнува или подозира. За съжаление, заради постоянните настинки родителите не разбрали веднага, че детето е болно много по-сериозно, отколкото изглежда на пръв поглед.
Лерочка станала вяла, слаба. Преди не беше много дебела, но сега беше напълно измършавяла. Стана тънка като тръстика…
Вече не тичаше на детската площадка, както преди, не играеше на надбягване, не скачаше на въжето, а само седеше на ръба на пясъчника с куклите или колите. Играеше на тихи игри с момчетата, строеше замъци и пътища от пясък. А после спря да иска да се разхожда навън.
Искаше да лежи все повече и повече, разтапяйки се пред очите ѝ. Педиатърът каза, че е необходимо да се направят изследвания, да се консултира със специалисти, но не постави никаква, дори предварителна диагноза. Не предписала никакво лечение, а само предложила на майката да отиде с детето в болницата за преглед.
Лариса не можа да си намери място, а Владимир също падна от лицето си. На работното място мъжете съчувстваха само на главите си. Почти всеки ден те неволно чуваха разговорите му с майка му, така че бяха наясно с всички домашни събития.
Но напоследък все повече се дразнеха от посещенията на майката на Владимир. Когато на дъщеря му не можеше да се постави дори диагноза, свекървата идваше и ругаеше булката за това, че не печели нищо, а само харчи за лекарства и лекари, и то напразно. Сякаш тя е виновна, че детето е болно и лекарите не могат да помогнат, а след това може да бъде вкарана в болница заедно с дъщеря си.
Какъв ще е синът ѝ тогава, че трябва да държи цялото семейство на гърба си? Веднъж след поредното посещение на майка му при Владимир се приближи един старши бригадир. Отнасяше се добре с момчето, ценеше го за златните му ръце, за отговорността и старанието му, както и за това, че почти никога не пие, и то само по празниците. Изобщо не беше лош човек и не можеше да гледа какво се случва, защото с всеки изминал ден ставаше все по-зле и по-зле.
– Слушай, Володя, имам да ти кажа нещо, хайде да изпушим по една цигара. Бригадирът му се обади веднага след като майка му си тръгна след поредния дълъг разговор. – Михалич, тъкмо си давах почивка за цигара, работата още стои.
Владимир се опита да възрази, вече му беше омръзнало да говори с майка си, а тук Михалич иска да му даде урок. – Хайде да вървим, хайде да вървим, това е по-важно от твоите железарски работи, работата няма да върви никъде, ще имаш време да свършиш всичко. Не е останало много за довършване, а клиентът трябва да дойде чак утре вечер, така че не бързай, да вървим и да говорим, това е по-важно.
Владимир отстъпи, уважаваше Михалич и като специалист, и като шеф, и като опитен човек, много по-възрастен от него, мъдър в живота. Освен това Михалич наистина говореше само по работа, никога не би правил излишни демагогии. – Володя, слушай, може би трябва да се опиташ да отидеш на едно място, лекарите от колко време са само анализи, и да се откажеш.
И бебето ти не се подобрява. Жена ми имаше подобен случай на работа, имаше едно младо момиче с две момчета, бяха също толкова болни, а тя все един болничен след друг на работа, шефът вече мислеше да я уволни, така или иначе, не е работник с болни деца. И така, посъветвали я един човек, като казали, че той знае и няма да вземе пари за нищо, веднага ще каже дали ще помогне или не.
Но тя помогна на много хора и рядко отказваше да помогне на някого, честно казано, ако не можеше да направи нищо. – Какво имаш предвид, някаква баба или нещо подобно? – Момчето се изненада. – Чакай малко, не прекъсвай, баба, не баба, а някаква стара жена.
Тя не прави никакви заклинания на вещици или търкаляне на яйца, но вижда всичко. Тя вижда, как да ти кажа, тя разказва неща, които никой външен човек не знае. Така че тя може да види причината и да помогне за излекуването, дори със съвет или билки.
– Няма как – Няма как! Слушай, аз не вярвам в такива приказки, но тази баба наистина помогна на онова момиче от работата на жена ми. Разказа й всичко, както си е, а после й помогна с лечението. Момчетата са здрави, момичето работи, така че се получава.
– Е, може би тогава си струва да пътуваме“, помисли си Володя. – Разбира се, че си заслужава, ако не познавах самата Катя, ако не я бях видял на юбилея на жена ми, ако не бях слушал всеки ден проблемите ѝ с децата вкъщи, нямаше да повярвам. Но смятам, че съм видял всичко това със собствените си очи.
Е, съпругата ми със сигурност го е видяла. Така че, ако искаш, ще попитам Катя за адреса на онази баба. Няма какво да губиш, няма да е по-лошо.
Лекарите така или иначе няма да ти кажат нищо, така че поне тази баба ще ти каже нещо. – Жал ми е за теб, Вовка, не си лош човек, а и имаш добра жена. Не позволявай на майка ти да ти разказва за нея, но ние знаем по-добре.
А ти обичаш дъщеря си, а за детето е жалко, така че опитай, може би ще помогне, може би нещата ще се оправят. – Благодаря ти, Михалич, благодаря ти. Наистина не знам накъде да тръгна…
Боли ме да гледам Лерка. Човекът почти се разплака, спомняйки си за дъщеря си. През уикенда Лариса и Володя заведоха дъщеря си на адреса, който им беше дал Михалич.
Отначало Лариса изслуша мъжа си скептично, но после се съгласи. Така или иначе нямаха какво да губят. Поне имаше някаква надежда.
Решиха да не казват нищо на свекърва си. Така или иначе нямаше да получат одобрение. А само упреци, че и без това са хвърлили толкова много пари за лечение, а сега ще започнат да ходят по врачки и знахари.
Селото беше на два часа път по магистралата. Владимир лесно намери селото и къщата в края на улицата в края на гората. Личеше си, че макар оградата да беше стара и изтъркана, а къщата – от много години, тук са се занимавали със земеделие.
В двора имаше кокошки и патици, а на поляната край гората пасеше бяла коза. В зеленчуковата градина също растеше нещо, но нямаше куче, дори и кутийка. Владимир отиде в двора и почука на вратата, а после и на прозореца.
Никой не излезе, нито една завеса не помръдна в къщата. Владимир потропа още малко на верандата и се канеше да отиде до колата, когато от ъгъла на къщата излезе суха дребна старица, подпряна на дълга дървена пръчка. – Е, какво вдигате толкова шум? Ако си дошъл по работа, влез, а ако просто вдигаш шум, върви си с Бога.
– Здравейте, изпратиха ни при вас, имаме това… дъщерята е болна, – Владимир започна неловко. – Знам, че сте ни изпратили, и знам, че е болна. Но защо я държите в колата, а не я пускате на свобода? Пуснете я да дойде тук и не забравяйте да се обадите и на жена си.
Каза старицата и се върна зад къщата. Володя бързо изтича до колата и там наистина Лариса убеди Лера да бъде търпелива, да седне в колата, докато баща ѝ се върне. А момичето искаше да излезе на чист въздух, да погледне козата на поляната, петела, красивия петел, патиците в каруцата зад оградата.
Владимир заведе дъщеря си и жена си в двора. Те завиха зад ъгъла на къщата и видяха голяма дървена беседка. Наблизо растеше красива ружа, цялата обсипана с алени гроздове.
На масата в беседката имаше румени ябълки, купчина ядки, няколко сушени билки и цветя. Имаше глинена кана и няколко подобни чаши. Пейката беше покрита с домашно тъкан плат.
На отделен стол седеше възрастна жена и преглеждаше снопче билки. Пикантният аромат се смесваше с мириса на ябълки и мед. – Е, влезте, седнете.
Старицата показа с ръка към отсрещната пейка. – А ти, момиченце, иди да се разходиш, козички, не се страхувай, тя е добра, а не бдителна. Можеш дори да я погалиш, ако искаш.
Лера с удоволствие се отправи към носа на козата, която толкова много й харесваше още в колата. Родителите ѝ седнаха на пейката и погледнаха старата жена с очакване. Без да ги поглежда, тя продължи да подбира билките и започна с тих глас.
– Дойдохте при мен, а всъщност не вярвате, че мога да ви помогна. И това е вярно. Имате не само здравословни проблеми.
Тя изчака детето да се отдалечи от къщата и да не може да я чуе. – Как можа да позволиш това да се случи? Как можа да не съжаляваш за собственото си дете, а? Що за родители сте вие, които живеете с чужд разум, а? Старицата просто изкрещя на изплашените родители. Нима майчиното сърце не казва нищо, а? А ти, баща, си свиваш ушите и слушаш всичко, което ти казват, вместо да мислиш със собствената си глава ….
Какво си направил на детето, Боже! Добре, че поне си се сетил да дойдеш при мен. Родителите се изплашиха и замълчаха. Те осъзнали, че правят нещо нередно, но какво е то?
Е, поне старицата щеше да им каже какво да поправят, какво да направят, за да оздравее дъщеря им. Тя не беше болна преди. Кажи ми, ти се омъжи по любов, нали? Въпреки всичко подписахте против волята на свекърва си, нали така? Владимир кимна утвърдително.
Майката наистина не харесваше бъдещата снаха и не искаше да се съгласи на сватбата на сина си с нея. Тя прекара цялото тържество с тъжно лице, сякаш това не беше празник, а погребение. Но синът ѝ настоявал на своето.
Той много обичаше Лариса в живота си, не можеше да си представи себе си без нея. А когато ти забременя, свекървата не искаше детето. Сигурно ти е казала да се отървеш от него, нали? Каза, че е твърде рано да имаш деца, още не си имала дете, млада си, на трийсет години.
Не ти ли е било достатъчно, сине мой? Трябвало е да излезеш навън, докато станеш на четиридесет или се пенсионираш. Тя ти каза да направиш аборт, нали? Лариса си спомни, че свекърва ѝ беше споменавала това няколко пъти, но тя бързо я отсвири, като отговори, че това е най-дългоочакваното дете и за никакъв аборт не може да става дума. А Владимир дори не ѝ каза, че майка му всеки ден тича в работилницата му, за да говори за аборт, да убеждава сина си да се отърве от нежеланото дете.
Сега той само наведе глава още по-ниско, въпреки че не беше виновен за нищо. Тогава не слушаше майка си, беше щастлив от бременността на жена си, а сега много обичаше дъщеря си. А вие си мислите, че свекървата ще ви помогне с добър съвет? Да, тя няма нужда нито от такава снаха, нито от детето си.
След раждането на внучката си, веднага щом я кръстиха, тя изтича в църквата, за да сложи свещички и молитви за упокой на живото дете. И през цялото време тя не знае как да ви раздели. Родителите просто бяха шокирани да чуят това, но съвсем го допуснаха, защото отлично знаеха отношението на свекървата към снахата.
Докато детето беше малко, то беше закриляно от майка си, но когато момичето порасна, стана по-слабо. Но докато беше с майка си, всичко беше наред, нали? И не беше болна, и беше умна, и беше щастлива, жизнена, здрава, подвижна, нали? Да, и имахме време да правим всичко, и аз имах добри доходи, но щом я пуснах в детска градина, и тогава дойдоха проблемите, и тези постоянни настинки. И аз се отказах от по-голямата част от работата си, загубих много пари.
Лариса не можеше да издържи на това. Докато бяхте вкъщи с бебето, с какво я хранехте? Супи, зеленчукови салати, прясно натурално месо, пилешко, телешко, свинско, прясно сготвено. Или плодове през цялата година, сокове, извара, нали? Само най-добрите продукти, всичко приготвях сама.
Да, на пазара, купувах от редовни, доверени продавачи. Заплатата ми позволяваше да не си отказвам нищо, не както сега. Всяка стотинка, като се брои всичко, се харчи за лекарства.
А с какво според теб се храни едно дете в детската градина? Дават ли много плодове и зеленчуци? Една въртележка за юфка, колбас от магазина, кисела краставичка и празен чай на една запарка. Такава храна добра ли е за вашето дете? Вкъщи не ядете овесена каша или вермичели и не слагате често бял хляб на масата, нали? Ами да, съпругът ми не обича много хляб, а аз само понякога ям черен ръжен хляб, но много рядко, и изобщо не понасяме вермичели, и рядко ядем овесена каша, освен елда понякога с гъби. Е, мога да готвя грахова супа, а така най-вече картофи, зеленчуци, месо, яйца, сирене, супи и борш.
Виждате ли, колко различен е начинът, по който се храните у дома и се чувствате здрави, и начинът, по който се храни детето ви сега? Той изобщо не подхожда на едно момиче, а само му вреди. Откъде ще се вземат сили и здраве, при постоянното течение и студените деца с техните инфекции? Сигурно някой в групата ще дойде с хрема и ще киха на всички, а твоята не е много нужна, така че тя събира цялата зараза върху теб, още по-слаба става. И така, какво трябва да направим? Те погледнаха старата жена с надежда….
Трябва да решиш какво да правиш с живота си, какво искаш от него. Свекърва ти няма да ти даде мира, ще видиш. Тя не може да се примири, затова ще отиде и ще размъти водата, и ще постигне своето.
Не без основание казват, че водата и камъкът се смилат заедно. Тя не иска да ви види заедно, така че има само един изход. Ако го направите, се отдалечете далеч от нея.
Така или иначе живеете в апартамент под наем, така че каква е разликата къде ще го наемете? Не работиш на работното си място, а пишеш вкъщи. Ще можеш да пишеш по същия начин и на новото място, но ще печелиш още повече пари със спокоен живот. А и винаги можеш да си намериш работа навсякъде, автомеханици са нужни навсякъде.
Така че помислете за това. Лариса погледна в очите на съпруга си. Беше ясно, че Владимир е съгласен със старата дама.
На самия него му беше омръзнало постоянно да се оправдава пред майка си за съпругата си. Разбираше, че всички тези мъмрения и разговори не са напразни, че колкото и да се старае младото семейство, майката все няма да се хареса. Само че не се замисляше преди, че тя може да стигне толкова далеч, че дори детето да страда от нея.
Ако решите, оставете дъщеря си при мен за три седмици или дори за месец. Аз ще я оправя. А ти ще решиш всички проблеми с преместването и ще я заведеш в нов дом.
– Как ще се казва бебето? Не разбирам. Виждам, че е нещо като името на баща ѝ. Името ѝ прилича на това на майка ѝ.
– Тя е Валерия, Валерия Владимировна. Вкъщи я наричаме Лерочка, а името на майка ѝ е Лариса. Усмихвайки се, баща ми обясни.