Виктория отдавна беше заминала да работи в чужбина. Това решение беше принудително – парите катастрофално не достигаха. Тогава синът ѝ тъкмо се беше оженил и тя реши да помогне на младото семейство. Работейки като медицинска сестра в родния си град, беше нереалистично да спести за нещо значително. Заплатата едва стигаше за най-необходимото, затова Вика замина за Португалия. Там медицинското ѝ образование се оказа много полезно. Тя се устрои като гледачка на възрастен сеньор, който почти не ходеше.
Условията бяха добри: възрастният мъж ѝ позволи да живее в къщата му и ѝ плащаше достойна заплата за труда ѝ. Вика се грижеше за него, чистеше, готвеше храна. Работата не беше лека, но достойното заплащане я мотивираше. Освен това тя се сприятели с други украинки, които се намираха в подобна ситуация. Веднъж седмично те организираха срещи, споделяха трудностите си, подкрепяха се взаимно.
Всички спечелени пари Вика изпращаше на сина си Матвей. Младоженците решиха да купят апартамент и изборът падна върху скъпо жилище в новопостроена сграда – така настояха снахата Катерина и майка ѝ.
– По-добре да бяхте взели едностаен – съветваше Вика. – Защо такива разходи?
– Как защо? – възмущаваше се сватята Наталия. – А ако се родят деца? В теснотия ли да живеят? Или за сина си жалите?
Матвей, за да не разваля отношенията със съпругата и тъщата си, зае тяхната страна. Вика, макар и недоволна, не започна да спори. Тя изпращаше пари, работеше, а нелюбимата сватя „допринесе“ – подари за новодомството спално бельо и стари мебели.
След пет години ипотеката беше изплатена и Вика реши да остане в чужбина, за да направи ремонт на собствената си къща. За година и половина тя обнови покрива, монтира слънчеви панели, нареди двора с павета и преустрои банята. Купи нов хладилник, обзаведе спалнята и хола. Всичко това Вика направи със собствените си ръце, без да моли никого за помощ.
Връщайки се у дома за известно време, Вика реши да отпразнува новодомството. Тя покани сина си със семейството му, а заедно с тях пристигна и сватята. От самото начало Наталия започна да критикува:
– Толкова скъп хладилник! Нужно ли е това?
– Леглото е толкова голямо, за какво ви е на вас сама?
– Панели на покрива? Това са пари, хвърлени на вятъра, никаква полза от тях.
На Вика ѝ беше неприятно да слуша критиките, но не издържа, когато сватята предложи да продаде къщата.
– По-добре да продадете тази къща и да помогнете на децата – каза Наталия.
– Помогнала? – Вика не издържа. – Аз пет години изпращах пари! А вие, госпожо Наталия, колко помогнахте?
– Мамо, тя е права – намеси се Матвей. – Можеше да продадеш къщата и да купиш апартамент в града, а на нас може би щеше да стигне за кола.
Тези думи бяха последната капка.
– Кола? Тогава сами отивайте да работите! Разберете как се печелят пари! – отговори Вика.
Гостите се обидиха и си тръгнаха, без дори да опитат почерпката. Новодомството беше провалено. Вика се притесняваше само за сина си – не очакваше, че той толкова лесно ще попадне под влиянието на съпругата и тъщата си.