„Заплатата ти е при майка ти — нека тогава тя ти готви“, казах аз. На следващата сутрин подадох молба за развод
— Кате, а какво ще ядем? Мишки ли?
Въпросът долетя от тъмната кухня.
Катерина събу обувките си. Левият ѝ крак пулсираше след дългата смяна, а жълтата торба с покупки тежеше в ръката ѝ.
— Отвори ли хладилника? — попита тя.
— Отворих го. Вътре има лампичка и половин буркан горчица.
Сергей излезе в коридора. Домашният му панталон беше провиснал на коленете, а в ръката си държеше телефона. На екрана проблясваше някаква игра.
— Работя до осем, Серьожа.
— И аз работя.
Катерина остави торбата върху шкафчето и развърза дръжките.
Вътре имаше парче сирене, десет яйца и пакет извара.
Никакво месо.
Никакви готови кнедли или друга вечеря.
— А нормална храна къде има? — намръщи се съпругът ѝ.
— В магазина.
Тя отиде в банята и пусна водата.
Сергей тръгна след нея.
— Не разбирам какво толкова ти е смешно. Ти жена ли си ми, или не?
— Аз съм ти жена. А ти си ми съпруг.
— Тогава нахрани съпруга си.
Катерина избърса ръцете си с кърпата и го погледна през огледалото.
— Вчера беше десети. Ден за заплата.
Сергей отмести поглед.
— И?
— Къде са твоите 85 000 евро?
Настъпи тежка пауза.
Чуваше се единствено как водата капе от крана.
— Преведох ги на мама — измърмори Сергей. — Трябва да си остъкли балкона.
Катерина бавно се обърна.
— Всичките 85 000?
— Майсторите искат аванс.
Тя кимна, излезе от банята и се върна в кухнята.
— Тогава ще вечеряш на новия балкон. При Тамара Павлова.
Лицето на Сергей почервеня на петна.
Той хвърли телефона върху масата.
— Катюшка, сериозно ли говориш? Заради едно парче салам ли ще правиш скандал?
— Не правя скандал. Просто констатирам факта.
Катерина извади яйцата, включи котлона и сложи тигана.
— Моята заплата отива за ипотеката. И за сметките.
— Ние сме семейство! — повиши глас Сергей.
— В едно семейство двамата дават пари и за храна. Ти даде своя дял за балкона на майка си.
Сергей скръсти ръце.
— Пенсията ѝ е нищожна. Аз съм единственият ѝ син.
— Прекрасно. А аз съм единствената дъщеря на моите родители.
Тя счупи три яйца в тигана.
Маслото засъска.
— Само че аз не им остъклявам балкона. Ние спестяваме за ремонт на банята.
— Банята може да почака. При майка ми духа.
— Тогава нека майка ти и те храни.
Катерина сложи яйцата в чиния, седна на масата и взе вилицата.
Сергей я гледаше отгоре.
— Наистина ли ще ядеш сама?
— Да.
— В теб няма нищо свято, Катя.
Той се обърна и отиде в другата стая, като затръшна вратата.
Катерина довърши вечерята си мълчаливо.
Изми чинията.
Не изпитваше гняв.
Само тежка, лепкава умора.
На следващата сутрин в жилището цареше тишина.
Сергей демонстративно се приготвяше, без да ѝ говори.
Дрънкаше с ключовете.
Тряскаше вратичките на гардероба.
Катерина пиеше кафе.
В мивката имаше мръсна чаша на съпруга ѝ.
По масата — трохи.
Беше изял половин хляб сух.
— Вечерта ще мина през мама — каза той на излизане. — Поне там ще вечерям като човек.
— Поздрави Тамара Павлова.
Вратата се затръшна.
Катерина допи кафето си и се приготви за работа.
Беше краят на януари, началото на 2026 година.
Ипотеката щеше да продължи още девет години.
Месечната вноска беше 43 000 евро.
Плащаше я Катерина.
Апартаментът беше купен по време на брака и по документи беше общ.
На практика обаче го издържаше само тя.
Вечерта се прибра късно.
В антрето имаше мъжки обувки.
В кухнята светеше.
Миришеше на пържен лук и евтин колбас.
На масата седеше Тамара Павлова.
— Добър вечер, Катя — каза свекърва ѝ.
Гласът ѝ беше сладък.
Погледът — остър.
— Добър вечер. Какво ви води насам?
— Дойдох да видя сина си. Гладния ми син.
Свекървата посочи котлона.
Върху него имаше огромна тенджера.
Изпод капака стърчаха слепени макарони, а до тях лежаха обелки от евтини червени кренвирши.
— Благодаря за грижата.
Катерина свали палтото си, отиде до мивката и изми ръцете си.
— Серьожа каза, че отказваш да му готвиш.
— Серьожа цялата истина ли ви разказа?
Тамара Павлова сви устни.
— Истината е, че жената е длъжна да готви на съпруга си.
— А съпругът е длъжен да носи пари вкъщи.
— Той помогна на майка си! — гласът на жената трепна. — Балконът ми е прогнил!
Катерина взе кърпата.
— Балконът ви струва 85 000 евро?
— Работата е скъпа. Материалите също.
— Радвам се за вас. Ще имате топъл балкон.
Катерина отвори хладилника и извади своето сирене.
— Само че аз какво общо имам?
Тамара Павлова стана.
Жълтата светлина на лампата подчерта бръчките по лицето ѝ.
— Три години си част от нашето семейство. Можеше поне да уважаваш майката на съпруга си!
— Уважавам ви. От разстояние.
— Донесла съм му храна за три дни! Макарони, консерви…
— Чудесно. Само не забравяйте после да измиете тенджерата. И моя котлон.
Свекървата едва не се задави от възмущение.
— Аз се опитвам да говоря с теб като човек, Катерина!
— Няма нужда да се опитвате.
Катерина си направи сандвич и наля чай.
— Ако синът ви смята за нормално да ви дава цялата си заплата, нека живее при вас.
— Апартаментът е купен наполовина! — изсъска свекървата.
— Ипотеката я плащам аз. От моята заплатна сметка.
— Той прави ремонта тук!
Катерина се усмихна иронично.
— Залепи два тапета в коридора. Огромен принос.
От коридора се чуха стъпки.
Сергей влезе в кухнята.
Погледна майка си.
После Катерина.
— Какво сте устроили тук?
— Нищо, Серьоженка — процеди Тамара Павлова. — Аз си тръгвам. Яж макароните. Иначе тази жена ще те остави да умреш от глад.
Тя гордо премина покрай Катерина, блъсна я леко с рамо и затръшна входната врата.
Сергей седна на масата.
Дръпна тенджерата към себе си и си сипа макарони.
— Доволна ли си? Развали настроението на майка ми.
— Майка ти е в чудесно настроение. Има нови прозорци на балкона. За моя сметка.
— Това са моите пари! — Сергей удари с юмрук по масата.
Вилицата издрънча в чинията.
— Твои пари тук няма. Всичко в този дом е купено с моите.
— Ти си меркантилна кучка, Катя. Само пари те интересуват.
— На мен ми трябва партньор. Не пиявица.
Тя допи чая си, стана и отиде в другата стая.
Пусна си сериал на лаптопа.
От този момент живееха почти като съседи.
Кратки реплики.
Умора.
И усещането, че раздялата вече е някъде съвсем близо.
Четвъртъкът мина тихо.
Сергей ядеше макароните на майка си.
Катерина си приготвяше салати.
В петък вечерта телефонът ѝ изписука.
Получила беше банково известие:
„Плащане: 1250 евро. Доставка на храна.“
Катерина спря насред улицата.
Погледна екрана.
Балансът беше намалял.
Картата ѝ все още беше свързана с общия им профил в приложението.
Тя бързо отвори историята.
Поръчка на пица.
Адрес — техният апартамент.
Поръчал — Сергей.
Катерина се усмихна сухо.
Натисна:
„Блокирай картата.“
Прибра се около час по-късно.
Сергей седеше на дивана.
До него имаше празна кутия от пица.
По телевизора вървеше филм.
— Добър апетит.
Сергей трепна и се обърна.
— А, здравей.
Катерина хвърли ключовете върху шкафчето.
— Вкусна ли беше пицата?
— Ставаше. Омръзнаха ми макароните.
— За 1250 евро се надявам да е била вкусна. Особено когато са моите 1250 евро.
Сергей се намръщи.
— Пак ли започваш? На 25-и ще получа аванс и ще ти ги върна.
— Няма да ги върнеш.
Катерина отиде в спалнята.
Отвори гардероба и извади стара кутия от обувки.
В нея двамата държаха пари в брой.
Резерв за извънредни случаи и за почивка.
Събираха ги малко по малко.
Трябваше да има около 120 000 евро.
Катерина повдигна капака.
Кутията беше подозрително лека.
Вътре имаше само прах.
И две банкноти по 500 евро.
Тя замръзна.
В стомаха ѝ се появи болезнено свиване.
Взе кутията.
Върна се в хола.
И я хвърли върху дивана до съпруга си.
Кутията тупна глухо върху тапицерията…
Продължението е в коментарите 👇👇
Катерина хвърли кутията до него.
— Къде са парите?
Сергей първо погледна кутията.
После нея.
— Какви пари?
— Не ме карай да повтарям.
Той въздъхна раздразнено.
— Взех ги.
Катерина почувства как всичко вътре в нея изстива.
— Всичките?
— Почти.
— За какво?
Сергей стана.
— Мама имаше нужда.
Катерина се засмя кратко.
— Балконът вече е платен.
Тогава той замълча.
И точно това мълчание ѝ даде отговора.
— Какво още си направил?
— Нищо особено.
— Сергей.
Той отмести поглед.
— Погасих един неин заем.
Катерина застина.
— С нашите пари?
— С моите.
— Не. С парите, които двамата събирахме за почивка и непредвидени разходи.
Сергей започна да се ядосва.
— Какво искаш от мен? Да оставя майка си без помощ?
Катерина го гледаше и изведнъж разбра, че спорът е приключил още преди да започне.
Той не съжаляваше.
Не виждаше нищо нередно.
На следващата сутрин тя не отиде директно на работа.
Първо мина през адвокатска кантора.
Подаде документи за развод.
После се обади в банката и отдели всички свои сметки от общите.
Когато вечерта се прибра, Сергей стоеше в кухнята.
— Какво си направила с картите?
Катерина остави папката на масата.
— Това.
Той я отвори.
Лицето му пребледня.
— Развод?
— Да.
— Заради пари?
Катерина го погледна спокойно.
— Не. Заради това, че три години живея с човек, който смята моите пари за семейни, а своите — за майчини.
Сергей замълча.
После започна да говори бързо:
— Ще върна всичко. Ще взема заем. Ще говоря с мама.
— Късно е.
В този момент телефонът му звънна.
На екрана пишеше:
„Мама“
Той вдигна.
От другата страна Тамара Павлова плачеше.
Оказа се, че банката е блокирала част от сметките ѝ заради просрочени задължения.
Парите на Катерина вече ги нямаше.
Сергей седна тежко на стола.
За първи път изглеждаше истински уплашен.
— А аз какво ще правя сега?
Катерина взе палтото си.
— Не знам.
После се обърна на вратата.
— Но заплатата ти е при майка ти.
Нека тя се погрижи за теб.
И този път тя наистина си тръгна.