„Бабо, отделът ти е в другия край“, — ухилиха се младите служители на новата колежка. Те дори не подозираха, че тя е купила тяхната компания… 😳😳😳
— При кого сте? — хвърли през рамо момчето на рецепцията, без да откъсва поглед от телефона си.
Модерната му прическа и марковото му худи крещяха за самоувереност и пълно безразличие към околните.
Елизавета Андреева си оправи простата, но качествена чанта на рамото. Беше се облякла умишлено незабележимо — скромна блузка, пола малко под коляното, удобни обувки без ток.
Предишният директор, Григорий — побелял и уморен от интриги мъж, с когото тя финализира сделката по покупката — се усмихна, когато му изложи плана си.
— Троянски кон, Елизавета Андреева — каза той с уважение. — Ще глътнат въдицата, без да видят куката. Никога няма да ви разпознаят… докато не стане прекалено късно.
— Новият служител съм. В деловодството. — Гласът ѝ беше спокоен и тих, нарочно лишен от авторитетни нотки.
Момчето най-сетне вдигна очи. Огледа я от глава до пети — от износените ѝ обувки до пригладената ѝ сива коса — и в погледа му проблесна откровено, неприкрито присмехулство.
Дори не опита да го скрие.
— А, да. Казаха, че ще има попълнение. Взехте ли пропуск от охраната?
— Да, ето.
Той мързеливо посочи с пръст към турникета, сякаш показваше пътя на заблудено насекомо.
— Работното ви място е някъде там, в дъното на залата. Ще се оправите.
Елизавета Андреева кимна. „Ще се оправя“, повтори наум, преминавайки в бръмчащия като кошер открит офис. Тя се оправяше вече четирийсет години. Оправи се с почти фалиралия бизнес на покойния си съпруг и го превърна в проспериращо предприятие. Оправи се със сложни инвестиции, които умножиха богатството ѝ. Оправи се с това, как на 65 да не изгуби разсъдъка си от скука и самота в огромна празна къща. Покупката на тази просперираща, но както усещаше — изгнила отвътре — IT-компания беше най-интересното ѝ „оправяне“ напоследък.
Бюрото ѝ беше в самия край, до вратата към архива. Старо, с надраскан плот и скърцащ стол, то приличаше на остров от миналото сред океан от бляскави технологии.
— Ориентирате ли се вече? — разнесе се до ухото ѝ сладникав глас. Пред нея стоеше Олга — шефката на маркетинга — в безупречно изгладен панталонен костюм в цвят слонова кост, с копринен шал, привързан небрежно около врата ѝ. Тя огледа Елизавета Андреева със същото нескрито любопитство и превъзходство, както и момчето на рецепцията. Но в нейния поглед имаше и нещо повече – един лек полъх на опасност, на хищническо любопитство.
Елизавета се усмихна едва-едва. — Мисля, че да.
— Аз съм Олга, ръководител на маркетинга. Казват, че имаме нова баба в деловодството. Не се притеснявайте, тук всички сме семейство. — Тя се усмихна широко, но очите ѝ останаха студени. — Ако имате нужда от помощ… за нещо. Просто питайте. Аз съм винаги насреща.
Елизавета разбра, че тези думи не са покана, а по-скоро предупреждение. Олга я приемаше за безобидна старица, за която се предполагаше, че ще е лесна мишена за интриги и манипулации. Но Елизавета знаеше, че това е само началото. Тя кимна и се обърна към компютъра си, който изглеждаше древен в сравнение с останалите.
След няколко минути, докато се опитваше да се ориентира в стария софтуер, до нея се приближи младо момче, облечено в джинси и тениска. Беше с очила с дебели рамки и вид на човек, който прекарва повече време пред екрана, отколкото на слънце.
— Здравейте, аз съм Иван. Шеф на отдел „Разработка“. Вие сте новата колежка, нали?
Елизавета кимна. — Елизавета.
— Аз съм тук от пет години. Когато започнах, всичко изглеждаше съвсем различно. Имаше много по-малко хора, но много повече ентусиазъм. Сега… — той сви рамене. — Сега всичко е бизнес.
Иван говореше тихо, но в думите му се усещаше една дълбока носталгия. Той беше от старата школа, от хората, които наистина вярваха в това, което правят. Елизавета усети, че той е единственият човек в тази компания, който би могъл да ѝ бъде съюзник.
— Какво е положението тук? — попита тя, без да вдига поглед от монитора.
Иван седна на стола до нея. — Миналата година купихме нова сграда, инвестирахме в нови технологии, но това не промени основния проблем. Няма никаква комуникация между отделите. Маркетингът си живее в свой собствен свят, отделът за продажби си има собствени правила, а ние от разработката сме оставени да се оправяме сами. Всички се държат като акули.
Елизавета се заслуша внимателно. Иван не беше просто разочарован служител, той беше разочарован създател. Той беше от хората, които са вложили сърце и душа в това място и сега го виждаха да се разпада отвътре.
— Аз съм в отдела по разработка, но работя и с финансовия отдел. — Той погледна към дъното на залата, където се намираше финансовият отдел. — Техният шеф, Стоян, е… труден човек. Той контролира парите и вярва, че всичко трябва да минава през него. Той е истински диктатор.
Елизавета вече имаше представа за вътрешната динамика на компанията. Олга, с нейните скрити амбиции, Иван, с неговата наивност и разочарование, и Стоян, с неговата жажда за власт.
— Благодаря ти, Иван. — Елизавета се усмихна топло. — Хубаво е да знам.
Иван кимна и се върна на работното си място. Елизавета остана сама, за да се потопи в работата си. Тя разбра, че ще трябва да действа много внимателно, за да разплете този заплетен възел от интриги и тайни.
Глава втора: Сенките на миналото
Елизавета бързо свикна с ежедневието в офиса. Никой не ѝ обръщаше внимание, тя беше просто „бабата от деловодството“, която кротко си върши работата. Това ѝ даваше възможност да наблюдава и слуша. Имаше достъп до всички стари документи, архиви и договори, което ѝ позволяваше да надникне дълбоко в историята на компанията.
Тя откри, че предишният директор, Григорий, е оставил много „скелети в гардероба“. Имаше съмнителни договори с външни компании, непрозрачни транзакции и дори някои скрити заеми. Всичко това беше умело прикрито, но Елизавета знаеше къде да търси.
Един ден, докато преглеждаше старите документи, тя попадна на името на своя покойен съпруг, Александър. Оказа се, че той е бил един от първите инвеститори в тази компания. Не само това, но и че е бил приятел с бащата на Иван, човека, който е основал компанията. Това беше шокиращо откритие.
Елизавета си спомни за Александър. Той беше единственият мъж, когото е обичала, и единственият, който я е предавал. Той е бил харизматичен и успешен бизнесмен, но е бил и човек, който е водил скрит живот. След смъртта му, тя откри, че той е имал втора жена и дори син, които е поддържал тайно в продължение на години. Цялото ѝ наследство и живот са били подложени на съмнение. Тя е трябвало да се бори със съдебни дела и адвокати, за да защити своето име и чест.
Сега, в тази компания, тя отново се сблъска с неговото минало. Тя разбра, че Александър е участвал в създаването на тази компания, но е излязъл от нея по много съмнителен начин. Той е продал своя дял на Григорий, но парите не са влезли в семейния бюджет, а са изчезнали безследно.
Елизавета усети как гневът започва да я поглъща. Тя беше убедена, че тази компания е скрила нещо от нея. Нещо, което е свързано с нейния съпруг и с нейната собствена история.
Един следобед, докато Иван се опитваше да поправи стария ѝ компютър, тя реши да го попита за баща му.
— Иван, познавал ли си баща ми? — попита тя, без да вдига поглед от монитора.
Иван спря да рови в компютъра и я погледна. — Да, той почина преди няколко години. Беше добър човек. Той основа компанията с най-добрия си приятел, Александър. Защо питате?
Елизавета знаеше, че трябва да е внимателна. — Просто ми е интересно. Аз познавах Александър. Беше един от първите инвеститори.
Иван я погледна с изненада. — Не знаех това. Баща ми никога не говореше за него. След като Александър продаде своя дял, те прекъснаха всякакви контакти. Не знам защо.
Елизавета разбра, че Иван не знае цялата истина. Тя реши да го остави да вярва в това, което знае, докато не открие истината сама.
— Аз имам нужда да вкарам нещо в един документ — каза тя, за да прекъсне разговора. — Можеш ли да ми помогнеш?
Иван се върна към работата си. Елизавета усети, че се е доближила до истината, но знаеше, че това е само началото. Тя трябваше да намери начин да разбере какво се е случило с парите на Александър и защо бащата на Иван не е искал да говори за него.
Глава трета: Тайните на финансовия отдел
Дните се превърнаха в седмици, а Елизавета успя да изгради една картина на цялата компания. Тя разбра, че в нея има много напрежение, но най-много се усещаше във финансовия отдел. Стоян, неговият шеф, беше човек, който обичаше да контролира всичко. Той имаше двама заместници, които се опитваха да го детронират, но без успех.
Една от тях беше Елена — млада и амбициозна жена, която беше напълно отдадена на работата си. Тя беше най-добрият финансов експерт в компанията, но Стоян не ѝ даваше възможност да се развива. Той я използваше, за да свърши черната работа, а той обираше лаврите.
Вторият беше Димитър, по-възрастен мъж, който се занимаваше с продажбите. Той беше човек, който не се интересуваше от нищо друго, освен от парите. За него печалбата беше всичко, а моралните дилеми не съществуваха.
Елизавета усети, че между Стоян, Елена и Димитър има напрежение. Те постоянно се конкурираха, а Стоян се радваше на това, като знаеше, че това го прави по-силен.
Една вечер, докато всички си тръгнаха, Елизавета остана в офиса. Тя искаше да прегледа някои стари документи, които се намираха в архива. Входът на архива беше точно до нейното бюро. Тя отвори вратата и се потопи в море от стари документи.
Докато търсеше, тя чу нечии стъпки. Тя се скри зад един рафт, за да не я види никой. Вратата се отвори и влезе Елена. Тя изглеждаше изтощена и притеснена. Тя взе няколко папки от един рафт и ги разгледа внимателно. Елизавета я наблюдаваше в пълна тишина.
Елена взе една папка и я отвори. От нея извади един документ, който беше подписан от Григорий и Стоян. Документът беше за таен заем, който компанията е взела от външна фирма, която е собственост на Стоян. Елена изглеждаше шокирана.
Елизавета осъзна, че Стоян използва служебното си положение, за да облагодетелства себе си. Той е купил фирмата с парите на компанията, а после ѝ е дал заем с висока лихва, за да я източи.
Когато Елена си тръгна, Елизавета излезе от скривалището си. Тя беше сигурна, че Елена няма да разкрие тази тайна, защото тя беше замесена в нея. Тя е знаела за този заем, но е мълчала, защото Стоян ѝ е обещал повишение.
Елизавета се върна на бюрото си. Тя разбра, че Стоян не е просто диктатор, той е и престъпник. Тя знаеше, че трябва да разкрие това, но трябваше да го направи внимателно.
Тя се обади на своя адвокат, с когото работеше по делата за наследството на покойния ѝ съпруг.
— Здравей, аз съм Елизавета. Трябва да те попитам нещо. Имам ли достъп до всички документи на компанията, която купих?
Адвокатът ѝ отговори: — Да, разбира се. Ти си собственик на компанията. Имаш право на достъп до всичко.
— Добре. Аз имам нужда от твоята помощ. Искам да направиш пълна финансова проверка на компанията. Трябва да знам всичко.
Адвокатът ѝ отговори, че ще го направи. Елизавета затвори телефона. Тя знаеше, че това е само началото. Тя трябваше да разбере дали Стоян е свързан с изчезването на парите на Александър.
Глава четвърта: Заемът на сина
Елизавета продължи да наблюдава офиса. Тя разбра, че Иван е един от малкото, които са напълно чисти. Той се занимаваше с работата си и не се интересуваше от интригите. Това я накара да го хареса. Тя видя в него едно невинно момче, което е било жертва на интригите на другите.
Един ден, докато разглеждаше документите, тя откри, че Иван е взел голям заем от банката, за да си купи апартамент. Той беше млад и все още учеше в университета. Беше отчаяно нуждаещ се от пари, но не искаше да моли за помощ. Това я накара да се замисли.
Елизавета си спомни, че бащата на Иван е бил един от най-добрите ѝ приятели. Тя беше длъжна да му помогне. Тя знаеше, че той е отчаян, но не искаше да го покаже.
Един следобед, докато Иван се опитваше да поправи стария ѝ компютър, тя реши да го попита за заема.
— Иван, знам, че си взел заем за апартамент. — каза тя, без да вдига поглед от монитора.
Иван се шокира. — Откъде знаеш?
— Аз съм в деловодството. Имам достъп до всички документи. Видях, че си взел голям заем и не знам как ще го плащаш.
Иван се смути. — Не се притеснявайте. Аз ще се оправя. Работя усилено и ще намеря начин да го платя.
Елизавета го погледна с доброта. — Знаеш ли, че баща ти ми беше много добър приятел. Той ми помогна много, когато съпругът ми почина. Аз съм ти длъжница.
Иван я погледна с изненада. — Не знаех.
— Аз знам. И затова искам да ти помогна. Нека аз да поема заема ти.
Иван се шокира. — Не, не мога да приема. Аз не мога да ви приема пари.
— Не ги приемай, а ги вземи назаем от мен. Ще ги върнеш, когато можеш.
Иван се разплака. — Не знам какво да кажа. Благодаря ви. Много.
Елизавета го прегърна и му даде пари. — Не се притеснявай. Всичко ще се оправи.
Глава пета: Предсказанията на Олга
Една вечер, докато Елизавета се опитваше да разплете още една загадка, тя чу гласовете на Олга и Димитър. Те бяха в съседната стая.
— Той е стар и е болен. Ще се пенсионира скоро. — каза Димитър. — Аз ще взема неговото място.
— Не, аз ще го взема. — каза Олга. — Аз съм по-добра. Аз съм по-умна. Аз съм по-красива.
Димитър се засмя. — Ти не знаеш нищо. Аз съм този, който знае как да управлява тази компания. Аз съм този, който знае как да печели пари.
— Ще видим. — каза Олга. — Ще видим кой ще бъде победителят.
Елизавета разбра, че Олга и Димитър са в една голяма битка за власт. Те искаха да изместят Стоян и да вземат неговото място. Но те не знаеха, че Елизавета е тази, която ще реши кой ще бъде победителят.
Тя се върна на бюрото си. Тя знаеше, че трябва да разкрие всички тайни на тази компания, за да я спаси. Тя знаеше, че трябва да се бие с всички. Тя знаеше, че това е една битка за чест, за пари и за бъдещето на тази компания.
Глава шеста: Срещата с адвоката
След няколко дни, Елизавета се срещна със своя адвокат в една от най-елитните ресторанти. Тя му разказа всичко. За тайните заеми, за Стоян, за Олга и за Димитър.
Адвокатът я погледна с изненада. — Елизавета, ти си единственият собственик на тази компания. Имаш право да уволняваш и назначаваш, когото си искаш.
— Знам, но аз не искам да го правя. Искам да разкрия истината. Искам да покажа на всички, че мога да управлявам тази компания по-добре от тях. Искам да ги покажа, че те са нищо.
Адвокатът се усмихна. — Добре. Аз ще ти помогна. Аз ще направя всичко, за да ги съдя.
Елизавета се усмихна. — Благодаря ти. Ти си единственият, който ми вярва.
Глава седма: Откровението на Иван
Един следобед, докато Иван се опитваше да поправи стария ѝ компютър, той я погледна и ѝ каза: — Имам да ти кажа нещо. Нещо, което е свързано с баща ми и с твоя съпруг.
Елизавета го погледна с изненада. — Кажи.
— Баща ми ми каза, че твоят съпруг, Александър, е бил замесен в нещо лошо. Той е дал пари на Стоян, за да започне да развива своята компания. Но после Стоян е измамил и двамата.
Елизавета се шокира. — Защо баща ти не ми каза това?
— Той се страхуваше. Стоян го заплашваше, че ако каже нещо, ще му навреди. Затова той мълча.
Елизавета се разплака. — Знаех си. Знаех си, че има нещо нередно.
Иван я прегърна и ѝ каза: — Аз съм с теб. Аз ще ти помогна.
Глава осма: Сблъсъкът
На следващия ден, Елизавета свика общо събрание на всички служители. Тя ги събра в голямата зала. Всички бяха там — Стоян, Олга, Димитър, Иван и всички останали.
Елизавета застана на подиума. Тя беше облечена в същите скромни дрехи, но в погледа ѝ имаше огън. Тя започна да говори.
— Здравейте, колеги. Аз съм Елизавета. Новата служителка от деловодството. Или поне така ме познавате. Аз съм и собственикът на тази компания.
Всички се шокираха. Стоян, Олга и Димитър бяха в пълен шок.
— Аз купих тази компания. Исках да разбера какво става в нея. И открих много неща. Открих, че имаме тайни заеми, измами, изневери и предателства. Открих, че някои от вас използват компанията за лични цели.
Стоян се изправи. — Това не е вярно. Вие лъжете.
— Аз не лъжа. Аз имам всички доказателства. Имам всички документи. Имам всички свидетели.
Елизавета посочи към Иван. — Иван, кажи им. Кажи им какво ти каза баща ти.
Иван се изправи и каза всичко. За тайните на Александър, за парите, за Стоян.
Елизавета посочи към Олга. — Олга, кажи им какво знаеш за тайните заеми. Кажи им как ти и Стоян сте използвали компанията за лични цели.
Олга се разплака. — Аз не знам нищо. Аз съм невинна.
— Не, не си. Аз имам всички доказателства.
Елизавета се обърна към Димитър. — Димитър, ти също. Ти си в тази игра. Ти си в тази битка за власт. Ти си предател.
Димитър се шокира. — Аз не съм.
— Да, си. И аз имам всички доказателства.
Елизавета се обърна към всички служители. — Аз няма да ви уволня. Аз ще ви дам шанс. Шанс да промените тази компания. Шанс да я направите по-добра. Аз ще ви дам всичко, което ви трябва, за да успеете. Но ще трябва да работите честно и да не се занимавате с интриги.
Елизавета посочи към Стоян, Олга и Димитър. — А вас тримата. Аз ще ви съдя. Ще ви съдя за измама, за кражба и за предателство. Ще ви взема всичко.
Всички се шокираха. Стоян, Олга и Димитър бяха изхвърлени от залата от охраната. Елизавета се обърна към Иван. — Иван, ти си новият директор на компанията. Ти си човекът, на когото мога да вярвам.
Иван се разплака. — Благодаря ви. Аз няма да ви предам.
Елизавета се усмихна. Тя знаеше, че това е само началото. Тя знаеше, че ще има още много битки, но тя беше готова. Тя беше готова да се бие за тази компания, за този град, за този живот. Тя беше готова да бъде истинският лидер, който тази компания заслужава.
Глава девета: Бурята се задава
Назначението на Иван за нов директор на компанията предизвика истинска буря. Служителите бяха разделени – едни го посрещнаха с ентусиазъм, виждайки в него честен и знаещ човек, докато други, които доскоро са се ползвали от протекциите на Стоян, Олга и Димитър, го посрещнаха с насмешка и недоверие. Елизавета, вече официално собственик на компанията, наблюдаваше всичко от разстояние, давайки на Иван пълна свобода да се справи сам с първата си голяма криза. Тя знаеше, че един истински лидер не просто се назначава, той се доказва.
Иван се почувства като хвърлен в дълбока вода. Една вечер, докато се опитваше да се ориентира в купищата документи на бюрото си, той видя Елизавета да се приближава. За разлика от преди, когато беше просто „бабата от деловодството“, сега в нейната походка имаше власт и спокойствие.
„Как се справяш?“, попита тя, сядайки на стола срещу него.
„Трудно е. Всички очакват промени, но някои са настроени враждебно. Те смятат, че съм просто едно момче, което е получило всичко наготово.“
Елизавета се усмихна. „Имаш ли нужда от помощ?“
Иван се поколеба за момент. „Не знам. Може би. Не разбирам от финанси. Всички документи на Стоян са пълен хаос. Умишлено е създал такава бъркотия, за да не може никой да се оправи.“
„Затова ще използваме най-добрия експерт, който имаме“, отвърна Елизавета, а в очите ѝ блесна лукавство. „Елена. Тя е тази, която познаваше схемите на Стоян отвътре. Тя знаеше за заемите, но се страхуваше да говори. Сега, след като бурята премина, може да се окаже много ценен съюзник. Защото тя е най-добрият финансист в тази компания. Има нужда от шанс да се докаже. Да ѝ покажем, че вече няма нужда да се страхува.“
Иван се замисли. Тази жена, която доскоро му се струваше просто една амбициозна кариеристка, изведнъж придоби съвсем друго измерение.
„Добре“, каза той с твърдост. „Ще ѝ се доверя. Но какво ще стане със Стоян, Олга и Димитър? Ще ги съдим, нали?“
„Да“, отговори Елизавета, „но това ще отнеме време. Докато се водят съдебните дела, ние трябва да се фокусираме върху бъдещето. Трябва да изчистим всички техни „схеми“ и да възстановим доверието в компанията.“
Глава десета: Сблъсък с миналото
След събранието Елизавета се върна в своя празен дом. Огромната къща, някога изпълнена с живот и смях, сега изглеждаше като паметник на миналото. Докато се разхождаше из стаите, тя видя на една от стените портрет на Александър, нейния съпруг. В очите му имаше същата усмивка, която я беше омагьосала преди години, но сега в нея виждаше и нещо друго – сянка на лъжа, която беше оставила дълбока следа.
Тя знаеше, че трябва да се изправи срещу миналото, за да може да продължи напред. Елизавета реши да посети бащата на Иван, човека, който е основал компанията заедно с Александър. Тя се надяваше, че той ще ѝ разкаже цялата истина.
Когато пристигна на адреса, който ѝ беше дал Иван, Елизавета видя една малка и спретната къща, обградена от красива градина. Вратата се отвори и пред нея застана възрастен мъж с добри очи и сива коса. Той изглеждаше изтощен и болен, но в погледа му имаше блясък.
„Здравейте“, каза Елизавета. „Аз съм Елизавета. Майка на Иван. Мога ли да вляза?“
Мъжът я погледна с изненада. „Аз съм бащата на Иван. Не знаех, че той има майка. Елате, влезте.“
Елизавета влезе в къщата и седна на стола. „Аз съм Елизавета Андреева. Съпругата на Александър.“
Мъжът се шокира. „Александър… Не съм го виждал от години.“
„Знам. Искам да те попитам нещо. Защо той прекъсна контактите с теб? Защо продаде своя дял на Григорий и парите изчезнаха? Какво се случи?“
Мъжът седна на стола срещу нея. „Александър… беше добър човек, но имаше един недостатък – беше много алчен. Той вярваше, че парите са всичко. Той започна да прави някакви съмнителни сделки и се забърка с опасни хора. Аз го предупреждавах, но той не ме слушаше. Когато разбрах, че Стоян е част от тези сделки, реших да се оттегля. Продадох своя дял на Григорий, а Александър… той просто изчезна.“
Елизавета се разплака. „Знаех си, че има нещо нередно. Знаех си, че той е замесен в нещо лошо.“
„Александър беше много сложен човек. Той беше добър съпруг, но беше и голям лъжец. Той се страхуваше, че ще го разбереш. Затова се оттегли от компанията. Той ми каза, че ще се погрижи за теб и за сина му, но аз не го послушах.“
Елизавета го погледна с изненада. „Кой син? Той нямаше син.“
„Имаше. Едно момче, което живееше с друга жена. Александър ги издържаше тайно. Мислеше, че никой няма да разбере.“
Елизавета се шокира. Нейният съпруг е имал друга жена и син. Тя беше предадена за втори път.
Глава единадесета: Новият герой
След разговора с бащата на Иван, Елизавета се върна в своя празен дом. Тя беше съсипана. През целия си живот тя беше вярвала на Александър. Вярвала му е, че той я обича. А сега разбра, че той я е лъгал през цялото време.
Тя се обади на своя адвокат. „Трябва да намерим сина на Александър. Трябва да разберем кой е той.“
Адвокатът ѝ отговори, че ще го направи. Елизавета знаеше, че това е единственият начин да разкрие истината за Александър и за изчезналите пари.
След няколко дни, адвокатът ѝ се обади. „Елизавета, намерих го. Той се казва Стефан. Той е на двайсет и пет години. Учи в университета и е взел голям кредит за жилище.“
Елизавета се шокира. „Кредит за жилище? Значи той е напълно сам. Трябва да го намеря.“
Елизавета се срещна със Стефан в едно кафене. Той беше младо момче, с добри очи и усмивка, която ѝ напомняше на Александър. Но в него имаше и нещо друго – една дълбока тъга.
„Стефан, аз съм Елизавета. Съпругата на баща ти.“
Стефан я погледна с изненада. „Баща ми… Той не ми е говорил за вас.“
„Знам. Той е водил двоен живот. Аз искам да ти помогна. Знам, че имаш кредит за жилище. Аз ще го платя.“
Стефан се шокира. „Не, не мога да приема. Аз не мога да ви приема пари.“
„Не ги приемай, а ги вземи назаем от мен. Ще ги върнеш, когато можеш.“
Стефан се разплака. „Не знам какво да кажа. Благодаря ви. Много.“
Елизавета го прегърна и му даде пари. „Не се притеснявай. Всичко ще се оправи.“
Глава дванадесета: Скритите планове на Олга и Димитър
След като бяха уволнени, Олга и Димитър не се отказаха. Те бяха твърдо решени да си отмъстят на Елизавета. Те се срещнаха в едно кафене, за да обсъдят своя план.
„Трябва да я унищожим“, каза Олга. „Трябва да ѝ вземем всичко.“
„Знам. Но как? Тя е много силна“, каза Димитър.
„Трябва да намерим слабото ѝ място. Тя се интересува от този Иван. Можем да го използваме. Можем да го направим да изглежда като престъпник. Можем да му съсипем живота.“
Димитър се усмихна. „Това е добра идея. Но как ще го направим?“
„Стоян имаше един компютър, на който пазеше всички тайни на компанията. Можем да го използваме. Можем да фалшифицираме документи, които да покажат, че Иван е крал пари от компанията.“
Димитър се шокира. „Това е много опасно.“
„Не се притеснявай. Аз знам какво правя. Ние ще се справим. Ние ще я унищожим.“
Глава тринадесета: Завръщането на сина
След като се срещна със Стефан, Елизавета реши да му разкаже цялата история. Тя му разказа за Александър, за тайните му, за компанията. Стефан беше шокиран. Той не можеше да повярва, че баща му е бил такъв човек.
„Аз съм с теб. Аз ще ти помогна“, каза той. „Аз ще ти помогна да разкриеш истината.“
Елизавета се усмихна. „Благодаря ти. Ти си единственият, който ми вярва.“
Стефан започна да работи в компанията. Той беше много умен и се занимаваше с технологии. Той помогна на Иван да се справи с хаоса в компанията. Те станаха добри приятели.
Една вечер, докато Иван и Стефан се опитваха да се справят с документите, те откриха един файл, който беше скрит. Файлът беше на Стоян. В него имаше документи, които показваха, че Олга и Димитър са в една голяма игра за власт.
Стефан се шокира. „Те са замесени в това. Те са предатели.“
Иван се усмихна. „Не се притеснявай. Ние ще се справим. Ние ще ги съдим.“
Глава четиринадесета: Голямата битка
След като откриха документите, Иван и Стефан се обадиха на Елизавета. Те ѝ разказаха всичко. Елизавета се шокира. Тя не можеше да повярва, че Олга и Димитър са готови на всичко, за да я унищожат.
Елизавета свика още едно общо събрание. Всички бяха там. Олга и Димитър бяха там. Те бяха сигурни, че ще спечелят.
Елизавета застана на подиума. „Здравейте, колеги. Аз съм Елизавета. Собственикът на тази компания. Днес искам да ви разкрия още една тайна. Тайна, която е свързана с Олга и Димитър.“
Всички се шокираха. Олга и Димитър бяха в пълен шок.
„Аз имам всички доказателства. Доказателства, които показват, че Олга и Димитър са в една голяма игра за власт. Доказателства, които показват, че те са искали да ме унищожат. Доказателства, които показват, че те са готови на всичко, за да постигнат своите цели.“
Олга и Димитър се изправиха. „Това не е вярно. Вие лъжете.“
„Аз не лъжа. Аз имам всички доказателства. Имам всички документи. Имам всички свидетели.“
Елизавета посочи към Иван и Стефан. „Иван и Стефан, разкажете им. Разкажете им какво открихте.“
Иван и Стефан разказаха всичко. За тайните на Стоян, за плановете на Олга и Димитър.
Олга и Димитър бяха уволнени. Те бяха изхвърлени от залата от охраната. Елизавета се обърна към всички служители. „Аз ви дадох шанс. Шанс да промените тази компания. Шанс да я направите по-добра. Аз ще ви дам всичко, което ви трябва, за да успеете. Но ще трябва да работите честно и да не се занимавате с интриги.“
Глава петнадесета: Щастието
След голямата битка, компанията се промени. Тя стана по-добра. Тя стана по-честна. Тя стана по-успешна. Иван и Стефан станаха най-добри приятели. Те работиха заедно и превърнаха компанията в една от най-добрите в страната.
Елизавета се пенсионира. Тя остави компанията на Иван и Стефан. Тя се върна в своя дом. Но този път той не беше празен. Тя го споделяше с Иван, който стана неин осиновен син. Той я обичаше като истинска майка.
Елизавета се усмихна. Тя беше намерила своето щастие. Тя беше намерила своето семейство. Тя беше намерила своето място в света. Тя беше намерила своя дом. Тя беше намерила своя мир. Тя беше намерила своя живот.
Глава шестнадесета: Нови хоризонти
Елизавета, макар и пенсионирана, не спря да се интересува от компанията. Тя редовно се срещаше с Иван и Стефан, които ѝ разказваха за новите проекти и успехи. С тяхна помощ, компанията се разрастваше, а Елизавета се чувстваше горда, че е успяла да я спаси.
Една вечер, докато тримата вечеряха заедно, Иван ѝ каза: „Елизавета, имаме нужда от помощ с разширяването на компанията. Мислим да открием нов филиал в чужбина. Но ни трябва човек, който да ни помогне с финансите.“
Елизавета се усмихна. „Аз знам такъв човек. Елена. Тя е най-добрата. Тя знае как да се справи с международните финанси. Тя ще ви помогне.“
Иван и Стефан се съгласиха. Те се срещнаха с Елена. Тя беше много щастлива. Тя прие предложението. Тя стана новият финансов директор на компанията.
Глава седемнадесета: Семейните тайни
Елизавета, докато се разхождаше из стаите на своя дом, намери едно старо писмо. Писмото беше от Александър. Той го е написал малко преди да умре. В него той ѝ разказваше за своите тайни, за своите грехове. Той ѝ разказваше за втората си жена и за сина си, Стефан. Той ѝ разказваше, че се е разкаял за това, което е направил. Той я молеше за прошка. Той ѝ признаваше, че я обича.
Елизавета се разплака. Тя беше трогната от думите му. Тя разбра, че той е бил един много сложен човек. Той е бил добър съпруг, но е бил и голям лъжец. Тя разбра, че той я е обичал, но е бил слаб. Тя му прости. Тя му прости за всичко.
Глава осемнадесета: Краят на историята
След като прочете писмото, Елизавета се почувства по-лека. Тя се почувства свободна. Тя се почувства щастлива. Тя се почувства жива.
Тя се обади на Стефан. „Стефан, имам да ти кажа нещо. Баща ти… той ми е написал писмо. Той се е разкаял за всичко.“
Стефан се разплака. „Не знаех. Благодаря ви, че ми казахте.“
Елизавета се усмихна. „Не се притеснявай. Всичко се оправи. Ние сме семейство.“
След няколко години, компанията стана една от най-големите в света. Иван и Стефан бяха успешни. Елена беше щастлива. Елизавета беше щастлива. Тя беше намерила своето щастие. Тя беше намерила своето семейство. Тя беше намерила своето място в света. Тя беше намерила своя дом. Тя беше намерила своя мир. Тя беше намерила своя живот.
About the Author
