Украинският президент Володимир Зеленски заяви готовността си да размени територията, окупирана от украинските войски в района на Курск, за земи, окупирани от Русия в Украйна.
„Ние ще обменим една територия с друга“, казва Зеленски в интервю за The Guardian и добавя, че все още не знае каква част от окупираната от Русия земя Украйна ще поиска в замяна. „Не знам, ще видим. Но всички наши територии са ни важни, няма приоритет“, подчертава той.
В момента Русия окупира около 20% от украинската територия в източната и южната част на страната, а пълномащабното нашествие, започнало на 24 февруари, продължава почти три години. През август миналата година Украйна проведе изненадваща офанзива в западната руска Курска област и все още държи част от първоначално завзетата територия, въпреки че размерът ѝ намаля в хода на руските контраатаки.
Представители на Киев твърдят, че операцията в Курск е имала за цел да защити граничните региони и че завзетите земи могат да бъдат използвани като разменна монета в евентуални мирни преговори, които изглеждат по-вероятни след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, отбелязва Ройтерс.
Зеленски разкритикува идеята на администрацията на Тръмп европейските страни да предоставят гаранции за сигурност на Украйна след края на войната. „Има гласове, които казват, че Европа би могла да предложи гаранции за сигурност без американците, и аз винаги казвам „не““, казва украинският президент.
Гаранциите за сигурност, които не включват Съединените щати, не са „реални“, смята той. „Ние сме за мироопазващ контингент, ако това е част от гаранцията за сигурност, но бих искал още веднъж да подчертая, че това е невъзможно без Америка“, казва Зеленски и добавя, че датата на срещата му с Тръмп все още не е определена.
Военният анализатор Ян Матвеев, коментирайки думите на Зеленски, отбелязва, че най-вероятният вариант за потенциално връщане от Русия е територията на Харковска област, окупирана от руските въоръжени сили. „Путин не я е присъединил към Русия, което означава, че тук най-лесно да се откаже от заграбеното. Освен това превзетата площ, макар и по-голяма от тази в Курск, все пак е съпоставима. Всякакви други опции може да включват само някои области“, написа той в канала си в Telegram.
През декември 2024 г. украински военни казаха пред BBC News, че им е наредено да държат частта от района на Курск, която са поели през август, поне до встъпването в длъжност на Тръмп на 20 януари 2025 г. „Основната задача, която стои пред нас, е да задържим колкото е възможно повече територия до встъпването в длъжност на Тръмп и началото на преговорите. За да я разменим след това за нещо. Никой не знае за какво“, разказа тогава един от украинските войници.
Руският президент Владимир Путин многократно е заявявал необходимостта от „изтласкване“ на украинските войски от руска територия, но през януари 2025 г. той спря публично да споменава ситуацията в района на Курск. В началото на януари украинските въоръжени сили направиха опит за ново настъпление, като напреднаха три километра към село Бердин, а през февруари пробиха отбраната на югоизток от Суджа – в района на селата Махновка и Черкаска Конопелка – и овладяха село Колмаков и село Фанасеевка. Общо въоръжените сили на Украйна заемат около 500 квадратни километра в района на Курск.
Украйна предлага на Тръмп сделка за редкоземни елементи срещу повече военна помощ от САЩ
Същевременно Украйна предложи да сключи сделка с президента на САЩ Доналд Тръмп за продължаване на американската военна помощ в замяна на развитие на минералната индустрия на Украйна, която може да осигури ценен източник на редкоземни елементи, които са от съществено значение за много видове технологии, предаде Асошиейтед прес.
Тръмп заяви, че иска такава сделка по-рано този месец, а първоначално тя беше предложена миналата есен от украинския президент Володимир Зеленски като част от плана му за укрепване на позициите на Киев в бъдещите преговори с Москва.
„Ние наистина имаме този голям потенциал на територията, която контролираме“, заяви Андрий Ермак, началник на кабинета на украинския президент, в ексклузивно интервю за Асошиейтед прес. „Заинтересовани сме да работим, да се развиваме с нашите партньори, на първо място със Съединените щати“.
Не е ясно дали Тръмп търси конкретни елементи в Украйна, която може да предложи и други минерали, отбелязва АП.
„Това може да е литий. Може да бъде титан, уран, много други“, каза Ермак. „Имаме много.“
Китай, главният геополитически противник на Тръмп, е най-големият производител на редкоземни елементи в света. И САЩ, и Европа се стремят да намалят зависимостта си от Пекин.
За Украйна подобна сделка би гарантирала, че нейният най-голям и най-значим съюзник няма да замрази военната си подкрепа. Защото ако се случи такова нещо, то би било крайно неприятно за страната, която е във война от близо три години след пълномащабното нахлуване на Русия на 24 февруари 2022 г., отбелязва Асошиейтед прес.
Идеята идва и в момент, в който надеждният и непрекъснат достъп до критични минерали става все по-труден в световен мащаб.
Запасите от редкоземните елементи на Украйна са до голяма степен неизползвани заради войната и заради държавната политика, регулираща добивната промишленост. Страната наред с това не разполага с добра информация, която да направлява развитието на добива на редкоземни елементи.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: