Да, ДНЕС е точно ТОЗИ ден, в който Маша ще си отмъсти на мъжа си.

Да, ДНЕС е точно ТОЗИ ден, в който Маша ще си отмъсти на мъжа си.

Преди седмица тя подслуша разговора му с любовницата и в нея узря ТОЗИ ПЛАН…… ……😲😲😲
Мъжът седеше на лаптопа си, после нещо записваше. Всеки беше зает със своите дела. Телефонен звън разкъса тишината.
Маша се сепна, сякаш излезе от унеса на спомените си. Виктор взе мобилния си телефон и учудено повдигна вежди.

„Мама? Защо ли ѝ трябва да звъни толкова късно?“ — каза той на глас и сложи телефона до ухото си.
„Да, здравей. Какво? Да, мога.“ — По лицето на Виктор се изписа някакво объркване и Маша го забеляза.
Тя се учуди. Но още повече се изненада, когато мъжът ѝ махна с ръка, сякаш да ѝ каже „отивам да говоря с мама“ и се отправи към банята.

Обикновено Маша не подслушваше разговорите на Виктор, но този път любопитството я надделя.
„Защо свекървата звъни толкова късно? И защо той се крие, за да говори?“

Жената се приближи до вратата на банята и долепи глава до нея. Виктор беше пуснал крана, така че трудно се разбираше какво говори със майка си. Но Маша се заслуша.
„Ти каза, че всичко е уредено. Какви са пак тези проблеми?“ — дочу се от банята. Маша се напрегна.
„Какви пък са тези проблеми, за които аз не знам?“ — помисли си тя. Странно. По принцип нямаше тайни между нея и мъжа ѝ.
„И колко ти трябва?“ — отново се чу гласът на Виктор.
И точно тогава Виктор изрече онази фраза, която смрази кръвта на Маша и хвърли нова, зловеща светлина върху всичко, което тя смяташе, че знае: „Трябват ми парите спешно, мамо. За да уредим най-после проблема с Елена. Знаеш, заради развода… Тя настоява и…“

Светът около Маша се срина. Не просто любовница. Не просто изневяра. Развод. И Елена настоява. За пари. От свекърва ѝ. Значи те не само имат връзка, но и майка му е в течение, помага му финансово, за да уредят нещата… за развода. Нейния развод. Разводът на Маша.

Сърцето ѝ заби бясно в гърдите, бумтенето му заглушаваше шума на водата от крана и гласа на Виктор. Тя се отдръпна от вратата, сякаш опарена, дишаше тежко, въздухът не стигаше. Стъпките ѝ назад бяха неуверени, залиташе леко, докато стигна до дивана и се свлече на него. Ръцете ѝ трепереха. Не можеше да повярва. Развод. С Елена. Парите на майка му. Всичко се навърза в една отвратителна, грозна картина.

Преди седмица… преди седмица тя случайно чу гласа на друга жена от кабинета на Виктор. Беше петък вечер, той уж работеше до късно, но се прибра необичайно весел и разсеян. Докато си взимаше душ, телефонът му извести за ново съобщение. Обикновено тя не ровеше в телефона му. Никога не го беше правила. Имаха доверие, или поне тя смяташе, че имат. Но нещо в поведението му тази вечер беше различно. Студен, отнесен, бързаше да се скрие с телефона си. Любопитството я беше гризнало тогава. Но не просто любопитство. Беше инстинкт. Женски инстинкт, който крещеше за опасност.

Взе телефона му от масичката в хола. Беше отворено приложение за съобщения. Името беше запаметено като „Работни контакти – Елена Стоянова“. Странно име за работен контакт, помисли си Маша. Усмивката на Виктор, когато я споменаваше (ако въобще я споменаваше), беше някак… различна. Но тя никога не се беше замисляла сериозно.

Отвори чата. Първите няколко съобщения бяха работни. Проекти, срещи, задачи. А после… после започнаха другите.
„Липсваш ми.“
„Нямам търпение да се видим утре.“
„Вече съм толкова уморен от преструвките. Искам да съм с теб. Скоро. Обещавам.“
„Онази вечер беше вълшебна. Искам пак.“
„Обичам те.“

Думата „Обичам те“ беше като шамар. Не беше просто флирт, не беше моментна слабост. Беше нещо, което той изпитваше. Или поне така казваше на нея. На Елена.

Маша не дишаше, докато четеше. Ръцете ѝ трепереха, точно както сега. Сърцето ѝ се свиваше до точка, а после се разширяваше с гняв. Устата ѝ пресъхна. Четеше отново и отново, сякаш не можеше да осмисли думите. Беше толкова обидно. Толкова унизително. Всичките тези години заедно, всичките планове, всичките компромиси, всичките моменти на щастие… всичко ли беше лъжа?

Прегледа съобщенията до по-назад. Имаше снимки. Нейни снимки. Усмихната, безгрижна, в ежедневието си. Изпратени от Виктор. С коментари като „Виж колко е щастлива, не заслужава това“ или „Сърцето ме боли, че я лъжа“. Това не беше утеха. Това беше още по-болезнено. Той знаеше, че я наранява. И въпреки това го правеше. Продължаваше.

И тогава попадна на аудио запис. Беше кратък, около минута. Виктор го беше изпратил на Елена. Гласът му беше тих, леко пресипнал. „Елена, трябва да говорим сериозно. Не мога повече така. Трябва да кажа на Маша. Трябва да подам молба за развод. Тя няма да се съгласи лесно, знам, но аз искам да съм с теб. Имаме нужда от… от пари, за да го уредим бързо. Адвокати, имоти… знаеш. Ще говоря с майка ми. Тя ще помогне. Просто… просто бъди търпелива още малко. Обещавам, че скоро ще сме заедно. Завинаги.“

Този запис. Той беше изречението на смъртта за брака им. Не съобщенията, не снимките, а този тих, решителен глас, който планираше бъдеще с друга жена, обсъждаше развода с Маша като логистичен проблем и искаше пари от майка си за това. Точно този запис Маша чу преди седмица. И точно той беше породил онзи план в главата ѝ. План, който не беше за прошка. Не беше за спасяване на брака. Беше за възмездие. Защото унижението, което изпита, беше огромно. Предателството беше пълно. И не беше само нея. Беше и към майка му, която явно финансираше унищожението на брака на сина си.

Седмицата след този петък беше като театър. Маша сложи маската на любяща, нищо неподозираща съпруга. Усмихваше се, готвеше любимите му ястия, питаше го как е минал денят му. А вътрешно кипеше. Кипеше от гняв, от болка, от решимост.

Използва времето, докато Виктор беше на работа или „до късно в офиса“ (сега вече знаеше къде е „офисът“), за да действа. Планът ѝ имаше няколко етапа. Първият беше събиране на информация. Тя копира всички съобщения, снимки и аудио записи от телефона му. Изпрати ги на своя имейл. Смени паролите на някои от общите им профили, „за всеки случай“, уж небрежно. Провери състоянието на банковите им сметки. Бяха общи, но повечето пари бяха от нейни спестявания или наследство, които тя беше внесла след сватбата, докато неговият бизнес все още се развиваше. Сега той имаше успешен бизнес, но парите бяха смесени.

Вторият етап беше консултация. Без Виктор да знае, тя говори с адвокат. Не му разкри цялата история, просто зададе хипотетични въпроси за бракоразводни дела, разделяне на имущество, финансови претенции при доказана вина. Адвокатът ѝ обясни правата ѝ, потенциалните трудности. Маша разбра, че доказването на изневяра може да повлияе, но не е гаранция за всичко. Финансовата страна беше ключова.

Третият етап беше подготовка на терена. Трябваше да е сигурна, че когато нанесе удара, той ще е максимално болезнен и ефективен. А това означаваше да удари там, където го болеше най-много – парите и репутацията. Виктор държеше много на имиджа си – успешен бизнесмен, щастливо женен, солиден гражданин. Разводът с публичен скандал щеше да съсипе този имидж. Финансовият удар пък щеше да го остави без средството, с което планираше „да уреди нещата с Елена“ и да „започне нов живот“.

Планът ѝ беше хладнокръвен, почти безмилостен. Тя нямаше намерение просто да си тръгне. Нямаше намерение да му даде лесен изход. Той я беше унижил, беше я лъгал години наред, беше планирал бъдеще с друга на неин гръб, използвайки дори семейството си за финансова подкрепа. Нямаше да му го прости.

Сега, седнала на дивана, чувайки гласа на Виктор от банята да говори за развод и пари от майка му, планът ѝ придоби още по-ясни очертания. Значи те се подготвяха. Значи бяха решили да действат. Това означаваше, че тя трябваше да действа по-бързо. И по-решително. Думите му „Трябват ми парите спешно…“ бяха сигнал. Свекърва ѝ явно беше източникът на средствата, които той смяташе да използва срещу нея. Това беше възмутително! И тя нямаше да позволи да се случи.

Виктор излезе от банята, подсушавайки си ръцете с кърпа. Изглеждаше малко разтревожен, но се опитваше да не го показва. Погледна към Маша, която все още седеше на дивана, втренчена в една точка.

„Всичко наред ли е, Маша?“ попита той, гласът му звучеше напрегнато.
Тя се усмихна, усмивка, която не стигна до очите ѝ. „Да, скъпи. Просто се замислих за нещо. Майка ти ли беше?“
„Да. Имаше някакъв… финансов проблем. Нищо сериозно, ще се оправят.“ Той махна с ръка, опитвайки се да омаловажи разговора.
Маша кимна бавно. „Финансов проблем… разбирам.“ Думите му бяха още едно потвърждение. Парите. За Елена. За развода.

През следващите дни Маша действаше методично. Беше вторник. Планът трябваше да приключи до края на седмицата. До ТОЗИ ДЕН. Петък. Точно една седмица, след като беше разбрала. Символично.

Първата стъпка от плана беше да се погрижи за финансовите им ресурси. Без много шум, под предлог, че иска да „оптимизира“ управлението на семейния бюджет, тя предложи да прехвърлят част от парите от общите сметки в други инвестиционни инструменти, които уж носят по-добра лихва, но изискват повече формалности за теглене. Виктор, който беше зает с „уреждането на проблема с Елена“ и търсенето на пари, не обърна особено внимание. Имаше доверие на Маша във финансовите въпроси. Голяма грешка.

Тя прехвърли значителни суми към сметки, които бяха само на нейно име. Не всичко, не искаше да буди подозрения веднага, но достатъчно, за да обезкръви общите им финанси и да остави Виктор с минимален достъп до пари в най-скоро време. Тази част изискваше няколко посещения в банката и онлайн транзакции, които тя внимателно прикри.

Втората стъпка беше събиране на допълнителни доказателства. Маша знаеше, че разговорите и снимките от телефона му са достатъчни за нея, но за да бъдат неоспорими пред други хора (или в съда, ако се стигнеше дотам), трябваше повече. Тя започна да следи Виктор. Знаеше адреса на Елена от предишни разговори, които беше чула небрежно или прочела в съобщенията. Няколко вечери, вместо да стои вкъщи и да чака „работещия“ си съпруг, Маша паркираше колата си недалеч от блока на Елена. Снимаше ги заедно – влизащи или излизащи, хванати за ръце. Записваше часовете. Създаваше си алибита пред Виктор – „бях с приятелки“, „късно приключих с едно нещо“. Лъжеше го по същия начин, по който той лъжеше нея. Усещането не беше приятно, но беше необходимо. Всичко това беше част от плана.

Третата стъпка беше психологическата игра. Тя започна да подхвърля небрежни въпроси, които да го извадят от равновесие. „Скъпи, напоследък изглеждаш много зает. Всичко наред ли е в работата?“ или „Помниш ли онази наша ваканция преди две години? Беше толкова романтично… Трябва да отидем пак някъде, само двамата.“ Наблюдаваше го как се напряга, как леко се паникьосва. Знаеше, че всяка нейна дума го кара да се чувства виновен и неспокоен. Той не подозираше защо. Мислеше, че е просто уморен или разтревожен от „финансовия проблем“. Не знаеше, че съпругата му знае. Знаеше всичко. И планираше ответен удар.

Четвъртата стъпка беше включването на свекървата. Разговорът им в банята беше ключът. Майката на Виктор, жената, която Маша винаги беше уважавала и обичала, беше в заговора. Финансираше края на брака им. Това беше още едно предателство. Маша реши да използва и това. Под предлог, че иска да обсъди нещо семейно, тя се обади на свекърва си и предложи да се видят на кафе. Майката на Виктор прие, леко учудена от необичайната покана.

Срещата се състоя в сряда следобед. Маша беше облечена елегантно, но не предизвикателно. Изглеждаше спокойна, макар че вътрешно кипеше. Седнаха в тихо кафене. След като си поръчаха, Маша започна.

„Мамо…“ каза тя, използвайки обръщението, с което винаги се беше отнасяла към нея. „Искам да поговорим за Виктор. Напоследък той изглежда… разтревожен.“
Свекървата веднага се напрегна. „О, да? Защо мислиш така? Той е… добре.“
Маша я погледна право в очите. „Мамо, знам. Знам за Елена.“
Лицето на свекървата пребледня. Устните ѝ потрепнаха. „З-знаеш? Какво знаеш, Маша?“
„Знам, че Виктор има връзка с нея. Знам, че планира да се разведе с мен. И знам, че вие му помагате с пари, за да… уреди нещата.“

Тишина. Свекървата беше напълно шокирана. Не очакваше това.
„Маша… не… не е точно така…“ запелтечи тя.
„Не е така ли? Чух го, мамо. Чух го по телефона. Говорихте за пари, за Елена, за развода. Той ви каза, че трябва да уредите нещата. Заради Елена. Заради развода.“ Гласът на Маша беше тих, но твърд. Нямаше истерия, нямаше сълзи. Само студена решителност.

„Маша, аз… аз просто исках да помогна на сина си. Той е толкова нещастен…“
„Нещастен ли? А аз? Аз щастлива ли съм, мамо? Знаете ли какво е да разбереш, че човекът, когото обичаш и на когото имаш доверие, те лъже години наред? Планира да те изостави, да вземе парите, които ти си внесла в брака, за да започне нов живот с любовницата си? И вие му помагате в това?!“ В гласа на Маша се появи нотка на болка, но тя бързо я овладя.

„Той ми каза, че нещата с теб не вървят… че отдавна не сте щастливи…“
„Той ви е лъгал, мамо. Или може би вие сте искали да повярвате на лъжите му. Ние имахме проблеми, като всяка двойка, но никога не е ставало въпрос за развод. Докато не се появи Елена. Сега той е нещастен, защото трябва да се преструва. А аз бях нещастна, защото бях лъгана.“

Маша се наведе леко напред. „Вижте, мамо. Аз не искам да разрушавам семейството ви. Вие сте негова майка и аз разбирам, че искате да го защитите. Но това, което прави, е неправилно. И аз няма да позволя да стане за моя сметка. Знам всичко. Имам доказателства. Съобщения, снимки, дори аудиозаписи.“

Свекървата я гледаше с ужас.
„Моят план е да защитя себе си и своето бъдеще. Виктор си мисли, че контролира ситуацията. Че може да вземе парите ви, да уреди нещата и да си тръгне. Греши. Парите, които той мисли, че ще получи от вас… те може и да не стигнат до него.“

Маша извади от чантата си плик. Подаде го на свекърва си.
„В този плик има копие от съобщенията на Виктор с Елена. Има и копие от онзи аудио запис, в който той говори за развода и парите от вас. Прочетете ги, мамо. Вижте какво планира синът ви. Вижте как ви използва.“

Свекървата взе плика с треперещи ръце.
„А сега… моят план. Аз знам, че вие сте прехвърлили или ще прехвърлите някакви пари на Виктор. Тези пари са предназначени за… уреждане на развода, нали така? За Елена. Аз няма да позволя тези пари да бъдат използвани срещу мен.“ Маша си пое дълбоко въздух. „Можете да изберете, мамо. Можете да продължите да подкрепяте сина си в това му начинание. В такъв случай, когато аз предприема своите действия, които ще засегнат и неговия бизнес, и репутацията му, и финансите му… ще засегнат и тези пари, които вие му давате. А може би и вашата репутация.“

„Или… можете да спрете. Можете да не му дадете тези пари, или ако вече сте, да намерите начин да ги спрете или да ги върнете. Ако направите това, мамо, аз съм готова… готова съм да бъда малко по-милостива в подхода си. Няма да използвам всичките си козове. Няма да правя голям публичен скандал, който ще се отрази и на вас. Планът ми ще засегне основно Виктор и Елена. Ще го оставя без пари и без възможност да осъществи плановете си с нея. Но няма да ви въвличам повече, отколкото е необходимо.“

Това беше ултиматум. Хладнокръвен и пресметнат. Маша използваше факта, че свекърва ѝ не искаше публично опозоряване и че вероятно не осъзнаваше до каква степен синът ѝ я използва.

Свекървата беше шокирана, объркана и уплашена. „Маша… аз… не знам…“
„Имате време да помислите, мамо. Но не много. Моят срок е края на седмицата. До петък. До тогава аз ще съм предприела действия. Надявам се да вземете правилното решение. И за Виктор, и за себе си.“ Маша стана. „Благодаря за кафето.“

Остави свекърва си сама в кафенето, втрещена, с плика в ръце. Чувстваше се странно. Не беше изпитала удовлетворение от тази среща. Беше тежка, неприятна. Но беше необходима стъпка. Сега топката беше в нейното поле, но част от играта зависеше и от свекървата.

Връщайки се към вечерта на телефонния разговор, Маша прекара остатъка от нощта в безсъние. Планът вече не беше просто идея, а реалност, която започна да изпълнява. Всяка стъпка беше обмислена. Всеки риск беше преценен.

Сряда премина в очакване. Дали свекърва ѝ щеше да реагира? Дали щеше да говори с Виктор? Дали щеше да спре парите? Напрежението беше огромно. Маша се стараеше да изглежда спокойна пред Виктор, но вътрешно беше буря.

Четвъртък. Никаква новина от свекървата. Виктор беше нервен, говореше по телефона по-често от обикновено, но се криеше. Вероятно говореше с майка си, може би и с Елена. Маша не подслушваше вече. Нямаше нужда. Вече знаеше достатъчно.

В четвъртък вечерта Маша предприе предпоследния етап от своя план – удар върху репутацията. Тя създаде анонимен профил в социалните мрежи. Избра снимки на Виктор и Елена, които беше направила, снимки от съобщенията им. Написа кратка, емоционална публикация, която загатваше за изневяра, за предателство, за „успешен бизнесмен с двойствен живот“. Не назова имена директно в публикацията, но снимките бяха достатъчно красноречиви за всеки, който познаваше Виктор. Сподели публикацията в няколко групи, свързани с бизнеса му и с града, в който живееха. Знаеше, че клюките се разпространяват бързо. Особено в малкия им бизнес кръг. Това беше публичното унижение.

В петък сутринта, ТОЗИ ДЕН, Маша се събуди с чувство на студено спокойствие. Беше готова. Планът беше почти завършен. Последният удар беше финансов и личен.

Докато Виктор беше в банята, Маша влезе в кабинета му. Седна пред лаптопа му. Отвори браузъра. Влезе в сайта на банката, където беше една от ключовите му бизнес сметки. Имаше парола, разбира се. Но Маша я знаеше. Беше я видяла да я въвежда преди време.

С треперещи, но решителни пръсти, тя въведе потребителското име и паролата. Влезе. На екрана се появи информация за сметката. Беше солидна сума. Вероятно част от парите, които чакаше от майка си, вече бяха преведени тук.

Маша си пое дълбоко въздух. Това беше най-трудният момент. Но нямаше връщане назад. Тя откри опцията за превод. Внимателно въведе номера на сметката си, сметката, в която преди дни беше прехвърлила част от общите им средства. Въведе сумата. Цялата сума от бизнес сметката на Виктор. Натисна бутона „Изпрати“.

Появи се прозорец за потвърждение. Изискваше код от SMS. Маша знаеше, че телефонът му е в банята. Трябваше да действа бързо. Отиде до вратата на банята. Чуваше шума на душа. Той беше вътре. Взе телефона му от масичката до вратата. Върна се бързо до лаптопа.

Пристигна SMS с кода. Тя го въведе. Натисна „Потвърди“.

Появи се съобщение: „Преводът е успешен.“

Сметката на Виктор беше празна. Неговата бизнес сметка. Сметката, в която бяха парите за „уреждане на проблема с Елена“ и „развода“. Маша прехвърли парите. Всичките. На своя сметка.

Върна телефона на Виктор на мястото му, сякаш нищо не се е случило. Затвори браузъра на лаптопа му, изтри историята. Излезе от кабинета. Дишането ѝ беше учестено. Ръцете ѝ отново трепереха. Но този път не от болка, а от адреналин. От чувство за… власт? Възмездие?

Седна на дивана, точно както преди дни, когато чу онзи разговор. Чакаше. Чакаше Виктор да излезе от банята.

Той излезе след малко, изглеждаше освежен. „Добро утро, скъпа,“ каза той, целувайки я по бузата. Усмивката му беше… нормална. Той все още не знаеше. Не знаеше, че светът му се е преобърнал в рамките на няколко минути.

„Добро утро, скъпи,“ отвърна Маша, гласът ѝ звучеше спокойно. „Приготвих кафе.“

Закусиха заедно, говорейки за ежедневни неща. Виктор изглеждаше малко по-спокоен от предишните дни. Вероятно защото си мислеше, че „финансовият проблем“ е уреден. Че парите са при него. Че може да продължи с плановете си.

След закуска Виктор се приготви за работа. Маша го изпрати до вратата с усмивка. „Приятен ден, скъпи.“

„И на теб,“ отвърна той. „Вечерта ще се забавя малко, имам важна среща.“
„Разбирам,“ кимна Маша. „Остави вечерята в хладилника.“
„Благодаря, скъпа. Страхотна си.“ Той я целуна бързо и излезе.

Маша затвори вратата. Усмивката изчезна от лицето ѝ. Сега започваше втората част от петък.

След като се увери, че Виктор е далеч, Маша взе телефона си. Отвори приложението за социални мрежи. Видя, че анонимната ѝ публикация от предната вечер вече имаше реакции. Коментари, споделяния. Клюката се беше разпространила. Някои от коментарите бяха възмутени, други – съчувствени към „лъганата съпруга“. Репутацията на Виктор вече понесе първия си удар.

Следващата стъпка. Маша отвори имейла си. Създаде ново писмо. До адреса на Виктор. До негови бизнес партньори. До някои от „приятелите“ им. Прикачи всички събрани доказателства – съобщенията, снимките, аудиозаписа, дори разпечатка от банковия превод от неговата сметка към нейната, показваща нулево салдо. Написа кратко обяснение. Разказваше историята от своята гледна точка – за изневярата, за плановете му за развод, за финансовите маневри, за участието на майка му (без да я назовава директно, но загатваше), за собствените си действия в отговор на неговото предателство.

Заглавието на имейла беше „Истината за Виктор и неговия двоен живот“.

Маша натисна „Изпрати“.

Това беше последният, решаващ удар. Финансов крах и публично опозоряване едновременно. Виктор щеше да разбере, че тя знае. Че не е наивна съпруга, която ще приеме развода кротко. Че е действала бързо и решително, вземайки парите, които той смяташе за свои, и разкривайки мръсните му тайни пред целия му свят.

Седна в хола, облегна се назад и затвори очи. Чувстваше се изтощена. Адреналинът започна да отшумява, оставяйки след себе си празнота и умора. Беше го направила. Отмъсти си. Беше действала по своя план.

Вечерта премина бавно. Маша не беше гладна. Чувстваше се странно. Нямаше триумф, нямаше радост. Само някакво студено удовлетворение. И тъга. Тъга за брака, който се оказа лъжа. За годините, които се оказаха празни. За човека, когото мислеше, че познава.

Телефонът ѝ иззвъня. Беше Виктор.

Гласът му беше гневен, разтревожен, почти паникьосан. „Маша! Какво си направила?! Какво означава това?! Банковата ми сметка… Празнa е! И тези имейли… Тези публикации! Какво си направила?!“

Маша си пое дълбоко въздух. Гласът ѝ беше спокоен, без емоция. „Направих точно това, което ти планираше да направиш, Виктор. Защитих себе си. Взех парите, които ти смяташе да използваш, за да се отървеш от мен и да започнеш нов живот с любовницата си. И разкрих истината за теб пред всички.“

„Но… но как разбра? Как…?!“ Не можеше да повярва.
„Чух те, Виктор. Чух те да говориш с Елена преди седмица. Чух те да говориш с майка си онзи ден. Чух те да планираш развода, да обсъждаш парите, да лъжеш и да използваш всички около себе си.“

Настъпи мълчание. Виктор беше шокиран. Не очакваше това. Мислеше, че е толкова умен, толкова дискретен.

„Защо, Маша? Защо го направи така? Можеше просто да поговорим…“ Гласът му започваше да звучи по-слаб, по-отчаян.
„Да поговорим ли? Какво да поговорим, Виктор? Как да ми съобщиш, че ме изоставяш заради друга? Как да ми обясниш, че вече си уредил финансите си, вземайки всичко, което можеш? Не, Виктор. Ти не искаше да говориш. Ти искаше да действаш зад гърба ми. Аз просто реагирах. Преди ти да успееш да нанесеш своя удар, аз нанесох моя.“

„Но… парите… това са всичките ми пари! Бизнесът…“
„Сега знаеш какво е да си без нищо, нали? Ти планираше да ме оставиш без нищо. Сега ти си в моята ситуация. А за бизнеса си… е, предполагам, че партньорите ти и клиентите ти ще имат какво да кажат, след като прочетат имейлите ми и видят публикациите. Репутацията е важна, Виктор. А ти я унищожи.“

„Мама… говори ли с мама? Тя знае ли…?“
„Говорих с майка ти, да. Преди дни. Предупредих я какво знам и какво смятам да направя. Дадох ѝ шанс да избере. Явно не е избрала правилно.“

Виктор беше безмълвен. Можеше да чуе тежкото му дишане по телефона.

„Не знам къде си в момента, Виктор,“ каза Маша. „Но предполагам, че скоро ще трябва да се върнеш. Трябва да събереш останалите си неща. И ще подадем молба за развод. Този път ще е по моите условия.“

Тя затвори телефона. Сложи го на масата. Седеше в тишина. Беше свършено. Край. Нямаше повече Маша и Виктор като съпрузи. Имаше само Маша, която беше унижена и предадена, но намери сили да отвърне на удара. И Виктор, който беше хванат в собствената си мрежа от лъжи и предателства.

Вероятно щеше да има последици. Скандал, развод, финансови проблеми. Но Маша беше готова. Вече не беше онази наивна жена от преди седмица. Седмица на болка, планиране и действие я беше променила. Тя беше оцеляла. И беше си отмъстила. Точно както си беше обещала в онзи ТОЗИ ДЕН.

Къщата беше тиха. Твърде тиха. Скоро щеше да стане още по-тиха, когато Виктор събереше малкото останало му имущество и си тръгнеше. Завинаги. Без пари. Без репутация. Без нея. И без Елена, защото съмняваше се, че Елена ще остане с него след като разбере, че е разорен и публично опозорен. В крайна сметка, Елена искаше пари. А Виктор вече нямаше такива.

Маша стана и отиде до прозореца. Нощта беше паднала. Градът светеше. Тя погледна напред. Не знаеше какво ще донесе утрешният ден. Но знаеше едно – беше свободна. И беше защитила себе си. Цената беше висока, но си струваше. Урокът беше научен. Доверието се печели, а предателството се наказва. А понякога, отмъщението, сервирано студено, може да бъде единственият начин да излекуваш нараненото си сърце и да си върнеш изгубеното достойнство. Краят на една история беше началото на нова глава за Маша. Глава, в която тя сама ще пише съдбата си, без лъжи, без предателства, без Виктор.